Решение по дело №8524/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 24.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                    

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

     ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

   Десислава Йорданова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8524 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - 273 ГПК.

С решение №90531 от 11.04.2019год., постановено по гр.дело №62300/2018г. по описа на СРС, ГО, 63 с-в е отменено като незаконосъобразно наложеното на ищеца К.С.Л. със заповед №РИД18-РД15-516 от 24.07.2018г. на кмета на С.О., район „Н.“ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, признато е за незаконно и е отменено уволнението на същата, извършено със заповед №РИД18-РД56-177/10.09.2018г. на кмета на СО- Н. на основание чл. 188, т.3 от КТ, ищцата е възстановена на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност „медицинска сестра“ в детска градина № 137 „Калина Малина“ в район „Н.“, гр. София. Със същото решение ответникът С.О. е осъден да заплати на ищцата на основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ сумата от 3996 лева- обезщетение за оставането й без работа за периода от 11.09.2018г. до 10.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 21.09.2018г. до окончателното плащане, както и  900 лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника С.О., район „Н.“. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не обсъдил всестранно и задълбочено събраните по делото доказателства и наведените от ответника оплаквания с отговора на исковата молба. Твърди също така, че преценката на първоинстанционния съд за прекомерност на наложеното дисциплинарно наказание е неправилно. Ищцата с поведението си довела до поредица злепоставящи работодателя и уронващи доброто име на детската градина ситуации, като била налице системност на нарушенията. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове- отхвърлени. Претендира разноски.  

Въззиваемият ищец  К.С.Л. в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че в производството пред първата инстанция са установени от представените по делото доказателства обстоятелствата, релевантни за уважаване на исковете. Твърди също така, че за същото дисциплинарно нарушение на друг служител е наложено най-лекото дисциплинарно наказание, а системност не е налице доколкото едно от наложените дисциплинарни наказания (предупреждение за уволнение) също е предмет на настоящото производство и заповедта за налагането му не е влязла в сила. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между тях въз основа на представения по делото трудов договор, наложените с посочените в исковата молба заповеди дисциплинарни наказания, както и относно прекратяването на това правоотношение с представената по делото заповед №РИД18-РД56-177/10.09.2018г. на кмета на СО- Н. на основание чл.330, ал.2, т.6 вр.чл.188, т.3 от КТ. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, обсъдил е в обжалваното решение всички събрани по делото доказателства и правилно е преценил, че ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, с позволените от закона доказателствени средства фактите и обстоятелствата, релевантни за законосъобразността на наложените дисциплинарни наказания, което в настоящото производство е в негова тежест. По отношение на дисциплинарното наказание, наложено със заповед №РИД18-РД15-516 от 24.07.2018г. ответникът е представил единствено подадения от родител на дете сигнал, а установената от свидетелските показания фактическа обстановка е различна от описаната в заповедта. Същото се отнася и до установяване на релевантните факти и обстоятелства относно заповед №РИД18-РД56-177/10.09.2018г. Отделно от това от доказателствата по делото не се установява да е налице твърдяната от ответника- жалбоподател системност на нарушенията на трудовата дисциплина по смисъла на закона. Характера на извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина, доколкото изобщо се установява безспорно извършването на такова, явно не съответства на размера на наложеното и дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 800 лева.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №90531 от 11.04.2019год., постановено по гр.дело №62300/2018г. по описа на СРС, ГО, 63 с-в.

ОСЪЖДА С.О., район „Н.“ да заплати на К.С.Л. с ЕГН********** сумата от 800лв. (осемстотин лева)- разноски във въззивната инстанция.

Решението, в частта по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

В частта по иска с правно основание чл.357, ал.1 вр.чл.188, т.2 от КТ решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/