Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 127 Дата  02.04.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

                                                   Председател: Красимир Коларов

   Членове:       Георги Чамбов

                                                                              Емил Митев

Секретар: Златка Стойчева

в съдебно заседание на 19 февруари 2020 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

търговско дело номер 36 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

От „В.и к.Д.“ АД е обжалвано Решение № 575 от 18.10.2019 г., поправено с Решение № 663 от 04.12.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 6/2019 г., с което това дружество е било осъдено, да заплати на дружеството „Б. – 74“ ЕООД „сумата 56 854.46 лева, представляваща цена на продадени електроматериали по фактури № 159/25.06.2014 г.; 160/25.06.2014 г.; 161/26.06.2014 г.; 162 от 26.06.2014 г.; 163/27.06.2014 г., както и 17 300 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 05.01.2016 г. – 04.01.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 04.01.2019 г. до окончателното плащане на сумата, както и 5 922 лева деловодни разноски“.

 

Ответникът по жалбата „Б.7.“ ЕООД е на мнение, че тя е неоснователна

 

         Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

 

Искът е по чл. 327, ал. 1 ТЗ, с договор за продажба на вземане от 05.06.2018 г. (л. 5 и сл.) ищецът „Б.7.“ ЕООД е придобил претендираното в процеса вземане срещу ответника „В.и к.Д.“ АД от цедента „Д. Т.“ ЕООД, представляващо цена на продадена от това дружество и доставена на ответника, но неплатена стока по общо пет фактури, издадени през м. юни 2014 г.

 

         Ответникът е оспорил получаването на стоката по тези фактури, но според представения с исковата молба „Приемо – предавателен протокол“ от 02.07.2014 г., подписан от името на „приемащата страна“ „В.и к.Д.“ АД от инж. С. Н. Ч.“, стоката е била получена от това дружество. Няма спор, че подписалият протокола инж. Ч. тогава не е имал изрично писмено пълномощно за получаване на стоката, но – по отношение на продавача – управителят на купувача не се е противопоставил на извършеното приемане на описаната в протокола стока, „веднага след узнаването“ (чл. 301 ТЗ).

 

         Въпросното узнаване, при това не само на получаването на стоката, но и на петте издадени по повод на продажбата фактури, е било установено от ищеца чрез представения с допълнителната искова молба (л. 37 и сл.) вътрешен доклад на „В.и к.Д.“ АД с вх. № 324 от датата 07.04.2015 г., съставен от ревизор в изпълнение на възложена от тогавашния управител на дружеството инвентаризация, който доклад е бил изрично „одобрен“ от управителя. В доклада конкретно са посочени общо шестте фактури, издадени от доставчика на стоките „Д. Т. 69“ ЕООД, общата им стойност, както и стоките по общо 26 позиции, които „в периода от 02.07.2014 г. до 31.03.2015 г.“ са били вече използвани в работата на дружеството.

 

         Единствените възражения в одобрения от управителя на дружеството ревизионен доклад са били относно качеството на някои от стоките, но за целия период от датата на получаването им до датата на завеждане на делото, доказателства за уведомяването на продавача за каквито и да било недостатъци на които и да било артикули, по делото няма. Като едно от „приложенията“ към доклада от 07.04.2015 г. е било посочено като налично и едно „Уведомително писмо до „Д. Т.69“ ЕООД“, но такова писмо няма представено по делото, нито пък е известно, какво все пак е било неговото съдържание. Затова, при липсата на възражения за открити по-късно скрити недостатъци на стоката или на част от нея, към датата на завеждане на делото купувачът вече е загубил и евентуалните си права по чл. 324 ТЗ.  

 

         Затова и претенцията на цесионера „Б.7.“ ЕООД за плащане цената на тази стока – като основателна – е подлежала на уважаване.

 

         Направеното във въззивната жалба възражение за погасяване по давност на част от акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавеното плащане на сумите по процесните пет фактури, на основанието по чл. 111, б. „б“, предл. 3-то ЗЗД, е неоснователно: подобно възражение, първо, не е било заявено в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК и второ, поисканото от ищеца и присъдено от окръжния съд обезщетение за забава обхваща точно три-годишния изминал период от датата 05.01.2016 г. до 04.01.2019 г., на която дата е подадена исковата молба.

 

         Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен и правилен отговор на поставения пред съда спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Пловдивския окръжен съд.

 

         На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на дружеството „Б.7.“ ЕООД ще се присъдят направените и съответно поискани разноски пред настоящата инстанция, в размер на сумата 1 560 лева.

 

В този смисъл ще се постанови и решението.

 

Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

Р     Е     Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 575 от 18.10.2019 г., поправено с Решение № 663 от 04.12.2019 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 6/2019 г.

 

         ОСЪЖДА дружеството „В.и к.Д.“ АД, ЕИК., да заплати на дружеството „Б. – 74“ ЕООД, ЕИК., сумата 1 560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.