О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /29.06.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина
Георгиева
ЧЛЕНОВЕ:
Златина Кавърджикова
Иванка Дрингова
като
разгледа докладваното от съдия Дрингова
въззивно гражданско дело № 1423
по
описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 22634/19.03.2020г.
на Областна Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, чрез юрисконсулт Б.Й., срещу
решение № 1011 от 27.02.2020г., постановено по гр.дело № 16879/2019г. на
Варненския районен съд, 41-ви състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на П.Х.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1700,77
лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 234.25 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава
върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от
17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на
всяко задължение до 17.10.2019г.
В жалбата е изложено
становище за незаконосъобразност на решението, като поставено при неправилно
приложение на материалния закон. Въззивникът излага, че с въззиваемия са
обвързани в в служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение. Счита, че КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители, защото в ЗМВР и в ЗДС липсва
непряко препращане към нормите на Кодекса. Излага също, че в Наредбата за
работното време, почивките и отпуските и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата няма изрична разпоредба за приложението им
по отношение на държавни служители, назначени по ЗМВР, каквото изискване е
въведено с чл.179, ал.4 от специалния закон. Изразява несъгласие с извода на
съда за наличието на празнота в законодателството. Моли за отмяна на решението
и за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. В условията
на евентуалност моли за отхвърляне частично на иска за периода от 01.01.2018г.
до 16.07.2018г. в размер на 245,06 лв. /сбор от дължимата сума за първо и втор
тримесечие на 2018г. – 111,26 и 133,80 лв, съгласно заключението на вещото лице
по ССЕ/, поради липса на действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването
на нощен към дневен труд.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
Квалификацията
на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или
промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно
разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 22634/19.03.2020г. на Областна
Дирекция на МВР-Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
чрез юрисконсулт Б.Й., срещу решение № 1011 от 27.02.2020г., постановено
по гр.дело № 16879/2019г. на Варненския районен съд, 41-ви състав, с което
въззивникът е осъден да заплати на П.Х.Д., ЕГН **********,*** сумата от 1700,77 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно изплащане на
задължението, както и сумата от 234.25
лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко
неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до
30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение
до 17.10.2019г.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1423/2020г. на ВОС за 29.09.2020г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните,
за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им
представители, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: