Р Е Ш Е Н И Е
№ 447
град Горна Оряховица, 10.10.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2182 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К., чрез пълномощник – юрисконсулт Д.А., твърди в исковата си молба, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Сочи, че същата е връчена на И.С.П. при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, за АКПЗ” ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Заявява, че основанието, на което е издадена заповед за изпълнение, е подписан договор за паричен заем № 2778248 от 29.03.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД - като заемодател, и И.С.П. - като заемател, който е сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Сочи, че с подписването на договора за паричен заем заемателят е удостоверил, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Твърди, че съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 600 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. Заявява, че И.С.П. се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 684.08 лв., ведно с договорната лихва на 34 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 20.12 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). Твърди, че по договора за паричен заем, И.С.П. е извършвал плащания в общ размер на 68.04 лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 584.49 лв. Посочва, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения договор за паричен заем 2778248/29.03.2017г. ответникът дължи договорна лихва, в размера, посочен в договора, като начислената договорна лихва в случая е в размер на 79.47 лв. за периода от 15.05.2016г. /датата на първата вноска/ до 24.11.2017г. /датата на настъпване на падежа на договора/. Заявява, че ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка. Твърди, че към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 451.68 лв. Заявява, че разпоредбите на договора предвиждат, че съгласно Тарифа на ,,Изи Асет Мениджмънт” АД, при забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лв. за всеки 30 дневен период, до максимален размер от 45 лв. Твърди, че И.С.П. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер 18 лв. Сочи, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 24.11.2017г. - последната падежна дата, като от тогава до настоящия момент сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си. Счита, че поради това ответникът дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 33.04 лв., считано за периода от 25.11.2017г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Твърди, че е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.02.2018г. между ,,Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, и ,,Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на ,,АКПЗ” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Моли съда уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписите от исковата молба и доказателствата.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ,,АКПЗ” ЕООД има следните вземания срещу И.С.П. : сумата от 584.49 лв. - главница; сумата от 79.47 лв. - договорна лихва за периода 15.05.2016г. до 24.11.2017г.; сумата от 451.68 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер от 350 лв.
На основание чл.232 ГПК, оттегля предявените искове за установяване на вземанията за лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 33.04 лв., считано за периода от 25.11.2017г. до 09.03.2018г., и за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 18 лева, поради което производството по делото в тази негова част е прекратено с протоколно определение от 08.10.2019г.
В съдебно заседание, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София, не се представлява. Депозира писмена молба чрез пълномощника си – адвокат А.Б. – Д. от САК, с която моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа предявените искове и излага съображения по съществото на спора. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът И.С.П. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, с друг известен адрес : .. /чрез баща С. К. П./, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупреден за последиците от неподаването на отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, ответникът И.С.П., редовно призован по реда на чл.41,ал.2 във вр. ал.1 от ГПК, не се явява, не се представлява надлежно. Не заема становище по предявените искове.
Съдът, след
като взе предвид направеното от ищеца в молба вх. № 10999/03.10.2019г., чрез
процесуалния му представител – адв. А.Б., искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК,
и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено
решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова
решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 03.12.2018г., съдът е разяснил на ответника последиците
от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по
делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на ответника на 20.01.2019г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба,
въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на такъв.
Видно от данните по делото, ответникът И.С.П. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД се явяват вероятно основателни. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца с писмена молба, преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 08.10.2019г.
При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявените от ищеца искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.415,ал.1 във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.92 във вр. чл.99 от ЗЗД, за приемане за установено по отношение на ответника, че И.С.П., като кредитополучател по договор за паричен заем № 2778248 от 29.03.2017г., валидно сключен с кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София, дължи връщане на следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 571/2018г. на ГОРС, а именно : сумата от 584.49 лв. – главница, сумата от 79.47 лв. - договорна лихва за периода 15.05.2016г. до 24.11.2017г., сумата от 451.68 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за наличието на облигационно правоотношение между ответника И.П. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, възникнало по силата на валидно сключен между тях и действителен договор за паричен заем № 2778248 от 29.03.2017г.; за изпълнение от страна на кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД гр. София на задълженията му по посочения договор да предостави на ответника - като кредитополучател, договорения размер на потребителски заем, и съответно - за неизпълнение от страна на ответника-кредитополучател на паричните му задължения, произтичащи от същия договор; за наличието на договорни отношения между кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД /цедент/ и ищеца в настоящото производство „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД във връзка със сключен между тях рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. и Приложение № 1 към него от 01.02.2018г.; за прехвърляне в полза на ,,АКПЗ” ООД вземанията срещу ответника, произтичащи от договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г., с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; за изпълнение от страните по договора за цесия на изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД, и за надлежното съобщаване на ответника за извършената цесия, съгласно изискванията на чл.99,ал.4 от ЗЗД, както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираните от дружеството-ищец парични вземания.
Вероятната
основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни
писмени доказателства : заверени преписи от заверени преписи от уведомление до И.П.,
договор за паричен заем № 2778248 от 29.03.2017г., предложение за сключване на
договор за паричен заем от 28.03.2017г., Тарифа на „Изи Асет Менджмънт” АД, рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. и препис-извлечение
Приложение № 1/01.02.2018г. към него; пълномощно от
страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което упълномощава ,,Агенция за контрол
на просрочени задължения” ООД да уведоми длъжниците за прехвърляне на
вземанията, потвърждение за сключена цесия на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, както и от писмените материали по ч. гр. дело № 571/2018г. по описа на ГОРС.
Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да заплати дължимите парични суми по процесния договор за паричен заем № 2645720/21.09.2016г., са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника П. е да докаже, че е изпълнил претендираните парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени.
С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София от ответника И.С.П., както следва : за сумата от 584.49 лв. – неплатена главница по договор за паричен заем № 2778248 от 29.03.2017г., сумата от 79.47 лв. - договорна лихва за периода 15.05.2016г. до 24.11.2017г., сумата от 451.68 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /22.03.2018г./ до окончателното изплащане на вземането. Поради това предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 във вр. чл.415,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД във вр. чл.99 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /125 лв./ и за адвокатско възнаграждение в исковото производство /300 лв./, общо в размер на 425 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса /25 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство /200 лв./, общо в размер на 225 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника изцяло - съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.П. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, с друг известен адрес : град Р. ул…, че ДЪЛЖИ ЗАПЛАЩАНЕ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К., на СУМАТА от 584.49 лв. /петстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща неплатен остатък от главница по договор за паричен заем № 2778248 от 29.03.2017г., СУМАТА от 79.47 лв. /седемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 15.05.2016г. до 24.11.2017г., СУМАТА от 451.68 лв. /четиристотин петдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 22.03.2018г., до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 669/22.03.2018г. по ч. гр. дело № 571/2018г. по описа на ГОРС, като сумите могат да бъда платени по посочената от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК ********* банкова сметка ***: … /б. „Пощенска банка” АД/.
ОСЪЖДА И.С.П. с ЕГН **********,***, с настоящ адрес ***, с друг известен адрес : град Р…, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от управителя Т.Я.К., СУМА в размер на 425.00 лв. /четиристотин двадесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /125.00 лв./ и за адвокатско възнаграждение /300 лв./, както и СУМА в размер на 225.00 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 571/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /200.00 лв./, съразмерно на уважената част от иска, като сумите могат да бъда платени по посочената от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД с ЕИК ********* банкова сметка ….
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................