Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262680 30.12.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела
Грозева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 15916 по
описа за 2020 година.
Предявени е иск с правно осн. чл.26, ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 ЗПК.
Ищцата М.С.Б. твърди, че между нея и ответника е бил
сключен договор за потребителски кредит. В него било включено и споразумение
относно предоставяне на допълнителни услуги, като дължимото по него
възнаграждение не съставлявало част от годишния процент на разходите. Така
действителният размер на годишния процент на разходите бил по-висок от
посочения в договора. По този начин се достигало до заобикаляне на
ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Налице било нарушение на чл.11, ал.1 т.10
от ЗПК, тъй като в договора не бил посочен действителния размер на годишния
процент на разходите. Предвид това ищцата счита, че договорът е нищожен и моли
съда да прогласи нищжожността. Евентуално претендира да бъде прогласена за
нищожна само клаузата на чл.6 от договора, относно заплащане на
възнаграждението за пакета допълнителни услуги, в случай че бъде отхвърлен иска
за нищожност на целия договор.
В писмения си отговор ответникът „Профи кредит
България” ЕООД развива доводи относно това, че сключеният договор не
противоречи на разпоредбите на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи. Моли иска
да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
На ********** между ищцата и
ответното дружество сключен договор за кредит № ********, по силата на който била представена сумата 2000 лв. със срок на
погасяване 24 месеца, при възнаградителна лихва 38,30 % годишно и ГПР от
44,98%./ лист 38/. Общо дължимата сума по кредита била
2878,13лв. Уговорено било ищцата да ползва и пакет допълнителни услуги, за
които се дължало възнаграждение в размер на 1932 лв./лист 39/.
Тази сума следвало да бъде разсрочено платена на вноски по 80,50 лв. всяка /лист 41/. Така общата сума, която следвало да се заплати във
връзка с кредита възлизала на 4810,13лв. Характерът на допълнителните услуги се
изразявал в следното – приоритетно разглеждане на потребителския кредит;
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на
падеж; улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства.
Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза,
посоченият в договора годишен процент на разходите по кредита включва
единствено възнаградителната лихва от 878,13лв. Таксата дължима като
възнаграждение за допълнителни услуги, не е включена в ГПР. Включването на тази
такса -1932 лв. в годишния процент на разходите, ще доведе до оскъпяване на
кредита със 171,90 % /лист 54/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Между
страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по
който е била усвоена.
Съдът
намира, че договорът за заем е сключен в нарушение на чл.11, ал.1 т. 10 ЗПК.
Съгласно него договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПК
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
В случая в
общия разход по кредита не е включена сумата дължима като възнаграждение за
предоставяне на допълнителни услуги, но задължението за заплащането му
значително увеличава размера на задължението, поради което е съществено
обременително за длъжника. Извод в тази насока се извлича от обстоятелството,
че таксата за допълнителни услуги е само със 68 лв. по-малка предоставената
главница. Действително според чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, но те такси не могат, по
арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК, да бъдат свързани с усвояване и управление на
кредита. Съдът счита, че посочените в споразумението допълнителни услуги са
само възможности за кредитополучателя, с които той разполага и без да заплаща
за тях. Така както е уговорено, съдържанието на допълнителните услуги, създава
привидност, че заемополучателят не бил могъл да води преговори и да постига
допълнителни уговорки във връзка с кредита, освен ако не заплати такса, която е
значителна по размер, без да е сигурен, че услугите са му предоставени или, че
въобще ще бъдат предоставени. Същността на таксите е те да покрият разходите по
допълнителните услуги, тоест събирането им е обусловено от предоставянето на
конкретни услуги, като за всяка от тях цената следва да е ясно определена –
съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК. След като услугата е следвало да бъде заплатена,
независимо от това дали се предоставя, тя следва да бъде част от общите разходи
по кредита. Невключването на тази такса в ГПК води до заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, съгласно който годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Изискването
за заплащане на въпросната такса е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, което я
прави неравноправна.
Според
чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Поради това съдът намира, че първият от предявените
искове – този за прогласяване на нищожността на договора за заем е основателен
и следва да се уважи. Произнасяне по евентуалния иск, при този изход на делото
не се дължи.
По разноските:
Ответникът следва да
заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 154,80 лв. представляващи
държавна такса и депозит за експертиза.
Процесуалният
представител на ищцата е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от
ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде
осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата 427
лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл.26,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК – противоречие със закона, по иска предявен от М.С.Б. ЕГН ********** с адрес *** против „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В договора за заем № ********/*******.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на М.С.Б.,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 154,80лв. /сто петдесет и четири лева и 80 ст./
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В да
заплати на адвокат Е.И. с адрес: ***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 427 лв./четиристотин двадесет и седем лева / представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.