Определение по дело №1817/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1891
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Светлана Ангелова Станева
Дело: 20225300501817
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1891
гр. Пловдив, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501817 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с чл.417,
във вр. с чл.414 ал.2 и чл.415 от ГПК.
Образувано е по постъпило възражение с вх. №18181/07.07.2022 г.
на регистратурата на Окръжен съд Пловдив от ТР. СТ. Ч. от град П., ул. Т.
№1, ет.6, ап.16, ЕГН **********, и С. СТ. В. с постоянен адрес град П., ул. Т.
№1, ет.6, ап.16, ЕГН **********, и двете чрез адв. С.Й., против заповед
№4241/04.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №9159/20 г. по описа на РС
Пловдив, с която е разпоредено длъжниците С. СТ. В. – кредитополучател и
Т.С. Д. – поръчител, да заплатят солидарно в полза на кредитора „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, следните суми: 6529.43 евро
просрочена главница по договор за банков кредит №006LD-R-
000860/20.11.2009 г. и договор за поръчителство от 20.22.2009 г.; 3030.80 лв.
просрочена договорна лихва, начислена съгласно чл.4 от договор за кредит за
периода 05.03.2015 г. – 05.11.2019 г.; 4787.76 евро обезщетение за забава за
просрочени плащания за периода от 05.03.2014 г. до 12.03.2020 г. на
основание чл.10 от договора за кредит; 203.54 евро – договорна лихва за
периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., начислена на основание чл.4 от
договора за кредит; 382.24 евро обезщетение за забава за периода от
14.05.2020 г. до 27.07.2020 г., начислено по чл.10 от договора за кредит, ведно
1
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението
в съда – 28.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските по
делото в размер на 584.16 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Твърди се, че Ч. и В. не дължат сумите поради изтекла давност, не
са уведомени за цесията. От 2013 г. живеели в Г., като заповедта за
изпълнение не им е връчена лично. В началото на април 2022 г. В. установила
отрицателно салдо по сметката си, след справка от банката я насочили към
ЧСИ Павлов. От кантората на ЧСИ обяснили, че трябва да получи документи.
На 11.04.2022 г. изпратила имейл до кантората, за да попита за какво става
въпрос и да получи документите. Тъй като сметката била блокирана, на
30.05.2022 г. се свързала с пълномощника си и го упълномощила да я
представлява. При проверка на делото пълномощникът установил и втори
длъжник – Ч., която също го упълномощила да я представлява. Излагат се
съображения за нередовно връчване на заповедта за изпълнение на
длъжниците. Възразява се срещу това, кога са извършени посещения на
адреса на Ч., като се твърди нарушение на разпоредбата на чл.47 ГПК. И за
двете няма данни да са направени опити да се съберат данни, че лицата не
живеят на адреса или да се открие лице, на което могат да се връчат книжата.
Налице е протокол, че документите са връчени на В. на електронен адрес, без
да е налице изрично съгласие от нейна страна, което правело връчването
нередовно – излагат се съображения в тази насока. Според изложеното във
възражението, именно на 30.05.2022 г. длъжниците узнали за заповедта за
изпълнение. Иска се възражението да бъде прието и изпълнението да бъде
спряно. Правят се и доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл
с нарочен акт.
Постъпило е и становище срещу възражението от цесионера
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, като считат същото за недопустимо. В. го е
подала извън преклузивния срок по чл.423 ГПК, тъй като заповедта за
изпълнение е връчена на 11.04.2022 г., а на Ч. до момента заповедта за
изпълнение не е връчена - възражението е преждевременно направено.
Излагат и съображения за неоснователност.
Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, след като обсъди
доводите, изложени във възражението, и доказателствата по делото, намира за
2
установено следното:
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: т.1 –
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно или т.2 – заповедта за
изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Р. Б.
Относно молителката Ч.: видно от приложеното заверено копие от
изпълнително дело №430/22 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, покана
за доброволно изпълнение на същата, ведно с приложените към нея копие от
изпълнителен лист, от заповедта за изпълнение и документа, въз основа на
който е издадена заповедта за изпълнение, е връчена на преупълномощения
от пълномощника в съответствие с предоставената му въз основа на
пълномощното възможност адв. Г. С. Й.. Това е станало на 24.06.2022 г. От
този момент за нея тече срокът, в който може да направи възражение по
смисъла на чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Ч. не е била лишена
от възможността да оспори вземането по посочения ред, тъй като към датата
на подаване на възражението до Окръжен съд Пловдив по реда на чл.423 ГПК
– 13.06.2022 г. - заповедта за изпълнение не е била връчена, респективно –
от момента на връчването е разполагала с едномесечен срок да възрази срещу
заповедта по реда на чл.414 ГПК пред районния съд. Депозираното пред ОС
Пловдив възражение от същата по реда на чл.423 ГПК е процесуално
недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
Относно молителката В.: Твърди се, че е узнала за заповедта за
изпълнение на 30.05.2022 г., като възражението е подадено в преклузивния
срок по чл.423 ГПК – на 13.06.2022 г. Ето защо се прие, че възражението е
допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Не се възприемат доводите, че молителката има местоживеене в
чужбина и заповедта за изпълнение, поканата за доброволно изпълнение и
другите документи не са връчени лично. Видно от приложената
кореспонденция (л.135 от приложеното копие от изпълнително дело, а
същото писмо е приложено и към първоинстанционното ч.гр.д. №9159/20 г. -
л.31) е налице изрично искане от В. документите да бъдат изпратени по
имейл, тъй като живее в чужбина. Същите са изпратени на имейл в
3
съответствие с искането (потвърждение на л.35 от първоинстанционното
ч.гр.д. и л.78 от изпълнителното дело). Не се твърди да не са получени
документите, още повече, че в писмото на ЧСИ е отбелязано, че ще бъде
считана за редовно уведомена, като не е направено възражение.
Неоснователни са доводите, че липсва съгласие – налице е
изрично искане за връчване на книжата по посочения ред – чрез електронна
поща, по реда на чл.38, ал.3 от ГПК, като това е направено на 11.04.2022 г. От
този момент страната е разполагала с едномесечен срок да възрази срещу
издадената заповед, като не се твърди това да е направено. Посоченият срок
не може да бъде продължаван съгласно изричната норма на чл.414, ал.2 ГПК.
Молителката не е била лишено от възможността да оспори вземането, като не
са налице предпоставките на чл.423, ал.1 ГПК.
Не се възприемат твърденията, че В. не е разбрала какво е
получила – документи са връчени, ако не е разбрала съдържанието им е
могла да се консултира, което е и направила в по – късен момент. Освен това,
ако е считала, че не дължи сумите по заповедта, е могла да подаде
възражение, което не е задължително да се мотивира.
Тъй като се посочи, че е налице връчване на заповедта за
изпълнение, не се обсъждат доводите, касаещи опити за връчване на книжата
по постоянния адрес на молителките.
В настоящето производство не се обсъждат и материално правни
доводи – дължимост на сумата, давност и налице ли е редовно връчване на
уведомлението за цесия, като съдът не дължи отговор на наведените от
молителите доводи.
По тези съображения настоящия състав прие, че не са налице
предпоставките на чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за приемане на възражението
срещу заповедта за изпълнение на паричното задължение по чл.417 ГПК на
В.. Искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Производството по изпълнение на заповедта за изпълнение не следва да се
спира, тъй като липсват правни основания за това.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
4
НЕ ПРИЕМА възражението на С. СТ. В. с постоянен адрес град
П., ул. Т. №1, ет.6, ап.16, ЕГН **********, чрез адв. С.Й., против заповед
№4241/04.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №9159/20 г. по описа на РС
Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. СТ. В. с постоянен
адрес град П., ул. Т. №1, ет.6, ап.16, ЕГН **********, чрез адв. С.Й., за
спиране на изпълнението на заповед №4241/04.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №9159/20 г. по описа на РС Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх.
№18181/07.07.2022 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадено
от ТР. СТ. Ч. от град П., ул. Т. №1, ет.6, ап.16, ЕГН **********, чрез адв.
С.Й., против заповед №4241/04.08.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№9159/20 г. по описа на РС Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която е оставено без разглеждане
възражението на Т.Ч., подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страната пред Апелативен съд Пловдив, а в останалата
част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5