Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 14.04.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ
на шести април две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание
в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №
2546 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по повод искова молба на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* град С., с която
против Д.Х.С. ЕГН: **********,***, след частично прекратяване с влязло в сила
определение от 02.11.2020г., са предявени по реда на чл. 415 от ГПК искове за
установяване вземанията, за които е издадена заповед № 2272 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.12.2019г. по ч.гр.д.№ 4546 по описа
на ДРС за 2019г., а именно за сумата от 236,64 лева, съгласно издадени фактури
№…./05.11.2017г., №…./05.12.2017г, №…./05.02.2018г. за периода от 05.10.2017г.
до 04.02.2018г., в т.ч. /по конкретизация в исковата молба/ незаплатени
далекосъобщителни и мобилни услуги по договор за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер …. от 26.06.2017г. в размер на 26,15 лева
и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 210,49 лева.
Претендират се
разноските в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор. В съдебно заседание не
изразява становище.
Искът е предявен след
успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК и в изпълнение на дадено от
съда указание след връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Основава се на следните
обстоятелства:
На 26.06.2017г. между
„Теленор България“ ЕАД и ответника е сключен договор за ползването на мобилен
номер …, при избран тарифен план Интернет с месечна абонаментна такса 15,99
лева с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер …. са издадени
фактури на обща стойност 236,64 лева, а именно: фактури № …/05.11.2017г., № …./05.12.2017г.,
№ …./05.02.2018г. за периода от 05.10.2017г. до 04.02.2018г.
Фактура № …/05.11.2017г.
е за отчетения период на потребление 05/10/2017г. - 04/11/2017г. и е с
начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 13,40 лева с ДДС
/данъчна основа 11.17 лева и ДДС (20%) 2,23 лева/. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура № …/05.12.2017г.
е за отчетен период на потребление: 05/11/2017г. - 04/12/2017г. и е с начислена
за периода сума за месечни абонаменти в размер на 30,28 лева, от които: месечни
и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) с ДДС – 16,88 лева; задължения от
предходен период с ДДС - 13,40 лева; баланс от предходен период с ДДС 13,40
лева - обща сума за плащане с ДДС от 30,28 лева. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура №…/05.02.2018г.
е за отчетен период на потребление 05/01/2018г. -04/02/2018г. и е с начислени
суми, както следва: неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги –
210,49 лева; задължения от предходен период с ДДС – 26,15 лева; баланс от
предходен период с ДДС 26,15 лева, обща сума за плащане с ДДС – 236,64 лева.
Срокът за плащане на задълженията по отчетния период е 20/02/2018г.
Абонатът е потребил и не
е заплатил мобилни услуги на обща стойност 26,15 лева, фактурирани за два
последователни отчетни месеца. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. Неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 26,15
лева е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от договора за
услуги, като във връзка с чл. 75, вр. чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор,
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за
ползваните абонаменти и е издал крайна фактура №…/05.02.2018г. с начислена обща
сума за плащане в размер на 236,64 лева, в т.ч. неустойка за предсрочно прекратяване
на договорите за мобилни услуги в размер на 210,49 лева. Абонатът е в
неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване
на абонамента Интернет за мобилен номер … съгласно Договор за далекосъобщителни
услуги от дата 26.06.2017г.
С договор за цесия от
дата 12.07.2019г. вземането в размер на 236,64 лева спрямо ответника е
прехвърлено от „Теленор България" ЕАД на „Иновативни Финанси" ЕООД. С
договор за цесия от дата 29.11.2019г. „Иновативни Финанси" ЕООД е прехвърлило
придобитото от „Теленор България" ЕАД вземане спрямо длъжника Д.Х.С. на
„ЮБЦ" ЕООД.
Исковете са с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД и
по тях ищецът носи тежестта да докаже сключен договор, потребени услуги и
тяхната стойност; сключени договори за цесия и надлежно уведомяване от
предишните кредитори на длъжника.
Ищецът прави искане за
постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Налице са предпоставките
по чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. Ответникът,
след като препис от исковата молба му е връчен по реда на чл. 46 от ГПК, не е
представил в срок отговор на исковата молба, 2. ответникът не е се явил в първото
заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на
страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в
заседание, 5. исковете вероятно са основателни, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед горните
констатации, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
В резултат от изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноските, съответно на признатата за дължима сума: в заповедното производство
в размер на 21,17 лева държавна такса и 304,86 лева възнаграждение за процесуално
представителство; в исковото производство в размер на 75 лева държавна такса и 304,86
лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1
от ГПК, че Д.Х.С. ЕГН: **********,***,
дължи на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* град С., следните суми, за които е издадена заповед
№ 2272 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.12.2019г. по
ч.гр.д.№ 4546 по описа на ДРС за 2019г., представляващи задължения по договор
за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер … от
26.06.2017г., сключен между ответника и „Теленор България“ ЕАД, които вземания са
прехвърлени на „Иновативни Финанси" ЕООД ЕИК ********* с договор за цесия
от дата 12.07.2019г., а в последствие на „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* с договор
за цесия от дата 29.11.2019г., а именно за сумата от 236,64 лева, съгласно
издадени фактури № …./05.11.2017г., № …./05.12.2017г., № …/05.02.2018г. за
периода от 05.10.2017г. до 04.02.2018г., в т.ч. незаплатени далекосъобщителни и
мобилни услуги в размер на 26,15 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 210,49 лева.
ОСЪЖДА
Д.Х.С. ЕГН:
**********,***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ********* град С., разноските в заповедното производство в размер на 21,17
лева държавна такса и 304,86 лева възнаграждение за процесуално
представителство и разноските в исковото производство в размер на 75 лева
държавна такса и 304,86 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ :