Определение по дело №38324/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24355
Дата: 20 септември 2022 г. (в сила от 20 септември 2022 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20221110138324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24355
гр. София, 20.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110138324 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. Т. срещу „Ад.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че между страните по делото е сключен договор за паричен заем
№ 11012280 от 18.04.2022г., съгласно който е получил сумата от 1200лв. и е дължал
връщане на нея, заедно с 186,88лв. лихва и 469,12лв. неустойка, за срок от 8 месеца.
Посочва, че в чл. 4, ал. 2 от договора било уговорено дължимостта на неустойка
поради непредоставено обезпечение. Счита, че тази клауза се явява нищожна като
противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поддържа, че клаузата води до значителна нееквивалентност на
престациите и е равна на 1/3 от отпуснатата сума.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
призната за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Твърди, че исковата молба е нередовна. Прави възражение за неподсъдност на спора на
СРС, тъй като дружеството имало седалище в гр. Ботевград. Оспорва иска като
неоснователен. Счита, че неустойката отговора на неизпълнението на задължението,
което обезпечава, както и че е резултат от договорната свобода. Твърди, че е
индивидуално договорена.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Исковата молба е напълно редовна и отговаря на всички изисквания по ГПК, с
оглед на което доводите на ответника в тази насока са неоснователни.
Възражението на ответника за местна неподсъдност на спора на СРС е
неоснователно. Съгласно чл. 113 ГПК искове на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК съдът следи и служебно
относно приложението на чл. 113 ГПК до приключване на първото заседание по
делото. При извършена служебна справка се установи, че ищцата има постоянен и
настоящ адрес в с. Чепинци, общ. Столична, която се припокрива с териториалната
компетентност на СРС. Правоотношението между страните пък, на което ищцата
основава иска си, е по договор за заем, сключен между физическо лице и дружество,
1
осъществяващо тази дейност по занятие. Следователно, ищцата има качеството
потребител. Ето защо, отводът за неподсъдност е неоснователен.
Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за заем със соченото в исковата молба съдържание,
включително клаузата за неустойка на чл. 4, ал. 2; че клаузата противоречи на
моралните разбирания за справедливост и излиза извън присъщите й функции, както и
че същата е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните.
В тежест на ответника е да докаже: валидно обвързваща страните договорна
неустоечна клауза, която е индивидуално уговорена /т.е. не е била предварително
изготвено от него или дори да е била, ищецът е имал възможност да я обсъди с
ответника и да влияе върху съдържанието й/, както и всички обстоятелства, от които
произтичат възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им,
че между тях е сключен договор за паричен заем № 11012280 от 18.04.2022г. със
соченото съдържание, включително клаузата на чл. 4, ал. 2.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за неподсъдност на
спора на СРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.11.2022г.
от 10:15ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта, с която е оставен без
уважение отводът за местна неподсъдност на спора, пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2