Определение по дело №875/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2215
Дата: 12 юни 2019 г.
Съдия: Даниела Димова Томова
Дело: 20193101000875
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………./........ 06.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 12.06.2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА

ДИАНА СТОЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Томова

въззивно търговско дело № 875 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №24636/03.04.2019г. по описа на ВРС, на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт П.В., срещу решение №934/06.03.2019г. на Варненски районен съд, 16 състав, постановено по гр.д. №10120/2018г. по описа на ВРС.

 

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от дружеството иск за установяване съществуването на вземанията му спрямо ответника К.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, за сумата 717,54 лева, представляваща неплатена главница за ползвани и незаплатени ВИК услуги за периода от 04.03.2015г. до 01.03.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.8, вх.10, ап.6, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 05.04.2018г., до окончателното й плащане, както и за сумата 77,03 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 03.05.2015г. до 01.04.2018г., за които суми по ч.гр.д. №5095/2018г. на ВРС, 24 състав, по реда на чл.410 от ГПК му е била издадена заповед за изпълнение №2411/10.04.2018г.

 

І. По допустимостта на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата  държавна такса за въззивното производство в размер 50 лева е внесена.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна К.С. чрез пълномощника й по делото адвокат Ц.П., АК – Варна. В срока по чл.263 от ГПК същият е подал писмен отговор.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

ІІ. По предварителните въпроси.

 

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението.

 

Оспорва като неправилен извода на първоинстанционния съд за недоказаност на правилното отчитане на изразходваното количество вода, в частност за липсата на основание да се зачетат отчетените показания, под които потребителят е положил подпис, поради неспазване на процедурата по чл.20, ал.3 от Общите условия. Позовавайки се на Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като твърди, че след като проверката на индивидуалните водомери е задължение на потребителя, жалбоподателят счита, че неблагоприятните последици от виновното поведение на потребителя не следва да рефлектират в правната сфера на В и К оператора. В съответствие и с разпоредбата на чл.34а, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. водомерът, макар и с изтекъл срок на метрологична годност, може да служи за извършване на отчет, в рамките на три месеца от връчването на уведомително писмо с дадено предписание за извършването на проверка на водомера, като в случая този срок е спазен – на 01.03.2017г. на ответницата е било връчено уведомително писмо №**********, с което й е дадено предписание за извършването на проверка, както в допълнение й е указано, че партидата й не е прехвърлена, на 19.05.2017г. е извършена подмяна на стария водомер с нов. Както на 01.03.2017г., така и на 19.05.2017г. са извършени редовни отчети, като показанията от 896м3, съотв. от 938м3 са отразени в карнета и в уведомителното писмо №********** от 01.03.2017г., съотв. в талона за пломбиране на водомери №0056455 от 19.05.2017г. И след като ответницата не е изразила несъгласие с така отчетените количества, напротив, положила е подписа си във всеки един от тези три документа, то е очевидно, че същата е приела показанията на водомера. Тези показания са последователни, кореспондират едно с друго, поради което следва да бъдат приети за достоверни.

Оспорва се като необоснован и извода на първоинстанционния съд, че след 01.03.2017г. водомерът не е годно измервателно устройство като в съответствие с приложимата процедура по чл.20, ал.3 от ОУ, потреблението следва да се определя по реда на чл.26, ал.2 от ОУ. Твърди се, че тази процедура е неприложима, тъй като в случая не се касае за неизправен водомер (каквито твърдения не са въвеждани от никоя от страните), а за такъв с изтекъл 10-годишен период на валидност на първоначалната метрологична проверка, именно във връзка с което и в изпълнение на процедурата по чл.34а, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. на ответницата е било връчено уведомление №********** от 01.03.2017г.

При тези основни оплаквания ищецът - жалбоподател иска от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което претенциите да бъдат уважени.

С въззивната жалба не се посочват и представят нови  доказателства.

 

В представения от ответника писмен отговор на въззивната жалба са обосновани аргументи за неоснователност на оплакванията на въззивника като се иска подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

 

Съставът на въззивния съд намира, че устният доклад кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на осъществената размяна на книжата, основан е на твърденията и възраженията на страните, изложени в исковата молба и в отговора. Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в първото съдебно заседание на първата инстанция.

 

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №24636/03.04.2019г. по описа на ВРС, на „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез пълномощник юрисконсулт П.В., срещу решение №934/06.03.2019г. на Варненски районен съд, 16 състав, постановено по гр.д. №10120/2018г. по описа на ВРС.

 

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.07.2019г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

 

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

 

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните ведно с призовката за насрочено открито заседание, представляващо Приложение №2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.

 

На въззивника ДА СЕ ВРЪЧИ и препис от подадения отговор на въззивната жалба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                        

                                                                               2.