Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 28.05.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1122
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4189414 на ОД на МВР Ловеч
е наложено на Р.Х.И. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2,
т.3, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката
И., която чрез адвокат К.К. от АК Шумен го е обжалвала.
В жалбата сочи за нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, тъй като фишът е
издаден година и два месеца след извършване на нарушението. Моли на това
основание същият да бъде отменен, като незаконосъобразен. Претендира да ѝ
бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебното заседание, редовно призована чрез процесуалния си представител
адвокат К., жалбоподателката И. не се явява. Не се
явява и процесуалният ѝ представител. Представена е молба, в която се
сочи, че не възразяват да се гледа делото в тяхно отсъствие и пледират
обжалваният ЕФ да бъде отменен, като незаконосъобразно издаден. Аргументират се
и поддържат направеното с жалбата възражение за нарушение на чл.34 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 29.09.2019 г. в 12:28:49 часа, на първокласен път І-4, км 38+600, в землището
с.Г., област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо
се в посока гр.С., със скорост от 120 км/ч МПС. Предвид обстоятелството, че
контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън населено място и
нямало въведени със съответните пътни знаци ограничения на скоростта, то
съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост
била 90 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0040509
/л.16/ установили, че засечената в 12:28:49 часа на 29.09.2019 г. скорост от 120
км/час била от товарен автомобил *************След справка в централната база
данни на КАТ /л.20/ било установено, че собственик на автомобила е „*****” ЕООД
- гр.С., а ползвател Л.П.“ ЕООД – гр.С..
Въз основа на така констатираното нарушение, на 29.10.2019 г. /писмо на л.37
от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3123704 /л.10/ срещу Н. В. С.
– М., в качеството ѝ на законен представител на Л.П.“ ЕООД – гр.С.. В
срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП, на 20.11.2020 г., Н. С. – М. подала възражение до директора на
ОД на МВР Ловеч, с което поискала фишът да бъде анулиран, като представила
декларация, в която посочила лицето управлявало автомобила на датата 29.09.2019
г. /л.12/, а именно : жалбоподателката Р.И., както и
представила копия от свидетелството ѝ за управление на МПС и контролния
талон към него /л.13-14/.
На 25.11.2020 г. бил издаден обжалвания ЕФ серия К № 4189414 /л.15 и справка
на л.17/ срещу жалбоподателката Р.Х.И. ***. В него
наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за
което ѝ наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП в размер на 100
лева.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне /л.19/, електронният
фиш е бил връчен на Р.И. на 04.12.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателката И. да е представила писмена декларация за
друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е
бил връчен на Р.И., то жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Р.И. е
посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Посочено е, че е
издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича
по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Съдът приема за неоснователно наведеното с жалбата и поддържано възражение за
това, че фишът е издаден след изтичане на давностния
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Безспорно сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни,
но същите касаят съставянето на АУАН и издаването на наказателни постановления,
а в случая е налице санкциониране на нарушение по ЗДвП, по реда на облекчената
процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. За електронните фишове не съществува
задължение за административнонаказващите органи да
съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към
наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила
– чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им,
реквизитите, начина и сроковете за оспорването им. В разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП липсва посочен като задължителен реквизит на ЕФ датата на
издаването му. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и
съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо
събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани
подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна
точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на
адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика,
при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде
обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и разпоредбите на чл.34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липсата
на изрична разпоредба. Както се отрази и по-горе в изложението, приложимостта
на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент
от чл.189, ал.8 от ЗДвП.
За пълнота на изложението следва да бъде отразено и че в обжалвания ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението – км.38+600 от
първокласен път І-4, в землището на с.Г., област Ловеч и че въпросният пътен
участък е в извън населено място. При това положение не е било необходимо да се
посочва изрично какво е било въведеното в този пътен участък ограничение на
скоростта, тъй като нарушението е било заснето в извън населено място и максимално
разрешената скорост произтича по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 26
км/ч, като преди това коректно е приспаднат толеранса от 3 % в полза на
нарушителя и така размерът на наказуемата скорост е бил определен на 116
км/час.
Ясно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването
на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата - преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че
автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на
автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология
/л.9/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС от 14.06.2019 г. /л.8/, системата
за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото
веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0040509, заснет от
системата за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила чиято скорост е била измерена от радара на
системата, регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 120 км/час.
Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на
скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е
движел с превишена скорост за конкретния пътен участък скорост, то той е нямало
да бъде заснет. А и жалбоподателката не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган.
Правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност именно на жалбоподателката Р.Х.И., тъй
като, както се посочи по-горе, за нея са били представени доказателства, че в деня
на нарушението ѝ е било предоставено управлението на автомобила. От своя
страна, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за
друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.189, ал.5,
изр.3-то от ЗДвП, като лице посочено в декларацията ѝ се издава и изпраща
ЕФ по ал.4 за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият
орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че
именно жалбоподателката Р.И. е лицето, което следва
да носи отговорност за описаното в електронния фиш нарушение на разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на скоростта в извън населено
място не следва да превишава 90 км/ч (в случаите, когато пътят не е магистрала)
и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на
която е наложена санкция на жалбоподателката. Ясно е
посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя
му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и
обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането
на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно
наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално
отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателката наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в
размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се
обсъжда въпроса за намаляването му.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателката
да ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 4189414 на ОД на МВР Ловеч, с който на Р.Х.И. ***, ЕГН : **********, ѝ е наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.2,
т.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя
без уважение претенцията на Р.Х.И. ***, с горните данни, за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :