РЕШЕНИЕ
№661
09.12.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………..…...
Прокурор: ……………………………………………………………….…….……………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1153 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Н.Т.Ф. - гражданин на ***, с посочен съдебен адрес:***, БХК – бежанци, срещу Решение №УПХ-428/28.10.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалните разпоредби на ЗУБ. Немотивирани и необосновани били изводите за липсата на вътрешен въоръжен конфликт и високи нива на безогледно насилие в ***. Сочи се, че причината за поисканата закрила била несигурната обстановка в *** и заплахата за живота и сигурността на оспорващия поради нестихващите военни действия между проправителствените сили и бунтовниците – хути, контролиращи над половината от държавата. Анализът на обстановката в страната на произход *** бил повърхностен и не почивал дори на изобилната общодостъпна информация за страната относно интензитета на насилието там и тежестта на хуманитарната криза. Не била събрана подробна информация за състоянието на сигурността в ***, от която да се направи извода за това, че в страната са гарантирани основните човешки права и държавата е в състояние да предостави ефективна закрила на своите граждани при наличие на решение, с което на чужденеца се отказвала закрила. В жалбата се цитира публикувана в интернет сайт информация, като се твърди, че изложената ситуация относно *** разкрива характеристиките на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл.1 от Допълнителния протокол към Женевската конвенция от 12.08.1949г. относно защитата на пострадалите при вътрешни въоръжени конфликти. В посочените източници на информация конфликтът в *** от 2015г. до сега се определял като въоръжен конфликт. В него участвали въоръжени сили на официално признато правителство, подкрепено от международна коалиция, отцепнически сили на хути и други въоръжени групировки като Ал-Кайда на Арабския полуостров и Ислямска държава. Твърди се, че актуалните доклади на международните организации не си противоречали и установявали засилване на въоръжените действия на воюващите страни, разгръщане на фронтовете на военни действия, неконтролируеми бомбени атаки над жилищни райони, които неминуемо били придружени с цивилни жертви. Поради това оспорващият счита, че спрямо него реална опасност за живота и личността в случай на връщането му на територията на ***. Твърди, че видно от данните от интернет страницата на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището за 2020 – Годишен доклад на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището, раздел данни за общата европейска система за убежище: най-високите нива на признаване на ЕС били за кандидати от Сирия (86 %), Еритрея (85 %) и *** (82 %). Не на последно място, следвало да се отбележи, че и Върховният административен съд установил, че ситуацията в *** представлява вътрешен въоръжен конфликт и достига безогледни нива на насилие. В този смисъл изводът, че липсват основания за предоставяне на закрила и че молбата за закрила е явно неоснователна, бил необоснован и бил изцяло в противоречие с въведеното от закона изискване за пълно и всестранно изследване на обстановката в страната на произход. Поради изложеното оспорващият счита, че издаденото решение, с което молбата за закрила била обявена за явно неоснователна и разгледана в ускорена процедура, било немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган с указания да разгледа молбата за закрила в производство по общия ред на ЗУБ.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (П.Р.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба УРИ 105400-3230/04.10.2021г. в СДВНЧ – София, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името Н. Ф. от ***, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №3279 от 13.10.2021г. на РПЦ – гр. Харманли, с рег. №УП 19016/13.10.2021г. на ДАБ, подадена с името Н.Т.Ф. от ***. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 19016/13.10.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Н.Т.Ф., гражданин на ***, роден на ***г. в ***, гр. ***, неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената Н.Т.Ф., роден на ***г. в ***, гр. ***, с постоянен адрес ***, гр. ***, гражданин на ***, етническа принадлежност – ***, религия – ***, ***, професия – ***, образование ***, неженен, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№ УП 19016/14.10.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането си чужденецът се представил с имената Н. Ф., роден на ***г. гражданин на ***.
На 26.10.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 19016/26.10.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията. Посочил, че не може да представи документи за самоличност. В момента можел да представи копие от националния си паспорт. Притежавал национален паспорт в ***, който обаче останал в Гърция при опита му да влезе в страната. На 09.09.2021г. направил опит да влезе в страната през Гърция, но там гранични полицаи му взели паспорта и го върнали обратно в Турция. Нямал близки роднини в държави-членки на Европейския съюз. Напуснал *** на 24.08.2021г. и нелегално излязъл от страната, след което легално преминал в ***, където останал 7 дни. Оттам с редовно издадена виза легално с полет заминал за Турция, където останал близо 15 дни в гр. Истанбул. На 18.09.2021г. влязъл незаконно в Република България, укривайки се в камион, заедно с още двама човека. Трафикант им помогнал да влязат незаконно в България, като продължили със същото превозно средство пътя си към гр. София. Тъй като камионът бил с брезент, те го разрязали отзад и по време на движение скочили от камиона, тъй като целта им била да достигнат до България. Това се случило на около 70 км. след София, като при скачането чужденецът пострадал и си счупил крака. Заявил, че е роден в гр. ***, ***, тъй като родителите му работели там. Там живял до тригодишна възраст, след което цялото му семейство се завърнало в ***. До 2013г. живял в гр. ***, след което се преместил в гр. ***, който се намирал на 150 км. от ***, от където напуснал страната си. Посочил, че не е женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук, не подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е ***. Не е имал проблеми в *** заради етническата си принадлежност. Заявил, че е ***, ***. Не е имал проблеми в *** заради изповядваната от него религия. Не е имал проблеми с официалните власти в ***. Не е членувал в политическа партия или организация. Имал близки роднини в родината си. Родителите му се намирали в ***, в гр. ***. Освен тях имал и шест братя и пет сестри, които живеели в същото населено място в ***. Имал *** образование, степен магистър, завършено в ***, специалност „Дентална медицина“. Завършил тази специалност през 2016г., а през 2011г. завършил същата специалност в ***. Професията му била ***. Работил по тази специалност в ***. Разказал, че основната причина да вземе решението да напусне родината си били проблемите, които му създавали хутите. В неговия град *** имало много въоръжени сблъсъци, той бил размирна зона и това принудило цялото му семейство през 2013г. да се премести да живее в гр. ***. Този град обаче се намирал под контрола на хутите, които окупирали насилствено властта през 2013 година. Тъй като брат му се сражавал на страната на редовната армия срещу хутите, те разбрали за това и чужденецът бил определен за изкупителна жертва. Имал медицински кабинет, в който идвали за прегледи и лечение много млади хора. Хутите искали от чужденеца да агитира свои клиенти, за да се присъединят да воюват на тяхна страна. Той обаче категорично не искал да се занимава с това и поради този негов отказ имал сериозни проблеми с хутите. През месец август 2021г. получил заплашително писмо от тях, в което се казвало, че трябва да привлича хора, за да се бият за тях. Ако откажел да направи това, го предупреждавали, че ще има сериозни последици за него. В писмото пишело, че или трябва да бъде на тяхна страна, или, ако не бъде, те ще считат, че е против тях. Това писмо сериозно го изплашило и тъй като не искал да помага на хутите, решил да напусне страната. Изпитвал страх за живота си, това била причината да замине за друга страна. Всичко това го мотивирало да напусне *** и да замине за европейска страна, по-конкретно България, където да получи закрила. Това били всички причини, за да вземе решението да напусне страната, нямало какво друго да добави. На въпроса имало ли заплаха, отправена лично към него, отговорил, че имало, вече казал за изпратеното до него заплашително писмо, което заявил, че в момента ще представи. Към неговите близки и роднини нямало отправени заплахи, след като напуснал страната не се чувал по телефона с тях. Не му било оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в ***, защото се страхувал за живота си. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговорил, че защото България му харесва и желае тук да се установи.
С Решение № УПХ-428/28.10.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Н.Т.Ф. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 08.11.2021г., а жалбата е подадена на 12.11.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е частично основателна.
Оспореното
в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П.Г.Р., младши
експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определен със
Заповед № РД05-762/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал.
1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване, както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното
решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ,
производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В
случая чужденецът е регистриран на 13.10.2021 г., а оспореният акт е издаден на
28.10.2021г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70,
ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено
производство.
В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ-гр.Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Необходимо е преследването да е било насочено към самия кандидат за бежански статут, а не да е поначало съществуващо в страната, от която той идва- в този смисъл Решение № 7256 от 01.06.2018 г. по адм. д. № 4261/2018 на Върховния административен съд. Законът също изисква опасението да е основателно, т.е. трябва да е стъпило на конкретни събития, лично касаещи чужденеца, за да се приеме, че тази заплаха е реална спрямо него – в този смисъл Решение № 8126 от 15.06.2018 г. по адм. д. № 11069 / 2017 на Върховния административен съд.
Наличието
и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете
произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни
права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по
произход.
Настоящият
съдебен състав намира, че видно от бежанската история на жалбоподателя,
изложена от него и обективирана в Протокол рег. № УП
19016/26.10.2021г., жалбоподателят е живеел сравнително спокоен живот в ***, не
се установява срещу него поради това да е било осъществено преследване по
смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова.
Изрично е заявил, че хутите не са му навредили.
Твърденията му са били, че единствено веднъж получил заплашително писмо от тях,
в което се казвало, че трябва да привлича хора, за да се бият за тях. Ако откажел
да направи това, го предупреждавали, че ще има сериозни последици за него. В
писмото пишело, че или трябва да бъде на тяхна страна, или, ако не бъде, те ще
считат, че е против тях . Това писмо е представено от оспорващия пред
административният орган. От съдържанието му, установено от сторения по
административното производство превод е видно, че същото не съдържа прояви на
преследване, заплахи и тежки посегателства. Ето защо ответникът правилно е
преценил, че е налице недостоверност на изложената от жалбоподателя бежанска
история и е направен неумел опит за представянето й. Касателно
твърденията на оспорващия, че брат му се сражавал на страната на редовната
армия срещу хутите, те разбрали за това и чужденецът
бил определен за изкупителна жертва - дори
да е налице преследване, то е насочено срещу друго лице, а не срещу жалбоподателя. Отделно от това, видно от
проведеното с оспорващия интервю, целта на същия при подаване на молбата му за
закрила не е била продиктувана от това да получи такава в Република България, а
е подал молба, защото България му харесва и желае тук да се установи. Изрично е
заявил, че опасенията му след предупреждението от хутите
го мотивирали да напусне *** и да замине за европейска страна, по-конкретно
България, където да получи закрила. Когато едно лице е бежанец и бяга от
страната си на произход поради някакво преследване, война или др., то логично е
то да остане в първата сигурна държава за него, каквато в настоящия случай по
отношение на жалбоподателя се явява *** или Турция, след което да се завърне в
родината си. От гореизложеното и от бежанската история следва обоснован извод,
че оспорващият е влязъл нелегално в Република България само поради стремеж за
икономически по-добър живот. В този
смисъл Решение № 6635 от 03.06.2020 г.
по адм. д. № 3067/2020 на Върховния административен
съд. Предвид изложеното
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на
бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която Н.Т.Ф. е напуснал
държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ,
респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец.
Чужденецът не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни
репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини,
възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не
може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла
на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в
действия измежду посочените в ал.5 на
същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от
преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините,
посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от
последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави
ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения,
които не са релевантните за настоящото производство.
По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, на основание чл.13, ал.1 от ЗУБ, дължима е преценката на условията, посочени в чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Жалбоподателят не твърди факти, обуславящи извършването на преценка за условия по чл.9 ал.6 или ал.8 от ЗУБ
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган и неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на
хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
Интервюиращият орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в Справка № МД-527/20.10.2021 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, информация относно Република ***, като е цитирал една част от изложените в справката данни в акта си. Ответникът приема, че от представените доказателства е показателно, че дори и да се завърне в държавата си по произход – ***, чужденецът би могъл да води нормален начин на живот. Сочи се, че не се приема, че той е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Предвид информацията, че ситуацията в *** не достига до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установявали и предпоставките по чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
При подробен анализ на Справка с вх. № МД-527 от 20.10.2021г.съдът намира, че на територията на *** са налице въоръжени сблъсъци, между хутите и водената срещу тях коалиция, но не се установява тези сблъсъци да стигат нивото на безогледно насилие , какот и е видно, че те не обхващат цялата територия на страната, до степен, че живота и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия да е изложен на реален риск от посегателство. Представените с жалбата две извлечения от онлайн печатни издания не удостоверяват обратното. От същите се потвърждава обстоятелството, че на територията на *** в периода 27.06.2021г. 05.11.2021г. са съществували въоръжени сблъсъци, но не и да се направи извода, че актуалната обстановка в страната се характеризира с безогледно насилие.
Съобразно удостовереното в цитираната справка изготвена от Директор Дирекция“Международна дейност“ при ДАБ,съдът споделя доводите на административният орган, че за молителя за закрила съществува възможност да продължи да живее на територията на ***, тъй като на територията на една част от страната не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства и същият може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част от държавата, както и може основателно да се очаква, да се установи там. Правилно следователно в оспореният акт е прието, че в случая е налице хипотезата на чл.9, ал.5 от ЗУБ.
Доколкото в проведеното с кандидата за закрила интервю същият не е обосновал в молбата си други причини от хуманитарен характер, то правилно и в обжалваното решение е възприето, че на този етап не са налице основания на чужденеца да бъде предоставена субсидиарна закрила по чл.9, ал.8 от ЗУБ.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Т.Ф. - гражданин на ***, с посочен съдебен адрес:***, БХК – бежанци, срещу Решение №УПХ-428/28.10.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: