Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2614 31.07.2017 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 179 по описа на съда за 2016 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 59 от ЗЗД.
Ищците В.И.К., ЕГН: ********** и Д.С.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. И.Д., са предявили против Т.И.К., ЕГН: ********** и Г.П.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответниците им дължат солидарно присъдената по частно гр. дело № 14203/ 2015 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7898/ 03.11.2015 г., сума в размер на 5 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 1 800 лева, за неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищците, поради ежедневното си преминаване с лек автомобил с Рег. № ***, за периода 01.11.2010 г.- 01.05.2011 г. през част от поземлен имот с идентификатор 56784.535.35, ½ идеална част от който е собственост на ищците в режим на СИО, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 02.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.
В исковата молба е посочено, че ищците били собственици в режим на СИО на ½ ид. част от поземлен имот с идентификатор 56784.535.35, с площ от 2 186 кв.м., а ответниците (съпрузи) за периода 01.11.2010 г.- 01.05.2011 г. преминавали с лек автомобил с Рег. № *** ежедневно през част от имот с площ от 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на приложената към исковата молба скица, изготвена от независим оценител. По този начин за период от шест месеца те се обогатили без основание за сметка на ищците, които пък се обеднили със сумата от 1 800 лева, представляваща пазарната цена на извършеното ползване на описаната част от имота. Въпреки настъпилия падеж на вземането, до момента не било постъпило плащане на дължимите суми, като за събиране на дълга се образувало заповедно производство по частно гр. дело № 14203/ 2015 г. на ПРС, IV бр. с-в, по което се издала заповед за изпълнение, но длъжниците възразили в срок, което обуславяло и правния интерес от предявения установителен иск. Претендират се и разноските по делото. С допълнителна молба се уточнява, че ответниците преминавали през частта от имота, за да достигнат до съседния имот, в който се намирала сградата, където те притежавали жилище, като ответниците нямали право на собственост върху имота на ищците, нито пък друго ограничено вещно прави върху него. Те имали само апартамент, находящ се в сграда, построена в съседен имот, но без учредено право да преминават през имота на имота на ищците, като използвали ежедневно този пряк достъп, за да достигнат до жилището си, с което пък ограничавали възможността на ищците да ползват собствеността си в имота. По този начин едната страна се обогатявала за сметка на обедняването на другата, като така ответниците ползвали чужд имот, но с това ограничавали правата на ищците да го правят, без да им заплащат. В този смисъл те дължали обезщетение, което се определяло на база пазарната цена на извършеното ползване, т.е. тази цена, на която ответникът би получил възмездното право да използва частта от имота, собственост на ищците и съответстваща на техните идеални части. Обедняването на собственика от това, че друго лице ползвало негов имот, се изразявало в пропуснатите наемоподобни доходи, които той иначе би получавал, а обогатяване пък се изразявало в спестения наем, който трябвало да дължи ползващото лице. В случая хипотезата била аналогична, защото ограничаването на възможността собствениците да ползват своя имот лишавала ищците от доходи, които те биха получили, ако предоставят правото на преминаване по силата на възмезден договор. Доколкото ответниците били съпрузи, ищците разполагали с възможността да преценят как да претендират вземането си- разделно или при условията на солидарност. Съпрузите отговаряли солидарно, защото преминаването било извършено с техния собствен лек автомобил в режим на СИО и било извършено за задоволяване на семейни нужди- достигане по най- удобния начин до притежавания от тях апартамент. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържат иска. Представят и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците чрез пълномощника си депозират писмен отговор, в който оспорват иска по основание и размер. Посочват, че те сключили предварителен договор за продажба на апартамент и съответната му ид. част от УПИ I- 35, 32, 25, 146, 145 за жилищно застрояване и обществено обслужващи нужди от кв. ** по ПР на кв. “***“, гр. П. Към момента на сключване на предварителния договор описаният УПИ имал лице на “***“ , като включвал и процесната част от 244 кв.