Р Е
Ш Е Н
И Е № 22
гр. Видин, 13.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова
като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гр.дело
№ 1221 по описа за 2019год. и за да се произнесе , взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба на „ Амиго Лизинг” ЕАД – София, чрез
адв. Иво Спасов против Н.Н.П. ***,
с която е предявен иск
с правно основание: установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79
от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ.
Твърди се в исковата молба, че на
27.04.2018г. между „Амиго лизинг” ЕАД,
чрез клона си в гр. Варна като лизингодател и ответникът като лизингополучател,
е сключен Договор за финансов лизинг№ 02000131/00001. Предмет на договора е
предоставянето на лизинг на МПС марка и модел „ Мерцедес S 320 CDI“, двигател №
64896030045831, рама WDB2200251A392818, изключителна собственост на „Амиго
лизинг“ЕАД.
Посочва се, че съгласно договореното,
лизингополучателят е следвало да заплаща 60 месечни лизингови вноски и други дължими суми, предвидени в договора и
погасителния план. Следвало е да се поддържа и застрахователно покритие за
целия срок на договора при условията на многогодишна полица „Каско на МПС“ и
разсрочено плащане на премията на вноски, дължими заедно с всяка лизингова
вноска, съгласно погасителния план.
Посочва се също, че
лизингополучателят следва да възстанови на лизингодателя пълния размер на заплатените такси. За
придобиване на лизинговия автомобил лизингополучателят е заплатил нотариална
такса в размер на 200.02 лева, която следва да бъде възстановена от длъжника.
Поддържа се, че ответникът
системно не е изпълнявал задълженията си по договора. Поради това ищцовото дружество се е снабдило
със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Книжата на длъжника обаче са
връчени на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата в общ размер от 1683.48 лева – изискуеми и неплатени лизингови
вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“ по шест
броя фактури, както следва:
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 1 с падеж 20.05.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 2 с падеж 20.06.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 3 с падеж 20.07.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 4 с падеж 20.08.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 5 с падеж 20.09.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за дължима
и незаплатена сума за лизингова вноска №
6 с падеж 20.10.2018г. в размер на 280.58 лева, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението в съда – 28.11.2018г. , както и сумата от
200.02 лева – дължима сума за нотариална такса по договора за финансов лизинг.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът, чрез назначен особен
представител в законния срок е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил исковите претенции като неоснователни поради липса на доказателства за
дължимостта им.
По делото са събрани писмени доказателства,
назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. №
3018/2018г. по описа на РС - Видин.
Съдът, като
взе предвид постъпилата искова молба, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 27.04.2018г.
между „Амиго Лизинг” ЕАД, клон Варна и Н.Н.П. е сключен договор № 02000131/00001 за финансов лизинг на автомобил, по силата на който дружеството е предоставило на ответника лек автомобил марка и модел „Мерцедес” S 320 CDI, шаси № WDB2200251A392818,
двигател № 64896030045831
при условията - цена,
срокове, плащане, прекратяване, неустойки и др., описани в клаузите на този
договор.
От приемо-предавателен
протокол е видно, че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора и е предал лекия автомобил на ответника на 04.05.2018г., ведно
със свидетелство за регистрация част II,
застрахователни полици „Гражданска отговорност“ и „Каско на МПС“.
Уговорено е плащането по
договора да се извършва от
ответника на месечни
лизингови вноски по погасителен план, а всяка погасителна вноска включва лизингова вноска и премия по „Каско“.
Представени са шест броя фактури,
издадени на името на ответника за шест броя погасителни вноски, както и фактура
№ **********/27.04.2018г. за сумата от 200.02 лева с основание нотариална такса
по договор за финансов лизинг № 02000131/00001. Представена и фактура № ********** от 04.05.2018г. от
нотариус Ваня Г. за сумата от 192.60 лева за удостоверяване на подпис с вписано
задължено лице – ищцовото дружество, както и преводно нареждане за същата сума
от 11.05.2018г. от ищеца по сметка на нотариуса.
Вещото лице по назначената и
приета съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът цени като компетентно и обективно изготвено, е посочило, че след извършена проверка на материалите по делото, както и след справка при ищеца, ответникът е извършил плащане в размер на 2772.87 лева, включващо: сумата
от 1999.99 лева – първоначална вноска, сумата от 108.01 лева – регистрация в
КАТ , сумата от 359.85 лева – данък МПС, сумата от 160.01 лева – такса
ангажимент, сумата от 145.01 лева – местен данък 2.5 %. Всички плащания са
извършени на 27.04.2018г., за които има издадени фактури от ищеца. След тази
дата, според заключението на вещото лице няма други плащания.
От приложеното ч.гр.д. № 3018/2018г. по описа на
РС – Видин, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК за сумата от 1888.50
лева- главница, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
вземането на 28.11.2018г. до окончателното му изплащане, както и разноски в размер 37.67 лева държавна
такса .
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от
правна страна :
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства, на които ищеца основава претенцията си и формулирания петитум,
съдът квалифицира правно предявения иск по
422 от ГПК във вр. с
чл. 79 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ.
Безспорно е, че между ищцовото дружество, чрез клона му
в гр. Варна и ответника
съществува облигационно правоотношение, основано на договор за финансов лизинг на автомобил от
27.04.2018г. По същество, с
договора за финансов лизинг лизингодателят отпуска кредит на лизингополучателя
в размер на покупната цена на вещта, като осигурява инвестицията си чрез
получаването на лизингови вноски и като гаранция за вземането си, запазва
собствеността върху вещта, но дава право на лизингополучателя да я изкупи.
Установено е,
че ответникът, в качеството си на лизингополучател, освен първоначалната вноска от
1999.99 лева,, платена при сключване на договора, не е извършил плащане на
останалите дължими вноски по уговорения погасителен план в размер на по 280.58
лева месечно. Ищецът претендира плащане на вноските за периода за периода от
20.05.2018г. до 20.10.2018г. , включително, за който са издадени и процесните
фактури на обща стойност 1683.48 лева. Ответникът не ангажира доказателства да
е извършил плащане на процесната сума ,
поради което същият се явява неизправна страна по договора за лизинг.
Съдът намира за неоснователна
претенцията за заплащане на сумата от 200.02 лева - нотариална такса по договора за финансов
лизинг, тъй като ищецът не ангажира доказателства, че такава сума е заплатена именно
по този договор, а в негова тежест е да стори това. Представената фактура,
издадена от ищеца за сума от 200.02 лева
е с дата 27.04.2018г., а представената сметка/фактура , издадена от нотариус Ваня Г. е с дата 04.05.2018г. и е за сума различна от
претендираната - 192.60 лева с ДДС. Видно от отразеното във фактурата на
нотариуса, основанието за издаването й е удостоверяване на подпис, но по делото
не е представен договор за лизинг или друг документ с нотариална заверка на
подписите на страните, за да се обоснове основателността на тази претенция.
С оглед на горното, съдът намира,
че ще следва да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата в общ размер от 1683.48 лева – изискуеми и неплатени лизингови
вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“ по шест
броя фактури, както следва:
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 1 с падеж 20.05.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 2 с падеж 20.06.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 3 с падеж 20.07.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 4 с падеж 20.08.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 5 с падеж 20.09.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 6 с падеж 20.10.2018г. в размер на 280.58 лева, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 28.11.2018г. до
окончателното плащане.
Исковата претенция за дължимостта
на сумата от 200.02 лева –за нотариална такса по договора за финансов лизинг ще
следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78 от ГПК ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски по заповедното производство в
размер на 33.67 лева за платена държавна такса, както и разноски в настоящото производство за платена държавна
такса в размер на 33.67 лева, разноски за вещо лице в размер на 107.26 лева, както и разноски за особен
представител в размер на 321.77 лева.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от
ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: IBAN: ***
– Българо-Американска Кредитна Банка
АД.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Н.Н.П. с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи на
„АМИГО ЛИЗИНГ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Христофор
Колумб № 43, представлявано от Ивайло Емилов П. –Изпълнителен директор сумата в
общ размер от 1683.48 лева – изискуеми и неплатени лизингови вноски и вноски за
разсрочено плащане на застраховка „Каско на МПС“ по шест броя фактури, както следва:
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 1 с падеж 20.05.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 2 с падеж 20.06.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 3 с падеж 20.07.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 4 с падеж 20.08.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 5 с падеж 20.09.2018г. в размер на 280.58 лева
по фактура № ********** за
дължима и незаплатена сума за лизингова вноска
№ 6 с падеж 20.10.2018г. в размер на 280.58 лева, издадени по Договор за финансов лизинг на автомобил №
02000131/00001 от 27.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда – 28.11.2018г. до окончателното плащане по издадена
Заповед № 2939-РЗ/03.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 3018/2018г. по описа на РС – Видин, като претенцията за сумата от 200.02 лева –дължима
нотариална такса по договора за финансов
лизинг - ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.Н.П. с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Христофор Колумб № 43, представлявано от Ивайло Емилов
П. –изпълнителен директор разноски по заповедното производство в размер на
33.67 лева за платена държавна такса.
ОСЪЖДА Н.Н.П. с ЕГН ********** с адрес: ***
да заплати на „АМИГО ЛИЗИНГ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.Христофор Колумб № 43, представлявано от Ивайло Емилов
П. –изпълнителен директор разноски в исковото производство в общ размер от 462.70
лева.
Банковата сметка на ищеца, по
която да се преведат присъдените суми е: : IBAN: *** – Българо-Американска Кредитна Банка АД.
Решението може да се обжалва пред
ОС - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: