МОТИВИ:
Срещу подсъдимите А.А.И. *** и Л.Р.Х. *** е е подадена тъжба от И.З.И. ***, в
която се тъжи за извършено от подсъдимите спрямо него престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК.
С тъжбата е
предявен и граждански иск против подсъдимите А.А.И. и Л.Р.Х., с който се
претендира обезщетение за причинени от деянието им на И.И. неимуществени вреди
в размер на сумата от 6000,00 лева.
От
показанията на разпитаните свидетели и
от останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:
Тъжителят И.И.
***19 година около 19:00 часа му се обадил доведения му брат А.К.А., който чу
казал, че пред дома му се събрали група от хора, които искали да го бият, тъй
като по – рано през деня между него и свид. С.Ю.С. /Б./ възникнал спор относно
конфликт между роднини на тъжителя и подс. Л.Р.Х., състоял се предната вечер,
при който подсъдимият бил получил наранявания.
Веднага след
позвъняването, тъжителят отишъл на улица „***“ в гр. Севлиево, където живеят
брат му и майката на подсъдимия Л. Х. – свид. Р.К.. При отиването си заварил
голяма група от хора, които крещяли и сред които били и бащата на тъжителя –
свид. З.С. и доведената му майка – свид. Б.Р.. Подсъдимият Л.Х. държал метална
тръба. Между събралите се хора и роднините на тъжителя възникнал спор, по време
на който с буса си пристигнал подсъдимият А.И. – баща на свид. Е.А., който
слязъл от буса, носейки в ръката си брадва. Със слизането от него същият ударил
с тъпата част на брадвата по главата свид. З.С., при което той паднал на
земята. Свидетелят бил ударен и от подсъдимия Л.Х. с носената от него метална
тръба. Тъжителят тръгнал към баща си, за да му помогне, но в този момент бил
нападнат от двамата подсъдими, като подсъдимият Л.Р.Х. му нанесъл няколко удара
с носената от него метална тръба в областта на главата, а подсъдимият А.А.И. го
ударил с тъпата част на брадвата по главата. Подсъдимият получил и удари
от двамата подсъдими в областта на
тялото. От главата на тъжителя тръгнала кръв.
Тъй като
бащата на тъжителя бил в безпомощно състояние, последният го завел в ЦСМП –
Севлиево, като преди това се обадил на тел. 112, за да съобщи за инцидента. В
ЦСМП – Севлиево била оказана спешна медицинска помощ на тъжителя и баща му,
след което същите били настанени на лечение в хирургичното отделение на МБАЛ
„Д-р Стойчо Х.“***, където стояли до 18.02.2019 година.
На
20.02.2019 година тъжителят бил прегледан от д-р Я.К., който констатирал редица
увреждания, получени в резултат на нанесените му удари от двамата подсъдими:
контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, болезнени отоци в
дясната теменна и лявата теменно – тилна област, голяма разкъсно – контузна
рана в лявата челна област с отлепване на скалпа, кръвонасядания на клепачите
на двете очи, охлузвания и кръвонасядания в лявата слепоочна област, разкъсно –
контузна рана на вътрешността на лявата ушна мида, дълбоко охлузване по лявата
предмишница, контузия на лявата мишница, кръвонасядания по задната повърхност
на лявото рамо и на гърба в ляво.
И двамата подсъдими дават обяснения по
повдигнатото им обвинение. Подсъдимият Л.Р.Х. обясни, че предния ден между него
и тъжителя възникнал конфликт на работното им място по повод на дадени от
тъжителя на подсъдимия пари на заем, лихвите по който същият изплащал
продължително време. Тогава тъжителят го ударил с юмрук и му се заканил, че ще
го убие. След работа подсъдимият отишъл на вилата на майката на съпругата си,
като по – късно вечерта там дошли тъжителят, баща му и двамата братя на
тъжителя, които му нанесли побой, в резултат на който му бил счупен пръст на
лявата ръка.
На следващия
ден вечерта подсъдимият вечерял в дома на майка си, намиращ се на ул. „***“ №
28 в гр. Севлиево, като към 19:30 часа в къщата влязъл тъжителят, който го
измъкнал за дрехите навън на двора и започнал да го бие заедно с баща си и
двамата му братя. Намесили се майка му и съпругата му, които се опитвали да ги
изблъскат. По едно време, както бил на земята, подсъдимият видял да светят
фарове на кола, при което тъжителят и другите се разбягали. Когато пристигнали
полицаите, вече ги нямало. По – късно същата вечер той и подсъдимият А.И. ***,
за да им бъде оказана медицинска помощ.
Подсъдимият А.А.И.
обясни, че на 14.02.2019 година вечерта му се обадила дъщеря му Е.А., която му
казала, че тъжителят, баща му и братята му отново бият Л. ***. Тогава подсъдимият
и съпругата му тръгнали с буса си към Л. и Е.А. и като пристигнали пред дома на
Л. видели, че същият бил паднал на земята и И., З. и двамата му синове го
ритали. Тогава А. ги попитал защо бият зет му, при което И. тръгнал към него с
вдигната над главата си брадва и понечил да го удари. Той се предпазил, като
вдигнал ръката си, при което получил срязване на същата. Подсъдимият твърди, че
в същото време свидетелят З.С. го ударил с метална тръба, при което той изгубил
съзнание. След като се осъзнал, видял че около тях се била събрала тълпа и били
дошли двама полицейски служители. След това той, съпругата му, подсъдимият Л.Х.
и дъщеря му Е.А. отишли в ЦСМП – Севлиево, но заварили там тъжителя и баща му,
като тъжителят ги нападнал словесно и отново се разразил скандал. Тогава
четиримата решили да отидат в гр. Габрово, където да му бъде оказана помощ.
В хода на
производството бяха събрани множество гласни и писмени доказателства. По искане
на тъжителя бяха разпитани свидетелите Б.Ф., З.С., А.А., Б. И. и А. М..
Свидетелят А.А. обясни, че по – рано през деня Б. влязъл в къщата му и
безпричинно го ударил с юмрук, след което си тръгнал. Малко по – късно А.
видял, че пред къщата на Л. се събират хора, които държали бухалки и сопи. Той
решил, че ще идват у тях, за да го бият. Тогава казал на жена си да се обади на
тъжителя и да го извика. В същото време се обадил и на майка си Б. Фиилипова,
но телефонът й вдигнал свид. З.С., на който А. казал, че ще го бият. В това
време хората, които се били събрали пред дома на Л., тръгнали към тях. След
като пристигнали тъжителят, З.С., Б.Ф., Б. И. и А. М. започнал спор между тях и
групата на подсъдимия Л.Х.. В един момент пристигнал другия подсъдим, който със
слизането си от буса ударил с тъпата част на носената от него брадва тъжителя,
а после и З., а подсъдимият Х. нанесъл няколко удара с метална тръба по тялото
на тъжителя. След това тъжителят и баща
му заминали за ЦСМП – Севлиево, тъй като били целите в кръв.
Свидетелката
Б.Ф. обясни, че вечерта на 14.02.2019 година по телефона се обадил А., който им
казал, че по – рано през деня Б. го бил ударил и че сега е пред у тях. Тогава З.
и Б. тръгнали за А. и като стигнали пред къщата му, видели подсъдимият Х. да се
приближава към тях. Възникнал спор между всички присъстващи, но без бой, както
се изрази свид. Ф.. В едни момент пристигнал подсъдимият А.И., който ударил
първо З. по главата, а след това и с тъпата част на брадвата, която носел, И.
по главата. В това време подсъдимият Х. ударил няколко пъти по тялото тъжителя
с метална тръба, с която преди това ударил З. по ръката.
Свидетелят Б.
И. също обясни, че вечерта на 14.02.2019 година се обадил брат му А., който
казал, че се били събрали на улицата да го бият. Тогава той, доведеният му баща
З. и майка му Б. тръгнали за дома на А.. Пред него се били събрали хора, сред
които подсъдимият Х. и негови роднини, които спорели с тъжителя. В един момент
дошъл подсъдимият А.И., който слязъл от буса си и ударил първо с носената от
него брадва З., а след това и И.. В същото време подсъдимият Х. нанесъл няколко
удара с метална тръба по тялото и главата на И..
Свидетелят А.
М. също е свидетел на случилото се. Същият каза, че е видял побоя и по – точно как
подсъдимият А.И. ударил с носената от него брадва по главата И.. Видял и как
подсъдимият Х. ударил няколко пъти по главата и тялото с метална тръба
тъжителя.
Защитната
теза на двамата подсъдими, че не са нанасяли удари на тъжителя, беше подкрепена
от показанията на свидетелите Р.К., Е.А. А., И.И., С.С./Б./ и Л.С.. Първите две
свидетелки обясниха, че на 14.02.2019 година около 19:00 часа в дома на К.,
която е майка на подс. Х., пристигнали тъжителят, баща му и двамата му братя,
като И. измъкнал Х. пред вратата на къщата и четиримата започнали да го ритат. К.
и А.се опитали да прекратят побоя, но не успели. Е.А. каза, че четиримата първо
били Л. в двора, след което го изкарали пред къщата на улицата и продължили да
го бият. И. носел брадвата, приета като веществено доказателство по делото, а
баща му метална тръба. Тъй като побоят не преставал, Е.А. се обадила на баща
си, който малко по – късно пристигнал на мястото и веднага след като слязъл от
буса, И. вдигнал брадвата над главата си и понечил да го удари. Баща й се
предпазил с ръка, при което бил порязан. Някой се обадил на полицията и
нападателите на Л. се разбягали, като преди това хвърлили оръжията си в двора
на комшиите им. Тъй като имала силни болки от бременността, на следващия ден
свидетелката Е.А. А.отишла в гр. Габрово на преглед, където й казали, че е
добре да остане за наблюдение в болницата в гр. Габрово, но същата отказала,
тъй като се страхувала за Л..
Свидетелката
Р.К. също обясни, че вечерта на 14.02.2019 година тъжителят и неговите роднини
дошли в къщата й в гр. Севлиево и измъкнали Л. на двора. Там започнали да го
бият, като го удряли и ритали. Е.А. пищяла и затова пред дома им се събрали
много хора. В едни момент тъжителят и роднините му излезли пред къщата, където
според думите на К. А. /А./ дал на брат си И. брадвата. В това време пристигнал
подсъдимият А.И., който слязъл от буса си и отишъл да пита какво става. Тогава И.
вдигнал брадвата над главата му, но А. се предпазил с ръка. В този момент З. го
ударил с метална тръба по главата, при което А. паднал на земята. След това
някой извикал полицията и като ги видели, тъжителят хвърлил брадвата на земята
и всички се разбягали.
Свидетелят С.С.каза,
че на 14.02.2019 година, след като разбрал, че предната вечер тъжителят, баща
му и двамата му братя са пребили Л. на вилата на майката на Е.А., той отишъл до
дома на А., за да го попита защо са били Л.. Последният го изгонил, като го
ударил няколко пъти с юмруци в гърба. След това свидетелят се прибрал в дома
си. Докато вечеряли той и съпругата му чули силни гласове откъм къщата на Л. и
като излезли двамата навън, видели как И. и роднините му бият Л., който бил
паднал на земята. И. носел и брадва. В един момент дошъл А., при което всички,
които биели Л., тръгнали към него. Времето било лошо, било и тъмно, поради
което не се виждало кой кого удря. Някой се обадил на полицаите и тъжителят и
роднините му си тръгнали, когато ги видели да идват.
Свидетелката
Л.С. даде твърде противоречиви показания относно пострадалите в побоя. От
нейните показания не стана ясно кой кого е удрял, тъй като тя обясни, че било
тъмно и не се виждало с какво са се удряли и кой е бил пострадал.
В хода на
производството бяха разпитани двамата полицейски служители П.А. и М.М.. Двамата
полицаи обясниха, че са получили сигнал за сбиване в квартал „***“ в гр.
Севлиево и когато отишли на улица „***“ видели повече от 40 души по
протежението на цялата улица. Всички се надвиквали, но в крайна сметка
разбрали, че имало бой между две групи от хора, като едните участници в боя /Л.,
А. и А./ били там, а другата група били
отишли в ЦСМП – Севлиево за оказване на спешна помощ. Когато двамата полицейски
служители отишли там, заварили тъжителят и баща му в кабинетите. И двамата
имали сериозни наранявания, като на И. тъкмо му шиели главата, Същият им
обяснил, че бил ударен с брадва /балтийка/ по главата. Докато разговаряли с
двамата, в болничното заведение пристигнали Л., А., А. и още две жени, според
свид. М., като при пристигането им между двете групи се разразил скандал, което
наложило полицейските служители да съставят протоколи за предупреждение /приети
по делото/. След пререканията, в които влезли двете групи в ЦСМП – Севлиево,
хората от втората група си тръгнали.
От
изготвената в хода на производството съдебно – медицинска експертиза се
установява, че при инцидента на 14.02.2019 година тъжителят И.И. е получил
следните увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение; болезнени отоци в дясната теменна и лявата теменно – тилна област;
голяма разкъсно – контузна рана в лявата челна област с отлепване на скалпа; кръвонасядания
на клепачите на двете очи; охлузвания и кръвонасядания в лявата слепоочна
област; прекъсваща рана във вътрешността и в горната предна част на лявата ушна
мида с остри ръбове в краищата – повърхностна посечна рана; дълбоко охлузване
по лявата предмишница; контузия на лявата мишница и кръвонасядания по задната
повърхност на лявото рамо и на гърба в ляво. Според експерта травмата на
главата със симптоми на мозъчно сътресение и поотделно нанесените рани с
нарушаване целостта на кожата са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а охлузванията, отоците и кръвонасяданията са довели до
болка и страдание. В експертизата вещото лице е посочило, че описаните по –
горе увреждания могат да бъдат причинени по начина, описан от тъжителя – удари
с или върху твърди тъпи предмети – перпендикулярно и под ъгъл спрямо
повърхността на кожата, като раната на челото е по – вероятно да се причини с
твърд тъп предмет с ограничена повърхност и частично тангенциално действие
спрямо повърхността на кожата, като може да е в резултат от удар с метална
тръба или тъпата част на брадва. По отношение на раната на лявата ушна мида
вещото лице е посочило, че същата отговаря да е нанесена от твърд предмет с
остър ръб или дебело острие /посечна рана/, като е възможно да е лек удар или
повърхностно плъзване с острието на брадва или друг предмет с относително остър
ръб. Възстановителният период от претърпените увреждания е около 3-4 седмици.
В съдебно
заседание вещото лице д-р Я.К. заяви, че поддържа експертизата си и поясни, че
тъжителят е приет в болницата заради цялостната травма на главата – закрита
черепно – мозъчна травма с данни за мозъчно сътресение, които данни са на база
впечатлението на лекуващия лекар от общата симптоматика и проведената първоначална
консултация с невролог. По отношение на отлепването на скалпа вещото лице
поясни, че данни се съдържат в издадената епикриза, в която има извадка от
оперативния протокол, и поясни, че отлепване на скалпа най – общо означава, че
разкъсно – контузната рана е съчетана с отлепване на част от кожата с
подкожието от основата, а именно черепна и надкостница. Механизмът на
причиняване на това увреждане е чрез нанасяне на удар с продълговат предмет –
метална тръба или тъпата част на брадва, извод за което може да се направи от
вида на раната – линейна. По отношение на увреждането на ухото на тъжителя
вещото лице заяви, че характерът на раната предполага да е нанесена чрез удар с
плъзгащо действие на острие, по всяка вероятност брадва.
По делото са
изискани и записите от позвъняванията на телефон 112. Същите са четири на брой,
като първото обаждане е било в 19:58 часа от Б. И.. Второто една минута по –
късно от Б.А.. Третото в 20:02 часа от тъжителя И.И. и последното в 20:03 часа
от неизвестно лице. Б. И. е поискал да бъдат изпратени органите на реда, защото
50-60 човека се биели и ставало убийство. Имало ножове, брадви и т.н. Б.А. също
е съобщил за масов бой на улица ***. Тъжителят се е обадил на телефон 112 в
20:02 минути и е заявил, че “цигани“ го били ударили с брадва и че неговата
глава и тази на баща му З. били сцепени, поради което и двамата отивали в ЦСМП
– Севлиево. Поскал е полицейски екип да бъде изпратен в болницата. Последното
обаждане е от неизвестно лице, което е поискало да бъде изпратена спешно помощ,
тъй като „се биели и колели“.
Съобразявайки
фактите, изнесени в свидетелските показания, както и в приетите по делото
писмени доказателства, съдът стига до следните правни изводи: Безспорен е
според съда факта, че на инкриминираната дата И.И. е получил описаните по –
горе травматични увреждания, които са довели до временно разстройство на
здравето му, неопасно за живота. Безспорен е според съда и факта, че тези
телесни увреждания са причинени от подсъдимите Л.Х. и А.И.. В потвърждение на
това становище на съда са показанията на свидетелите Б.Ф., З.С., Б. И., А. А. и
А. М., съпоставени с писмените доказателства по делото и изложеното в тъжбата.
Съдът кредитира напълно с доверието си показанията на посочените по – горе
свидетели, тъй като същите са последователни, категорични, безпротиворечиви и
логични. Всичките свидетели са били очевидци на деянието и в показанията им не
се съдържат никакви противоречия относно часа, времето и факта за нанесените
удари на тъжителя и от двамата подсъдими. Категорични са техните показания и по
отношение на обстоятелството, че подсъдимият Л.Х. е нанесъл няколко удара с
метална тръба по тялото и главата на тъжителя, както и това, че той е бил удрян
и с брадва по главата от подс. А.И.. В тази връзка в подкрепа на обвинителната
теза е обстоятелството, че тъжителят още по път за ЦСМП – Севлиево се е обадил
на телефон 112 и е съобщил за нанесените му удари с брадва. Данни в тази насока
се съдържат и в показанията на двамата полицейски служители, които заявиха, че
с отиването си в ЦСМП – Севлиево са видели обработването на раната по главата
на тъжителя и са разбрали, че е бил ударен с тъпата част на брадва. В подкрепа
на този факт е и обстоятелството, че в показанията си свидетелите на
подсъдимите умишлено прикриват този факт, като твърдят, че нито Л., нито А. са
нанасяли някакви удари на тъжителя. Свидетелката К. дори казва, че Л. няма как
да е държал метална тръба, при условие че предната вечер му била счупена ръката
и той бил гипсиран. От представените медицински документи е видно, че на
подсъдимия Х. е бил счупен пръст на лявата ръка, което означава, че няма
никаква пречка същият да държи метална тръба или друг предмет с дясната си ръка
и с него съответно да нанася удари по тялото и главата на тъжителя.
Недвусмислено в тази насока и в насока на потвърждение на нанесените удари с
брадва по главата на тъжителя е и изготвеното по делото заключение на
медицинската експертиза, в което вещото лице подробно обяснява механизма на
причиняване на уврежданията на тъжителя. Що се отнася до твърдяното от
подсъдимите и техните свидетели, че точно с приетата по делото като веществено
доказателство брадва тъжителят се е заканвал на подсъдимия Х. и е нападнал
подс. И., съдът намира, че следва да отбележи, че не се събраха категорични
обстоятелства, че тъжителят е носел
брадва. Някои от свидетелите казват, че той е захвърлил брадвата в двора
на комшиите на Л., а други, че я е хвърлил на улицата. Свидетелката Л.С. дори
казва: “Брадва нямаше. Никой не е носел брадва“. Същата свидетелства само за
това, че някакви хора, без да ги сочи по имена, взимали дървета от двора й и ги
хвърляли по Л., каквито данни не се съдържат в показанията на нито един от
останалите свидетели по делото. По отношение на приетата като веществено
доказателство брадва съдът следва да отбележи, че тази брадва, с която
свидетелите на подсъдимите твърдят, че И.И. е наранил ръката на подс. А.И., не
е предадена на органите на реда и не е изследвана. По преписка № 160/2019
година по описа на РУ на МВР – Севлиево не е приемана същата като веществено
доказателство, а в хода на разследването не е констатирано използването на
брадва от страна на тъжителя. Противоречия в показанията на свидетелите на
подсъдимите има и по отношение на намирането на тази брадва, тъй като по –
голямата част от тях казват, че брадвата била намерена от съседка на Л.,
хвърлена в двора й, и съответно предадена на него, а свидетелката Р.К. твърди,
че тя я е намерила тази брадва, след като И. я хвърлил на земята. Не на
последно място по отношение на противоречията в показанията на свидетелите на
подсъдимите, създаващи впечатление за недостоверност, е обстоятелството, че
тези свидетели отричат безспорно доказаните според съда причинени видими
телесни увреждания на тъжителя. Свидетелката И.И. твърди следното: „Не съм
видяла някои, които биха Л., да е имало пострадал“. Свидетелката К. каза:
„Никой не го е удрял“. В тази връзка за недостоверност на показанията на тези
свидетели следва да се прецени и факта, че никой от тях не е видял да има кръв
по тъжителя, който факт категорично е установен, дори и вещото лице обясни, че
нараняванията в областта на главата са свързани с обилно кръвотечение, тъй като
мястото е много добре кръвоснабдено.
Що се касае
до нараняването, което е получил подс. А.И. на инкриминираната дата, следва да
се отбележи, че представените съдебно – медицински удостоверения на подсъдимите
удостоверяват увреждания, но не доказват авторството им. В представеното от
подс. А.И. медицинско удостоверение е посочено констатиране на посечна рана в
областта на лявата му ръка /според свидетелката К. дясната ръка/, но липсват
доказателства за размерите на посечната рана, от които може евентуално да се
направи извод дали същата е причинена с представената по делото брадва или
изобщо с брадва. Освен това липсата на доказателства в тази насока не може да
даде отговор на въпроса дали този удар с брадва притежава характер на защитно
наряняване или може да бъде получено и от удар с нож. Но дори и това да бъде
установено пак няма доказателства, че именно тъжителят е причинил това
увреждане на подсъдимия А.И..
Не на
последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че нито един от двамата
подсъдими не е съобщил на пристигналите първо в квартал „***“ полицейски
служители, че някой от тях е пострадал при побоя, още по – малко да са му били
нанесени конкретни удари с някакви предмети. Този факт още веднъж разколебава
защитната теза на подсъдимите.
Преценката
на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на
тях правни изводи дадоха на съда основание да приеме за установено и доказано
по един несъмнен и безспорен начин, че двамата подсъдими, след като на
14.02.2019 година около 19:30 часа в гр. Севлиево, в квартал „***“, на улица „***“;
в съучастие, като извършители, чрез нанасяне на удари с метална тръба и брадва,
са причинили на И.З.И.: контузия на главата с клинични данни за мозъчно
сътресение, болезнени отоци в дясната теменна и лявата теменно – тилна област;
голяма разкъсно – контузна рана в лявата челна област с отлепване на скалпа;
кръвонасядания на клепачите на двете очи; охлузвания и кръвонасядания в лявата
слепоочна област, прекъсваща рана във вътрешността и в горната предна част на
лявата ушна мида с остри ръбове в краищата /повърхностна посечна рана/; дълбоко
охлузване по лявата предмишница; контузия на лявата мишница; кръвонасядания по
задната повърхност на лявото рамо и на гърба в ляво, довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота /разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, както от обективна, така и от субективна
страна всеки един от тях е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.
1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Деянието е осъществено в съучастие, с общ
умисъл на двамата подсъдими, като всеки един от тях е предвиждал и желаел
настъпването на общественоопасните последици за тъжителя.
За подсъдимия А.И.:
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не
е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимият А.И. е бил осъждан два пъти за престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК, но и по двете му осъждания е настъпила реабилитация към момента на
извършване на деянието, тъй като глобите, които са му били наложени като
наказания по двете осъждания, са били заплатени от него съответно на 05.05.2016
година и на 11.07.2016 година. Към датата на извършване на деянието подсъдимият
не е бил освобождаван от наказателна отговорност. От деянието
няма причинени имуществени вреди, поради което и предвид императивната
разпоредба на чл. 78а от НК съдът освободи подсъдимия А.И. от наказателна отговорност и му определи
административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 1000,00 лева.
При
определяне размера на глобата съдът взе
предвид вида и тежестта на телесните
увреждания на пострадалия и имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.36
от НК.
За подсъдимия Л.Х.:
При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Деянието по чл. 130, ал. 1 от НК не
е тежко престъпление по смисъла на НК, но се характеризира със сравнително
висока степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв
род престъпления. За това деяние в закона се предвижда наказание до две години
лишаване от свобода или пробация. Видно от приложената по делото справка за
съдимост, подсъдимият Л.Х. не е осъждан, но е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК с Решение № 42 от 03.04.2017 година по АНД
№ 92/2017 година по описа на Севлиевски районен съд. Решението е влязло в
законна сила на 18.04.2017 година. По делото няма данни дали подсъдимият Х. е
заплатил глобата в размер на 1000,00 лева, но предвид обстоятелството, че
решението е влязло в законна сила на 18.04.2017 година, дори и глобата да е
била платена на тази дата, то ще следва да се приеме, че реабилитацията ще
настъпи най – рано на 18.04.2019 година, а инкриминираното деяние е извършено
преди тази дата – на 14.02.2019 година. Ето защо съдът определи наказанието на
подсъдимия Х. по текста на обвинението, като прецени, че за поправяне на
подсъдимия следва да му се наложи наказание пробация, включваща пробационните
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както следва: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ
ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяването и подписването пред пробационния
служител два пъти седмично и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите по чл.
36 от НК.
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От тъжителя И.З.И. е предявен
граждански иск против подсъдимите Л.Р.Х. и А.А.И., с който той претендира
обезщетение за причинените му от деянието неимуществени вреди в размер на
сумата от 6000,00 лева.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че в следствие на неправомерните действия
на двамата подсъдими, на И.И. са били
нанесени множество телесни увреждания с характер на лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. От изнесеното в тъжбата и изготвената по
делото експертиза стана ясно, че в следствие на случилото се И. е търпял болки
и страдания в продължение на три – четири седмици. По делото са налице данни,
че в резултат на нанесения му побой И.И. е претърпял операция, при която е била
зашита разкъсно – контузната рана с отлепване на скалпа в областта на челото. В
представените по делото медицински документи и в частност епикризата, издадена
от хирургичното отделение на МБАЛ д-р Стойчо Х.“***, се установява, че
тъжителят е имал и комоцио церебри, което е причинило виене на свят и силно
главоболие. В резултат на многобройните телесни увреждания, които са му били
нанесени от двамата подсъдими, се е наложило тъжителят да излезе в болничен до
28.02.2019 година и продължително време да приема лекарства.
Съобразявайки тези обстоятелства и най – вече множеството и тежестта на
нанесените телесни увреждания на тъжителя, съдът намира, че И.И. следва да бъде обезщетен за претърпените
от него неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
деянието на подсъдимите Л.Х. и А.И. по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал.
2 от НК, със сумата от 4000,00лв. /четири хиляди/ лева, платима солидарно от
двамата подсъдими, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
14.02.2019 година, до окончателното й изплащане. Предявеният граждански иск до
размер на сумата от 6000 лева съдът отхвърли като неоснователен и недоказан.
Вещественото
доказателство: един брой брадва с дървена дръжка, след влизане на присъдата в
сила следва да се върне на подсъдимия Л.Р.Х..
Подсъдимите следва да заплатят солидарно на
тъжителя и направените от него разноски по делото в размер на 1262,00 лева,
както и по сметка на Районен съд гр. Севлиево д.т. върху уважената част на
гражданския иск в размер на 160,00лв. /сто и шестдесет/ лева.
В този
смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: