РЕШЕНИЕ
№ 1364
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20203110109641 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявен от „Д.
У.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, чрез пълномощник
срещу М.С. Г. – Б., ЕГН: **********, с адрес: * и „Л. И. В.“ ЕООД, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление: * иск за приемане за установено по
отношение на ответниците, че вземането по изп. дело № 20178080400912 по
описа на ЧСИ З. Д., вписан в регистъра на КЧСИ под № *, на първия ответник
спрямо втория ответник, в размер на 7639.80 лв. не съществува. В условия на
евентуалност се претендира обявяване на относително недействителен спрямо
ищеца на запис на заповед, издаден на 20.10.2016 г., с издател „Л. И. В.“
ЕООД и поемател - М.С. Г – Б.. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът е взискател по изп. дело №
20178080400912, образувано след успешно проведени заповедни
производства – ч. гр. д. № 131/ 2015 г. и ч. гр. д. № 132/ 2015 г., двете по
описа на РС – гр. Е., срещу длъжника „Л. И. В.“ ЕООД. Твърди, че считано от
26.06.2015 г. (датите за издаване на заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК)
придобива качеството на кредитор. По същото изпълнително дело първият
ответник е присъединен взискател, с вземане в размер на 7639.80 лв., от които
1
7000 лв., представляват главница по запис на заповед, издаден на 20.10.2016
г., с издател „Л. И. В.“ ЕООД и 1 поемател - М.С. Г. – Б.. Поддържа се, че
ответниците никога не се изразявали воля да се обвързват по абстрактната
сделка, като тези изводи обосновава с твърдения за близки, роднински
отношения между издателя и поемателя по записа на заповед. С оглед
последното, позовава се на привидност на сделката.
Евентуално, позовава се и относителна недействителност на
абстрактната сделка, до колкото сключването през 2016 г. и представлява
действие, увреждащо го като кредитор, каквото качество твърди да има,
считано от 21.08.2015 г.
Ответникът – „Л. И. В.“ ЕООД, депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, с който излага съображения за недопустимост на претенцията по чл.
135 ЗЗД, както и неоснователност на исковете. Възразява, че процесния запис
на заповед е издаден, с цел обезпечаване на дълг по заемно правоотношение,
заетата сума по което е предадена на длъжника на 20.10.2016 г. Отправя
искане за отхвърляне на исковете. Ответникът – М.С. Г. – Б., депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за
неоснователност на исковете. Възразява, че процесния запис на заповед е
издаден с цел обезпечаване на дълг по заемно правоотношение, заетата сума
по което е предадена на длъжника на 20.10.2016 г. Вземането по кредитора по
договора за заем е установено с влязло в сила решение. По евентуалния иск –
оспорва да е налице знание за увреждане от страните по сделката, като се
позовава на неприложимост на презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Отправя
искане за отхвърляне на исковете.
Предявени са евентуално съединени искове, с правно основание чл.
464, ал. 1 ГПК и чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, след като съобрази отправеното искане в съдебно заседание,
проведено на 12.10.2021 г., за постановяване на неприсъствено решение по
аргумен от чл. 238, ал. 2 ГПК, съобрази следното:
Ищецът „Д. У.“ ЕООД е редовно уведомен при условията на чл. 51, ал. 1
ГПК, а именно: призовката (л. 65) е връчена на процесуалния представител
адвокат С.О.. В първото по делото заседание представител на дружеството не
се явява, не е взето становище по депозираните отговори по чл. 131 ГПК. По
делото липсва отправено искане от ищеца за разглеждане на производството
в отсъствие на представител на дружеството.
По изложените съображения се налага извод за наличие на
предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
2
постановено неприсъствено решение.
Същевременно, предявените искове са вероятно неоснователни, с оглед
наведените от ответниците възражения и представените в тяхна подкрепа
писмени доказателства.
По изложените съображения се налага извод, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника М.С. Г. – Б. извършените разноски за
адвокатско възнаграждение, в размер на 1500.00 лв., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника „Л. и. В.“ ЕООД извършените
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 1300.00 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. У.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: *, чрез пълномощник срещу М.С. Г. – Б., ЕГН:
**********, с адрес: * и „Л. И. В.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, иск за приемане за установено по отношение на ответниците
М.С. Г. – Б., ЕГН: ********** и „Л. И. В.“ ЕООД, че вземането по изп. дело
№ 20178080400912 по описа на ЧСИ З. Д., вписан в регистъра на КЧСИ под
№ *, на първия ответник М.С. Г. – Б., ЕГН: ********** спрямо втория
ответник „Л. И. В.“ ЕООД, ЕИК: *, в размер на 7639.80 лв., не съществува, на
основание чл. 464, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д. У.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление: *, чрез пълномощник срещу М.С. Г. – Б., ЕГН:
**********, с адрес: * и „Л. И. В.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, иск за прогласяване на относително недействителен спрямо
ищеца на запис на заповед, издаден на 20.10.2016 г., с издател „Л. И. В.“
ЕООД и поемател - М.С. Г. – Б., на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Д. У.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
*, да заплати на М.С. Г. – Б., ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 1500.00
(хиляда и петстотин) лева, представляваща извършени съдебно-деловодни
3
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Д. У.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
*, да заплати на „Л. И. В.“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: *, сумата от 1300.00 (хиляда и триста) лева, представляваща
извършени съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4