№ 953
гр. София, 10.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601496 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на Н.О.И., представляван от И.И. -
УПРАВИТЕЛ, в качеството на ощетено юридическо лице чрез юрисконсулт
М.А. - процесуален представител срещу Определение № 994 на СРС, НО, 95-
ти състав от 30.03.2022 г., постановено по НЧД № 3240/2022 г., с което е
потвърдено постановление на прокурор при СРП от 22.02.2022 г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 5355/2020 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 37586/2020 по описа на СРП, водено за престъпление по чл.
209, ал. 1 НК.
В жалбата се сочи, че изводите на СРС, обективирани в атакуваното
Определение са неправилни и незаконосъобразни, като са формирани при
съществени нарушения на процесуалните правила.
Излагат се доводи, че делото не е изяснено от фактическа страна,
поради което и прокурорът и съдът са достигнали до погрешни правни
изводи. Неправилно СРП и СРС били приели, че делото е изяснено от
фактическа страна и не се налага събиране на допълнителни доказателства.
Сочи се също така, че и СРП и СРС са ценили събраните свидетелски
показания, но не са извършили задълбочен анализ на същите и не са взели
предвид пристрастността на някои от свидетелите. Сочи се, че показанията на
св. М. не биха могли да служат за сигурна доказателствена опора за изводите
на първата инстанция, че са налице валидни трудови правоотношения.
Жалбоподателят прави и разбор на доказателствата, като въз основа на
него стига до извода за неправилност на изводите и на СРП и за СРС за липса
на извършено престъпление, тъй като въпросът с фиктивността на сключения
трудов договор между С. ЕООД с управител св. П. и дъщеря й К. не бил
изследван, като не бил изяснен въпросът, дали по него реално е извършвана
трудова дейност. Сочи се също така, че не бил изяснен и въпросът, дали
лицето действително е имало право да получи обезщетение за временна
неработоспособност за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2
1
годишна възраст. Излагат се и съображения за нищожност на трудовия
договор на основание чл. 26 от ЗЗД, поради липса на предмет и се твърди
фиктивност на сключения трудов договор. Сочи се, че този въпрос не е
изследван и от АС – Стара Загора, който с Решение № 296/2020г. е отменил
решението на ТП на НОИ – Бургас с което е потвърдено спирането на
обезщетенията.
В заключение отново се сочи, че е налице престъпление по чл. 209 или
212 от НК и се иска отмяна на Определението на СРС и връщане на делото на
СРП със задължителни указания за прилагането на закона.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и
доказателствата по делото приема следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подаден от процесуално
легитимирано лице и в посочените в НПК срокове. Разгледана по
същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения :
С Постановление от 22.02.2022 г. по описа на СРП, Прокурорът е
прекратил наказателното производство по ДП № 5355/2020 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 37586/2020 г. по описа на СРП, образувано за престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК, като е приел, че обвинението не е доказано.
С атакуваното определение СРС е приел, че постановлението на
прокуратурата е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено в цялост.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на първостепенния и намира
доводите в жалбата за неоснователни.
Посоченото ДП № 5355/2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 37586/2020
г. по описа на СРП е образувано на 03.11.2020 г. срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК за това, че в периода 2018 г.
- м. февруари 2020 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у служители на ТП на НОИ и с това причинил имотна
вреда на бюджета на ДОО. По делото няма привлечено обвиняемо лице.
Софийският районен съд е направил подробен анализ на
доказателствата по делото и в резултат на това е установил правилно приетата
фактическа обстановка, която съвпада и с фактите, установени от прокурора
при СРП, постановил обжалваното пред първата инстанция Постановление,
както следва :
За времето от 2017 г. до 2020 г. свидетелката К. К. работела в няколко
търговски дружества на различни позиции, съгласно сключени трудови
договори, като получавала различни по размер трудови възнаграждения от
500 лв. до 1 900 лв., по които осигурителните вноски по ДОО били внесени.
2
На 16.01.2020 г., договорът между свидетелката К. К. и дружеството
„В.Х.*“ ЕООД, гр. София бил прекратен по взаимно съгласие, като причината
била, финансови затруднения у работодателя, като К. сключила трудов
договор с „А.Е.Д.А. ЕООД, представлявано от свидетелката С. П., нейна
майка на същата дата. Позицията, която К. заела, съгласно трудовия договор
била „оператор на данни“. По така сключения трудов договор, св. К. работила
един ден, след което е излязла в болничен 40 дни преди раждане, а
впоследствие по майчинство. Трудовото възнаграждение за изработеното й е
било изплатено, за което бил изготвен съответния фиш. Осигурителният й
доход бил определен в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., за който дължимите
вноски били внесени в хода на извършена от ТП на НОИ Бургас проверка. От
страна на „А.Е.Д.А.“ ЕООД били подадени уведомления до НОИ по реда на
чл. 62, ал. 5 КТ, както и болничен лист, предоставен от свидетелката К. за
временна неработоспособност поради проблемна бременност, въз основа на
който и последващи болнични листове, представени от нея, й били
изплащани парични суми от бюджета на НОИ като обезщетения за
бременност и раждане. На К. били изплащани обезщетения за временна
неработоспособност, които постъпвали по нейна лична банкова сметка.
Дължимите осигурителни вноски по ДОО за свидетелката К. били внесени.
Със заповед № ЗР-5-02-00720841/14.02.2020 г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО на ТО на НОИ Бургас била извършена
проверка на „А.Е.Д.А.“ ЕООД, гр. София с управител С. П.. В резултата на
проверката било установено, че св. К. К. присъства във ведомост от
16.01.2020 г. и за месец февруари 2020 г., като за месец януари 2020 г. има
един отработен ден и единадесет дни болнични. За месец февруари лицето е
пълен месец болнични. Болничния на св. К. бил вписан в дневника и
представен в НОИ на 23.01.2020г. На 10.03.2020 г. е представен друг
болничен лист за К. К.. Посочените данни станали причина за издаване на
разпореждания № Д-02-000-00-01366109 от 03.02.2020 г. и № Д-02-000-00-
01375865 от 18.03.2020 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ Бургас за спиране на основание чл. 40, ал. 4 КСО
на образуваното производство по отпускане на парично обезщетение за
бременност и раждане, считано от 03.02.2020 г. и 18.03.2020 г. Посочените
Разпореждания били потвърдени с Решение № Ц1040-02-13 от 20.05.2020 г,
на Директора на ТП на НОИ Бургас, което било обжалвано от св. К. и
3
отменено от АС Стара Загора с решение № 296/28.07.2020 г. на АС Стара
Загора след което и изплащането на обезщетенията на св. К. било
възобновено.
Посочената фактическа обстановка се установява от събраните
гасни и писмени доказателства и доказателствени средства както следва
:
Гласни : Показанията на свидетелите С. П., В.В., А. М., К. К., Д.Д..
Писмени : Писмо от ТД на НАП София, офис „Витоша“ с приложения;
Договор за счетоводно-консултантско обслужване, 3 броя, справка за общите
задължения/; заповед № ЗР-5-02-00720841/14.02.2020 задължителни
предписания № ЗД-1-02-00732573/09.03.2020 г.; опис на предоставени
документи по задължителни предписания; ведомост; писмо от АС Стара
Загора с приложение решение № 296/28.07.2020 г. по АД № 343/2020 г. по
описа на АС Стара Загора; писмо от ТП на НОИ Бургас с приложение
/регистър на трудовите договори, данни за субектите, представили данни за
фирмите по списък, удостоверение от „С.“ ЕООД, 9 броя, справка за
декларираните в Персонален Регистър и 3 внесените в Приходи суми и
разликата между тях помесечно за периода от 01.2018 г. до 12.2020 г. за фонд
ДОО, справка от персоналния регистър на НОИ за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2020 г., 6 броя, регистър на трудовите договори, заповед № ЗР-5-02-
00720841/14.02.2020 г., заповед № B3-5-02-00736292/17.03.2020 г., обратна
разписка, констативен протокол № КП-5-02-00744187/08.04.2020 г., обратна
разписка, справка за изплатени обезщетения, разпореждане № М-02-000-00-
01366109 от 10.08.2020 г., разпореждане № Д-02-000-00-01366109 от
03.02.2020 г., обратна разписка, разпореждане № М-02-000-00-01375865 от
10.08.2020 г., разпореждане № Д-02-000-00-01375865 от 18.03.2020 г„
съобщение № 4018-02-300/27.04.2020 г., протокол № 4018-02-300/27.04.2020
г., протокол № 4018-02-300/05.05.2020 г., разпореждане № М-02-000-00-
01386824 от 10.08.2020 г., разпореждане № Д-02-000-00-01386824 от
29.04.2020 г., обратна разписка, разпореждане № М-02-000-00-01396698 от
10.08.2020 г., разпореждане № Д-02-000-00-01396698 от 16.06.202(1^ г.,
обратна разписка, искане от К. Х. К., решение № Ц1040-02- 13/20.05.2020 г.,
жалба от К. Х. К., решение № Ц1040-02-66/30.07.2020 г., решение №
296/28.07.2020 г. по АД № 343/2020 г. по описа на АС Стара Загора, заявление
4
от К. Х. К., жалба от К. Х. К., определение № 305 от 24.08.2020 г. по АД №
513/2020 г.по описа на АС Стара Загора/;' декларация по чл. 62, ал. 5 ЗКИ, 5
броя, трудов договор № 5/24.07.2017 г., трудов договор № 1/17.01.2020 г.,
заповед за прекратяване на трудов договор № 1/10.02.2020 г., трудов договор
№ 3/10.02.2020 г., трудова книжка на А. М.; трудова книжка на К. К.; трудов
договор № 2/16.01.2020г.; ведомост; отчетна форма за явяване/неявяване на
работа; сигнал от ТП на НОИ Бургас; констативен протокол № КП-5-02-
00744187/08.04.2020 г.; трудов договор № 65/11.06.2019 г.; справка за приети
и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; заповед за прекратяване на
трудов договор № 33/16.01.2020 г.; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; трудов договор № 72/01.05.2019 г.; справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; трудов договор №
25/11.06.2018 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ; заповед за прекратяване на трудов договор № 28/14.09.2018 п; справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; трудов договор №
62/11.06.2018 г.; справка за£ приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.
5 КТ; заповед за прекратяване на трудов договор № 25/14.09.2018 п; справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл, 62, ал. 5 КТ; трудов договор №
91/14.09.2018 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ; уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; допълнително споразумение №
13/01.02.2019 г. към трудов договор № 91/14,09.2018 г.; заповед за
прекратяване на трудов договор № 89/01.05.2019 г.; предизвестие; справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; уведомление по чл. 62,
ал. 5 КТ; трудов договор № 29/16.10.2017 г,; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; искане от К. Х. К.; ведомости, 24 броя;
отчетна форма за явяване/неявяване на работа, 4 броя; трудов договор №
6/01.03.2020 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ; уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; трудов договор № 5/01.03.2020 г.;
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; уведомление
по чл. 62, ал. 5 КТ; молба; декларация; трудов договор № 4/01.03.2020 г.;
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; уведомление
по чл. 62, ал. 5 КТ; молба; декларация; трудов договор № 3/10.02.2020 г.;
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; уведомление
по чл. 62, ал. 5 КТ; трудов договор № 2/16.01.2020 г.; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ,
5
молба, декларация; длъжностна характеристика; трудов договор №
1/01.05.2018 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
КТ; уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, допълнително споразумение №
1/01.01.2019 г. към трудов договор № 1/01.05.2018 п, допълнително
споразумение № 2/01.01.2020 г. към трудов договор № 1/01.05.2018 г., молба,
декларация.
Така установената от настоящия съдебен състав фактическа обстановка
не се различава съществено от приетата и от Софийския районен съд, който е
направил задълбочен анализ на посочените по-горе доказателства с който
настоящата инстанция се солидаризира изцяло, поради което не счита за
нужно да го преповтаря.
Следва да се отговори обаче на доводите на жалбоподателя, които
съдът счита за неоснователни.
От една страна, видно от събраните по делото доказателства,
разследващите органи и прокурорът са изпълнили задължението си да
съберат всички доказателства, относими към предмета на доказване. В този
смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че фактическата
обстановка по делото не е изяснена. Неоснователни са възраженията, че по
делото не било установено, дали по този трудов договор действително е
полаган труд, като в приетата и от СРП и от СРС фактическа обстановка е
видно, че св. К. е полагала труд по така сключения трудов договор, макар и
само за един ден. За положения труд същата е получила полагащото й се
трудово възнаграждение, като по въпроса за действително положения от нея
труд са събрани и съответните свидетелски показания. Ето защо и
възраженията на жалбоподателя, че Прокурорът не е изследвал задълбочено
въпросът с фиктивността на сключения трудов договор са неоснователни.
Представителят на СРП е извършил подробен анализ на събраните по делото
доказателства, като е достигнал до правилният и законосъобразен извод, че
процесният трудов договор е бил действителен, по него е престиран труд,
изплатено е трудовото възнаграждение и са внесени дължимите се вноски към
бюджета.
Възраженията на жалбоподателя, че по делото не бил изследван
въпросът, дали свидетелката К. действително е имала право да получи
съответните обезщетения също са неоснователни, доколкото този въпрос е
6
изяснен от АС Стара Загора с решение № 296/28.07.2020 г. по описа на съда.
Останалите доводи на жалбоподателят, свързани с различни хипотези за
недействителност на договора на основание чл. 26 от ЗЗД са правно
ирелевантни, доколкото нямат нищо общо с установената по делото
фактическа обстановка и излизат извън предмета на доказване.
Неоснователни са и възраженията за допуснати от СРП и СРС
процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата. По делото е
извършен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, като не са налице основания да не бъдат
кредитирани свидетелските показания, поради пристрастност, доколкото,
въпреки наличието на роднинска връзка между св. К. и нейната майка, както и
служебни отношения със св. М., то казаното от свидетелките напълно
кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, поради което
и правилно СРС и СРП са ги кредитирали в цялост. Настоящият състав също
намира посочените свидетелски показания за логични, последователни,
безпротиворечиви и кореспондиращи със събрания доказателствен материал,
поради което и също основа въз основа на тях своите фактически изводи.
Независимо от наличните роднински и служебни отношения между
свидетелите, по делото не се установява някой от свидетелите да дава
тенденциозни показания, доколкото фактическата обстановка се доказва и от
събраните по делото писмени доказателства. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства отговарят на всички
въпроси, относими към предмета на доказване и не се налага събирането на
допълнителни такива.
Ето защо правилен се явява изводът на контролираната инстанция, че в
хода на досъдебното производство е извършено обективно, пълно и
всестранно разследване на относимите обстоятелства, като приетата от
прокурора фактическа обстановка кореспондира с приобщения
доказателствен материал.
От правна страна :
С оглед на правилно установената фактическа обстановка, правилен е
изводът и на СРП и на СРС от правна страна, че по делото не се установява да
са извършени деяния, които да са съставомерни на престъплението по чл. 209,
ал. 1 от НК.
7
За да приеме за правилен изводът на СРП и СРС за липса на извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, настоящият състав съобрази следните
принципни положения :
Изпълнително деяние на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК се
изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение, като то може да
бъде осъществено само с действие. Възбуждането на заблуда представлява
създаване на невярна представа у адресата на измамата, докато Поддържането
на заблудата представлява само потвърждаване на вече оформена по други
причини заблуда у адресата на измамата. Самото заблуждение представлява
във всички случаи невярна представа относно такива обстоятелства,
съобразно които заблуденият решава да прави имуществено разпореждане.
Заблуждението се създава винаги и само у човек – единствено той може да
бъде адресат на измамата. Престъплението е резултатно – в резултат на
формираното заблуждение е необходимо измаменият да е осъществил
определени действия на разпореждане в следствие на което да му е причинена
имотна вреда. Като допълнителен субективен признак на измамата е
предвидена и една специална користна цел – да набави за себе си или за
другиго имотна облага.
По конкретното дело не се установи изобщо да е извършвано такова
действие в периода 2018 г. - м. февруари 2020 г., в гр. София, от
потенциалния извършител, който с цел да набави за себе си имотна облага, да
е възбудил заблуждение у служители на ТП на НОИ и с това да е причинил
имотна вреда на бюджета на ДОО.
По делото беше категорично установено, че между св. К. и дружеството
на нейната майка „А.Е.Д.А. ЕООД е бил наличен валидно сключен и
действителен трудов договор по който е престиран труд, изплатено е
съответното възнаграждение и са платени дължимите се вноски, в следствие
на което и същата законосъобразно е получавала дължимото й се
обезщетение за бременност и раждане. По делото изобщо не е установено и
бюджетът на НОИ да е бил ощетен по какъвто и да е начин, поради което и
още веднъж липсва и съставомерния резултат, необходим, за да бъде
квалифицирано едно деяние като такова по чл. 209, ал. 1 от НК.
Не са налице основания и за квалифициране на деянието като такова по
чл. 212 от НК. С документната измама, предвидена в чл. 212 НК, деецът
8
набавя за себе си или за другиго имотна облага, като получи чуждо движимо
имущество чрез използване на документ с невярно съдържание или на
неистински или преправен документ, като по посочения начин получава без
правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои.
По посочените по-горе съображения, на първо място не е налице
документ с невярно съдържание или неистински или преправен документ,
доколкото процесният трудов договор е валидно сключен, истински е и
отразява действително трудово правоотношение. Не е налице и вредоносния
резултат, доколкото обезщетението, получено от св. К. е изплатено
законосъобразно и при стриктно спазване на законовите разпоредби.
Предвид всичко гореизложено, въззивният съдебен състав намира, че
определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 994 на СРС, НО, 95-ти състав от
30.03.2022 г., постановено по НЧД № 3240/2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9