Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2927 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Есо билд“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.
Гроздьово, община Долни чифлик, област Варна, срещу заповед № 394-ФК/22.10.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка запечатване за
срок от 14 дни на стопанисвания от него търговски обект: ресторант в туристически
комплекс „Рибарника“, находящ се в с. Гроздьово на отбивката за язовир
„Елешница“, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок
достъпът до него. По съображения, че не са налице данни за допуснато нарушение
на чл. 25 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ; за несъответствие на
наложената ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС с прокламираните в 22 ЗАНН цели на мерките
за административна принуда, както и със специфичните цели по ЗДДС, заложени
според жалбоподателя в чл. 187 ал. 4 ЗДДС, от тълкуването на която норма се
налагал извод, че прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е недопустимо преди
издаването на наказателно постановление за нарушението; за позоваването в
заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС на общи и формални мотиви, а не на конкретни
такива, обуславящи необходимостта от прилагане на ПАМ, включително и относно
избраната продължителност на срока на действието й, както и по съображения за
нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се иска заповедта да бъде
отменена от съда като на жалбоподателя да се присъдят с решението и сторените
по делото съдебни разноски.
В с. з. на 18.12.2019 г.
жалбоподателят, редовно призован, не се представлява и не се позовава на доказателствени
искания.
Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на
основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, се представлява по делото от
юрисконсулт Р.Г., която с писмени бележки с. д. № 18381/11.12.2019 г. и в с. з.
на 18.12.2019 г. оспорва основателността на жалбата като освен
административната преписка, представя по делото и издаденото за нарушението
наказателно постановление № 477636-F519597/18.11.2019 г. и справка за подадени от „Есо билд“
ЕООД уведомления по чл. 62 КТ към 19.10.2019 г. С писмените бележки и лично в
съдебно заседание предявява искане жалбата да се отхвърли поради отсъствието на
посочените в нея пороци в заповедта и в полза на ТД на НАП – Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на
процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС,
намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за
подлежащо на разглеждане по неговата основателност. При преценката за спазване
на срока по чл. 149 ал. 1 АПК съдът съобрази, че според приложената разписка на
л. 5 от административната преписка обжалваната заповед е връчена на 28.10.2019
г. на пълномощника на „Есо билд“ ЕООД съгласно приложеното на л. 7-6 от
преписката пълномощно рег. № 4541/28.09.2018 г., като според поставения върху
жалбата печат на Адм. съд Варна тя е предявена направо в съда още на датата на
връчване на заповедта 28.10.2019 г.
За да се произнесе по
основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
С обжалваната по делото заповед №
394-ФК/22.10.2019 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при позоваването на протокол от извършена
проверка сер. АА № 0353170/19.10.2019 г. е наложил на „Есо билд“ ЕООД
принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС запечатване за срок от
14 дни на стопанисвания от него търговски обект: ресторант в туристически
комплекс „Рибарника“, находящ се в с. Гроздьово на отбивката за язовир
„Елешница“, като на основание чл. 187
ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.
В мотивите на заповедта
административният орган е обосновал прилагането на принудителната
административна мярка с наличието на материално-правно основание по смисъла на
чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, свързано с неиздаването на фискален касов бон
от регистрираното и работещо в търговския обект фискално устройство за
извършената при проверката в обекта на 19.10.2019 г. контролна покупка в 15:45
часа на храни и напитки на обща стойност 25, 80 лв., заплатени в брой с по една
банкнота от 20 лв., една банкнота от 5 лв. и монети от 0, 80 лв. на сервитьорката
в обекта от органа по приходите инспектор Савина Стойкова преди легитимацията й
като контролен орган. Посочено е, че за
сумата 25, 80 лв. в 15:45 часа на 19.10.2019 г. е издадена единствено сметка,
наподобяваща бон, по отделните артикули храни и напитки. Изразеното чрез
бездействие деяние е квалифицирано като неспазване на реда и начина за издаване
на съответен документ за продажба по установения за това ред. Изложени са
мотиви относно определянето на 14-дневната продължителност на срока, за който
се прилага ПАМ.
Резултатите от извършената на
19.10.2019 г. проверка в търговския обект са обективирани от контролните органи
на НАП в приложения на л. 12 – 14 от преписката протокол сер. АА №
0353170/19.10.2019 г., в който нарушението е индивидуализирано по абсолютно идентичен
начин като е посочено, че за покупката на поръчани храни и напитки на обща
стойност 25,80 лв. е издадена единствено сметка, наподобяваща бон, но не и
фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство. Протоколът е
съставен в присъствието на сервитьорката в обекта Ж.Б.Ф., приела плащането на
сумата от 25, 80 лв., като видно от графата „Искания, възражения и бележки на
проверяваното лице“ тя го е подписала без възражения. В протокола е отбелязано,
че при проверката е разчетена касова наличност от фискалното устройство 0 лв.
при фактическа такава 25,80 лв. без регистрирана промяна в касовата наличност
чрез операциите „служебно въвеждане“ и „служебно извеждане“ на пари от каса.
Изложените в протокола
обстоятелства, които са възприети от административния орган в заповедта по чл.
186 ал. 3 ЗДДС, се потвърждават изцяло и от останалите приложени по преписката
документи: 1/ съставен на 19.10.2019
г. опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката,
според който фактически наличните парични средства в касата на ФУ са в общ размер
на 25, 80 лв., който размер е формиран от една банкнота на стойност 20 лв.,
една банкнота на стойност 5 лв. и монети на стойност 0, 80 лв. Изготвилата
описа сервитьорка Ж.Б. Ф.е записала, че няма обяснение за разликата от 25, 80
лв. между фактическата касова наличност на паричните средства и разчетената
касова наличност от ФУ /л. 26 от преписката/; 2/ изведен дневен отчет от ФУ за датата 19.10.2019 г. за времето от
09:00:00 до 16:08:59, според който регистрираните във ФУ продажби са 0;
служебно въдените пари са 0 лв., служебно изведените пари са 0 лв. и общо
наличните пари са също 0 лв. /л. 24, гръб от преписката/; 3/ издаден на 19.10.2019 г. в 15:45:28 нефискален бон на обща
стойност 25, 80 лв. /л. 25 от преписката/; 4/
справка за лицата, работещи по ТПО в комплекс „Рибарника“ - с. Гроздьово към
19.10.2019 г., между които е и лицето Ж. Б.Ф., заемащо длъжността сервитьор /л.
22, гръб от преписката/; 5/ издаден
за нарушението АУАН № F519597/28.10.2019 г. /л. 8 и 9 от преписката/; 6/ книга за дневни финансови отчети за 2019 г., според записванията
в която, считано от 06.03.2019 г. в обекта е въведено в експлоатация фискално
устройство модел DATECS DP – 150, сериен № DT 734143 и №
на ФП 02734143 /л. 17 от преписката/.
За доказване на обстоятелството,
че Ж.Б. Ф., приела плащането в брой на сумата 25, 80 лв. и подписала протокола
от проверката, е била сервитьор в обекта към датата 19.10.2019 г., по делото е
представена и приобщена към доказателствения материал в с. з. на 18.12.2019 г.
справка за подадените от „Есо билд“ ЕООД уведомления по чл. 62 КТ към
19.10.2019 г. /л. 23/.
Преценени съвместно, данните по приложения
по преписката дневен финансов отчет за датата 19.10.2019 г. за времето от
09:00:00 до 16:08:59 и по съставения на 19.10.2019 г. опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката напълно кореспондират
на констатацията в протокол серия АА № 0353170/19.10.2019 г. за нерегистрирана във
ФУ в деня на проверката 19.10.2019 г. продажба на стойност 25, 80 лв.,
представляваща фактически установената касова наличност от 25, 80 лв. при разчетена
такава във ФУ в размер на 0 лв.
За доказване на материалната
компетентност на издателя на оспорената заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС на л. 27
от преписката е приложена заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с т. 1 на която
изпълнителният директор на НАП на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186
ал. 3 и 4 ЗДДС е оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават
заповеди за прилагането на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС.
Така събраните по делото
доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:
Обжалваната заповед, с която началникът
на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е
наложил ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, е акт на компетентен административен орган,
предвид издадената заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г., с която изпълнителният
директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП съгласно
установената правна възможност по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е делегирал на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП правомощията да налагат ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС.
Обратно на оплакванията в жалбата
до съда, ръководейки се от императивното изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС,
аналогично на това по чл. 59 ал. 2 т. 4 АПК, административният орган е изложил
в заповедта конкретни мотиви, с които е подкрепил прилагането на ПАМ по чл. 186
ал. 1 ЗДДС, включително и що се отнася до срока на действието й, тъй като в чл.
186 ал. 1 ЗДДС той е определен в максимални параметри /до 30 дни/, което
обуславя необходимостта във всеки отделен случай да се обоснове избраната му
продължителност. Следва да се посочи, че при преценката на срока за прилагане
на ПАМ административният орган поначало действа в условията на оперативна
самостоятелност като съгласно чл. 169 АПК съдебният контрол по отношение на избраното
от него времетраене на мярката се изчерпва с проверка дали действително е
разполагал с такава и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административния акт. В случая отговорът и на двата въпроса е положителен като
специално относно втората изследвана предпоставка трябва да се съобрази както
извършеното в заповедта мотивиране на административния орган защо избира точно
посочената 14-дневна продължителност на срока, така и фактът, че тя е в рамките
на нормативно определената с чл. 186 ал. 1 ЗДДС максимална горна граница от 30
дни. Съотнесено към тежестта на нарушението, което има за последица укриването
на приходи и невнасянето на дължим ДДС към бюджета, това обуславя извод за
съразмерност на приложената ПАМ по смисъла на чл. 6 ал. 1 и 2 АПК.
Принудителната административна
мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол чрез проверка в
процесния търговски обект от компетентните органи на НАП, за която съгласно чл.
110 ал. 4 ДОПК не е необходимо изрично писмено възлагане. За резултатите от нея
на основание чл. 110 ал. 4 изр. последно ДОПК е съставен протокол серия АА №
0353170/19.10.2019 г., обективиращ установените факти и обстоятелства от
значение за задълженията за данъци на данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 50
ал. 3 ДОПК протоколът е подписан от съставилите го длъжностни лица от НАП и от
присъствалия по време на проверката сервитьор в обекта. Съответно на изискването на чл. 50 ал. 2 т. 9 ДОПК събраните при проверката доказателства са описани в протокола и са
приложени по административната преписка. Преценени в съвкупност, всички тези
обстоятелства водят до извод, че в процеса на установяване на административното
нарушение, довело до прилагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС, не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според изложеното в подадената на
28.10.2019 г. жалба до съда към момента на предявяването й все още не е било издадено
наказателно постановление за нарушението. Това обстоятелството се потвърждава и
от приобщеното като доказателство в хода на съдебното производство наказателно
постановление № 477636-F519597/18.11.2019 г., с което едва на 18.11.2019 г. е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството по чл. 185 ал. 1 ЗДДС за
същото административно нарушение, което е посочено и в заповедта по чл. 186 ал.
3 ЗДДС и за което е бил съставен АУАН № F519597/28.10.2019 г. Фактът, че
наказателното постановление е издадено след заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС,
която е датирана от 22.10.2019 г., е напълно ирелевантен за законосъобразността
й, като се има предвид, че с чл. 186 ал. 1 ЗДДС законодателят изрично е
предвидил, че за изброените в разпоредбата нарушения принудителната
административна мярка „запечатване на обект за срок до 30 дни“ се прилага
независимо от предвидените за тях глоби или имуществени санкции като никъде
нито в чл. 186 ал. 1 ЗДДС, нито в която и да било друга разпоредба е
регламентирана някаква последователност в издаването на горните актове. Следва
да се има предвид, че налагането на ПАМ поначало се извършва в отделно и
независимо административно производство от това по издаването на наказателно
постановление като производството по налагане на ПАМ е подчинено изцяло на
правилата на АПК, докато ангажирането на административнонаказателната
отговорност на нарушителя с издаването на наказателно постановление се извършва
в административнонаказателно производство, подчинено на правилата на ЗАНН.
По материалната законосъобразност
на заповедта съдът намира следното: За разлика от избора на срока, за който следва
да се приложи ПАМ, що се отнася до самото вземане на решението за мярката /дали
тя трябва да се приложи/ административният орган действа изцяло в условията на
обвързана компетентност, поради което когато са налице регламентираните в
хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС материално-правни предпоставки,
той е длъжен да наложи предвиденото в разпоредбата запечатване на търговския
обект. Този извод се налага от лексическото тълкуване на правната норма, в
която не случайно е употребен изразът „се прилага“, а не „може да се приложи“.
Съгласно чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС предвидената в нормата принудителна
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага за нарушение,
обективирано в неспазването на реда и начина за издаването на съответен
документ за продажба. С чл. 118 ал. 1 ЗДДС е въведено задължение за всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него продажби в търговски обект чрез издаването на фискална
касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл.
118 ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи
продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския обект, по която е
заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана
система за управление на търговската дейност. Пар. 1 т. 40 ДР ЗДДС легално
дефинира понятието „фискално устройство“. Задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
намерило отражение и в издадената от министъра на финансите на основание чл.
118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, в чл. 25 ал. 1 т. 1 на
която изрично е предвидено задължение на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от
документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при
всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи. След като в случая
е безсъмнено, че процесният обект – ресторант в туристически комплекс
„Рибарника“, отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на
пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби на предлаганите в него
храни и напитки за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл.
118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от наредбата. Нарушаването му,
на което изрично се е позовал административният орган в мотивите на заповедта
по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, е установено в случая със съставения от контролните
органи протокол серия АА № 0353170/19.10.2019 г., който като изготвен по
установените форма и ред от органи по приходите при изпълнение на служебните им
правомощия представлява на основание чл. 50 ал. 1 ДОПК годно доказателство за
установените от тях при проверката факти и обстоятелства. Те се подкрепят
изцяло и от описаните в протокола и приложени по административната преписка
писмени доказателства, подробно интерпретирани по-горе в решението. От всички
тях с основание може да се заключи, че
работещата в обекта сервитьорка действително е приела на 19.10.2019 г. в 15:45
часа заплатената в брой от органа по приходите /преди легитимацията му/ сума от
25, 80 лв. за поръчаните храни и напитки без обаче да издаде при получаването
на парите фискален касов бон за продажбата от въведеното в експлоатация и
работещ в обекта фискално устройство. Не без значение е обстоятелството, че
съставеният в присъствието на сервитьорката протокол е подписан от нея без
каквито и да било възражения срещу направените констатации, въпреки възможността
за това, като същевременно и в изготвения от нея опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката тя по никакъв начин не е обяснила
на какво се дължи разликата точно от 25, 80 лв. между установената фактическа
наличност на паричните средства и разчетената касова наличност от ФУ. Въпреки
оспорването с жалбата на факта на извършване на нарушението, в съдебното
производство жалбоподателят не ангажира абсолютно никакви доказателства, с
които да обори констатациите по протокола, които, както се посочи, се подкрепят
напълно и от останалия събран доказателствен материал по преписката.
Действително, в съдебното производство тежестта да установи извършеното
нарушение се носи от ответника, но това не означава, че при събрани достатъчно
и безпротиворечиви доказателства, каквито в случая са налице, единствено голословното
оспорване на факта на извършване на нарушението може да доведе до извод за
неговата недоказаност. Чрез провеждане на насрещно доказване жалбоподателят разполага
с процесуалната възможност да разколебае създаденото с доказателствата по
преписката убеждение относно
извършването на нарушението, но в случая той не е сторил това.
Обратно на оплакването в жалбата,
прилагането на ПАМ е съобразено изцяло и с целта на закона като се има предвид,
че съгласно чл. 22 ЗАНН чрез ПАМ, освен преустановяването, се цели и предотвратяването
на административните нарушения, както и предотвратяването и отстраняването на
вредните последици от тях. Съобразявайки така прокламираните в закона цели, законодателят
изрично е предвидил в чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, че при неспазването на
реда или начина за издаването на съответния документ за продажба /фискален
касов бон/ спрямо нарушителите се прилага ПАМ запечатване за определен срок на
търговския обект, в който е извършено нарушението. Спазен е прокламираният с
чл. 6 АПК принцип за съразмерност, тъй като с налагането на нормативно
предвидената за подобен вид нарушения ПАМ не се причиняват вреди, които да са
несъизмерими с преследваната цел, свързана със своевременно и точно отчитане на
реализираните от данъчно задължените лица продажби, а оттук и с контрол върху
бюджетните постъпления.
Съвкупно, изложените фактически
констатации и правни доводи обуславят краен извод за неоснователност на жалбата,
поради което тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му по чл.
172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.
Предвид направеното от
пълномощника на ответника искане за разпределяне на отговорността за разноски,
на основание чл. 143 ал. 4 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ТД на НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в
минималния размер от 100 /сто/ лева съгласно чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Есо билд“
ЕООД със седалище и адрес на управление с. Гроздьово, община Долни чифлик,
област Варна, срещу заповед № 394-ФК/22.10.2019 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС спрямо „Есо билд“ ЕООД е приложена
принудителна административна мярка запечатване за срок от 14 дни на
стопанисвания от него търговски обект: ресторант в туристически комплекс
„Рибарника“, находящ се в с. Гроздьово на отбивката за язовир „Елешница“, като
на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.
ОСЪЖДА „Есо билд“ ЕООД, ЕИК *****,
да заплати на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: