Решение по дело №13621/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	1210
Дата:	2 март 2022 г.
Съдия:	Станислав Бориславов Седефчев

Дело:	20211110213621
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1210
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110213621 по описа за 2021
година
РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия З. С. Х., с ЕГН: **********, иракски гражданин, ученик,
неженен, неосъждан, живеещ в ***** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.03.2020 г., около
21:10 часа, в гр. Софи, кв. „Горна баня“ на ул. „Обзор“ като непълнолетен, но като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си в
съучастие като извършител с В. ВЛ. Н. нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на
главата и тялото на Л.Л.Г. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата
му като водач на автобус, с което причинил на същия лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия и охлузвания в областта на дясна китка, 4 и 5 пръсти на дясна ръка и дясно коляно,
контузия, охлузване и хематом в дясна челна област на глава и околоочно в лява челно-
теменна област на главата и на лицето, контузия на скулата в лява слепоочна област на
главата, контузия на гърба на носа, контузия в клепачите в ляво и в дясно, контузия на
гръдния кош, с което е реализиран медико-биологичният признак временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично
място, с демонстрация на безнаказаност, безпричинно, без наличие на конкретен личен
мотив във взаимоотношенията, с пренебрежение към установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото, като с това е осъществил състава на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК от НК, поради
което и на основание чл. 78А, ал. 6, вр. ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност за извършеното престъпление и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ "ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ", което да се изпълни чрез обявяване
на решението в училището на обвиняемия.

ПРИЗНАВА обвиняемия В. ВЛ. Н., с ЕГН: **********, български гражданин,
1

ученик, неженен, неосъждан, живеещ в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. „Подлозище“. № 11
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 16.03.2020 г., около 21:10 часа, в гр. Софи, кв. „Горна баня“ на
ул. „Обзор“ като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си в съучастие като извършител с З. С. Х. нанесъл удари с
юмруци и ритници в областта на главата и тялото на Л.Л.Г. в качеството му на длъжностно
лице при изпълнение на службата му като водач на автобус, с което причинил на същия лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия и охлузвания в областта на дясна китка, 4 и 5
пръсти на дясна ръка и дясно коляно, контузия, охлузване и хематом в дясна челна област
на глава и околоочно в лява челно-теменна област на главата и на лицето, контузия на
скулата в лява слепоочна област на главата, контузия на гърба на носа, контузия в клепачите
в ляво и в дясно, контузия на гръдния кош, с което е реализиран медико-биологичният
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота и деянието е извършено по
хулигански подбуди - на публично място, с демонстрация на безнаказаност, безпричинно,
без наличие на конкретен личен мотив във взаимоотношенията, с пренебрежение към
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, като с това е осъществил
състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК от НК, поради което и на основание чл. 78А, ал. 6, вр. ал. 1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ",
което да се изпълни чрез обявяване на решението в училището на обвиняемия.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски
градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 13621/2021 г. НА СРС, НО, 13 СЪСТАВ

Производството е образувано по постановление на СРП по реда на чл. 375 от
НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК на З. С. Х. и В. В. Н. за това, че в
съучастие като извършители всеки от тях е осъществил състава на престъпление по чл.
131, ал. 1, т.1 и т. 12, вр. чл. 130, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т.4, вр. чл. 20, ал.2 от НК. В
постановлението е посочено, че на 16.03.2020 г. около 21:10 ч. в град София, кв. „Горна
баня”, на ул. "Обзор" обвиняемите като непълнолетни, но в състояние да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, нанесли удари
с юмруци и ритници в областта на главата и тялото на Л. Лю. Г. в качество на
длъжностно лице при изпълнение на службата му като водач на автобус, като му
причинили лека телесна повреда – контузия и охлузвания в областта на дясна китка, 4
и 5 пръсти на дясна ръка и дясно коляно, контузия, охлузвания и хематом в дясна челна
област на глава и околоочно в ляв челно-теменна област на главата и на лицето,
контузия на скулата в лява слепоочна област на главата, контузия на гърба на на носа,
контузия в клепачите в ляво и в дясно, контузия на гръдния кош, с което е реализиран
медико-биологичният признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
като деянието било извършено по хулигански подбуди – на публично място, при липса
на конкретен личен мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
установените от закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото.
В съдебно заседание СРП не изпраща представител.
Защитникът на обвиняемите пледира за налагане на наказание към минимума.
Обвиняемите при дадената им последна дума изразяват съжаление за случилото
се.

Софийски районен съд обсъди доводите и възраженията на страните‚ подложи
на анализ доказателствените материали, събрани по делото и при съобразяване на чл.
14 и чл. 18 от НПК установи следната, относима към предмета на делото, фактическа
обстановка:
Обвиняемият З. С. Х., с ЕГН **********, е роден в гр. София, иракски
гражданин, неженен, неосъждан, ученик.
Обвиняемият В. В. Н., с ЕГН *****, е роден в гр. София, български гражданин,
неженен, неосъждан, ученик.
На 16.03.2020 г. обвиняемите били на автобусна спирка в град София, кв. „Горна
баня”, ул. "Обзор".
Около 21:05 ч. на спирката пристигнал автобус 260, управляван от Л. Г.,
назначен на длъжност водач на автобус с трудов договр № 6/22.05.2013 г. Л.Г. спрял
автобуса на спирката, която се явявала последна за линията, за регламентираната
почивка от 21:09 до 21:24 ч., като затворил вратите на автобуса и останал на мястото
си, разглеждайки телефона си, докато дойде време автобусът да потегли. В този
момент Г. чул гласовете на обвиняемите и отворил вратата на автобуси, за да могат да
се качат. След като се качили, те го попитали кога ще тръгва и поискали автобусът да
потегли незабавно, без шофьорът му да изчака края на почивката. Г. заявил, че трябва
да спазва разписанието, след което обвиняемите се насочили към шофьорското място и
отправили закани към Г. и към поверения му автобус и слезли от него. Г. също слязъл
1

от автобуса, защото се притеснил, че обвиняемите щели да повредят превозното
средство. З.Х. препречил пътя на Г. и заявил, че ще му вземе ключовете от автобуса, а
Н. започнал да удря Г. с юмруци по главата и тялото. Х. на свой ред нанесъл удари с
юмруци в областта на главата и тялото на Г., който паднал на земята. Обвиняемите
продължили да нанасят удари с крака в областта на главата и тялото на падналия на
земята пострадал. По това време в автобуса се бил качил Г.М., който възприел
случващото се и с викове и ръкомахане се опитал да привлече вниманието и да потърси
помощ от Г.И. - водач на друг автобус, който в този момент се приближавал към
спирката. Обвиняемите избягали, а Г.И. установил, че неговият колега е на земята с
окървавено лице и подал сигнал на телефон 112. Пристигнал екип на ЦСМП, който
прегледал пострадалия и го откарал до лечебно заведение за оказване на медицинска
помощ.
Вследствие на нанесените удари на пострадалия били причинени следните
увреждания- контузия и охлузвания в областта на дясна китка, 4 и 5 пръсти на дясна
ръка и дясно коляно, контузия, охлузвания и хематом в дясна челна област на глава и
околоочно в ляв челно-теменна област на главата и на лицето, контузия на скулата в
лява слепоочна област на главата, контузия на гърба на на носа, контузия в клепачите в
ляво и в дясно, контузия на гръдния кош, които довели до временно разстройство на
здравето на Г. без опасност за живота.
Към този момент Х. и Н. не са страдали от психични заболявания, притежавали
изградени за възрастта им механизми за самоконтрол и спазване на социално приетите
норми за поведение и въпреки непълнолетната си възраст са могли да разбират
свойството и значението на деянието си и да ръководят постъпките си, като не са
действали водени от лекомислие и увлечение.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа анализ на
доказателствените материали, събраните в досъдебната производство и преценени на
основание чл. 378, ал. 2 от НПК: гласни доказателствени средства - показания на св.
Л.Г.Г. М., Г.И.., К.С., Т.Т., А.К. и Д.Д. заключения на СППЕ, СМЕ и САТЕ, писмени
доказателства и доказателствени средстви: протоколи за разпознаване, протоколи за
освидетелстване, длъжностна характеристика, трудов договор, епикризи, амбулаторна
книга, характеристични справки, свидетелства за съдимост.
Събраните по делото доказателствени материали са лишени от съществени
противоречия по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. Гласните
и писмените доказателствени източници са еднопосочни и взаимнодопълващи се.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи относно механизма на
инкриминираното деяние и неговото авторство, показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели Л.Г.Г. М., Г.И.., К.С. и Т.Т.. Същите са логични,
последователни и взаимно допълващи се, като няма основания свидетелите да се
считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Авторството на деянието се потвърждава и от отразените в
надлежно изготвени протоколи разпознавания на обвиняемите от пострадалия, като
законосъобразното провеждане на разпознаването се установява и от проведените
разпити на поемните лица АК. и Д.Д.. Показанията на св. И. и подадения от него сигнал
до 112 се потвърждават и от заключението на аудио-техническата експертиза, което
съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертиза на
обвиняемите. От тях им се установява, че никой от обвиняемите не страда от психично
заболяване, не се констатират и нарушени когнитивни функции, който да са пречка за
правилна фактическа ориентация и адекватно по нея отреагиране. Вещите лица
приемат, че въпреки непълнолетието си към момента на деянието, обвиняемите са
разбирали свойството и значението на извършеното са могли да ръководят постъпките
2

си към инкриминираната дата, като деянието не може да се приеме за проява на
лекомислие или увлечение. Съдът намира, че на заключенията следва да бъде дадена
вяра, тъй като същите са пълни, ясни и обосновани и изготвени от лица с изискуемите
специални знания.
Естеството и механизма на причинените на Л. Г. телесни увреждания, медико-
биологичният им характер, както и периода на възстановяване се изясняват от
изготвената по делото основна и допълнителна съдебномедицинска експертиза, които
съдът кредитира като пълни, ясни и обосновани и изготвени от лица с изискуемите
специални знания.
Заеманата от пострадалия длъжност и естеството на задълженията му се
установява от приетите по делото трудов договор и длъжностна характеристика.

При така установените по делото факти, съдът прие, че обвиняемите З. С. Х. и
В.В. Н. от обективна и субективна страна са осъществили състава на престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12, вр. чл. 130, ал.1, чл. 63, ал. 1, т.4, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от
НК

От обективна страна на 16.03.2020 г. около 21:10 ч. в град София, кв. „Горна
баня”, на ул. "Обзор" З. С. Х. като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с Валентин Владиславов Н. чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в
областта на главата и тялото на Л. Л. Г. в качество на длъжностно лице при изпълнение
на службата му като водач на автобус, му е причинил лека телесна повреда – контузия
и охлузвания в областта на дясна китка, 4 и 5 пръсти на дясна ръка и дясно коляно,
контузия, охлузвания и хематом в дясна челна област на глава и околоочно в ляв
челно-теменна област на главата и на лицето, контузия на скулата в лява слепоочна
област на главата, контузия на гърба на на носа, контузия в клепачите в ляво и в дясно,
контузия на гръдния кош, с което е реализиран медико-биологичният признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието било
извършено по хулигански подбуди – на публично място, при липса на конкретен личен
мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените от
закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото.
При преценка на правната природа на причинените на пострадалия травматични
увреждания, вследствие на нанесените удари, съдът съобрази дадените указания в
Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС и прие, че така причинените увреждания
следва да се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от
НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От обективна страна пострадалият притежава качеството длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т.1, б. "б" от НК, доколкото работата му е свързана с пазене и
управление на чуждо имущество, а именно повереният му автобус, като телесната
повреда му е причинена по време на и при изпълнение на службата му като водач на
автобус, поради което е налице квалифициращият признак по чл. 131, ал.1, т .1 от НК.
Безспорно в случая е налице съвместна задружна дейност по чл. 20 от НК, като
Х. е участвал в осъществяването на престъплението заедно с Н. като съизвършители.
При съответната координация всеки от тях е участвал в осъществяването на
изпълнителното деяние и така заедно са постигнали общия престъпен резултат.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вина - пряк умисъл
и при наличие на общност на умисъла по смисъла на чл. 20, ал.2 НК. Съзнавал е, че
действията, които предприема по отношение на пострадалия, са от естество да увредят
здравето му, като е осъзнавал и че пострадалият има качеството водач на автобус.
Обвиняемият е осъзнавал, че действа заедно с още едно лице, като в резултат на тази
3

обща задружна престъпна дейност, чрез нанасяне на удари по Л.Г. му причиняват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като обвиняемият е искал и
целял именно настъпването на този общ престъпен резултат.
Налице е и допълният квалифициращ признак от субективна страна по чл. 131,
ал.1 т. 12 от НК – хулигански подбуди при осъществяване на деянието. Обвиняемите и
пострадалият не са се познавали, като са липсвали каквито и да е лични отношения,
които да мотивират поведението на обвиняемия. Деянието е извършено на публично
място, като чрез нанесените удари обвиняемият е демонстрирал явно и недвусмислено,
че не счита за нужно да се съобразява с установените социални ценности и
общоприетите правила за поведение и за него няма никаква пречка да нарушава
обществения ред, воден от желанието си да демонстрира превъзходство над околните.

От обективна страна на 16.03.2020 г. около 21:10 ч. в град София, кв. „Горна
баня”, на ул. "Обзор"В.В.Н. . като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като
извършител с З. С. Х. чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на
главата и тялото на Л. Л. Г. в качество на длъжностно лице при изпълнение на
службата му като водач на автобус, му е причинил лека телесна повреда – контузия и
охлузвания в областта на дясна китка, 4 и 5 пръсти на дясна ръка и дясно коляно,
контузия, охлузвания и хематом в дясна челна област на глава и околоочно в ляв
челно-теменна област на главата и на лицето, контузия на скулата в лява слепоочна
област на главата, контузия на гърба на на носа, контузия в клепачите в ляво и в дясно,
контузия на гръдния кош, с което е реализиран медико-биологичният признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието било
извършено по хулигански подбуди – на публично място, при липса на конкретен личен
мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените от
закона правила, които закрилят добрите нрави в обществото.
При преценка на правната природа на причинените на пострадалия травматични
увреждания, следствие на нанесените удари , съдът съобрази дадените указания в
Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС и прие, че и прие, че така причинените
увреждания следва да се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла на чл.
130, ал.1 от НК, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От обективна страна пострадалият притежава качеството длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т.1, б. "б" от НК, доколкото работата му е свързана с пазене и
управление на чуждо имущество, а именно повереният му автобус, като телесната
повреда му е причинена именно по време на и при изпълнение на службата му като
водач на автобус, поради което е налице квалифициращият признак по чл. 131, ал.1, т
.1 от НК.
Безспорно в случая е налице съвместна задружна дейност по чл. 20 от НК, като
В.Н. е участвал в осъществяването на престъплението заедно с З.Х. като
съизвършители. При съответната координация всеки от тях е участвал в
осъществяването на изпълнителното деяние и така заедно са постигнали общия
престъпен резултат.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вина - пряк умисъл
и при наличие на общност на умисъла по смисъла на чл. 20, ал.2 НК. Съзнавал е, че
действията, които предприема по отношение на пострадалия, са от естество да увредят
здравето му, като е осъзнавал и че пострадалият има качеството водач на автобус.
Обвиняемият е осъзнавал, че действа заедно с още едно лице, като в резултат на тази
обща задружна престъпна дейност, чрез нанасяне на удари по Л.Г. му причиняват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като обвиняемият е искал и
целял именно настъпването на този общ престъпен резултат.
4

Налице е и допълният квалифициращ признак от субективна страна по чл. 131,
ал.1 т. 12 от НК – хулигански подбуди при осъществяване на деянието. Обвиняемите и
пострадалият не са се познавали, като са липсвали каквито и да е лични отношения,
които да мотивират поведението на обвиняемия. Деянието е извършено на публично
място, като чрез нанесените удари обвиняемият е демонстрирал явно и недвусмислено,
че не счита за нужно да се съобразява с установените социални ценности и
общоприетите правила за поведение и за него няма никаква пречка да нарушава
обществения ред, воден от желанието си да демонстрира превъзходство над околните.

Следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика при съучастието
под формата на съизвършителство е без значение обстоятелството дали някой от
съучастниците е проявил по-голяма активност в причиняване на съставомерните
последици. Кой от обвиняемите какви удари и с какво ги е нанесъл, е без значение
относно това, дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е
част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат – в
случая причиняване на лека телесна повреда на пострадалия. Когато в рамките на
общия умисъл съизвършителите използват различни увреждащи средства и нанасят
различни по сила и насоченост удари, нито един от тях поотделно не може да се
позовава на ексцес на умисъла, когато възприема и се съгласява с действията на
съучастниците си, насочени към постигането на целения общ престъпен резултат.

За пълнота тук следва да бъде отбелязано, че от установените факти по делото, а
именно проведените предварително разговори и координацията на поведението на
обвиняемите, следва да се направи извод, че въпреки непълнолетната им възраст към
момента на деянието, не са били налице необходимите предпоставки за приложение на
института на чл. 61 НК, като деянието не е извършено поради лекомислие или
увлечение. В подкрепа на този извод е и заключението от изготвената СППЕ на всеки
от обвиняемите.

За престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1. и т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години, поради което в случая са
налице основанията по чл. 78, ал. 1 от НК по отношение на всеки от обвиняемиете - те
не са осъждани за престъпление от общ характер и не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VІІІ от НК и с извършеното престъпление не
са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Не са налице и изключващите института ограничения по чл. 78а, ал. 7 НК.
Съгласно чл. 78а, ал. 6 от НК, когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е
извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност,
като има възможност да наложи или административно наказание обществено
порицание или възпитателна мярка по ЗБППМН.

Като взе предвид установените по делото обстоятелства за деянието и за З. С. Х.,
съдът намира, че в случая на обвиняемия следва да се наложи административно
наказание "обществено порицание", а не възпитателна мярка, с което административно
наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция.
Съобразно чл. 239 от ЗИНЗС същото следва да се изпълни чрез обявяване на
решението в училището на обвиняемия. Съдът намира, че така определеното
административно наказание се явява целесъобразно и достатъчно, за да окаже върху
обвиняемия своето възпитателно и възпиращо въздействие.

Като взе предвид установените по делото обстоятелства за деянието и за В.В. Н.,
5

съдът намира, че в случая на обвиняемия следва да се наложи административно
наказание "обществено порицание", а не възпитателна мярка, с което административно
наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната превенция.
Съобразно чл. 239 от ЗИНЗС същото следва да се изпълни чрез обявяване на
решението в училището на обвиняемия. Съдът намира, че така определеното
административно наказание се явява целесъобразно и достатъчно, за да окаже върху
обвиняемия своето възпитателно и възпиращо въздействие.

СЪДИЯ:
6

Съобщи за изтекли лични данни