м. с идентификатор 56784.535.35, оцветена в зелено според приложената към исковата молба скица. При сключването на предварителния договор, както и при подписване на окончателния такъв, ищците дали уверение, че в комплекса “***“, където се закупувал имота на ответниците, щели да бъдат осигурени всички необходими предпоставки за нормално упражняване правото на собственост- да се изгради детска площадка във вътрешния двор, както и собствениците да паркират безплатно автомобилите си в двора на комплекса. Ответниците закупили на 16.07.2008 г. от СД „Микрон К., Й. и Сие“ апартамент ап. **, ведно с избено помещение № *. Със Заповед № КД-14-16-1144/ 14.09.2009 г. се извършило изменение на КК, като се коригирала имотната граница между имотите 56784.535.32 и 56784.535.35 и тази корекция не била съобщена на ответниците, които за пръв път научили за нея с получаване на исковата молба. След промяната границата на УПИ, в която била построена сградата, където ответниците имали апартамент, останала без лице и без възможност за достъп до него. В документацията за извършената промяна имало протокол за удостоверяване на означени граници на поземлени имоти, в който било записано, че се осигурява свободен достъп, като в този смисъл се изградил и път в собствен имот, представляващ именно площта от 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на приложената към исковата молба скица. Когато по- късно ответниците закупили апартамента си от дружеството, те реално станали съсобственици в имота, но не били уведомени за промяната на границите, като останали с убеждението, че са закупили идеалната част от УПИ по предварителния договор, която включвала и частта от пътя. До момента ищците не били предявявали претенции за преминаването през частта от имота, като този път бил изграден още при строителството на комплекса. Имот с идентификатор 56784.535.35 според кадастралния регистър бил за второстепенна улица и отговарял на изискванията на чл. 3 от ЗОС, като общинските пътища били публична собственост, а отчуждителните процедури били преминали. Моли се за преюдициално произнасяне по отношение на законосъобразността на заповедта за изменение на КК, с която се измествали граници, за да можел имотът да попадне изцяло в границите на бъдещото разширение на булеварда и да бъде отчужден. Така целта, преследвана от ищците, била те да получат обезщетение при отчуждаването на терена, а не то да се получи от собствениците на апартаментите в съседния имот. Освен това не били налице и предпоставките за допълване на непълнотата или изправяне на грешката, защото административната процедура била използвана единствено, за да се получи обезщетение при принудителното отчуждаване. Молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържат отговора. Също представят писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
от фактическа страна следното:
Със заповед № 7898/ 03.11.2015 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 14203/ 2015
г. на ПРС, IV бр.
с-в, е разпоредено ответниците
да заплатят солидарно на ищците сумата от 5 лева, представляваща
част от вземане в общ размер на 1 800 лева, за неоснователно обогатяване,
чрез преминаване с лек автомобил през чужд имот СИО, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 02.11.2015 г. до окончателното изплащане; както
и разноските по делото: сумата от
25 лева- държавна такса и сумата от 360 лева- адвокатски хонорар.
Срещу така издадената заповед за изпълнение са
постъпили възражения от всеки от длъжниците в срока
по чл. 414 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът
е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради
което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Представени са нотариални
актове за дарение и покупко- продажби на имоти за
придобиване от ищците на право на собственост върху недвижим имот- дворно място
с площ 5 986 кв.м., съставляващо имот планоснимачен
номер 25 по плана на к-с “***“ в гр.П., на недвижим имот- дворно
място, обозначено като дял ІІ-ри по скица проект, представляваща неразделна
част от съдебна спогодба от 17.02.1997 г. по гр.д. № 617/ 1997г. на ПРС, цялото
с площ 983, 50 кв.м., представляващо източната половина от имот пл. № **,
представляващ част от терена, предвиден за разширение на “***“ по плана на ж.к. “***“ - гр. П., на недвижим имот- дял ІІ-ри по скица- проект за
делба от 22.05.2000 г. на Община Пловдив, с площ 1 197 дка и на недвижим
имот- нива с площ 1 303 кв.м. в землището на гр. П., местността “***“ ,
съставляваща част от имот № 146- стар от КП на кв. “***“.
Със Заповед № ОА-225/
01.02.2005 г. на кмета на община Пловдив е одобрен проект за изменение на ПУП
за регулация и застрояване на част от плана на “***“-юг, като е променена
уличната регулация в съответствие с приет проект „Реконструкция на “***“ и е образуван нов квартал **, както и нов УПИ
І- 35, 32, 25, 145, 146- жилищно застрояване.
С нотариален акт през 2007 г. ищците
са продавали на СД „Микрон-К.- Й. с-ие“ УПИ І- 35,
32, 25, 145, 146- за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности, от кв.
**, одобрен с горната заповед, целият с площ 6 551 кв.м., като от северната
граница се е предвиждало разширение на “***“ .
Ответниците са придобили
в собственост през 2008 г. от СД „Микрон-К.- Й. с-ие“
апартамент ап.
** в жилищния комплекс, с площ от 46, 72 кв.м. и избено помещение, ведно с 2,
198 % ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху УПИ І- 35, 32, 25, 145, 146 в кв. **по регулационния
план на КВ. „***“, целият с площ 6 551 кв.м.
Със Заповед № КД-14-16-1144/ 14.09.2009
г. на началник СГКК- гр.Пловдив е одобрено изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Пловдив, състоящо се в корекция на имотната
граница между поземлени имоти 56784.535.32 и 56784.535.35.
Представени са още административните
преписки от Община Пловдив и Служба ГКК- Пловдив, касаещи заповедите и скици за
попълване на кадастралната основа на имота.
Събрани са гласни доказателства,
чрез разпит на по един свидетел, ангажиран от всяка от страните (протоколи от
с.з. от 21.02.2017 г. и от 28.03.2017 г.). Св. А. М. К.- собственик на имот в
комплекс “***“, посочва, че към момента на закупуване на апартаментите още пред
да бъдат построени никой не ги бил уведомил за съществуването на пречки по
повод преминаването от булеварда до блока. Тогава нямало и бариери, като се
влизало и паркирало напълно свободно. Също така никой не искал от тях пари за
преминаване, дори и след поставяне на бариерите. Нямало друг достъп до имота,
освен през този път, който всички използвали. Св. Б. Р. Б.- работел в СД
„Микрон“- строител на обекта, също посочва, че нямало друг достъп до комплекса,
освен през този бетониран път, от който всички минавали пеша и с автомобили.
Прието е заключение на съдебно-
оценителна експертиза, по която вещото лице е определило пазарната стойност на
преминаването през частта от имот за процесния период
от време, възлизаща на сумата от 650 лева за шестте месеца или по 0, 44 лв./
кв.м.
Прието е заключение и на съдебно-
техническа експертиза, по което вещото лице е очертало границите на ПИ
идентификатор 56784.535.35 към момента на сключване на предварителния договор, установило
е промяната на границите с оглед одобреното изменение на кадастралната карта,
като е посочило, че разширението на булеварда не било реализирано и уличната
регулация не била приложена, а след изменението на КК имотът нямал лице до път
(улица). Изготвени са и съответни скици за онагледяване на изводите на вещото
лице.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предявена е претенция за
неоснователно обогатяване, която принципно изисква да се докажат следните няколко
предпоставки- обогатяване на ответника, обедняване на ищеца и връзка между тях,
като при уважаване на иска обогатилият се дължи връщане на онова, с което се е
обогатил без основание, но само до размера на обедняването.
За успешното провеждане на исковата
защита по чл. 59 от ЗЗД в конкретния случай в тежест на ищците е да установят,
че са собственици на съответния имот, че ответниците са осъществявали
преминаване през него с автомобила си за съответния минал период от време, с
което са спестили разходи по заплащане на цената за правото на преминаване и по
този начин са обеднили ищците, лишавайки ги от получаването на тези средства, както
и да установяват размера на вредата, равняваща се на спестената пазарна
стойност на преминаването.
На първо място, следва да се
посочи, че от данните по делото не се установява да е налице първата
предпоставка за уважаване на иска, а именно- ищците да са собственици точно на
този имот, през който се твърди да са преминавали с автомобила си ответниците.
От една страна, липсват доказателства за това, че лицата са съпрузи и, че са
придобили в режим на СИО имота, за да имат активната легитимация да предявят
иска в качеството си на кредитори. По- важното обаче е това, че независимо от
многобройните нотариални актове, които са представени, те не доказват придобито
от тях право на собственост или друго вещно право върху процесния
ПИ с идентификатор 56784.535.35 по КККР. С приложените нотариални актове ищците
са придобили правото на собственост върху други имоти (им.
пл. № **, № 25, № 145, № 146 и други без конкретни номера), като липсват данни
за идентичност между тези имоти и процесния.
Нещо повече, видно от нотариалния
акт от 02.04.2007 г. ищците, заедно с още две лица- С. и Н.Й., са продали УПИ
І- 35, 32, 25, 145, 146, в който съгласно приетото по делото заключение по СТЕ
попада процесния имот ПИ с идентификатор 56784.535.35,
на трето за спора лице- СД „Микрон-К.- Й. с-ие“, като
няма данни по делото имотът да е бил обратно прехвърлен от дружеството на
ищците. В тази връзка за процесния период от време
01.11.2010 г.- 01.05.2011 г. ищците не са имали право на собственост върху
терена, през който се твърди да са преминавали ответниците, тъй като преди това
те вече са го били отчуждили.
Не може да се приеме за основателна и тезата, че
ищците са придобили имота в следствие на процедурата по изменение на КК и КР,
извършена със Заповед
№ КД-14-16-1144/ 14.09.2009 г., с която се променят границите и площите на процесния имот, чрез който вече се осъществява достъпа до
булеварда. По делото безспорно се установи, че уличната регулация не е
приложена, частта от ПИ с идентификатор 56784.535.35 не е отчуждена и
разширението на булеварда не е реализирано, поради което достъпът и
преминаването на живущите в комплекса до улицата се осъществява единствено през
изградения в неотчуждената част път и паркинг. Доколкото по ЗУТ уличната
регулация няма пряко отчуждително действие и за да
премине собствеността върху отчуждените части от имотите в полза на съответната
община, е необходимо да се проведе отчуждителна
процедура и да се изплати обезщетение на собствениците, каквото не е станало,
тези части от имотите, предназначени да бъдат включени в уличната регулация, следва
да продължават да принадлежат към тези имоти, от които са отнети с регулацията,
а това означава, че техен собственик още е събирателното дружество, а не
ищците, които са му го прехвърлили.
Извън горните съображения за неправилност на
становището на ищците, че тяхната легитимация като собственици на процесния имот произтичала въз основа на заповедта за
изменение на кадастъра, следва да се отбележат още две обстоятелства. От една страна,
законосъобразността на заповедта е оспорена в отговора, предвид неучастието на
ответниците в процедурата по издаване на акта, което обстоятелство се
установява безспорно от приложената административна преписка, а това прави акта
нищожен и непораждащ правни последици. От друга, което е и по- важното- отбелязванията в заповедта и
вписванията в кадастъра не се ползват с доказателствена
сила относно принадлежността на правото на собственост, за да се считат ищците
собственици на имота в резултат на процедурата по изменение на кадастъра, с
което несъмнено липсва първият елемент от фактическия състав на неоснователното
обогатяване.
На второ място, не се доказва и другата предпоставка
на претенцията- да се пречи на собственика да ползва имота си по предназначение
или той да е лишен от тази възможност от ответниците, които пък да го ползват
неправомерно. Както по- горе вече се посочи, разширението на булеварда не е
реализирано, като е бил осъществен този вариант на архитектурния проект, при
който достъпът на жилищния комплекс до булеварда се осъществява през изградения
в неотчуждената част път и паркинг. Изпълнението на този вариант е било напълно
логично, защото преди изменението на кадастъра собственик на спорната част е
било СД „Микрон-К.- Й. с-ие“, проектът е засягал
дружеството, защото е
бил свързан с реализиране на предвидено строителство на жилищни и търговски
обекти и бъдещото им ползване, а това строителство
не би могло да се реализира без осигурен достъп на сградите до съществуващ
общински път. От показанията на двамата разпитани свидетели се установи, че
мястото, през което се преминава, за да се достигне от булеварда до жилищната
сграда, е именно въпросният път с бетонна настилка, който се ползвал от всички,
без той да е забранен за ползване и без да се е събирала такса за него. Не се
доказва нито ответниците да са ограничили правото на ищците да преминават през
него или да са ги лишили от тази възможност, нито пък едните да са се обогатили
за сметка на обедяване на другите. Ответниците са
собственици само на жилищен обект в комплекса, без да имат право на собственост
върху терена, на който е построена сградата, но съгласно общите правила на чл.
64 от ЗС те имат право да се ползват от земята, като собственици на постройка в
нея, за да я използват по предназначение. Именно в тази връзка, доколкото се
касае за преминаване през път, осигуряващ единственият достъп до жилищния имот
на лицата, собствениците на съответния апартамент в сградата имат право да
преминават през него, за да стигнат до жилището си, при липса на друга
алтернатива на място. По този начин тяхното преминаване не се явява
неправомерно, а напротив- то се осъществява на законно основание- правото на суперфициаря, който ползва терена около постройката си за
своите лични нужди, свързани с осигуряването на достъп до жилището си.
С оглед изложеното, не е необходимо да се излагат
изводи за размера на иска, след като същият се явява недоказан по основание, в
която връзка е безпредметно обсъждането на съдебно- оценителната експертиза,
определяща пазарната стойност на цената на преминаване.
В заключение, при положение, че не се доказа да
съществува присъденото вземане в полза на заявителите, следва да се приеме, че
заповедта за изпълнение е била издадена неправилно, защото предявената
претенция е неоснователна и като такава тя следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, а
именно- отхвърляне на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответниците се дължат направените по делото разноски. Такива се претендират още
с отговора, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства
за това, че са реално направени- депозити за вещо лице в общ размер на 250 лева
(л. 170 и л. 269) и адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в
размер на 600 лева (л. 263). В тази връзка следва да се отбележи, че в
последното с.з. е направено възражение за прекомерност на размера на
адвокатския хонорар на ответника на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, но същото се
явява неоснователно. Действително цената на иска е в много нисък размер, но
делото представлява фактическа и правна сложност, в процеса на направени
различни възражения от всяка от страните, проведени са общо осем съдебни
заседания, на които се е явявал пълномощник на ответника, събирани са множество
писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, изслушани са две експертизи-
техническа и оценителна, а предметът на спора изисква обсъждане на няколко
предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване, с оглед
постановяването на крайния съдебен акт. Освен това, ответниците са двама и
принципно всеки от тях има право на отделно възнаграждение за ангажираната
адвокатска защита. Предвид изложеното в неговата съвкупност, не са налице
предпоставките за намаляването на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на ответника поради прекомерност, поради което то следва да се присъди изцяло в
претендирания му размер. Според мотивната
част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
следва да се произнесе и по въпроса за направените в заповедното производство
разноски, като с оглед изхода от спора, такива се дължат на длъжника, който
надлежно ги претендира, а и представя доказателства, че ги е направил- 100 лева
адвокатски хонорар, според приложения на лист 25 от заповедното производство
договор за правна защита и съдействие. В тази връзка разноските на длъжниците за подадените възражения против заповедта следва
също да им се присъдят с изричен осъдителен диспозитив,
които да се отрази в настоящото решение. Направените пък от ищците
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице, както и за възнаграждение на
пълномощника им, си остават за тяхна сметка.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.К., ЕГН: ********** и Д.С.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника им адв. И.Д., против Т.И.К., ЕГН: ********** и Г.П.К., ЕГН: **********,***, иск за признаване на установено, че ответниците им дължат солидарно присъдената по частно гр. дело № 14203/ 2015 г. на ПРС, IV бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7898/ 03.11.2015 г., сума в размер на 5 (пет) лева, представляваща част от вземане, цялото в общ размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева, претендирано за неоснователно обогатяване на ответниците за сметка на ищците, поради ежедневното им преминаване с лек автомобил с Рег. № ***, за периода 01.11.2010 г.- 01.05.2011 г. през част от поземлен имот с идентификатор 56784.535.35, ½ идеална част от който била собственост на ищците в режим на СИО, ведно със законна лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението- 02.11.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.И.К., ЕГН: ********** и Д.С.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника им адв. И.Д., да заплатят на Т.И.К., ЕГН: ********** и Г.П.К., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. Д.Д., разноските по заповедното производство в размер на 100 (сто) лева- адвокатско възнаграждение и разноските по настоящото дело, както следва: сумата от общо 250 (двеста и петдесет) лева- депозити за вещо лице и сумата от 600 (шестстотин) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД