№ 939
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20211100512200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №20 551/08.10.2021г. от „ДИЦ” ООД срещу
постановление от 10.08.2021 год. постановено по изпълнително дело
№20217800400253, с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното
производство по посоченото дело.
Жалбоподателят – „ДИЦ” ООД твърди, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК е прекратено предходно изпълнително дело №20189250401592, което
е образувано между същите страни. Моли да бъде прекратено изпълнителното
производство или да бъде задължен съдебния изплънител да направи това.
Взискателят – „Б.*И С.” ООД в определения от закона срок е депозирал
възражение по жалбата. В него се признава фактът, че между същите страни е
имало образувано друго изпълнително дело, но се оспорва твърдението, че в
него е осъществена хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Моли да се
отхвърли жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че
жалбата е неоснователна. Посочва, че не са налице основания за прекратяване
на изпълнителното дело.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
прецени документите по делото, намира за установено следното:
1
Изпълнително дело №20217800400253 е образувано по молба от
29.07.2021г. на „Б.*И С.” ООД и въз основа на изпълнителен лист издаден по
гр.дело №49188/2013 год. по описа на СРС, 74 състав. В посочения документ
„ДИЦ” ООД е осъден да заплати на „Б.*И С.” ООД сумите:
195 020, 62 лв. – главница, заедно със законната лихва от 26.11.2013г. до
изплащане на вземането и
3 900, 45 лв. – държавна такса.
Върху изпълнителния лист има поставен печат, в който е вписано, че изп.
д. №20189250401592 е прекратено на 13.07.2021г. на осноавние чл. 433, ал. 1,
т. 2 от ГПК. Върху гърба на изпълнителния лист има извършени вписвания
относно направени плащания на взискателя общо в размер на 171 455, 27 лв.
Към молбата е предсавено и удостоверение изх. №3700/10.05.2021г. издадено
от ЧСИ с рег. №925, в което е описани задълженияна на длъжника – по вид и
размер по изп. д. №20189250401592 към 10.05.2021г.
На 06.08.2021г. е постъпила молба от длъжника, в която се твърди, че
вземането е изцяло погасено по шзп. Д. №20137830400706 , което е
преобразувано в изп. д. №20189250401592. На следващо място се твърди, че
вземанията са погасени по давност, тъй като е изминал период по-дълъг от
пет години от влизане в сила на гражданското дело.
На 10.08.2021г. е издадено обжалваното постановление. В него е
посочено, че липсва основание за прекратяване на изпълнителното дело, тъй
като изпълнителното производство е образувано за непогасената част от
дълга, който е бил предмет на посочените изпълнителни дела и на следващо
място – преценката на въпроса за изтекла материална погасителна давност е
извън компетентността на съдебния изпълнител.
На 24.08.2021г. е връчено на длъжника съобщение за постановения отказ
от съдебния изпълнител за прекратяване на производството /страница 33 от
изпълнителното дело/.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Настоящият съдебен състав констатира, че в подадената жалба се излага
2
основание за прекратяване на изпълнителното производство, което е
различно от заявените във възражението направено пред съдебния
изпълнител. Доколкото мотивирането на жалбата не е императивно
изискване, следва същата да бъде разгледана като се съобразят направените
доводи пред съдебния изпълнител, а именно – че вземането е погасено и на
следващо място, че е изтекла погасителна давност по отношение на
задълженията.
Относно първото твърдение, че вземането по изпълнителния лист е
погасено по предходно образувани изпълнителни дела между същите страни
настоящият съдебен състав констатира, че по настоящото изпълнително дело
не се съдържат такива документи, от които да бъде направен този извод.
Върху гърба на изпълнителния лист действително има извършени отбелязване
за направени плащания по него, но същите са на обща стойност по – малка от
общия размер на задълженията, за които е издаден. Вписването върху
лицевата част за прекратяване на предходното изпълнително дело на
посоченото основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК – по искане на взискателя,
също не води до този извод. Взискателят може да поиска прекратяване на
изпълнителното дело на различни основания, включително и без да посочва
мотивите си за това от съдебния изпълнител. Прекратяването на едно
изпълнително производство на посоченото основание, не е пречка да бъде
впоследствие да бъде образувано ново изпълнително дело по искане на
взискателя.
Относно направеното възражение, че е изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните вземания и на това основание се иска да бъде
прекратено изпълнителното производство, настоящият съдебен състав счита,
че същото е неоснователно по следните съображения. Съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява от съдебния
изпълнител след представяне на влязло в сила решение, с което е уважен
искът по чл. 439 от ГПК. Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът следва да
предяви иск, за да установи съществуването на факти, които са настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Изтичането на погасителна давност е именно
такъв факт, който следва да бъде установен в исково производство. В
разглеждания случай няма представен такъв документ пред съдебния
изпълнител, нито се твърди, че такъв съществува, поради което правилно
3
последния е отказал да прекрати производството на основание твърденията на
длъжника, че е изтекла погасителна давност по отношение на задълженията,
които са предмет на същото.
За пълнота настоящият съдебен състав обсъжда и за първи път
наведеното възражение на длъжника в жалбата – а именно, че предходно
образувано между същите страни изпълнително дело е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, което е пречка да бъде образувано ново
изпълнително дело. От представените документи по изпълнителното дело не
се установява твърдения от жалбоподателя факт, напротив основанието на
което е прекратено предходно образувано изпълнително дело между същите
страни е различно – чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Допълнително следва да се
посочи, че дори и да беше установено твърдяното от жалбоподателя, че
основанието за прекратяване на предходно образувано между същите страни
изпълнително дело е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, това не е пречка да се
образува отново въз основа на същото изпълнително основание ново
изпълнително дело.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че
обжалваният акт е правилен и законосъобразен, поради което подадената
жалба следва да бъде оставена без уважение в тази част.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №20 551/08.10.2021г. подадена
от „ДИЦ” ООД срещу постановление от 10.08.2021 год. постановено по
изпълнително дело №20217800400253, с което е отказано да бъде прекратено
изпълнителното производство по посоченото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4