О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 25.06.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито заседание на двадесет и пети юни през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Мартин Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 297 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по
реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от П.И.С., чрез процесуалния
представител по пълномощие – адв. Н.Н. против определение № 193 от 27.04.2018
г. по гр.д. № 1217/2017 г. на РС Нова Загора.
Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.
Своевременно е направено искането за изменение на решението в частта за
разноските, но Районният съд не го е уважил. Излагат се съображения, че
мотивите на Районния съд са неправилни, тъй като в случая ищецът е направил
изявление за оттегляне на иска в една част, която част производството е било
прекратено и за това на ответника се дължат разноски. Съдът обаче в
противоречие със закона е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта
за разноските. Поради това се иска да бъде отменено определението и да бъде
уважена молбата.
Не е постъпил писмен отговор на
тази частна жалба.
Настоящият състав, след като се
запозна с жалбата и делото, намира за установено следното:
С искова молба от 07.09.2017 г.
ищецът В и К Сливен е предявил против ответницата иск с правно основание чл.
422 от ГПК за присъждане на сумите от 1104.20 лв. главница и 624.72 лв.
мораторна лихва, представляваща незаплатена и доставена питейна вода в недвижим
имот с партида на името на ответницата за периода от 01.10.2005 до 31.05.2017
г. Това производство се е развило след като е било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.07.2017 г., по което
заявление е образувано ч.гр.д. № 978/2017 г. на РС Нова Загора и е била
издадена заповед № 692 за изпълнение на парично задължение от 26.07.2017 г.
Срещу тази заповед е постъпило възражение от длъжника на 04.08.2017 г., в което
заявил, че не дължи изпълнение поради заплащане на цялата сума и поради
настъпилата погасителна давност за част от вземането. В хода на исковото производство и след
изслушването на назначената експертиза, в съдебно заседание проведено на
13.03.2018 г. процесуалният представител на ищеца е заявил, че прави частичен
отказ от така предявените искове за периода от 01.10.2005 до 31.12.2013 г.,
като моли в тази част производството да бъде прекратено и иска да се счита
предявен от 01.07.2015 до 31.05.2017 г. С оглед направеното искане, съдът е
прекратил производството в посочената по-горе част. С решение № 44 от
23.03.2018 г. по гр.д. № 1217/2017 г. съдът е признал за установено между
страните, че ответницата дължи на ищеца сума в общ размер на 215.56 лв. С
решението на основание на чл.78 ал.1 от ГПК е осъдил ответницата да заплати на
В и К Сливен ООД сума в общ размер на 689.50 лв., представляваща разноски по
ч.гр.д. № 978/2017 г. и направените в исковото производство разноски. Това решение е съобщено на ответницата чрез процесуалния й представител
адв. Н. на 26.03.2018г. и на 27.03.2018 г. е подадена молба с правно основание
чл. 248 ал.1 от ГПК, с която е поискано изменение на решението в частта за
разноските. С определение № 193 от 27.04.2018 г. съдът е оставил без уважение
молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Настоящият състав намира частната
жалба за основателна поради следните съображения:
Когато
прекратяването на производството в хипотезата на чл.78
ал.4 ГПК е резултат на пълен или частичен /в резултат на изменение
чрез намаление на размера/ отказ или оттегляне на иска, на ответника се дължат
направените до момента на предприемане на това процесуално действие разноски по
делото, за завеждането на което той не е дал повод /аргумент от чл.78
ал.2 ГПК/. На присъждане подлежат сторените до момента на
прекратяване на производството разноски за адвокатско възнаграждение, доказани
по начина, посочен в т.1 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК. Когато прекратяването е
следствие на изразено от ищеца искане в съдебно заседание, при депозиран преди
това отговор на исковата молба на ответника се следват направените до този
момент и доказани разноски. В случая отговорът на исковата молба е подаден от
упълномощен от ответника адвокат, поради което при прекратяването на производството
по делото в последващ момент, той има право на разноски по чл.78,ал.8 във вр. с
чл.78,ал.4 ГПК, чието доказване в случая е осъществено с представеното
пълномощно и договора за правна защита и съдействие от адвоката..
Поради изложеното определението
на районния съд, с което е отказано присъждане на разноски при частичното
прекратяване на производството по делото, следва да бъде отменено и бъде
постановено друго, за осъждането ищеца да заплати адвокатско възнаграждение и
съответно да бъдат съобразени присъдените на ищеца разноски с уважената част от
иска.
С оглед на обстоятелството, че
претенцията е била оттеглена и производството прекратено, то на ищеца не следва
да бъдат присъждани разноски за оттеглената част от иска, а следва да му бъдат
присъдени само тези съобразно уважената част. Претенцията е била в размер на
1728.92 лв. и е уважена в размер на 215.56 лв. Общо направените разноски от
ищеца в заповедното производство и в исковото са в размер на 689.50 лв., но му
се дължат само тези съобразно уважената част от иска в размер на 86,18 лв. От
друга страна на ответника се дължат разноски съразмерно на оттеглената част от
иска. Той претендира такива за заповедното производство в размер на 300 лв., но
такива за това производство не следва да бъдат присъдени, тъй като възражението
е подадено от ответницата на 04.08.2017 г. и едва на 04.10.2017 г., т.е. след
завеждане на исковото производство, същата е поискала присъждане на разноски за
заповедното, като е представила и пълномощно и договор за правна защита и
съдействия, т.е. настоящият състав намира, че по заповедното производство не са
представени своевременно доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение. В исковото производство ведно с писмения отговор е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие за сумата от 350 лв. Така,
на ответницата се дължат разноски за исковото производство в размер на 308
лева.
Ръководен от гореизложеното и на
основание чл. 278, ал.2 и чл.248 от ГПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение № 193 от 27.04.2018г.,
постановено по гр.д.№ 1217/2017г. по описа на Новозагорски районен съд, което е
оставено без уважение искането на ответницата П.И.С., чрез процесуалния й
представител адв. Н. за изменение на постановеното по делото Решение № 44/23.03.2018г.
по гр.д.№ 1217/2017г. по описа на НЗРС в частта относно разноските, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение № 44/23.03.2018г. по гр.д.№
1217/2017г. по описа на НЗРС в частта
относно разноските, както следва:
ОТМЕНЯ Решение № 44/23.03.2018г. по гр.д.№
1217/2017г. по описа на НЗРС в частта, с която на основание на чл. 78 ал.1 от ГПК П.И.С., ЕГН **********,***,
е осъдена да заплати на „Водоснабдяване
и канализация – Сливен“ ООД и ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от
законния представител – управителя Севдалин Рашев разноските по делото над
размера на сумата от 86, 18 лв. / осемдесет и шест лева и 18 ст./
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД и ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: *********, представлявано от
законния представител – управителя Севдалин Рашев да заплати на П.И.С., ЕГН **********,***
сумата от 308 /триста и осем/ лева, представляваща направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: