№ 15627
гр. София, 29.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110146296 по описа за 2021 година
Производството е образувано по отрицателен установителен иск по чл. 67 ЗС на
К. У. в качеството му на ...., срещу С. Г. и ...... за установяване, че учреденото с договор
от 22.04.2014 г. в полза на С. Г. от ...... право на строеж за изграждане на едноетажна
сграда с идентификатор ...... е погасено по давност като неупражнено за период повече
от пет години считано от датата на учредяването му.
Ищецът твърди, че в качеството си на едноличен търговец „“ по силата на
договор за продажба от 10.03.2001 г. между него и ....... придобил правото на
собственост върху асфалтова площадка с метална барака от 54 кв. м, находяща се в гр.
......,а въз основа на нотариално заверено пълномощно от 25.06.2009 г. ответницата
станала негов търговски пълномощник. Сочи, че същата действала недобросъвестно,
включително като в нейна полза било учредено право на строеж върху площадката на
ищеца съгласно договор от 22.04.2014 г. между ...... и ответницата.
В срока по чл. 131 ГПК С. Г. и ...... правят отвод за липса на процесуална
легитимация на ищеца по изложени съображения.
Съдът, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Погасяването на правото на строеж по давност е мислимо като правна последица
само когато приобретателят има задължението да изгради вещта, т. е. процесуално
легитимиран да предявят този иск са задължително всички собственици на земята, така
както задължително всички те са учредили суперфицията, а процесуалноправно
легитимиран ответник по иска по чл. 67 ЗС е лицето, в чиято полза е било надлежно
учредено това право на строеж, което като единно такова не е реализирано в
петгодишен срок (ТР № 1 от 4.05.2012 г. по т. д. № 1/2011 г., ОСГК на ВКС; Решение
№ 207 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 393/2010 г., II г. о.; Решение № 2031 на САС
по в. гр. д. № 1800/2015 г.).
В случая ищецът твърди, че е собственик на асфалтова площадка, ведно с
изградена метална барака върху нея, но не и че е собственик на земята под самата
площадка. Поради това същият не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 67
ЗС, и то срещу самия собственик на земята. ...... като титуляр на правото на
собственост върху земята има правото да предяви такъв иск срещу ответницата в
качеството й на суперфициар, в чиято полза е учредила право на строеж върху свой
собствен имот.
С Разпореждане от 13.11.2022 г. на ищеца са дадени указания да
индивидуализира подробно собствения си недвижим имот, като го опише по актуална
скица, в това число като посочи идентификатор, граници /съседи/ и площ, както и да
уточни по какъв начин общинският имот, върху който е учредено право на строеж,
1
попада в пределите на неговия имот, като е предупреден, че при неизпълнение на
указанията в цялост и в срок исковата молба ще бъде върната, а производство по
делото - прекратено.
С молба от 30.12.2022 г. ищецът сочи, че процесната постройка се припокривала
с процесния имот с горепосочения идентификатор със застроена площ от 155 кв. м,
като заедно с това процесната площадка била с площ от 333 кв. м с допълнително
изграден кухненски блок с площ от 70 кв. м.
В дадения срок ищецът не е отстранил указаните нередовности на исковата
молба, имайки предвид, че в молбата от 30.12.2022 г. същият заявява първоначално, че
асфалтовата площадка се припокрива с процесния имот с площ от 155 кв. м, като
същевременно сочи, че площта на процесния имот била 333 кв. м, както и че „освен
процесния имот е изграден и кухненски блок с площ от 70 кв. м“. Така ищцовата
претенция остава неуточнена с оглед несъответствието в твърденията на ищеца
относно площта на процесния имот и площадката, поради което съдът не може да
изведе дали площадката се припокрива изцяло с процесния имот, собствен на .......
Съдът е длъжен да зачита единствено онези процесуални действия, извършени
от страната в законовите или дадените от него срокове (арг. от прот. от чл. 64, ал. 1
ГПК). Когато ищецът не изпълни указанията на съда относно отстраняване
нередовности на исковата молба в дадения му срок или изпълни същите указания след
изтичането на този срок, съдът е властен да върне исковата молба заедно с
приложенията (чл. 129, ал. 3 ГПК и Определение № 116 от 10.06.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 933/2022 г., II г. о.; Определение № 60122 от 15.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3191/2021 г., II г. о.; Определение № 124 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
747/2021 г., III г. о.; Определение № 397 от 12.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2897/2020 г., III г. о.; Определение № 135 от 9.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 909/2020
г., III г. о.).
В настоящия случай указанията на съда по отстраняване нередовности на
исковата молба са законосъобразни, ясни и точни и за тяхното изпълнение е даден
достатъчно дълъг срок, чието продължаване или възстановяване не е поискано от
ищеца. Липсват и представени от ищеца доказателства за наличие на уважителни
причини, породени от особени непредвидени обстоятелства, препятстващи
изпълнението на дадените му от съда указания в съответните горепосочени срокове.
При това положение, след като указанията на съда са останали неизпълнени до
изтичането на дадения от съда срок и ищецът е бил предупреден за неблагоприятните
последици при неизпълнението на указанията, същият следва да понесе процесуалната
тежест по чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба да бъде върната, а образуваното по нея
производство прекратено, имайки предвид и че съдът процедира по реда на чл. 130
ГПК с оглед извода, че е сезиран с недопустима претенция по гореизложените
съображения, като настоящият акт следва да бъде връчен и на двамата ответници с
оглед изпълнена процедура по чл. 131 ГПК и допълнително взето становище по спора
от ответницата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с предявен отрицателен установителен иск по чл. 67 ЗС
на К. У. в качеството му на ...., срещу С. Г. и ...... за установяване, че учреденото с
договор от 22.04.2014 г. в полза на С. Г. от ...... право на строеж за изграждане на
едноетажна сграда с идентификатор ...... е погасено по давност като неупражнено за
период повече от пет години считано от датата на учредяването му.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 46296/2021 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3