О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 260604
гр. Пловдив, 31.12.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XXI наказателен състав в закрито заседание на тридесет
и първи декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.ГЕТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Гетов ЧНД № 6060
по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по
жалба от П.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. В.П., с пълномощно по
досъдебното производство против
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.09.2020 г. по
досъдебно производство № 43/2019 г. по описа на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив,
образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на прекратителното
постановление на прокурора. Жалбоподателят моли атакуваното постановление за
прекратяване на наказателното производство да бъде отменено, а делото върнато
на Районна прокуратура – Пловдив.
Районен съд –
Пловдив, XXI наказателен състав, като провери законосъобразността и обосноваността на
обжалваното постановление и като взе предвид възраженията и доводите на
жалбоподателя, приема за установено следното:
Препис от
постановлението за прекратяване на наказателното производство е връчен лично на
жалбоподателката на 19.09.2020 г., а жалбата е подадена на 24.09.2020 г.,
поради което е спазен 7-дневният срок по чл. 243, ал. 4 от НПК за упражняване
правото на обжалване. Жалбата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Досъдебно
производство № 43/2019 г. по описа 03 РУ при ОД на МВР – Пловдив е образувано с
постановление за образуване на досъдебно производство от 21.01.2019 г. на
прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за това, че през периода от 28.01.2017
г. до 30.08.2017 г. в гр. Пловдив, с цел да се набави имотна облага е възбудено
и поддържано заблуждение у П.В.М. и с това ѝ е причинена имотна вреда в
размер на 2 163,89 лева.
Така
образуваното наказателно производство било прекратено с Постановление от 16.09.2020
г. за прекратяване на наказателното производство на прокурор при Районна
прокуратура – Пловдив. Представителят на държавното обвинение е приел, че по
делото не е доказано извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК или
на друго престъпление от общ характер, а е налице хипотеза на неизпълнение на
договорно задължение. Посочил е, че претърпялата имуществени вреди страна може
да реализира правата си и да претендира обезреда пред гражданския съд, който е
компетентен да разреши правния спор. Формирал е извод, че по делото не се
доказва при сключването на договора за наем никоя от страните по него да не е
действала при изначална обективна невъзможност да изпълни задълженията си по него
или макар да е имала възможност, изначално да е нямала намерение да го стори.
Приел е още, че неизпълнението на договора се дължи на настъпили нови
обстоятелства, последващи неговото сключване. Така мотивиран, прокурорът е
прекратил наказателното производство.
От фактическа страна прокурорът е приел
следната фактическа обстановка, която съдът, след като обсъди събраните и
проверени по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, изцяло
възприема за установена:
На 28.01.2017 г.
св. П.В.М. сключила договор за наем с А.К.Д., по силата на който св. П.М.
отдала под наем собственото си жилище, находящо се в ***срещу наем от 250 лева
месечно. В сключения договор било записано, че всички консумативни разходи -
ток, вода и др. са за сметка на наемателя. Свидетелката П.М. се съгласила св. А.Д.да
живее в жилището заедно със съпругата си - св. Н.С.Д.. Свидетелката П.М. и св. А.Д.не
се познавали преди това, като същите се свързали по между си чрез агенция за
недвижими имоти. При разговора им по повод сключването на договора за наем
присъствала и съпругата на А.Д.. Те разказали на св. П.М., че А.Д.работил в ***
през 2016-2017 г. чрез фирма на сина им св. Х.А.Д.- ***гр. ***и споделили, че
имат да получават пари от ръководството на посочената болница във връзка с
извършени строително-монтажни дейности там, освен това св. А.Д.отдавна работил
в сферата на строителството и отново уреждал извършване на ремонт. Свидетелят А.Д.действително
извършвал ремонт в *** през посочения период чрез фирма ***гр. ***, на която
синът му св. Х.Д.бил само формален собственик. Реално св. А.Д.се занимавал с
дейността на фирмата, както и по изрична уговорка със св. Х.Д.той следвало да
получи парите, преведени на фирмата за извършения ремонт в ***. По време на
извършване на въпросния ремонт св. А.Д.закупувал с лични средства всички
необходими материали и консумативи, дори наел няколко души да му помагат с
работата, на които той заплащал възнаграждение отново със свои пари за
положения от същите труд. Свидетелят Г.З.З.на длъжност „***“ в *** надзиравал
извършеното от св. А.Д.. Всички поставени задачи във връзка с ремонта били
изпълнени от св. А.Д., като строителната дейност била извършена технически
правилно. Предвид това св. Г.З.издал необходимите документи за извършените
строително-монтажи дейности, а от своя страна св. А.Д., след като бил свършил
добре своята работа, очаквал да му бъде заплатена дължимата за ремонта сума, с
която да покрие натрупаните разходи за строителни материали и за възнаграждения
на работниците му, както и да плаща наема по договора със св. П.М..
При сключване на
договора за наем св. А.Д.заплатил депозит в размер на 125 лв. и първия наем за
месец февруари 2017 г. в размер на 250 лв. Впоследствие наемателят заплатил и
сумата от 250 лв., представляваща дължимия наем за месец март 2017 г. За
плащането на посочените суми не били съставяни писмени документи. До началото
на март месец 2017 г. от *** изплащали на определен период от време част от
дължимата сума за извършения от св. А.Д.ремонт и съответно той успявал да плаща
наема на св. П.М.. След това обаче плащането от страна на ***се забавило с
около пет месеца, което обстоятелство създало непредвидено затруднение за св. А.Д.
да изпълнява паричното си задължение по сключения договор, поради което той
спрял да плаща наема и консумативите, като заедно със съпругата си обяснили на
св. П.М., както и на дъщеря й св. М.А. М., причината за липсата на достатъчно
финансови средства за плащане на задълженията си. Свидетелките П.М. и М.М. ***
и се уверили, че действително ***закъснява с плащането на парите за извършения
ремонт от страна на св. А.Д.. Свидетелката П.М. се съгласила да остави да
живеят в жилището си св. А.Д.и съпругата му, като се уговорили, че наемът и
консумативите ще й бъдат платени, когато св. А.Д.има нужните парични средства
за това. По изричната воля на наемодателката договорът за наем не бил
прекратен, въпреки предвидената в него възможност за това при неплащане на наем
за един месец. От своя страна най-напред св. А.Д.се съгласил за спокойствие на
св. П.М. да обезпечи дължимата за месец
април сума пари за наем и консумативи /изразходвани вода и ток/, като подписал
запис на заповед като извънсъдебно основание за събирането й. След това,
неочакваното за него забавяне на парите за ремонта на ***, довело до това за
всеки следващ месец да подписва нов запис на заповед, в който се включвала
цялата дължима сума до този момент, т.е. актуалният дълг. Така последната
подписана от него заповед на 02.08.2017 г. била за периода април- август 2017 г.
за общо натрупани задължения за наем и консумативи в размер на 2163,89лв.
Посоченият запис на заповед бил с падеж 14.08.2017г. Въпреки, че свидетелите А.Д.и
Н.Д.продължавали да живеят в жилището на св. П.М. при изричното й съгласие за
това, те изпитвали силно неудобство, че нямат възможност да си плащат
задълженията. Свидетелят А.К.чакал да му изплатят парите от ***, но се
притеснявал, че се забавят много време. Положението му се усложнило още повече,
когато със съпругата му научили за инцидент, случил се със сина им св. К.А.Д..
Последният получил припадък в банята в дома си в гр. ***, вследствие на което
паднал и си ударил главата. Наложило се св. Е.Г.Г., с която живеел на семейни
начала, да го заведе до спешното отделение в ***в града. След това св. Е.Г. се
обадила на св. Н.Д.и съобщила за случилото се. Свидетелите Н.Д.и А.Д.много се
разтревожили и без да предупредят св. П.М. напуснали наетото жилище в края на
месец август 2017г. и отишли при сина си, тъй като знаели, че здравословото му
състояние не е добро. Още през 2015г. св. К.Д.получил гърч със загуба на
съзнание, а след това започнали и припадъци. Състоянието му постепенно се влошавало
и след редица прегледи лекарите поставили диагноза епилепсия. Свидетелите А.Д.и
Н.Д.се притеснявали за сина си, затова се прибрали в гр. ***, за да са близо до
него и да му помогнат. Междувременно след пет месеца закъснение св. А.Д.получил
пари от ремонта в ***, но тези пари били много необходими за прегледи и лечение
на сина им. Той вече бил изразходвал много лични средства във връзка с ремонта
на ***за материали и възнаграждения на работниците, които бил наел, и сега
семейството му разчитало основно на парите, преведени от ***. Свидетелят А.Д.и
съпругата му искали да се погрижат за здравето на болния си син и били вътрешно
убедени, че ще трябва да обикалят по много лекари и да дават много средства. За
тях здравето на сина им било най-важно и при създалата се ситуация и голямото
им притеснение решили парите, които били преведени от ***, да бъдат
изразходвани за лечение на св. К.Д.. В проведени разговори със св. П.М. двамата
изразявали съжаление, че нямат възможност да си платят наема и консумативите,
но изразявали готовност да го сторят, когато разполагат с достатъчно пари. В
началото на 2018 г. на св. К.Д.след множество консултации била назначена и
извършена магнитно резонанена томография, в резултат на която бил открит
злокачествен тумор в областта на главата му, поради което малко след това била
извършена операция за отстраняването му. Операцията на св. К.Д.била успешна, но
след нея трябвало да се проведе продължително лъчелечение, а след него и
последващи прегледи. За да се погрижи за здравето на сина си, св. А.Д.похарчил
много пари- освен тези, които бил взел за извършения ремонт, се наложило да
поиска и заем от роднини и приятели.
Свидетлката П.М.
желаела да ѝ бъде заплатена дължимата сума и след като не я получила, то
въз основа на последно издадения запис на заповед от св. А.Д.се снабдила с изпълнителен
лист и образувала срещу него изп.д. № 1133/17 г. по описа на ДСИ към Софийски районен
съд. Във връзка с разглеждания случай св. П.М. подала и жалба, по която било
образувано настоящото досъдебно производство.
При оценката на доказателствата по
делото на първо място съдът намира, че свидетелите Г.З.З.и Е.Г.Г. се явяват
незаинтересовани като трети лица спрямо основния спор, който се е сложил между
страните по наемното правоотношение. Показанията им се ценят като добросъвестно
дадени от незаинтересовани свидетели и изцяло се ползват с доверието на съда. Този
извод съдът прави и тъй като показанията и на двамата посочени свидетели са
проверени по делото, включително и чрез писмени доказателства, които се ценят
като обективни, в резултат от което достоверността на твърденията на З.и Г.е
доказана. По-конкретно показанията на свид. З.са проверени и намират подкрепа в
писмените доказателства – представените от *** справка и фактури, а показанията
на свид. Г.се подкрепят от приобщените като писмени доказателства медицински
документи относно здравословното състояние и провеждано лечение на свид. К.А.Д.,
от свидетелските показания на последния, както и на свид. Н.С.Д.. От
показанията на свид. З.се установява, че свид. А.К.Д. е извършвал ремонтни
дейности в ***, включително в инкриминирания период. От доказателствата по
делото се изяснява, че правната форма, чрез която е осъществявана дейността, е
чрез търговското дружество ***, за което обаче се установява по делото да е
свързано със свид. А.К.Д.. Следователно доказано е дейността да е извършвана
именно от последния свидетел. Установява се на следващо място от показанията на
свид. З., че А.Д.надлежно е изпълнил всички възложени му дейности, като тук
свидетелските показания се ценят и като подробни, доколкото свидетелят описва
задачите, които е трябвало да бъдат изпълнени, и това затвърждава извода за
тяхната достоверност. Изяснява се още, че за извършените ремонтни дейности на
свид. А.К.Д. му е било заплатено дължимото възнаграждение, но свид. З.сочи, че
това е станало след забавяне от няколко месеца. От съвместния анализ на
свидетелските показания с писмените доказателства – справка, приложена на лист
41 от том II от ДП, както и платежни нареждания, приложени на
лист 53 и 54 от том II от ДП, се
установява, че след като е получил плащане в размер на 1 000 лева на
10.03.2017 г., то следващото извършено плащане е от дата 25.08.2017 г., като
между този период свид. А.К.Д. и търговското дружество, чрез което е
осъществявал дейността, не са получавали други плащания от лечебното заведение.
От показанията на свид. З.се установява и че дейността си А.Д.е осъществявал
чрез работници, но тяхното възнаграждение не е било заплащано от лечебното
заведение, като З.сочи, че на тези работници е плащал свид. А.К.Д..
Вяра се дава и на показанията на свид. Е.Г.Г.
по гореизложените съображения относно липсата на заинтересованост на
свидетелката, както и проверката на нейните показания. В тази връзка следва да
се посочи, че към момента на разпита си свидетелката изяснява, че вече не живее
със свид. К.А.Д., не поддържа никакви отношения с него, нито с родителите му,
не се чуват и не са контактували. От показанията на свид. Г.се установява
фактът, че по време на съвместното ѝ съжителство със свид. К.А.Д.
последният е получил припадък, докато е бил в банята, при който е ударил
главата си и е бил приет в лечебно заведение. Установява се още, че към този
момент последните двама свидетели са живеели в гр. ***, а свидетелите А.К.Д. и Н.С.Д.
– в различен град, като свид. Г.не е сигурна дали това е бил гр. *** или гр. ***.
Г.изяснява и че именно след този инцидент родителите на свид. К.А.Д. са
напуснали квартирата, на която живеели дотогава в град, различен от ***, и се
преместили при сина си К.Д.. Установява се от показанията на свид. Г., че след
описания припадък узнали, че свид. К.А.Д. имал тумор в мозъка, а по-късно бил
опериран по тази причина, след което последните двама свидетели са разделили и
преустановили отношенията си. Съдът намира, че непълнотата в показанията на
свид. Г.относно населеното място, в което А.и Н.Д.са живеели към момента на
припадъка на сина им К.Д., е преодоляна по делото – на първо място от
показанията именно на свид. К.А.Д., така също и на Н.С.Д., като по категоричен
начин се установява, че те са живеели в гр. *** и в жилището, което били наели
от свид. П.В.М..
Относно показанията на свидетелките П.В.М.
и М.А. М. съдът приема, че от тях се установяват няколко групи релевантни по
делото обстоятелства – страните по възникналото наемното правоотношение,
съдържанието на уговорките от същественото съдържание на сделката, последващите
сключването на договора действия по неговото изпълнение и от двете страни,
както и обстоятелствата по напускането от свидетелите А.и Н.Д.на предоставеното
им за възмездно ползване жилище. Освен всичко това обаче установява се и още
една група обстоятелства с важно значение за правилното решаване на спора, а
именно съдържанието на преддоговорните отношения и конкретната информация,
която свидетелите А.и Н.Д.са съобщили и това е мотивирало свид. П.В.М. да
сключи договора за наем. Така изяснява се, че А.К.Д.а е заявил на първо място,
че работи и се занимава с ремонтна дейност, за което му твърдение се установява
по делото да съответства на обективната действителност. На следващо място е
заявил, че в момента извършвал строително-монтажни работи в т.нар. *** (***),
за което твърдение също се установява да е истинно. Съобщил е и че дейността си
извършвал чрез търговско дружество с фирма ***и правно-организационна форма -
ЕООД, също доказано по делото да отговаря на действителните събития. Относно
обстоятелствата по конкретните уговорки между страните по договора за наем –
възмездно ползване на жилище срещу месечен наем от 250 лева, показанията на
свидетелките П.В.М. и М.А. М. изцяло кореспондират с писменото доказателство –
договор за наем № 1 от 28.01.2017 г., поради което са проверени и също се
ползват с доверие в тази им част. Двете свидетелки изясняват, че А.и Н.Д.са
заплатили депозит в размер на 125 лева (това обстоятелство се установява и от
договора за наем, служещ като разписка за предаването на сумата), както и две
наемни възнаграждения за месеците февруари и март 2017 г. всяко в размер на 250
лева. Сочат, че до напускането си на жилището на 30.08.2017 г. свидетелите А.и Н.Д.не
заплатили останалите си задължения за наем и консумативи. Макар последните
свидетели в показанията си да не оспорват основанието и периода на задължението
си, свид. Н.С.Д. твърди и че след като са спрели плащанията все пак са
заплащали част от задължението си чрез суми от 20, 50 или 100 лева.
Действително установява се, че за никое от плащанията (освен депозита),
включително и за безспорните две плащания за наем за м. февруари и за м. март
не са съставяни разписки или друго писмено доказателство, поради което липсата
на такова не изключва отнапред възможността да са извършвани такива плащания.
Доколкото обаче твърденията на свид. Д.не са достатъчно конкретизирани, а и
дългът е признат с подписването на запис на заповед, то съдът намира, че по
това противоречие следва да бъде дадена вяра на показанията на свидетелките П.
и М.М.. В тази връзка от показанията на двете свидетелки се установя и фактът
на издаваните записи на заповед, като свид. М.А. М. сочи, че са били извършени
няколко такива сделки предвид нарастването на размера на задължението на Д.,
като сумата, която А.К.Д. е обещал да плати със записа на заповед
представлявала именно дължимите към М. наем и консумативи. Установява се още,
че предложението за съставянето на запис на заповед е изхождало от
наемодателите, а свидетелите А.и Н.Д.са го приели заедно с всички поставени
условия – без да оспорват размера на сумата, вписана в заповедта, или
основанието за плащането, което предвид абстрактния характер на сделката не са
вписали изрично в заповедта, но са уговорили, че представлява дългът за наемни
възнаграждения и консумативи. Свидетелките П. и М.М. изясняват, че наемателите Д.са
се съгласили, което ясно сочи, че инициативата за извършване на сделката е била
у кредитора (наемодателя М.). Не се дава вяра обаче на показанията на
свидетелките П.В.М. и М.А. М. в частта им, в която твърдят, че в нощта преди А.и
Н.Д.да напуснат ползваната квартира, синовете им са пренощували у тях. На първо
място действително се установява по делото, че в края на месец август
наемателите Д.са напуснали ползваното жилище. Категорично оборено е по делото
синовете им – свидетелите К.и Х.Д., да са били заедно с тях. Доказа се, че
малко преди напускането на квартирата от А.и Н.Д.свид. К.А.Д. е паднал в
банята, след което е бил хоспитализиран, като всичко това се е случило в гр. ***.
Този факт беше доказан от показанията на незаинтересованата свид. Е.Г.Г.,
изцяло кредитирани от съда. Твърдението на М. се оборва и от показанията на
свид. Х.А.Д., като за последния се установява да се намира във влошени
отношения с родителите си и да не поддържа връзка с тях, поради което не са
налице основания да се приеме, че поддържа тяхна защитна версия. По делото са
разпитани и двамата синове на А.и Н.Д., като и двамата потвърждават да са
посещавали, макар и рядко, родителите се в квартирата им в гр. ***, а случаите,
когато са оставали да пренощуват, да са били единични – свид. К.Д.казва:
„мисля, че само веднъж останах да спя при майка ми и баща ми в квартирата им в гр. ***, а Х.– да е останал
един или два пъти най-много.“. Свидетелят Х.Д.пък сочи: „Един път ги бях
посетил.“, както и добавя, че след това му посещение родителите му са се
преместили в ***, но не е било на същия ден, когато е отишъл да ги види. При
оценката на показанията на свид. П.В.М. следва да се има предвид, че тя е
претърпяла имуществена вреда от неизпълнението на договорното задължение на А.и
Н.Д.. Видно от показанията ѝ, към момента на разпита тя вече има
изградени негативни настроения и отношение, което следва да бъде съобразявано
при оценката на евентуална предубеденост или изопачаване на част от обективната
истина. Така установява се, че свид. М. лично е посетила лечебното заведение,
където работил А.К.Д. и заявила пред главния счетоводител, че мислила последния
за мошеник. В показанията си заявява, че се чувства излъгана и измамена. Тук
следва да се обърне внимание и че свид. З.изяснява, че когато М. е дошла в
лечебното заведение, тя не само е питала за местоработата на свид. А.К.Д., но е
искала и пари за заплащането на дължимия ѝ наем. Всички тези
обстоятелства мотивират съда да подхожда със засилено внимание при оценката на
показанията на свид. П.М., като претърпяла вреда от деянието и с предварителни
негативни нагласи към свидетелите А.и Н.Д., както и на показанията на свид. М.М.,
която е дъщеря на първата свидетелка. По тези съображения в посочената част
показанията на свидетелките М. не се ползват с доверие, тъй като са оборени по
делото от други, убедителни доказателства.
Досежно показанията на свидетелите Х.А.Д.и
К.А.Д. съдът вече част от обстоятелствата, интересуващи делото, които се
установяват от тях. Единствените други релевантни обстоятелства, които се
установяват от показанията на свид. Х.А.Д., са, че той е управител и едноличен
собственик на капитала на търговското дружество ***, за което по делото се
установи да е осъществявало ремонтните дейности в „***“ ***, както и че
реалното дейността на дружеството е развивал свид. А.К.Д.. Това му твърдение
кореспондира с останалите доказателства по делото – не само с показанията на
свид. А.К.Д., но така също писмените доказателства, както и показанията на
свид. Г.З.З.. За свидетеля Х.А.Д.се установява, че всъщност не е участвал в
управлението и дейността на дружеството. Посочи се, че този свидетел е във
влошени отношения с родителите си, което обяснява защо не е контактувал с тях,
не ги е посещавал често и не е запознат с интересуващите делото обстоятелства
относно сключения договор за наем, имущественото състояние и паричните
задължения на родителите си или дейността по изпълнение на ремонтните работи.
Дава се вяра и на показанията на свид. К.А.Д..
За същия се установява да е син на А.и Н.Д.и брат на Х.А.Д.. От показанията
този свидетел освен посочените по-горе обстоятелства се черпи доказателствена
информация и за здравословните му проблеми, провежданите лечения и сторените за
това разходи. Установява се, че свид. К.А.Д. страда от епилепсия, като преди
6-7 години е започнал да получава припадъци. Посочва, че в един по-късен
момент, когато баща му (свид. А.Д.) вече е започнал да извършва ремонтни
дейности в ***, е узнал, че има тумор в мозъка, поради което на 15.08.2018 г.
му била направена операция в ***. В тази им част твърденията на свид. К.Д.а
изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства - медицинска
документация, представена от лечебното заведение, поради което показанията са
проверени, а достоверността им – доказана по делото. Свидетелят изяснява, че
още преди хоспитализацията му е бил извършен ядрено-магнитен резонанс в клиника
в гр. Пловдив, като инициативата била от страна на баща му, който разговарял с
лекари от лечебното заведение, където извършвал ремонта. Сочи още, че за
резултатите от изследването узнал отново от баща си – свид. А.Д., който
първоначално му спестил истината, че имал тумор, налагащ операция, а му казал,
че трябвало да му бъде извършена лека манипулация. Въпреки това от тези факти
се установява, че свид. А.К.Д. още към този момент е узнал за необходимостта от
бъдещото лечение на сина си, включително и оперативна намеса. Изяснява се от
показанията на свид. К.А.Д., че той е заплатил 700 лева за извършения му
ядрено-магнитен резонанс в гр. Пловдив. За останалите разходи по лечението се
установява да са заплатени от свид. А.К.Д.. В тази връзка по делото не са
събрани писмени доказателства, които да потвърдят извършването на всеки от
описаните от свид. К.Д.разходи. Доказва се обаче да е издадена фактура №
**********.15.05.2018 г. (лист 94 от том I от
ДП) на стойност 3 960 лева, представляваща консумативи, подробно описани
във фактурата. Доказано е и да са заплатени още сумата от 240 лева за
настаняване в самостоятелна стая и 40,60 лева потребителска такса (лист 120 от
том I от ДП). Следователно, макар и свид. К.Д.да сочи
малко по-висока стойност на тези разходи, то установява се, че такива разноски
действително са сторени. Няма как да се изисква от свидетеля да цитира точния
размер на всяка сума, поради което неголямото разминаване в посочените
стойности не разколебава доказателствената стойност на показанията му. За
твърдяната сума от 2 000 лева, която се сочи свид. А.К.Д. да е платил на
лекуващия лекар на сина си за извършения труд, е обяснимо да не е съставян
нарочен документ предвид твърдяното основание за заплащането ѝ. Следва да
се има предвид, че в наказателния процес няма доказателства с отнапред
определена стойност и не съществува пречка фактът на такова плащане да бъде
установяван с всички допустими в процеса способи, включително и свидетелски
показания. Липсата на разписка не може да бъде единствен довод да се отрече
достоверността на твърдението на свидетеля, тъй като това би означавало
формалната истина да замести обективната. Съдът съобрази, че свид. К.А.Д.
достоверно съобщава за останалите извършени плащания и сторени разноски,
потвърдено от писмените доказателства, поради което не са налице основания да
бъде отречена стойността на показанията му единствено в тази част. Относно
съобщените от свидетеля разходи по провежданото след операцията лъчелечение, то
и в тази им част съдът дава вяра на показанията на свидетеля. Те намират
подкрепа в писмените доказателства и по-конкретно в епикризата, находяща се на
лист 72 от том II от ДП.
Установява се от същата, че свид. К.А.Д. е провеждал лечение в дневния
стационар „Лъчелечение“ към „***, че същият се е намирал в гр. ***, че
посещенията в стационара са продължили за времето от 15.06.2018 г. до
27.07.2018 г. с прекъсване в периода от 06.07 до 09.07.2018 г., както и че
ритъмът на лъчелечение е бил ежедневен. В статуса при изписването е отбелязано,
че лечението е проведено без прекъсване. Свидетелят К.А.Д. изяснява, че
разходите, свързани с лъчелечението и посещението на дневния стационар, също са
били заплатени от баща му – свид. А.К.Д..
При оценката на показанията на свид. А.К.Д.
следва да се съобрази, че в по-голямата си част те са подкрепени от други
доказателствени материали и не представляват единствен източник на
доказателствена информация. Все пак в частта им, в която свидетелят сочи, че е
използвал парите, получени от ***, за закупуване на материали за извършването
на ремонтните дейности, то съдът намира, че същите не се подкрепени от други
доказателства. Това не означава, че автоматично следва да бъде отречена
достоверността на твърденията на свидетеля. Както се посочи, неговите показания
също представляват годно средство за възпроизвеждане на доказателства в процеса.
При съпоставката им с останалите доказателства по делото не се констатираха
съществени противоречия, които да сочат на манипулативно и превратно
възпроизвеждане на случилите се събития и изграждане на защитни версии, както
се твърди в жалбата. Единствено съдът намира, че се наблюдава разминаване между
твърденията на този свидетел и останалите доказателства относно времето на
описаните събития, като А.Д.твърди да е наел квартирата от свид. П.В.М. в
началото на 2018 г. и да са останали там със съпругата си до края на годината,
което се явява оборено от доказателствата по делото. Установи се по категоричен
начин, че периодът, през който А.и Н.Д.са ползвали собственото на свид. П.М.
жилище е от края на месец януари до края на месец август 2017 г. Това
разминаване обаче съдът намира, че се дължи на изминалия значителен период от
време до момента на разпита на свидетеля, а не на умишлено пресъздаване на
невярна фактическа обстановка. Така свид. А.К.Д. твърди още, че през време на
целия си престой в процесната квартира не е получавал плащания от лечебното
заведение, в което извършвал ремонт, но отново от доказателствата по делото се
установява, че той е получил заплащане за свършената работа през месец март
2017 г., след което и е заплатил на свид. П.М. дължимия наем за този месец. По
този начин свид. А.К.Д. пропуска да посочи в показанията си и изцяло изгодния
за себе си факт, че е изпълнил част от задължението към наемодателя си. Всичко
това ясно сочи, че противоречията в показанията на този свидетел се дължат на
нормалния процес по забравяне на отделни обстоятелства, а не на изграждане на
защитна версия. Съдът отново напомня, че фактът, че свид. А.К.Д. е използвал
свои работници и свои материали за извършването на ремонтните работи е доказан
и от показанията на свид. З., както и че лечебното заведение е нямало
ангажимент към заплащането на труда на работниците, нито осигуряването на
материали на изпълнителя на ремонта. Доказано и е че ремонтните дейности на
същия обект свидетелят е продължил и след напускането на квартирата в гр. *** и
преместването си в гр. ***. При тези факто твърдението му, че единствените
парични средства, които е получил след няколко месеца, е използвал за покриване
на описаните нужди, за да може да продължи да извършва дейността си, са логични
и правдоподобни и няма основание да бъде отказано да им бъде дадена вяра. С
доверие се ползват и показанията на свид. Н.С.Д., които съдът също намира за
проверени по делото както от писмените доказателства, така и от показанията на
свидетелите К.А.Д., Е.Г.Г. и А.К.Д..
От договор за наем на имот № 1 от
28.01.2017 г. (лист 33 от том I от досъдебното
производство) се установява, че същият е сключен между свид. П.В.М. в
качеството на наемодател и свид. А.К.Д. в качеството на наемател. Предметът на
договора е бил ползването на жилище, находящо се в ***, а уговореното наемно
възнаграждение е било 250 лева, платими всеки месец на 28-мо число. От договора
се установява още, че на датата на сключването му – 28.01.2017 г., наемателят е
заплатил депозит в размер на 125 лева.
От запис на заповед (лист 37 от том I от досъдебното прозводство) се изяснява, че свид. А.К.Д.
е извършил тази едностранна сделка, като се е задължил да изплати сумата от
2 163,89 лева в полза на свид. П. В.М., като падежът е на 14.08.2017 г.
От изпълнителен лист от 07.11.2017 г.
(лист 39 от том I от досъдебното
производство) се установява, че свид. А.К.Д. е осъден да заплати на свид. П.В.М.
сумата от 2 163,89 лева, дължима по записа на заповед.
От епикриза на К.А.Д. (лист 75 от том I от досъдебното производство) се изяснява, че същият
е постъпил на лечение в Университетска болница ***на 14.05.2018 г. и е изписан
на 21.05.2018 г. с диагноза тумор в десен латерален вентрикул – епендимома.
От фактура № **********/15.05.2018 г.
(лист 94 от том I от досъдебното
производство) се установява, че същата е издадена по облагаема доставка на
стойност 3 960 лева за комплект консумативи, от доставчика ***и с
получател свид. К.А.Д..
От справка в Търговски регистър и
регистър на ЮЛНЦ по партидата на търговеца *** (лист 142 от том I от досъдебното производство) се изяснява, че
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е свид. Х.А.Д..
От писмо с УРИ 438000-5058/15.05.2020 г.
(лист 25 от том II от досъдебното
производство) се установява, че за ремонта, извършван в *** от *** е отговарял
инж. Г.З..
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
В производството
по чл. 243, ал. 5 НПК съдът дължи служебна проверка за законосъобразността и
обосноваността на прекратителното постановление на прокурора. В изпълнение на
тази задача на първо място следва да се прецени дали постановлението е редовно
от външна страна и дали са допуснати процесуални нарушения при неговото
изготвяне. Настоящият съдебен състав не констатира такова нарушение, като прокурорът
е изложил фактическите си изводи относно обстоятелствата, които приема за
установени, посочил е от кои доказателствени материали е направил тези си
изводи и е подвел така установените факти под съответните правни норми от
материалния закон, при което е заключил, че деянието е несъставомерно.
Най-сетне прокурорът е изложил и правните си изводи относно приложимото
прекратително основание по НПК. Възражението срещу пропорционалността на
„количественото обсъждане“ на свидетелските показания е неоснователно. Видно от
мотивната част на постановлението и от приетата фактическа обстановка, то
прокурорът е дал вяра на показанията на свидетелките П.В.М. и М.А. М.
в същите части, в които това е сторил и настоящият състав. Следователно по
никакъв начин твърденията на двете свидетелки не са игнорирани или изопачени
при формиране на фактическите изводи. Оценката на прокурора относно фактите,
които се установяват от показанията на двете посочени свидетелки, е правилна,
независимо от обстоятелството какво е количественото им обсъждане спрямо другите свидетелски показания. По тези съображения възражението е
неоснователно.
На следващо
място съдът дължи проверка и за това дали прокурорът не е допуснал нарушение
при формиране на вътрешното си убеждение. Тази проверка е многослойна. Тук
първо следва да се посочи, че прокурорът е формирал своите фактически и правни
изводи след проведено обективно, всестранно и пълно разследване, което отговаря
на стандарта по чл. 14, ал. 1 от НПК. Съдът намира, че по делото са извършени
всички възможни и необходими действия по разследването за разкриването на
обективната истина. В жалбата също не се сочат искания за извършването на
конкретни действия по разследването, а възраженията са срещу правните изводи на
прокурора за недоказаност на извършено престъпление от общ характер. При
формиране на фактическите си и правни изводи прокурорът се е позовавал само на
доказателства, събрани и проверени по реда на НПК. Противното безспорно би
представлявало процесуално нарушение, което в зависимост от конкретната
хипотеза би могло да съставлява и самостоятелно основание за отмяна на неговия
акт. Такова нарушение в конкретния случай не е допуснато.
Възраженията
срещу обосноваността на обжалвания прокурорски акт съдът също намира за
неоснователни. Не отговарят на обективната действителност твърденията по
жалбата, че изводите си за трудова ангажираност на свид. А.К.Д. в извършването
на ремонтни дейности в ***, както и за здравословните проблеми и проведено
лечение на свид. К.А.Д. не са подкрепени от конкретни писмени доказателства от
съответните лечебни заведения. За лечението на К.Д.на досъдебното производство
е събрана цялата относима медицинска документация. Приобщени по делото са и
доказателства за извършената работа и платени суми към дружеството ***, за тези
обстоятелства е разпитан и свид. З.. Следователно, противно на твърденията по
жалбата, фактическите изводи на прокурора са изведени от надлежно събрани и
допустими доказателства и в този смисъл се ценят като обосновани от съда.
Непосочването на конкретния документ не съставлява порок от категорията на
съществените, доколкото изводите на прокурора по съществото си са правилни. Не
се налага връщане на делото за събиране на доказателства за тези обстоятелства,
тъй като, посочи се, всички относими и необходими доказателствени материали за
установяване на здравословното състояние и лечение на свид. К.Д.и за
извършваната дейност от свид. А.Д.през инкриминирания период са вече събрани по
делото.
Досежно
фактическия извод, че освен на свид. П.М., то А.К.Д. дължал пари и на други
лица, то макар тези лица да не са разпитани по делото, това не оборва, нито
разколебава извода. В случая неразпитването на тези лица не се дължи на
непълнота на действията по разследването, а на обективната невъзможност за
техния разпит, тъй като самоличността на лицата не е установена по делото.
Съдът отново напомня, че в наказателния процес няма доказателства с отнапред
определена доказателствена стойност и неустановяването на лицата не е основание
автоматично да се отрече доказаността на това обстоятелство. В случая
прокурорът отново е направил изводите си въз основа на годни доказателства – в
показанията си свид. А.К.Д. изяснява, че е имал парични задължения освен към
свид. П.В.М., то и към свои работници, които полагали труд на обекта в ***. За
тези работници се установява, че не са сключвани трудови или други договори на
гражданското право и установяването на самоличността и издирването на тези лица
е препятствано по делото. Въпреки натрапчиво поддържаната в жалбата теза, че
всичко, съобщено от свид. А.К.Д. и членовете на негово семейство a priori не следва да бъде кредитирано, тъй като представлявало защитна теза, то
подобен подход е незаконосъобразен и не намира легална опора. На първо място в
жалбата се прави опит позицията на свид. К.А.Д. да бъде приравнена с качество,
каквото той няма в процеса. Спрямо последния не е повдигано обвинение, за да
гради защитни версии, а показанията му представляват годно доказателствено
средство за възпроизвеждане на доказателства в процеса. За да бъде отказано
даването им на вяра, то недостоверността им следва да бъде конкретно
установена, а не може единствено на предположения отнапред всяко твърдение на
свидетеля да се счита за предубедено и неистинно. В тази връзка съдът напомня,
че обстоятелството, че свид. А.К.Д. е ползвал работници за извършването на
ремонтните дейности, а възнаграждението е трябвало да им плаща отново той, е
проверено и чрез показанията на незаинтересования по делото свид. З., който
лично е възприел тези обстоятелства. Следователно в тази част показанията на
свид. А.Д.са проверени и не са единствен източник на доказателствена
информация. От друга страна обстоятелството, че последният свидетел е имал
натрупани парични задължения към различни лица се установява и от показанията
на свид. К.А.Д.. Последните също бяха проверени по делото в други свои части
чрез съпоставката им с годни писмени доказателства относно сторените разходи по
лечението на този свидетел. След като показанията на свид. К.А.Д. са проверени,
а достоверността им доказана в по-голямата им част, то съдът не намира
основания да бъде отречена доказателствената им стойност и в останалите части.
Съдът намира, че
въз основа на събраните и проверени по делото доказателства, в прекратителното
производството постановление прокурорът правилно е установил и действителните
граждански отношения между свидетелите А.К.Д. и П.В.М.. Юридическият факт, от
който е възникнало облигационното правоотношение между тях, е сключеният
договор за наем № 1 от 28.01.2017 г., по силата на който за наемодателя е
възникнало задължението да предостави за ползване описания в договора недвижим
имот, а за наемателя – да плаща уговореното наемно възнаграждение. Установява
се свид. П.В.М. в качеството си на наемодател да е изпълнила задължението си, а
свид. А.К.Д.а само частично да е изпълнил насрещното си правно задължение за
заплащане на наем. Съдът споделя извода на прокурора, че в случая са налице
отношения между равнопоставени частноправни субекти по неизпълнение на сключен
договор, които остават изцяло на плоскостта на облигационното право. В
настоящия казус дори не е налице и правен спор, а единствено забава в
изпълнението на изискуемо задължение, тъй като установява се, че свид. А.К.Д.
по никакъв начин не оспорва претенцията на свид. П.М. нито по основание, нито
по размер. В резултат тя е упражнила в пълнота правата си да получи
защита-санцкия, като се е снабдила с изпълнителен лист, представляващ
изпълнително основание, за претендираната сума, като установява се още и да има
образувано изпълнително дело. Въпреки издадения изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело още през 2017 г., то видно от материалите по делото свид. П.В.М.
и през 2020 г. е продължила да отправя питания към прокуратурата дали А.и Н.Д.са
издирени и кога ще си получи парите от тях. Районна прокуратура – Пловдив не е
орган по принудително събиране на вземанията на ощетената свидетелка, нито
следва да се използва за оказването на натиск и принуда към длъжниците за
изпълнение на задълженията им. Неудачите на свид. М. да се възползва от
средствата, които ѝ предоставя изпълнителният процес, за да събере
вземането си, са неотносими към преценката за съставомерността на деянието от
гледната точка на наказателното право.
В
постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът е
изложил подробни и убедителни мотиви относно несъставомерността на процесното
деяние, позовавайки се на относима съдебна практика. Тези му изводи изцяло се
споделят от съда. Правилно е становището, че за да бъде деянието престъпно, е
трябвало още при сключването на договора, т.е. имущественото разпореждане на
една страна, деецът да е съзнавал и действал с намерение да не изпълнява
възникналите му правни задължения. Разгледани и последователно са оборени и
двете възможни хипотези за съставомерност на деянието – когато изначално деецът
е нямал обективна възможност да престира това, за което се е задължил с
договора и е съзнавал това, или когато макар да е имал такава възможност, то
изначално е действал с намерение никога да не изпълнява своето правно
задължение. Споделя се изводът, че по делото не се доказва изначална липса на
обективна възможност за изпълнение на паричното задължение на свид. А.К.Д..
Установява се, че към момента на сключването на договора за наем той е
получавал възнаграждение за работата си от ***, а внезапното спиране на
плащанията е последващ сключването на договора факт, който не е бил известен на
свидетеля и е нямало как да бъде съобразен от него, когато се е задължавал по
договора за наем. Не се доказва по делото и липса на реално намерение у свид. А.К.Д.
да изпълнява задълженията си по наемното правоотношение. Установи се, че и след
сключването на договора, а и заплащането на депозит, той е платил дължимия наем
и за следващия месец, а спирането на плащанията му изцяло съвпада със спирането
на плащанията от страна на лечебното заведение към този свидетел, т.е. с
момента, когато сам той е престанал да реализира доходи. Тук за пълнота
на изложението съдът намира, че следва да допълни, че в съдебната практика
последователно е утвърдено значението на частичното изпълнение като индиция за
липсата на измамлив умисъл. Въпреки това изяснено е още, че частичното
изпълнение не следва автоматично да се приравнява на обстоятелство, изключващо
умисъла и преценката следва да бъде конкретна за всеки казус, изхождайки от
причините за спиране на плащанията, както и размерът на изпълнената част спрямо
общия дълг. Пренесено към процесния казус се установява, че на практика свид. А.К.Д.
е заплатил наем за два месеца и половина от общо седемте месеца, през които е
ползвал жилището, т.е. почти за половината период и частичното изпълнение в
никакъв случай не е незначително спрямо общия дълг. Спирането на плащанията му
пък, както се посочи, съвпада със спирането на плащанията, които той е
получавал за работата, която извършвал. При тези факти не се доказва по делото
свид. А.К.Д. да е действал с изначално намерение да не изпълнява паричните си
задължения по договора за наем.
Категорично
несподелим е доводът по жалбата, че измамливото намерение може да е възникнало
на по-късен етап от твърдяното въвеждане в заблуждение и имуществено
разпореждане. Това становище влиза се намира в нетърпимо противоречие с основни
принципи на Общата част на наказателното право. Това е така, защото вината
представлява субективното отношение на дееца към извършеното деяние и
общественоопасните му последици към момента на неговото извършване, т.е. от
началото на изпълнението до неговото довършване. Освен в доктрината, този извод
е утвърден и в съдебната практика. Съгласно Решение № 35 от
19.04.1994 г. по н. д. № 39/1994 г. на ВС нашето законодателство не познава
последваща вина. Субективното отношение на дееца към деянието и свързаните с
него последици задължително предхожда неговото изпълнение. Субективната страна
на деянието не може да е формирана след приключване на неговото изпълнение.
Няма как да се приеме, че обективно деецът е въвеждал пострадалия в заблуждение
и го е мотивирал да извърши имуществено разпореждане, но от субективна страна е
взел решението едва след довършването на тези действия.
В останалата
част на възражението, в която се твърди, че следва да бъде съобразено
поведението на свид. А.К.Д. и след довършване на деянието, то съдът споделя, че
е допустимо от това поведение да се черпят изводи за субективното отношение на
дееца към момента на извършването на деянието. Разгледано по същество обаче, не
се установява твърдяното укриване от страна на свид. А.Д.. Неотриването му в
изпълнителното производство не доказва укриване от страна на свидетеля. Не
отговаря на обективната истина, че същият се укрива и по досъдебното
производство. Видно от материалите по делото, макар да не пребивава на
регистрирания си адрес, то същият живее в гр. ***, по делото са известни както
адресът му, така и телефонните номера и на А., и на Н.Д.. Същите са установени
без особени затруднения на досъдебната фаза, а след този момент и двамата
свидетели са няколкократно призовавани и са се явявали за извършването на
действия по разследването с тяхно участие. Следователно неспособността и
липсата на активност на органа по принудително изпълнение да връчи дадени книжа
на свид. А.К.Д. категорично не се равнява на укриване. От друга страна самата
жалбоподателка, както и дъщеря ѝ сочат няколко пъти да са разговаряли по
телефона със свидетелите А.и Н.Д., поради което е налице опит за изопачаване на
действителната фактическа обстановка. По тези съображения и последващото
довършването на деянието поведение на свид. А.К.Д. не доказва изначална негова
липса на намерение да изпълнява задължението си.
Фактът, че след
като е получил плащане от *** свид. А.К.Д. не е погасил задължението си към
свид. П.М. също не доказва измамлив умисъл и изначална липса на намерение у
този свидетел да изпълнява задълженията си по договора предвид конкретните
обстоятелства по делото. Така доказа се, че към момента, когато е получил
плащането, свид. А.Д.вече е имал и други изискуеми парични задължения – към
свои работници, трябвало е да закупува материали, за да може да продължи да
осъществява дейността си, а също така се доказа, че още преди извършването на
операцията на свид. К.А.Д., то неговите родители са узнали за необходимостта от
такова лечение и неговото заплащане. Следователно, макар свид. А.Д.съзнателно
да не е изпълнил задължението си към жалбоподателката, това се дължи на последващо взето решение и предвид
промяната в обстоятелствата след сключването на договора, а не на изначална
липса на намерение за изпълнение. В случая свид. А.К.Д. при липса на достатъчно
имущество да удовлетвори всичките си кредитори и да обезпечи с материали
продължаването на дейността си е взел решение да приоритизира едни свои
задължения за сметка на други. Това му решение, включително да предпочете
опазването на живота и здравето на сина си пред удовлетворяването на вземането
на жалбоподателката М., не може да обоснове понасянето на наказателна
отговорност. Доколкото обаче последната има признато от закона субективно право
да получи дължимото ѝ плащане, независимо от финансовите затруднения на
свид. Д., но той не е изпълнил необходимото насрещно поведение за
удовлетворяване на М., то защита, която законът ѝ предоставя, е под
формата на законната лихва за забава, на която тя също има право.
Съгласно
постановлението за образуване на наказателното производство то се води за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Посочено е в постановлението, че у свид. П.В.М.
е възбудено и поддържано заблуждение с цел да се набави имотна облага. За да
бъде деянието съставомерно, е необходимо свид. М. да е извършила имущественото
си разпореждане в резултат от неправилната си представа за определени факти от
обективната действителност и именно тази неправилна представа да я е мотивирало
да вземе решението за разпореждането. Необходимо е още деецът да е участвал
активно с поведението си във формирането на неправилната представа. В
конкретния казус такива обстоятелства не се установяват по делото. На първо
място при сключването на договора за наем не се доказва у свид. П.М. да е
формирана каквато и да е невярна представа и то с цел тя да се съгласи да
сключи сделката. Както се посочи при доказателствения анализ, цялата съобщена
на наемодателя информация от свид. А.К.Д. е отговаряла на обективната
действителност – той се е занимавал с извършването на ремонтни и довършителни
дейности, работил е конкретния случай на обект в ***, откъдето е получавал
заплащане, а дейността си е осъществявал чрез търговското дружество ***.
Следователно по делото от една страна липсва каквато и да е неправила представа
у свид. П.В.М., в резултат на която тя да е взела решението да се задължи по
договора, а от друга страна липсва и активно поведение по възбуждане или
поддържане на такава неправилна представа.
Неплатежоспособността
на свид. А.К.Д. е факт, който доказано по делото е настъпил след сключването и
започналото изпълнение на договора. Касае се за новонастъпило обстоятелство, за
което свидетелят не е знаел и няма как да се приеме, че е прикривал от
насрещната страна. Освен това трайно съдебната практика е изяснила, че съставомерността
на деянието изисква пострадалият да е извършил имущественото разпореждане, мотивиран
именно от неправилната си представа. В случаите, когато той би сключил сделката
дори и да знаеше действителното състояние на нещата, деянието не представлява
измама. Установява се по делото, че след настъпването на неплатежоспособността
на свид. А.К.Д. той по никакъв начин не е прикрил това обстоятелство, а
напротив – добросъвестно и своевременно е уведомил кредитора си за
затрудненията пред срочното изпълнение на задължението си. Съгласно чл. 5 от
сключения договор за наем незаплащането на наемната цена за един месец е
основание за изправната страна да прекрати договора. Установява се по делото
обаче, че в действителност свид. П.В.М. се е съгласила и след настъпването на
това обстоятелство действието на договора да бъде продължено. Следователно тя
сама е била съгласна и при този новонастъпил факт изпълнението на договора да
продължи.
Основателно
прокурорът акцентира и върху съставянето на запис на заповед от страната на
свид. А.К.Д., с който дал обещание за заплащането на свид. П.В.М. на
претендираната от нея сума. В случая това е сторено по най-изгодния за
последната свидетелка начин, тъй като въз основа на записа на заповед тя е
упражнила правата си по бързия и улеснен ред на чл. 417 от ГПК, като по делото
не се установява дори и в това производство свид. А.К.Д. да е правил
възражение. Не може да се приеме и че възбуждане на заблуждение е имало, когато
страните по договора за наем са се разбрали свидетелите А.и Н.Д.да продължат да
ползват жилището, а дължимите наеми за да заплатят на по-късен момент. Това е
така на първо място поради вече изясненото обстоятелство, че решението си да
покрие други свои належащи нужди вместо да се разплати със свид. П.М. свид. А.Д.е
взел в последващ момент спрямо уговорките им и с оглед на променената
фактическа обстановка, натрупвани задължения, необходимост от закупуване на
материали за продължаване на дейността му. Няма как да се изисква от свидетеля
още към месец април, когато е спрял да получава дължимото му възнаграждение от
лечебното заведение и са предоговорили отношенията си със свид. П.В.М., той да
е очаквал, че забавата ще продължи толкова дълго и ще натрупа и други
задължения. Доказателствата по делото също оборват извод свид. А.К.Д., след
като е уведомил М. за невъзможността да плаща наема, да са се разбрали да
продължи да ползва жилището, но без той да е имал намерение някога да заплати
наемната цена за периода на ползването. Както се посочи, свид. А.К.Д. е
подписвал и то нееднократно запис на заповед, с който безусловно се е
задължавал да заплати на свид. П.В.М. посочената в записа сума. По този начини
и предвид абстрактния характер на сделката последната е била освободена въобще
от задължение да доказва, че вземането произтича от договор за наем, че тя е
изпълнила своето задължение, т.е. действителната кауза. Създаден е документ,
чрез който намодателката е могла да поиска издаването на заповед за незабавно
изпълнение и директно да се снабди с изпълнителен лист за цялата описана сума,
което се доказа, че е сторила по делото. Следователно съвсем изначално и
доброволно свид. А.К.Д. е съдействал, за да може свид. М. да има надеждна
гаранция и облекчен ред да събере при необходимост и по принудителен път
вземането си.
В заключение при
така установените по делото факти съдът намира, че законът е приложен правилно
от прокурора, като по делото не се доказа да е извършено престъплението по чл.
209, ал. 1 от НК или друго престъпление от общ характер. Налице е класическа
хипотеза на неизпълнение на договорни задължения, която се регулира от
правилата на гражданското право. Правилно е определено и прекратителното
основание в атакуваното постановление на прокурора, поради което същото като
законосъобразно и обосновано трябва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание
чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за
прекратяване на наказателното производство на прокурор при Районна прокуратура
– Пловдив от 16.09.2020 г. по досъдебно производство № 43/2019 г. по описа на 03
РУ при ОД на МВР – Пловдив, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване и протестиране в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд
– Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