№ 1560
гр. Варна, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:мл.с. Симона Р. Донева
Красимир Т. Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100502312 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на М. Д. Н., чрез адв.Ч.
против Решение № 262250 от 13.07.2021 година, постановено по гр.дело №
9245/2020 година, по описа на ВРС, с което е бил осъден въззивника да
заплати в полза на П. АЛ. Н., ЕГН **********, сумата от 1 445.76 лева,
представляваща половината от размера на сторените от ищцата разходи по
лечение на децата им Ж. М. Н. и А. М. Н., съгласно подписано и утвърдено от
съда Споразумение, постигнато по гр.дело №1091/2019 г., по описа на
Районен съд Д., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и е бил осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд следните суми: държавна такса в размер от 57,83 лева, сумата от
400лв. за съдебно[1]медицинска ортодонтска експертиза, 200 лева за съдебно-
медицинска хематологична експертиза, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
В жалбата се сочи, че решението се явява неправилно и че съдебния акт
не почива на нарочни доказателства.Твърди се, че липсват изцяло такива,
съобразно които да се направи извод, че ищцата е правила опити да
осъществи връзка с ответника по повод сторените разходи; излага се още, че
СМЕ назначена от съда е порочна, т.к. в рамките на определения й срок
ищцата не поставила указаните от съда въпроси, т.е. не е изпълнила в цялост
неговите указания; също се твърди, че реално доказателства за заплащането
на тези суми не са били събрани и че съдебния акт се явява необоснован, и
немотивиран.По същество се настоява съдебното решение да бъде отменено и
1
претенциите – отхвърлени.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна – П. АЛ. Н., чрез особен
представител адв.Д. излага, че жалбата се явява неоснователна.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника, редовно призован, не се
явява, но чрез адв.Ч. поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, но чрез адв.Д.,
моли съдът да потвърди съдебния акт.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред решаващия съд съдебното производство е било образувано по
искова молба от П. АЛ. Н., ЕГН **********, срещу М. Д. Н. ЕГН **********,
с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД /увеличен в о.с.з. на осн.чл.214 ГПК/
за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 445.76 лева,
представляваща половината от размера на сторените от ищцата разходи по
лечение на децата им Ж. М. Н. и А. М. Н., съгласно подписано и утвърдено от
съда Споразумение, постигнато по гр.дело №1091/2019 г., по описа на
Районен съд Д..
Според изложеното в исковата претенция с влязло в сила Решение
19.06.2019 г. по гр.д. №1091/2019 г. на PC – град Д. е бил прекратен бракът на
ищцата с М. Д. Н.. Ищцата сочи още, че живее в едно домакинство с двете им
дъщери - Ж. М. Н. и А. М. Н..Според нея, предвид Решението по дело
№1091/2019 г., ответната страна, в лицето на Н. се е задължил да заплаща
половината от разходите, необходими за лечение на Ж. М. Н. и половината от
неразплатените разходи във връзка с леченията на двете деца - Ж. и А. за
ортодонтско лечение с брекети. Ищцата излага още, че опитите й да
осъществи връзка с Н. не са дали резултат; че такива опити са били правени и
от страна на дъщеря им Ж..Твърди, че от месец август 2018 година дъщеря им
Ж. е диагностицирана със заболяване „Тромбоцитопения“, което е хронично
живото застрашаващо заболяване и е необходимо редовно да приема
лекарства, да се извършва непрекъснато проследяване броя на тромбоцитите
в кръвта й, да се правят редовни изследвания на кръвта й, изследвания на
половите хормони и хормонални изследвания на щитовидната жлеза.
Назначени са й поне веднъж седмично изследвания на кръвта, а при ниски
стойности, се налага и по-често.
2
Твърди, че от датата на съдебното решение е изразходила за лечението
на Ж. общо сумата от 785.90 лева, от които ответникът следва да заплати
половината или 393.00 лева.
Твърди, че освен това за ортодонтското лечение с брекети на двете деца
Ж. и А. е изразходила общо 1412.00 лева, от които ответникът следва да
заплати половината или 706.00 лева.
В проведено открито съдебно заседание ищцата, чрез назначения си
процесуален представител предоставя доказателства за допълнително сторени
разходи, обосноваващи искането за изменение на исковата претенция, чрез
нейното изменение/увеличаване/ по размер.
От фактическа страна пред ВРС е било установено, че по силата на
Решение № по гр.д. №1091/2019 г. по описа на ДРС е бил разтрогнат брачния
съюз между страните и че ответника се е задължил за заплаща половината от
разходите за своите деца, като изрично е уговорено, че всеки разход в тази
връзка ще бъде удостоверяван със съответния отчетен документ, който
отчетен документ може да бъде изпращан и по електронен път; приети са от
ВРС 37 броя касови бонове; 4 броя рецепти; 14 броя лабораторни
изследвания; амбулаторен лист №001035 от 12.08.2019 г.; 3 броя талони за
плащане, съобщение по гр.д. № 4224/2019 г., определение № 1349 от
10.06.2020 г., искова молба от Ж. Н. с рег.№ 23703 от 20-11-2019 г.,
разпореждане по гр.д. № 4224/2019 г., 14 броя превода по Пощенска банка,
фискален бон за сумата от 580 лв. и удостоверение издадено от д-р.И. А.а –
ортодонт от 09.06.2021 г.
От заключението на вещото лице по допуснатите Съдебно -медицинска
ортодонстка експертиза и Допълнително заключение към нея – приети и
неоспорени от страните, се установява, че към момента на изготвяне на
заключението Ж. М. Н. е с приключило ортодонтско лечение (проведено в
периода септември 2017г - август 2019г), в ретенционен период. А. М. Н. е с
активно ортодонтско лечение във финишираща фаза с брекети в двете
челюсти. От диагностичните записки преди започване на лечението става
ясно, че се касае за умерено тежка зъбно-челюстна деформация (отклонение
на положението на 4 и повече фронтални зъба с недостиг на място по-малко
от един страничен резец) при Ж. М. Н. умерено тежка зъбно-челюстна
3
деформация (дистална захапка между 1/3 и 1/2 в постоянно съзъбие и дълбока
захапка с покритие 2/3 от коронката на долния резец) при А. М. Н.. Вещото
лице приема, че при гореописаните зъбно-челюстни деформации обичайно се
провежда ортодонтско лечение с брекети в две челюсти и допълнителни
апарати по преценка. Вещото лице изтъква, че средната пазарна стойност на
ортодонтско лечение на средно тежка деформация с метални брекети е 3000
лв. В случая с двете деца не са налице усложнения и странични ефекти.
Вещото лице заключава, че назначеното и проведено лечение е относимо към
конкретните зъбно-челюстни деформации. Лекарствени препарати не са
използвани. В допълнителното заключение вещото лице приема, че съгласно
представените доказателства, общата сума заплатена за ортодонтско лечение
на двете деца е 1689 лева.
От изготвената СМЕ се установява, че през 2018г на Ж. М. Н., тогава на
16 години е установена диагнозата: Тромбоцитопения или - хронично
рецидивиращо заболяване, при което в резултат на автоимунни
патогенетични механизми се снижава броя на тромбоцитите и възникват
предпоставки за прояви на хеморагична диатеза/кървене/, ангажираща кожа,
кървене от носа, кървене от венците, от стомашн-чревния тракт, гениталиите
при жените, както и най-опасните му форми- кървене в централната нервна
система. Вещото лице установява, че приложените доказателства за
финансови разходи относно диагнозата на заболяването и вероятните
причини за него са преглед - консултация при проф.Г., хематолог с
приложен финансов документ - 80лв.от 30.05.2019г., провеждане на
лабораторни изследвания за Хеликобактер пилори с касов бон от 11.06.2019г
-25 лв. и осъществяване на лабораторни изследвания за HBV, HCV, EBV,
CMV, HIV-финансови документи за 60лв. от 30.05.2019г. Установява, че
поради положителни проби за Хеликобактер пилори и във връзка с
възможното му участие в патогенезата на тромбоцитопенията пациентката е
провела лечение с оглед ерадиказцията му. Терапията е назначена от от
гастроентеролог - съгласно приложените рецепти и касови бонове на обща
стойност 228,19 лева. След така проведеното лечение и с оглед оценка на
ефективността му е осъществен повторен тест за Хеликобактер пилори, който
е отрицателен. Цената му е 22лв. Вещото лице приема, че първа линия на
лечение е проведена терапия с кортикостероиди, в случая преднизолон,
4
приложени към делото касови бонове за същия медикамент са веднъж 3,5лв и
още веднъж 3,20лева, обща стойности 6,25 лева. Като сранично действие от
така проведеното лечение с преднизолон могат да се приемат проявите на
тревожност, напрежение и „тремор“ на крайниците. Във връзка с лечението
на тези старнични действия е осъществен преглед от психиатър и е проведено
лечение със Золофт/медикамент, урегулиращ психиката/, либрето
„медикамент за подобряване на мозъчната функция“ и неофолик /фолиева
киселина/. Общата стойност на тези медикаменти е 32,04 лева. Като друго
странично действие от лечението на основното заболяване с преднизолон, са
повишение стойностите на артериалното налягане, във връзка с което от
приложената документация се вижда, че е закупен медикамент празозим със
стойност 3,13 лева. Поради ниския тромбоц ген брой /определящ това
заболяване/ при лицата от женски пол често има генитално кървене извън
менструалния цикъл или той е редовен, но свързан със значима кръвозагуба.
Във връзка с такива прояви пациентката е консултирана със специалист -
акушер-гинеколо - и е проведено лечение с циклодинон- според приложените
документи на стойност 21,68 лева. Предписан и прилаган е и медикамента
Белара / хормонален контрацептив/ трикратно с обща стойност 58,74лева.
Лечението с Преднизолон има и действие, подтискащо имунния отговор на
организма към болестотворни причините, ш - бактерии, вируси и гъбички.
Във връзка с това от акушер гинеколог е установена и гею тална инфекция и е
проведено противъзпалително лечение с Фукорин и Макмирор - удостоверен
с касов бон на стойност 33,56лв и Гинексид със стойност 18,90лева. Ниският
тромбоцитен брой и причинената от това кръвозагуба водят и до оформяне на
немичен синдром по типа на посткръвоизливна желязодефицитна анемия. С
оглед на това е било проведено лечение със желязосъдържащи медикаменти-
малтофер на стойност 7,17лева и още 1 опаковка на стойност 6,32 лева.
Вещото лице приема, че финансовите разходи, свързани с проведени 13бр.
лабораторни изследвания, проследяващи броя на тромбоцитите в кръвта
/периферна кръвна картина/, са на обща стойност 65 лева.
В заключение вещото лице прием, че общата стойност на финансовия
ресурс, изразходван за диагностиката, лечението и проследяването на
заболяването тромбоцитопения е 622, 52 лева, според приложените по делото
писмени доказателства.
5
Пред ВРС са били разпитани и свидетели – конкретно Ж. М. Н..тя сочи,
че след развода на родителите й през 2019 г., била диагностицирана с
тромбоцитопения и има предписано лечение; сочи още, че във връзка със
заболяването й се е налагало да посещава спешни кабинети, както и да се
сигнализира Бърза помощ, тъй като се появявали внезапни кръвоизливи и
поради ниски стойности на тромбоцитите кръвта не може да се съсири. В
същото време и двете със сестра й били подложени и на ортодонтско лечение.
По отношение на ответника излага, че е основно тя е контактувала с баща си –
ответника и му е обяснявала какво правят, от какво имат нужда и му е
изпращала съгласно договореното с майка им бележките на разходите, които
са правили и са приложени по делото. Освен това в тази връзка му изпращала
и съобщения по месинджър и снимки на съответния документ, тъй като така
му било най-удобно. Твърди, че всички разходи за лечението и на двете със
сестра й са заплащани от майка им.
При тези данни ВРС е достигнал до извода за основателност на
претенцията и е уважил същата.
Виждането на настоящия съд е следното:
В разпоредбата на чл. 20 ЗЗД законодателят е установил императивно
задължение при тълкуване на договорите да се търси действителната воля на
страните, като е посочил изрично и критериите, съобразно които следва да
бъде извършвана тълкувателната дейност - тълкуване на отделните уговорки
във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна
практика на Върховен касационен съд последователно и непротиворечиво се
застъпва становището за необходимостта от стриктно прилагане на тези
критерии и от спазване на задължението при тълкуването на договорите да
бъде изяснявана само изявената, а не предполагаемата воля на страните и да
не се допуска нейната подмяна. В посочения смисъл са: решение № 81 от
07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на I т. о.; решение № 89 от 17.07.2009 г. по
т. д. № 523/2008 г. на II т. о.; решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
856/2010 г. на IV г. о.; решение № 157 от 30.10.2012, т. по т. д. № 696/2011 г.
6
на II т. о. и др.
Според настоящата съдебна инстанция съвсем правилно решаващия съд
е уважил предявения иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с оглед данните по
делото, че между страните е постигнато споразумение, по силата на което
ответникът се е задължил да задължил за заплаща половината от разходите за
своите деца, като изрично е уговорено, че всеки разход в тази връзка ще бъде
удостоверяван със съответния отчетен документ, който отчетен документ
може да бъде изпращан и по електронен път. Преценката на ВРС, че с
въпросното споразумение страните са уредили отношенията си във връзка с
осъществяваната от тях съвместна дейност по отношение разходите на своите
деца, се подкрепя от събраните по делото доказателства. Споразумението от
28.05.2019 година, в частта му досежно задължението на ответника да
заплаща тези разходи е налично и недвусмислено.Правилно също така ВРС е
зачел материалноправните последици на постигнатото между тях
споразумение, като юридически факт, релевантен за спорното право.
Споразумението е действително, като на тази база е установено възникването
на правно валиден паричен дълг.Този извод се подкрепя от всички налични
по делото доказателства – писмени, гласни и на база Съдебно медицинските
експертизи.
Неясни, а и необосновани се явяват изложените във въззивната жалба
доводи – на първо място се установява от показанията на разпитана
свидетелка, че всеки един разход или процедура е била съобщавана на
въззивника.Следователно довода, че въпросните не са били обсъждани с него,
като не е било взето и неговото съгласие, е невярно.Разходите са доказани и
те са реални – в тази връзка съдът се позовава на представените писмени
доказателства и съдебно медицински заключения, които дават основание да
се приеме, че претенцията е фактически, и правно издържана.Нещо повече –
видно е, че лечебните процеси продължават, което само по себе си е индиция
и за бъдещи разходи в тази насока.
В тази връзка, ВОС намира, че не са налице основания за отмяна на
атакувания съдебен акт.
Предвид изложеното, съдът,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262250 от 13.07.2021 година,
постановено по гр.дело № 9245/2020 година, по описа на ВРС, четиридесет и
девети състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8