Р Е Ш Е Н И Е
№2125/24.11.2020г.
Град Пловдив, 24.11.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на единадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2547 по
описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на Т.Л.Х. *** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-001480 от 03.06.2020 г. на началник група към
ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбопотателя оспорената заповед е
незаконосъобразна поради необоснованост и нарушение на материалния закон,
защото към момента на връчване на заповедта вече е било приключило бързо
производство по н.о.х.д. № 3314/2020 г. на ПРС и му е определено наказание,
което изтърпява. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът в писменото си становище оспорва жалбата и
моли тя да бъде отхвърлена, тъй като с оспорената заповед не се налага
наказание. Според ответника с постановяване на решението по н.о.х.д. №
3314/2020 г. на ПРС е отпаднала необходимостта от издадената заповед и
жалбоподателят може да получи СУМПС. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от
оспорената заповед, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаване на решението
на горестоящия решаващ орган след проведено обжалване по административен ред.
Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване
по реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена затова, че на 03.06.2020
г., около 22,15 часа, в град Пловдив, на бул. „Константин Величков” срещу № 1 в
посока кръстовището на бул. “Христо Ботев“, жалбоподателят е управлявал собствения
си лек автомобил марка „Фиат Стило“, с рег.№ ********, след употреба на
алкохол, с концентрация на алкохол 1,54 промила в издишания въздух, установена
с техническо средство „Дрегер алкотест 7510+“, с което виновно е нарушил чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.
На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване № 089610, връчен на 03.06.2020 г. в 23,15 часа, което изследване
няма данни да е било направено.
Тези факти, макар формално да се оспорват от
жалбоподателя, се потвърждават по безспорен начин от събраните по делото
писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение,
подписан без възражения от жалбоподателя, и протокола от съдебното заседание от
12.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3314/2020 г. на ПРС, ХХV н.с., в който протокол е
описана същата фактическа обстановка. Концентрацията на алкохол в кръвта според
подписаното между жалбоподателя и прокуратурата споразумение е 1,51 промила,
т.е., разликата от 0,03 промила с установената при проверката на място
концентрация е в рамките на нормалната статистическа грешка, не влияе върху елементите
от хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП, при проявлението на които може да бъде наложена принудителната мярка.
Съдът намира, че в случая не е оборена материалната
доказателствена сила на официалните писмени документи, следователно
правнорелевантните факти са безспорно установени и спорът между страните е за
правилното приложение на закона.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно
изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
В случая са налице безспорни писмени доказателства за
извършено изследване с техническо средство, доказващо концентрация на алкохол в
кръвта от 1,54 промила, т.е., безспорно е доказано наличието на предпоставките
от хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух.
Фактът, че в наказателното производство е извършено
химическо изследване на кръвна проба, което е установило 1,51 промила алкохол в
кръвта, не влияе върху законосъобразността на оспорената заповед, тъй като
хипотезите на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП са няколко и са алтернативно изброени,
като е достатъчно концентрацията на алкохол да бъде безспорно установена с поне
един от методите за изследване.
Доколкото нормата на чл.171 ЗДвП е императивна,
административният орган няма право на преценка относно прилагането на
съответната принудителна административна мярка. Административният орган действа
в условията на обвързана компетентност и задължително следва да приложи
мярката, защото преценката относно прилагането на която и да е от изчерпателно
изброените осем принудителни административни мерки е направена от законодателя
при създаване на самата правна норма.
Следва да бъде изрично отбелязано, че принудителната
административна мярка не е административно наказание и с нейното прилагане не
се нарушава принципът non bis in idem, в каквато насока е основното
възражение на жалбоподателя. Вярно е, че принудителната административна мярка
също е форма на държавна принуда, но много по-ниска по интензитет и приложима
по друг процесуален ред, като нейната единствена цел е да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения по ЗДвП.
При извършената служебна проверка за
законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл.146 АПК
съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
надлежно оправомощен със
заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в
предвидената от закона форма на писмена мотивирана заповед, съдържа установените в закона задължителни
реквизити и при нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Точно са изложени фактическите
основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка, и
са посочени правните норми, представляващи основание за издаване на заповедта.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се осигури
безопасността на движението по пътищата, защитата на живота и здравето на
всички участници в движението и да се преустановят административните нарушения
по ЗДвП.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Л.Х., ЛНЧ **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001480
от 03.06.2020 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция”.
Решението е окончателно.
Административен съдия: