Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 21.07. 2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Елеонора Г.,
като разгледа търговско дело № 2387 по описа за 2020 година, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „П.О.” ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК*********,
обективно съединени осъдителни искове против ответника „Фонд з.г.н.в.в б.“, с
ЕИК *********, с правна квалификация по чл. 23, ал. 1 вр.
с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане
на сумата от 196 000 лева, представляваща неплатена гарантирана сума от влог на
ищеца в „К.Т.Б.” АД (в несъстоятелност), ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от датата на завеждане на иска (03.12.2020 г.)
до окончателното й плащане.
Твърди се, че
ищецът „П.О.” ЕООД (в несъстоятелност), e вложител в КТБ АД /н./, като размерът
на вземанията му от банката възлиза на сумата от 291 082,67 лева.
Ищецът твърди, че с
отнемане лиценза на КТБ АД /н./ за „П.О.” ЕООД /н./ е възникнало правото да
получи от ответника гарантирания със ЗГВБ (ДВ бр. 64/14.08.2015 г., в сила от
14.08.2015 г.) размер по влоговете - до 196 000 лева. За вземанията си над
полученото от ФГВБ вложителят се удовлетворява от имуществото на банката.
Поддържа се, че
съгласно чл. 24, ал. 1 ЗГВБ (отм.) ответникът встъпва в правата на вложителите
към банката до гарантирания размер, независимо от датата, на която е извършил
плащане по гаранцията на всеки от вложителите.
Твърди още, че
ответникът е включен в списъка на кредиторите на банката с прието вземане под №
6871 в размер на 2 830 993,50 лв. и под № 6872 в размер на 3 700 486 721,60
лв., с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т.4 ЗБН. Предвид изложеното
счита, че ФГВБ се е суброгирал в правата на вложителите в КТБ АД /н./, сред
които е и ищецът, до гарантирания размер от 196 000 лв. Ищецът също бил включен
в списъка на кредиторите с приети вземания под № 5495 за вземане в размер на 95 159,62
лева, при ред на удовлетворяване по чл. 94, ал.1, т. 4 ЗБН.
Твърди се, че
въпреки отмяната на наложените му в производството по несъстоятелност
обезпечителни запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на
ищцовото дружество в КТБ АД /н./, от обслужващата ФГВБ банка („УниКредит Булбанк“ АД) не са постъпвали суми, в т.ч.
гарантирания размер по влоговете.
Поддържа се, че в
ТР по партида на КТБ АД /н./ е обявена изготвената от синдика частична сметка
за разпределение на налични суми между кредитори на банката с приети вземания
по см. на чл. 69, ал. 1 ЗБН, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията, и
одобрена с решение на УС на ФГВБ. Със сметката за ищеца е разпределена сума в
размер на 10 754.44 лв., за ответника – 418 228 052.26 лв. Излага, че
разпределената за ФГВБ сума представлява суброгационни
вземания по чл. 24 вр. чл.4, чл. 6 и § 1 ДР на ЗГВБ (отм.), вкл. вземанията на
ищеца, за които ФГВБ се е суброгирал в правата му. На 09.05.2019 г. започнало
изплащането на суми, включени в първата частична сметка за разпределение.
Впоследствие, с
обявената в ТР втора частична сметка за разпределение на суми между кредитори с
приети вземания, одобрена от УС на ФГВБ, за ищеца е разпределена сума в размер
на 8 214.28 лв., за ФГВБ - 320 492 464.46 лв., последната представляваща суброгационни вземания, вкл. за ищеца.
Изтъква се, че към
настоящия момент вземанията на ищеца за гарантираните суми не са удовлетворени.
Сочи, че по особената сметка по несъстоятелността на ищеца не са постъпвали и
сумите, включени в първата и втората частичната сметка за разпределение.
Твърди, че
ответникът се е обогатил за негова сметка, получавайки в производството по
несъстоятелност на банката съответната част от гарантираните вземания на ищеца,
за които ФГВБ се е суброгирал.
Ищецът твърди, че
на осн. чл. 638, ал. 4 ТЗ всички наложени запори по
банковите му сметки в КТБ АД /н./ са непротивопоставими
на кредиторите в производството му по несъстоятелност.
Твърди, че
транспонираните в българското законодателство изисквания на Директива 94/19/ ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година позволяват на
вложителите да предявят искове за обезщетяване на вреди от късното изплащане на
депозитите.
С връчената на
19.10.2020 г. покана изх. № 132/16.10.2020 г., ищецът дал на ответника
двуседмичен срок да заплати по особената сметка на ищцовото дружество сума в
размер на 196 000 лева, но това не било сторено.
Поради липсата на
изпълнение (плащане на гаранцията) се иска осъждане на ответника за сумата от
196 000, ведно със законна лихва и разноски по делото. Представя доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът „Фонд з.г.н.в.в б.“
- ФГВБ оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни, предявени
за погасени по давност вземания. Оспорва допустимостта на иска, като заведен от
синдика, при липса на активна процесуална легитимация.
Оспорва
приложимостта на ЗФВБ, обн. ДВ. бр. 62, в сила от
14.08.2015 г. и по-специално приложимостта на разпоредбата на чл. 9, ал.1
от същия закон в правоотношенията, възникнали във връзка с изплащане на гаранция
по влогове в КТБ АД /н./. Сочи за приложим ЗГВБ (отм.).
Твърди, че към
датата на отнемане на лиценза на банката – 06.11.2014 г., не са били налице
нормативно установените предпоставки за изплащане на гаранцията, поради което и
не изплатил такава в полза на ищеца.
Подържа, че
разпоредбата на чл. 6, ал.6 ЗГВБ (отм.) му забранява изплащането на гаранция по
влогове на вложители, по които е наложен запор - до вдигането на запора.
Твърди, че по всички влогове на ищеца в банката имало наложени запори (вкл. от
НАП), и то на стойност многократно надхвърляща наличностите по банковите сметки
на ищеца, поради което и с оглед законовата забрана гаранцията не била
изплатена.
Ответникът сочи, че
и към момента по сметките на ищеца в КТБ АД /н./ има действащи запори, поради
което гаранцията относно влоговете не подлежи на изплащане от ФГВБ съобразно
чл. 6, ал.6 ЗГВБ (отм.).
Наред с горното,
излага че по отношение на банкова сметка *** ***, с титуляр ищеца, са налице и
други нормативни пречки за изплащане на гаранцията, дори при липсата на запори.
Твърди, че
доколкото на ищеца са били предоставени привилегировани лихвени условия, то на
основание приложимата норма на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗГВБ (отм.) ищецът няма
право да получи изплащане на гаранция от ФГВБ по отношение на конкретната
сметка.
На следващо място
твърди, че съгласно преамбюла на Договора за сметка със специално
предназначение от 21.08.2013 г., тази сметка е открита като обезпечителна, и с
оглед този неин характер до вдигане на обезпечението, ищецът не би могъл да
получи гаранция относно средствата по сметката.
Поддържа още, че
при условията на чл.5 и чл. 6 от същия договор, е предвидена възможност сумите
по сметката да подлежат на изплащане не на титуляра -
ищец, а на концедента – Министерски съвет на РБ. В
случая в тежест на ищеца било да докаже, че е оправомощен да получи сумите по
банковата сметка със специален статут. Предвид уговорките по договора за сметка
със специално предназначение, ищецът не притежавал безусловно право да получи
паричните средства по конкретната сметка, доколкото при определени условия
такова право имал и концедентът.
По изложените
съображения оспорва правото на ищеца да получи гаранция за сумите по
конкретната сметка, вкл. при липса на запори.
Ответникът е направил
възражение за погасяване по давност на претенциите. Твърди, че определената с
решение № 61/18.11.2014 г. на УС на ФГВБ началната дата на изплащане на
гаранция по влоговете в КТБ е 14.12.2014 г., като към датата на завеждане на
исковата молба била изтекла общата петгодишна давност за вземанията, предмет на
иска.
С оглед
неоснователността на главния иск, оспорва основателността и на акцесорния. В
допълнение сочи, че съгласно чл. 24, ал.2 ЗГВБ (отм.), ФГВБ не дължи лихви
върху гарантираните суми.
Заявява искане за
привличане на подпомагаща страна – „К.т.б.“ АД /н./ и Национална Агенция за
приходите.
Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Представя
доказателства. Прави искане за допускане на ССчЕ.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, с която се поддържа изцяло исковата молба. Изрично заявява,
че искът е предявен от името на дружеството „П.О.“ ЕООД /н./.
Твърди, че към
момента на депозиране на ДИМ върху сметките на ищеца са наложени запори само по
две изпълнителни дела № 20151210400193 по описа на ДСИ при РС-Благоевград и № 20157020400811
по описа на ЧСИ Г.Ц..
Твърди, че
вземанията на кредиторите и по двете изпълнителни дела са погасени, доколкото
последните не са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност на
ищеца. Сочи, че първото изпълнително дело (по описа на ДСИ) е прекратено, като
срещу прекратителното постановлението е депозирана
жалба от кредитора, по която е висящо гражданско дело № 122/21 г. на ОС –
Благоевград.
Твърди, че пред
РС-Благоевград е депозирана молба с правно основание по чл. 402 ГПК - за отмяна
на издадената обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано второто
изпълнително дело (по описа на ЧСИ), но към момента няма произнасяне.
Оспорва да има други
запори върху сметките на ищцовото дружество в банката.
Поддържа, че видно
от приложеното към отговора на ответника извлечение от автоматизираната система
за изплащане на ФГВБ, дори и без сумите по специалната банкова сметка, ***ни
суми, достатъчни за изплащане на гарантирания минимум от 196 000 лв. В тази
връзка намира за неотносимо възражението на ответника, касаещо привилегированите
условия по сметката със специално предназначение.
Едновременно с
това, оспорва по посочената от ответника сметка със специално предназначение
ищецът да се е ползвал от привилегировани лихвени условия, в отклонение от
обявените от банката.
Твърди, че след
прехвърляне на правата и задълженията по концесионния договор на трето лице – „Пирин
БМК” ЕООД, сумите по тази сметка не служат за обезпечение.
Оспорва
възражението за изтекла погасителна давност.
Излага, че като се
е суброгирал в правата на вложителите, ответникът е признал задължението си към
ищцовото дружество.
Заявява искане за привличане
на подпомагаща страна – Л.Г.Л., ЕГН **********, С.А.А.,
ЕГН ********** и А.А. С., ЕГН ********** – кредитори
на ищеца по изпълнителни дела, по които са наложени запори върху сметките на
ищеца в КТБ АД /н./.
Представя
доказателства. Прави доказателствени искания, вкл. за допускане на ССчЕ.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа изцяло
изложеното в отговора на ИМ, като доразвива твърденията си с оглед изложеното в
допълнителната искова молба.
Съдът е
конституирал като трето лице помагач на ответника КТБ АД /н/, която оспорва
основателността на исковете, като поддържа позицията на ответника.
На страна на ищеца
са конституирани като помагачи Л.Г.Л., ЕГН **********, С.А.А.,
ЕГН ********** и А.А. С., ЕГН **********.
С.А.А.
и А.А.С., чрез процесуалния си представител,
изразяват становище за основателност на исковете, като се присъединяват към
изложеното в исковата молба.
Третото лице
помагач на ищеца Л.Г.Л. поддържа, че е взискател по изп.
дело № 263/2021 г. по описа на ДСИ при РС – Благоевград за вземане, произтичащо
от обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на наследодателя й, настъпила
при трудово злополука. Счита, че вземането й към ищеца не е погасено нито по
давност, нито с оглед на това, че не е предявено в производството по
несъстоятелност. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени осъдителни искове се основават на
твърдяно неизпълнено на законовото задължение на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките, съгласно чл. 23, ал. 1 вр. с чл.
4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.) да заплати гарантираните суми по влоговете
на едно лице в една банка, независимо от броя и размера им, до 196 000 лева,
когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова
дейност на търговската банка.
Съгласно чл. 155 от ГПК на съда е служебно известно, че с Решение №
73 от 20.06.2014 г. и Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на
БНБ „К.Т.Б.“ АД е поставена под специален надзор поради опасност от
неплатежоспособност, като дейността на банката е значително ограничена и е
спряно изпълнението на всичките й задължения. С Решение № 138 от 06.11.2014 г.
на УС на БНБ е отнет лицензът за извършване на банкова дейност на „К.Т.Б.“ АД
(в несъстоятелност) по смисъла на чл. 23 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.).
Страните в производството не спорят по фактите, а именно, че към момента
на поставянето на КТБ АД /н/ под особен надзор ищецът притежава парични
средства по влогове в банката в общ размер, надвишаващ сумата от 196 000
лева, поради което има качество на вложител по смисъла на §1, т. 3 ДРЗГВБ
(отм.).
В съдебното заседание, проведено по делото на 21.12.2021 г., за безспорно
между страните е прието, че ответникът се е суброгирал в правата на вложителите
в КТБ /н/ и че е включен в списъка на приетите от синдика на КТБ /н/ вземания,
включени в списъка на служителите с гарантирани влогове по т.д. № 7549/2014 г.
по описа на СГС, както и че по сметките на „П.О.“ ЕООД /н/ в КТБ АД /н/ има
наложени запори по изп.дело № 20157020400811 по описа
на ЧСИ Г.Ц., № 702 и по изп.дело № 20151210400193 по
описа на ДСИ към Районен съд – Благоевград, които не са вдигнати към
датата на посоченото съдебно заседание.
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите,
настъпили след предявяване на исковата молба, в хода на процеса, от значение за
спорното право, а именно:
На 12.04.2023 г. по делото е постъпила молба от ответника (л.347),
съгласно която на 06.04.2023 г. Фондът е получил писмо от синдиците на КТБ АД
/н/, съдържащо уведомление за вдигане на всички наложени запори по сметките на
ответното дружество в банката, като е направено предложение за изплащане на
гарантираните суми по влоговете на „П.О.“ ЕООД /н/ в КТБ АД /н/.
С молба по делото от 25.05.2023 г. (л.356), с приложено към нея копие от платежно
нареждане, ответникът е заявил, че на 19.05.2023 г. Фондът за гарантиране на
влоговете в банките е превел по сметка на „П.О.“ ЕООД /н./ сумата от 196 000
лв., с основание на превода – гарантирана сума по влог в КТБ АД /н/ по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ /отм./. Този факт е приет за безспорно установен и
ненуждаещ се от доказване в съдебното заседание по делото от 22.06.2023 година.
Становището на ищеца, изразено в последното проведено по делото съдебно
заседание е, че с тази сума не е погасено цялото вземане на „П.О.“ ЕООД /н/,
доколкото се претендира и законна лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане, възлизаща на 48 891,11 лв. за периода от
03.12.2020 г. до 19.05.2023 година. Намира, че с постъпилото плащане е погасена
законната лихва, както и част от главницата, представляваща разликата между 196
000 лв. и 48 891,11 лв. Ответникът е оспорил това становище.
Съдът намира, че след извършеното плащане спорът между страните има за
предмет дали върху гарантираната сума в размер на 196 000 лева следва да
бъде начислена лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата
молба и евентуално, в случай че лихва за забава се дължи, дали с плащането е
погасена цялата главница, или лихвата и част от главницата.
С нормата на чл. 24, ал. 2 ЗГВБ (отм.) изрично е изключена отговорността
на ответника за заплащане на лихви по гарантираните суми, включително мораторна
такава. Посоченото правило е създадено предвид специалните функции,
осъществявани на ФГВБ по гарантиране пълното изплащане на сумите по влог на
едно лице в една банка до 196 000 лева, независимо от броя и размера им.
Законодателят е отчел, че средствата на ФГВБ не са неограничени, което налага и
лимитиране на отговорността на Фонда и ограничаване на обема на задължението за
обезщетяване на вложителите до предвидения размер от 196 000 лева.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал.2 ЗГВБ /отм./ се касае за лихви,
дължими от банката и начислени по влоговете до момента на отнемане на
лицензията за банкова дейност, докато чл. 24, ал. 2 ЗГВБ (отм.) има предвид лихвите,
които Фондът евентуално би дължал в качеството му на гаранционен орган -
възнаградителни и мораторни, поради което нормата изключва дължимостта им. Следователно,
недължими от ФГВБ са всички лихви, начислени след решението на БНБ (договорни и
мораторни лихви), независимо дали се претендират за период преди предявяване на
иска или след подаването на исковата
молба и до заплащане на главницата.
Това разрешение кореспондира с Решение на СЕС по дело С-501/18 от
25.03.2021 г. по приложението на чл. 1 т. 3 подточка i вр.
с чл. 7 § 6 и чл. 10 § 1 от Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/
ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11.03.2009 година (л.361-385). Съгласно
§ 2 предл. второ на диспозитива на решението е
допустимо обезщетяване на вреди от забавено изплащане на гарантирания размер на
депозит на вложител, но при условията на извъндоговорна
отговорност за вреди от нарушение на правото на ЕС. Прието е, че по силата на
принципа на предимство на правото на Съюза, националният съд, сезиран с иск за
такова обезщетение, е длъжен да не приложи национална правна уредба или
договорна клауза, които обуславят изискуемостта му от отнемане банковия лиценз
на съответната кредитна институция или от предявяване на изрична претенция за
изплащане от вложителя. В този смисъл е постановеното Определение № 60453 от
13.07.2021 г. по т. д. № 2000/2020 г., Т. К., І т. о. на ВКС, с което не е
допуснато до касационно обжалване Решение № 1371/26.06.2020 г. по т.д. №
2839/2019 г. на Апелативен съд - С., в частта му, с която е потвърдено Решение
№ 642/05.04.2019 г. по т.д. № 2448/2018 г. на СГС, за отхвърляне на предявения
срещу Фонда за гарантиране на влоговете в банки иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху присъдената главница на
основание чл. 23, ал. 1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от
1998 г. (отм.)
С посоченото определение на ВКС е прието още, че с предвиденото в чл. 8
т. 5 б. „а“ на Директива 2014/49/ЕО безспорно не се изключва дължимост на законна лихва върху вземането, признато по
силата на съдебното решение, за периода до окончателното изплащане на
гарантирания депозит, но от влизането в сила на съдебния акт.
С оглед безспорния между страните по делото факт на плащане от ответника
в полза на ищеца, в хода на съдебния процес, на сумата в размер на 196 000 лева,
представляваща гарантирана сума по влог в КТБ АД /н/ по чл.4, ал.1 ЗГВБ /отм/, главната претенция се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена .
Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД, на което се позовава ищецът в о.с.з. на
22.06.2023 година в случая е неприложимо, с оглед изложените по-горе
съображения за недължимост на законна лихва за забава, вкл. от датата на
исковата молба до окончателното плащане, от една страна и от друга- обезщетението
по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане няма характер на лихва по смисъла на
чл.76, ал.2 ЗЗД.
Доколкото между страните няма спор по фактите и с оглед на извършеното
плащане, съдът намира, че е безпредметно обсъждането на останалия събран по
делото доказателствен материал.
По изложените по-горе съображения исковата претенция, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане
е изцяло неоснователна.
По
разноските:
Страните своевременно са претендирали присъждане на извършените разноски
в производството.
При този изход на спора и предвид факта, че ФГВБ е погасил задължението
си в хода на процеса, след като всички запори по сметките на ищеца в КТБ АД /н/
са били вдигнати, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдът следва да прецени дали
ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съгласно чл. 6, ал. 6 ЗГВБ /отм./ влог, по който има наложени тежести или
който служи за обезпечение, се включва при събирането по реда на ал.1, като
съответната припадаща се за влога част от гаранцията не се изплаща на вложителя
– титуляр на влога, до вдигане на тежестта или обезпечението, а ако за тези
влогове има влязъл в сила акт на орган на съдебната власт, фондът изплаща
дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта като имащо право да
получи сумата по влога. Целта на разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗГВБ (отм.) е временно да отложи
плащането на гарантираната сума до решаване на въпроса кое лице има право да я
получи. Това лице може да бъде или вложителят или лицето, в чиято полза е
учредена тежестта или обезпечението. Плащането на гаранцията от ФГВБ следва да
бъде извършено на вложителя след вдигане на тежестта или обезпечението, а на
друго лице – само въз основа на влязъл в сила съдебен акт, признаващ
обезпеченото вземане на това лице (Решение № 2686 от 01.12.2017 г. по т. д. №
4147/2017 г. по описа на Апелативен съд – С., недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 549 от 30.11.2018 г. по т.д. №
1037/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о.).
Настоящият състав намира, че в случая позоваването на ищеца на
разпоредбата чл. 638, ал.4 от ТЗ е неоснователно, доколкото Фондът следва
стриктно спазва нормата на чл. 6, ал. 6 ЗГВБ (отм.) да не изплаща гаранцията на
вложителя до вдигане на запорите, тъй като разпоредбата е императивна и с нея
се гарантира обществения интерес. Действително, разпоредбата на чл. 638, ал. 1 ТЗ предвижда, че с откриване на производството по несъстоятелност се спират
изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на
несъстоятелността с изключение на имуществата по чл. 193 ДОПК. Освен
изключението за публичните вземания на държавата е налице и друга хипотеза, при
която съдът може да разреши индивидуалното изпълнително производство да
продължи, а именно когато е предприето действие в полза на обезпечен кредитор
по реализация на обезпечението, при съществуваща опасност от увреждане
интересите на кредитора. ФГВБ няма законово задължение да следи за причината,
поради която наложените обезпечителни мерки върху банковите сметки на
вложителите не са вдигнати, още повече, че в настоящия случай вдигането на
наложените запори е било оспорено от взискателите в изпълнителните производства
и едва в хода на настоящия съдебен процес споровете са били разрешени, което е
довело до отпадане на обезпеченията по банковите сметки на ищеца, съответно до
изплащане от ответника на гарантираната сума.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че в случая ответникът не е
станал причина за водене на съдебния процес, поради което разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ищеца.
Видно от представения в последното по делото съдебно заседание списък по
чл. 80 ГПК (л.388), ответникът ФГВБ претендира разноски в размер на 6250 лв., от
които 450 лева – внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза (л.134), 350
лева – внесен депозит за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л.273) и 5450
лева - адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 28.01.2021 г. (л.389) и платежно нареждане за банков превод
(л.392). Ищецът не е направил възражение срещу списъка, а за направените от
ФГВБ разходи са представени доказателства, с оглед на което на ответника следва
да бъдат присъдени разноски по делото е претендирания от него
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 620, ал. 5 от ТЗ по дело, което се води за
попълване на масата на несъстоятелността (какъвто е случаят), и по отменителен иск, не се внася предварително държавна такса,
а ако искът бъде отхвърлен, държавните такси се събират от масата на
несъстоятелността.
Следователно, дължимата в настоящото производство държавна такса,
която ищецът следва
да заплати, възлиза на 7840 лева (4% от 196 000 лева).
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „П.О.” ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление:***, осъдителен иск против „Фонд з.г.н.в.в б.“,
с ЕИК *********, с правна квалификация по чл. 23, ал. 1 вр.
с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ от 1998 г. (отм.) за заплащане на сумата от 196 000
лева, представляваща неплатена гарантирана сума от влог на ищеца в „К.Т.Б.” АД
(в несъстоятелност), като погасен чрез плащане в хода на процеса, както и като
неоснователно искането за заплащане на законната лихва върху претендираната
главница от 196 000 лева, считано от датата на завеждане на иска
(03.12.2020 г.) до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „П.О.”
ЕООД (в несъстоятелност), с ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати н. „Фонд з.г.н.в.в б.“, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, направени по делото разноски в размер
на 6250 лева.
ОСЪЖДА „П.О.“ ЕООД (в
несъстоятелност), с ЕИК*********, гр. Перник, ул. *********да заплати в полза на бюджета по сметка на
Софийски градски съд, на основание вр. чл. 620,
ал. 5 ТЗ, вр. с чл. 649, ал.6 ТЗ от масата на
несъстоятелността сумата от 7840 лева,
представляваща държавна такса за производството.
Решението е постановено при участието на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКЕА
БАНКА“АД- в несъстоятелност, с ЕИК*********-
трето лице помагач на страната на ответника- Фонд з.г.н.в.в б. и при участието
на Л.Г.Л., с ЕГН **********, С.А.А., с ЕГН **********
и А.А. С., с ЕГН ********** като трети лица помагачи
на страната на ищеца „П.О.” ЕООД -в несъстоятелност, с ЕИК*********.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд – С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: