№ 689 / 7.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
07.11.2018 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 11.10.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 619 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, чл.128 от КТ и чл. 221, ал.1 от КТ.
ПРИЕТ е за съвместно разглеждане предявен НАСРЕЩЕН ИСК от „М. А. Е. 1., представлявано от Г. М. Ш. - Изпълнителен Директор, със седалище и адрес на управление: гр. xxxx , срещу К.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, с правно основание чл.221 ал.2 КТ.
Ищецът, К.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx, твърди , че е заемал длъжността „г. и.“ в ответното дружество, с място на работа - град Монтана. Трудовото му правоотношение е безсрочно. На 30.01.2018 година подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ - поради неизплатени трудови възнаграждения. Заявлението е депозирано при работодателя с вх. № 9 от 30.01.2018 година. Изпълнителният директор бил уведомен за прекратяването и устно по телефона от него, както и от служителката на дружество, която приела заявлението.
Работодателят не му издал заповед за прекратяване на трудовия договор, но трудовата му книжка било надлежно оформена, като в нея е отразено, че трудовото правоотношение е прекратено на 31.01.2018 година на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Счита, че трудовото му правоотношение е прекратено, тъй като работодателят не му е заплатил дължимото трудово възнаграждение за периода май 2016 година - януари 2018 година и са налице предпоставките на чл. 327 от КТ.
Упражнил е това свое право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие и това негово изявление е достигнало до ответника.
Получил покана за даване на обяснение за отсъствието му от работа на 26.02.2018 година. Изпратил исканото писмено обяснение, в което обяснил, че е подал заявление за прекратяване на договора без предизвестие и трудовият му договор е прекратен, считано от 31.01.2018 година, поради което няма как да се явява на работа след 31.01.2018 година. Обяснението е получено по електронната поща на 28.02.2018 година и по пощата на 02.03.2018 година, видно от известието за доставяне.
Въпреки това, по пощата получил Заповед № Y 33 от 01.03.2018 година, с която на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 190, ал. 1 от КТ му се налага дисциплинарно наказание - уволнение и се прекратява трудовото правоотношение.
В заповедта като основание за налагане на дисциплинарното наказание е посочено - неявяване на работа, без да е уточнено за какъв период от време работодателят твърди, че не се е явил на работа. Заповед № Y 33 от 01.03.2018 година не е мотивирана, така както изисква разпоредбата на чл. 195 от КТ.
Уволнението е извършено при вече липсващо субективно потестативно право на работодателя. Ответникът не може да прекрати вече прекратеното трудово правоотношение. Заповедта е незаконосъобразна.
Не му е изплатено трудовото възнаграждение за периода май 2016 година до януари 2018 година. Дължимото трудово възнаграждение е както следва:
- за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2016 година по 1360 лева месечно или общо 8 160 лева.
- за месеците ноември 2016 година, декември 2016 година, януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2017 година по 1380 лева месечно или общо 16 560 лева.
- за месеците ноември 2017, декември 2017 и януари 2018 година по 1406 лева месечно или 4 218 лева.
Общо дължимото му трудово възнаграждение за периода от май 2016 година до януари 2018 година включително е в размер на 28 938 лева.
Тъй като трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал.1, т. 2 от КТ, то ответното дружество му дължи и обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 от КТ, което в размер на 1 849,50 лева.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да се признае за незаконна и се отмени Заповед № Y 33 от 01.03.2018 година, издадена от Г. М. Ш. - Изпълнителния директор на ,,М. АД Е. 1., със седалище и адрес на управление xxxx за дисциплинарното ми уволнение на основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ;
Да се ОСЪДИ ,,М. А. Е. 1., със седалище и адрес на управление xxxx , представлявано от Изпълнителния директор Г. М. Ш. да му заплати следните суми:
- 28 938 лева представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода май 2016 година до януари 2018 година включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- 1849,50 лева - обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира направените в хода на производството разноски.
Ответникът ,,М. А. Е. 1., представлявано от Г. М. Ш. - Изпълнителен Директор, със седалище и адрес на управление: гр. xxxx , чрез процесуалния си представител адвокат М. Д. К., в срока предвиден за отговор взема становище по исковете.
І. ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Счита така предявените обективно съединени искове за ДОПУСТИМИ, като счита, че са НЕ СА налице законовите предпоставки делото да се разглежда по реда на глава ХХV от ГПК - “Бързо производство”.
В случая в една искова молба обективно са съединени искове от посочените в ал.1 на чл.310 с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред - иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, иск по чл. 128 от КТ с иск по чл.221, ал.1 от КТ, като последният иск не е сред исковете, предвидени в нормата нам чл. 310, ал.1 КТ. Ето защо счита, че реда, по който следва да бъде разглеждано делото е общият такъв.
ІІ. ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКОВЕТЕ И ИЗЛОЖЕНИТЕ ФАКТИ:
От името на дружество заявява, че счита така предявеният иск за признаване незаконосъбразността и отмяна на Заповед № Y 33 от 01.03.2018г., издадена от Г. М. Ш. в качеството му на представляващ ,,М. А. за неоснователен. Изложените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка. Нито на 30.01.2018год., нито кьм момента от ищеца има постъпвало в деловодството на дружеството заявление по реда на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Нещо повече - след направена справка в деловодната система се установи, че с входящ № 9 в деловодството на дружеството на дата 29.01 .2018год. е входиран съвсем различен документ - писмо от Изпълнителна агенция ГИТ, копие от което прилагат. Уведомление от ищеца не е получавано, респективно входирано в дружеството нито на 29.01.2018год., нито на 30.01.2018год., нито на 31.01.2018год.
Всичко това им дава основание да сезират органите на Прокуратурата с оглед евентуално извършено престъпление от общ характер, което ще е предмет на различно производство.
Ето защо твърденията на ищеца, че дисциплинарното му уволнение, законосъобразността на което той обжалва, е извършено при липсващо субективно потестативно право на доверителя и поради факта, че трудовото правоотношение между него и дружеството е прекратено в един предходен момент на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, са несъстоятелни и неподкрепени с никакви доказателства. Единственото доказателство, индикиращо твърдяното от ищеца прекратяване на трудово правоотношение от негово страна е именно въпросното Заявление с вх. № 9 от 30.01.2018год., по отношение на което и на основание чл. 193 , ал.1 ГПК заявяват, че го оспорват.
По отношение на така предявеният иск по чл. 128 от КТ заявяват, че считат същият за частично основателен. На ищецът е изплатено дължимото му трудово възнаграждение за месец май 2016 год., доказателство за което представят, като на основание чл. 221, ал.2 от КТ ищецът дължи на довереното и дружество обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което в конкретният случай е един месец. Ето защо и на основание чл.221 , ал.1 ГПК с оглед наличието на законовите предпоставки за това предявяват срещу ответника НАСРЕЩЕН ИСК, с основание чл. 221, ал.2 КТ и в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец, предхождащ месеца на дисциплинарното му уволнение - 1849,50 лв, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта на обезщетението до окончателното изплащане на същото.
По отношение на така предявеният иск по чл. 221, ал.1 КТ счита същият за изцяло неоснователен по подробни съображения, изложени по-горе.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан така предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 КТ;
Така предявеният иск по чл. 128 КТ да бъде уважен съобразно изготвената ССчЕ, която да даде заключение за дължимото на ищеца трудово възнаграждение, съобразно приложените към настоящият отговор писмени доказателства и съобразно заявеният насрещен иск;
По отношение на предявеният иск по чл. 221, ал.1 КТ същият да бъде отхвърлен изцяло.
Претендират направените в производството разноски.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И.А., приета от съда и не оспорена от страните.
С определение от 11.10.2018 година е прекратено производството по предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ и по чл.221 ал.1 от КТ, по искане на ищеца, което не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, на основание чл.235 ГПК, намира за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
Искът е допустим, тъй като е подаден в предвидения от чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ тригодишен срок, ищецът е активно легитимиран да го предяви като лице, което е било в трудово правоотношение с ответника, като претендира, че работодателят не му е изплатил всички дължими по Кодекса на труда суми след прекратяването на договора, което обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство, налице е и пасивна легитимация у ответника като бивш работодател на ищеца, за които се твърди в исковата молба, че са останали задължения към последния с неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения, обуславящо извода за допустимостта на исковете, с оглед активната и пасивна легитимация на страните. Трудовият договор с ищеца е прекратен на 01.03.2018 година, със Заповед № Y 33, на основание чл.188 т.3 от КТ, във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ и при спазване изискванията на чл.189, чл.193 и чл.194 от КТ, предвид направения отказ от исковете по чл.344 ал.1 т.1 КТ и по чл.221 ал.1 КТ на 11.10.2018 година от ищеца в проведеното съдебно заседание.
По основателността:
Налице е спор между страните – бивш служител на ответника относно дължимостта и размера на претендираните от ищеца суми относно неизпълнение на задължение по изплащане в законни срокове дължимо трудово възнаграждение при прекратяването на трудовия договор. Тези обстоятелства налагат извода, касаещ активната процесуална легитимация на ищеца, да претендира суми по неизплатено договорено трудово възнаграждение от своя бивш работодател.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. То е основният интерес на работника или служителя от създаването на трудовото правоотношение. Задължението по чл. 128, т. 2 от КТ включва два основни елемента: а) изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение - при избор или конкурс, то включва, както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения (за прослужено време, за извънреден и нощен труд, за научна степен, за ползване на чужд език в работата и други подобни); б) дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в "установените срокове". Най-често трудовото възнаграждение се изплаща авансово или на два пъти, но страните по трудовото правоотношение могат да уговорят и изплащането на трудовото възнаграждение в по-кратки срокове - (например на седмица) или на по-дълги срокове (например на тримесечие или на шестмесечие - за моряци при далечни пътувания), на траншове, както е в конкретния случай. При неизпълнение на това задължение на работодателя, работникът или служителят има право на иск срещу работодателя за изплащане на дължимото уговорено трудово възнаграждение.
От изложените по-горе обстоятелства, се налага извода, че предявеният по делото иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение на К.И.К. за времето на трудовите правоотношения е установен в своето основание.
В производствата по трудови спорове доказателствената тежест е изместена и ответникът следваше да докаже по безспорен и категоричен начин, че е изпълнил задължението си на работодател, който по силата на закона е длъжен да заплати по договорените срокове сумите, съобразно подписания между него и ищеца трудов договор, което не бе направено. Не се установи и недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на ищеца по подписаните трудов договор. Тези обстоятелства налагат единствено възможния извод, че е налице неизпълнение на задължението от страна на работодателя да заплати договореното възнаграждение на ищеца за времето на договора, установено и по размер, с оглед признанието на иска от страна на ответника и констатациите от заключението на вещото лице, което следва да бъде уважено до установените размери.
Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, съгласно чл. 242 КТ, поради което в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128 т.2 КТ да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа по един от начините, посочени в чл. 270 ал. 3 КТ: в предприятието, където се извършва работата, авансово или окончателно всеки месец на два пъти, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по подадено писмено искане - на негови близки; да преведе сумата на влог в посочената банка по писмено искане на работника или служителя.
Ответникът призна до определен размер претенцията на ищеца и съобразно приложените писмени доказателства и заключението на вещото лице, което съда възприема изцяло, като дадено компетентно, обективно и без да е заинтересовано от изхода по делото, се установява, че в периода от месец май 2016 г. до януари на 2018 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение и не са изплатени изцяло договорените суми по трудовото му възнаграждение. За периода, в който се сочи, че не е изплатено договореното трудово възнаграждение, не се спори, че ищецът се е явявал на работа, че същия реално обективно е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, което обуславя извода, че възнаграждение му се следва.
За да бъде уважен иск с правно основание 128 т.2 КТ, следва да се установи и наличието на престирана работна сила при конкретния работодател - т. е. изпълнение на трудовите задължения съобразно договора между същия и работника, което означава, че през съответния период работникът или служителят е бил изправен, т. е., че е изпълнил точно задълженията си да престира работната си сила и в случая бе установено, че това е сторено, от което следва извода, че трудовоправната връзка между ищеца и ответника е възникнала валидно и не е прекратена към периода, за който се претендира изплащане на възнаграждение. Не се спори и по въпроса, че в този период ищецът е изпълнявал длъжността „г. и.”, поради което съгласно чл. 128, т. 2 от КТ нему се дължи възнаграждение. Няма значение обстоятелството дали в този период дружеството е реализирало печалби или загуби, дали има финансови затруднения, тъй като дължимото по правоотношението възнаграждение не е обвързано с постигането на положителен финансов резултат. По така възникналото правоотношение не може да се приеме за основателно забавянето на заплащане на положен труд. За положения преди прекратяване на правоотношението труд възнаграждение се дължи и трябва да бъде платено.
От изложените по-горе обстоятелства, че предявеният по делото иск за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение на К.К. за времето на трудовите правоотношения е установен в своето основание, налице са достатъчно данни за дължимия размер относно неизплатено трудово възнаграждение за процесния период.
При иск с правно основание чл. 128 т. 2 КТ може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от събраните суми в изпълнителното производство. В конкретния случай, след приспадане дължимите данъци и обществени осигуровки, на ищеца се следва чиста сума за получаване, или нетното трудово възнаграждение по разплащателната ведомост при ответника, за посочения по-горе период в размер на 27 614.22 лв., което е и начислено по ведомост при ответника. От констатациите на вещото лице се установява, че дължимото трудово възнаграждение като чиста сума за получаване за периода от м. 05.2016 година до 01.01.2018 година на К.И.К. е 28 618.96 лева. През периода са изплатени 1004.74 лева, вследствие на което остават, неизплатени 27 614.22 лева, до който размер е и допуснатото намаление на предявения иск.
Налице е неизпълнение на задължение на работодателя, в установени срокове да заплати изработен от ответника труд. След като трудовия договор е бил прекратен, работодателят е бил длъжен да изплати полагащите се суми за трудовото възнаграждение и обезщетения, което и до приключване съдебното дирене не бе установено да е извършено.
Основателно се явява и акцесорното искане досежно присъждане на законната лихва върху установения размер на неизплатеното трудово възнаграждение и обезщетение, дължим от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
Предвид обстоятелството, че е направен от ищеца отказ от предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и по чл.221 ал.1 от КТ и производството по делото е прекратено, то се явява неоснователен предявения насрещен иск от ответника на основание чл.221 ал.2 от КТ, поради което и следва да бъде отхвърлен. Заповед № Y 33 от 01.03.2018 година за прекратяването на трудовия договор е санирана.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 359 от КТ, във връзка с чл. 83 ал. 1 т.1 от ГПК, производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите - те не плащат такси и разноски по производството, съдът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да осъди ответника да заплати в полза на Районен съд Монтана сума в размер на 1 104.56 лв., представляващи дължимата държавна такса.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда възнаграждение за работа.
На ищеца, предвид изхода от делото, се присъждат разноски, такива са претендирани, съобразно уважената част от иска. На ответника също се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от иска, съгласно представени списъци, според разпоредбата на чл.80 ГПК.
Относно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на изплатения адвокатски хонорар от ищеца на представляващия го адвокат, съда намира следното:
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обнародвана в ДВ бр.64 от 23.07.2004 година и с последно изменение и допълнение в ДВ бр.41 от 23.05.2017 година, в сила от същата дата, в чл.7 ал.2 т.4 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е следното: При интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. В случая иска по чл.128 ал.1 от КТ е от 27 614.22 лв. Размерът на възнаграждението за един адвокат е от 1 358.42 лв., съобразно цената на този иск. В приложения списък по чл.80 ГПК от ищеца изплатения адвокатски хонорар е в размер на 1 320.00 лв., т.е. той е по-малък от законово определения и не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение за оказаната защита и съдействие от адвокат Н.Б..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М. АД град С. Е. 1., със седалище и адрес на управление град С. обл.С. община Столична, район О. к. б. 5. в. Г. е. 6. а. 1., представлявано от Г. М. Ш., Управител, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, следните суми:
- по чл.128 от КТ – 27 614.22 лв., представляващи неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец май 2016 година до месец януари 2018 година, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2018 година до окончателното изплащане;
- 1 320.00 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска на „М. АД град С. Е. 1., със седалище и адрес на управление град С. обл.С. община Столична, район О. к. б. 5. в. Г. е. 6. а. 1., представлявано от Г. М. Ш., Управител срещу К.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, с правно основание чл.221 ал.2 от КТ за сумата от 1 849.50 лв. ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, да заплати на „М. АД град С. Е. 1., със седалище и адрес на управление град С. обл.С. община Столична, район О. к. б. 5. в. Г. е. 6. а. 1., представлявано от Г. М. Ш., Управител, сумата от 500.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „М. АД град С. Е. 1., със седалище и адрес на управление град С. обл.С. община Столична, район О. к. б. 5. в. Г. е. 6. а.1., представлявано от Г. М. Ш., Управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за уважения иск в размер на 1 104.56 лв., 200.00 лв. за изплатеното възнаграждение на вещото лице, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, в частта му, с която присъжда НЕИЗПЛАТЕНОТО възнаграждение за работа.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: