РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Самоков, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20231870200276 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„С.С.” ЕООД, гр. Самоков, обжалва Наказателно постановление № .. г., издадено
от С. Е. С. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – С., Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Националната агенция за приходите (НАП), с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда търговското дружество - жалбоподател се представлява от управителя
на дружеството Л. С., който поддържа жалбата и в хода на съдебните прения заявява,
че същата е основателна по изложените в нея съображения.
В писмена защита, постъпила преди даване ход на съдебните прения,
въззиваемата страна по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН - Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – С., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в НАП, чрез пълномощника си гл. юрк. М. Е., оспорва жалбата, заявява
становище за нейната неоснователност и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против
1
подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на
22.2.2023 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) срещу
търговското дружество - жалбоподател от св. И. И., на длъжност „инспектор по
приходите“ в Национална агенция за приходите при Централно управление, за това, че
при извършена на .. г. в 11,29 ч. проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски
обект – ски училище и гардероб, находящ се в к. к. „Б.“, Община С., до ПСС, е
установено, че наличните в касата парични средства, съгласно изведен междинен отчет
от фискалната памет № .. г. от инсталираното в обекта фискално устройство,
регистрирано в НАП и притежаващо функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми, трябва да са в размер 120,00 лв., като фактическата наличност в касата
е в размер 90,00 лв. съгласно изготвен опис на паричните средства в касата и е
установена разлика/промяна в касовата наличност в размер (-) 30,00 лв., което
представлява неотразено на фискалното устройство в момента на извършването му
извеждане на пари от касата.
Посочено е в АУАН, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, извън
случаите на продажби/сторно операции, да регистрира всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) чрез
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Също така е посочено в АУАН, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС
(Закон за данък върху добавената стойност).
В обжалваното НП административно-наказващият орган изцяло е възприел
описаните в АУАН факти, приел е, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер 500,00 лв. за това нарушение.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че при
проверката в обекта е функционирало фискално устройство, подробно описано в
АУАН и в НП, както и че в обекта са приемани плащания в брой и безкасово – чрез
ПОС-терминал. На издаваните чрез фискалното устройство фискални бонове
плащането в брой е отразявано с думите „в брой“, а плащането чрез ПОС-терминала –
с думата „кредит“. Съгласно изведения междинен отчет от фискалната памет на
фискалното устройство към момента на проверката в касата на обекта е следвало да
има 120,00 лв. в брой, от които – 60,00 лв. служебно въведени в началото на деня и
60,00 лв. от продажби, платени в брой. Съгласно същия отчет плащанията чрез ПОС-
2
терминално устройство в обекта на 22.2.2023 г. са на обща стойност 410,00 лв., а в
разпечатката от ПОС-терминалното устройство тяхната обща стойност е 440,00 лв., т.
е. с 30,00 лв. повече. От изготвения опис на парите в касата е видно, че към момента на
проверката в касата е имало 90,00 лв., т. е. наличните в касата пари са били с 30,00 лв.
по-малко от сумата, посочена в отчета от фискалното устройство. Не е установено
служебно извеждане на пари от касата чрез наличната функция на фискалното
устройство „служебно изведени“ суми. На стр. 3 от протокола за извършена проверка,
съставен от св. И. И. – актосъставител на 22.2.2023 г. е посочено, че е установено
плащане през ПОС-терминално устройство в обекта на 22.2.2023 г. в 11,07 ч. на
стойност 30,00 лв., което не е отразено на фискалното устройство. От приложения
дневен междинен отчет от фискалната памет на фискалното устройство е видно, че
именно във времевия отрязък от 11,06:55 ч. до 11,07:04 ч. на 22.2.2023 г. са издадени 2
броя фискални бона за продажби на услуги – фискален бон № 4716 за сумата 20,00 лв.,
платена в брой и фискален бон № 4717 за сумата 10,00 лв., платена в брой, т. е. общо за
сумата 30,00 лв. Така се оказва, че за продажба на стойност 30,00 лв., платени в 11,07 ч.
на 22.2.2023 г. чрез ПОС-терминално устройство, не е издаден фискален бон, а за две
последователно извършени продажби в рамките на 9 секунди в интервала от 11,06:55 ч.
до 11,07:04 ч. на 22.2.2023 г., т. е. в същия времеви отрязък, са издадени два фискални
бона с отразено в тях плащане в брой общо на 30,00 лв., които пари обаче липсват в
касата. Това би било напълно нелогично поведение на лицето, натоварено да приема
плащания в обекта (касиер, респ. оператор на ПОС-терминал), ако то има намерение да
приеме плащане, без да издаде фискален бон за продажбата.
Гореобсъдените доказателства създават предположение за грешка на това лице
при боравене с фискалното устройство и с ПОС-терминалното устройство или за други
обективни обстоятелства (промяна на намерението на клиента от плащане в брой към
плащане чрез ПОС-терминала или други подобни), довели до това в 11,07 ч. на
22.2.2023 г. във фискалното устройство да бъде отразено плащане в брой на сума,
която в действителност е платена безкасово. Такава възможност не е хипотетична, а
обективно се извежда от събраните по делото доказателства за хронологията на
плащанията и на издадените касови бонове и тя изобщо не е изследвана нито от
актосъставителя, който е съставил и протокола за извършена проверка, нито е
изследвана впоследствие в хода на административнонаказателното производство.
Изявлението на св. И. И. в показанията му пред съда, че според него разликата между
парите в касата и отчета на фискалното устройство не може да се обясни с
транзакциите, извършвани чрез ПОС-терминала, защото имало една транзакция през
ПОС-терминала на стойност 30,00 лв., за която не бил издаден касов бон, е негово
абстрактно и декларативно субективно съждение, а не сочи на обективно изследване на
произхода на тази разлика. Това съждение е от естество единствено да обясни защо св.
И. е счел за необходимо да състави срещу жалбоподателя и още един АУАН за
3
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, въз основа на който е издадено изисканото в
настоящото производство по почин на жалбоподателя и приобщено като доказателство
НП № 702419-F697310/12.5.2023 г., издадено от същия административнонаказващ
орган. Самото това наказателно постановление обаче не е в основата на фактическите
изводи на съда изложени по-горе, защото те се основават на доказателствата по
административнонаказателната преписка, по която е издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление № 702419-F697311/12.5.2023 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин (обн. ДВ, бр. 106/2006 г., обозначавана по-нататък като
Наредба № Н-18/2006 г.) извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми.
Наличието на разлика между наличните пари в касата и сумата, която фискалната
памет на фискалното устройство сочи като парична наличност в касата, създава едно
предположение за промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) извън случаите на продажби и сторно операции,
която промяна не е регистрирана във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Такава разлика е външен израз
на промяна на касовата наличност и затова създава фактическо предположение за
такава промяна. Само ако липсват доказателства, които да опровергават това
предположение, респ. ако липсват доказателства, които да обосновават друго,
различно предположение, може да се приеме за установено, че е извършена промяна на
касовата наличност в нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
В конкретния случай доказателствата по административнонаказателната
преписка, по която е издадено обжалваното НП обосновават още едно, различно
предположение за произхода на разликата между наличните пари в касата и сумата,
която фискалната памет на фискалното устройство сочи като парична наличност в
касата – действия на оператора на касата и на ПОС-терминалното устройство, при
които безкасово плащане на сумата 30,00 лв. е отразено във фискалното устройство
като плащане на тази сума в брой, но такива действия не представляват нарушение на
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., защото с тях не се извършва промяна на
касовата наличност извън случаите на продажби/сторно операции. Такова едно друго,
различно предположение, не се опровергава от протокола за извършена проверка, нито
от показанията на актосъставителя, които, както вече се посочи, са негови
декларативни субективни съждения за произхода на разликата между касовата
наличност в брой и тази, отчетена от фискалното устройство, или по-скоро за това
4
какво той не смята да е причина за тази разлика. Следва да се отбележи, че в протокола
за извършена проверка е посочено, че плащането на сумата 30,00 лв. чрез ПОС-
терминално устройство е извършено на 22.2.2023 г. в 11,07 ч. и не е отразено във
фискалното устройство, а за контролната покупка е издаден фискален бон № .. г., който
съгласно дневния междинен отчет от фискалната памет на фискалното устройство е
издаден на 22.2.2023 г. в 11,26:45 ч., т. е. контролните органи не са присъствали в
обекта при извършване на плащането в 11,07 ч. и не са могли да имат никакви преки
лични възприятия за конкретните обстоятелства, при които то е извършено и които да
опровергаят гореизложеното различно предположение. Това се потвърждава и от
посочването в протокола за извършена проверка, че е извършено скрито наблюдение
от орган по приходите на 22.2.2023 г. от 11,08 ч. до 11,29 ч., при което са установени 2
бр. клиенти, както и че след легитимация на органа по приходите е установено, че за 2
бр. клиенти са издадени 2 бр. фискални касови бонове.
С оглед изложените дотук съображения, извършването на нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., изразяващо се в неизпълнение
на задължението на жалбоподателя да регистрира във фискалното устройство чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
извън случаите на продажби или сторно операции, е само едно предположение,
равностойно на други, подкрепени от събрани доказателства, предположения за факти,
при които няма никаква промяна в касовата наличност, която жалбоподателят да е бил
длъжен да отрази във фискалното устройство съгласно предписаното от разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
Ето защо съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява по
необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин
жалбоподателят да е извършил нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.,
за което е ангажирана санкционната му отговорност съгласно чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДДС. Както личната административнонаказателна отговорност, така и имуществената
санкционна отговорност, не могат да се основават на предположения, поради което
обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 63,
ал. 3, т. 1 от ЗАНН следва да бъде отменено.
Независимо от изхода на делото разноски на жалбоподателя не се присъждат
поради липсата на искане в тази насока, както и на доказателства за извършването на
такива в настоящото производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7.. г., издадено от С.Е.С. – Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – С., Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в Националната агенция за приходите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд – София-област в 14-дневен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
6