№ 13
гр. Варна , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица А. Тончева
Членове:Светослава Н. Колева
Десислава С. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Станислав Дончев Андонов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Десислава С. Сапунджиева Наказателно дело
за възобновяване № 20213000600141 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.
Образувано по искане на осъденото лице З. А. Й., чрез неговия
процесуален представител-адв.В.А. за възобновяване на НОХД №677/2021г.
по описа на Районен съд-Варна и отмяна на постановеното определение по
реда на чл.381 от НПК в частта, в която е определен първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за
срок от пет месеца, като се предлага да се определи първоначален „общ“
режим на изтърпяване на наложеното и приведено в изпълнение наказание
„лишаване от свобода“.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422, ал.1, т.5, във вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Осъденото лице оспорва законосъобразността на постановеното по НОХД
№677/2021г. определение, с което е одобрено споразумение за решаване на
наказателното дело, като сочи за допуснато нарушение на материалния и
процесуалния закон.
С цитираното определение №260102/19.02.2021г. по НОХД
№677/2021г. на Районен съд Варна е одобрено споразумение между прокурор
от Районна прокуратура–Варна и адв.А.Д., упълномощен защитник на обв.З.
1
А. Й. за решаване на наказателното дело, водено срещу обвиняемия за
престъпления по чл.343б,ал.1 от НК. За посоченото престъпление на
обвиняемия са били определени наказания „лишаване от свобода“, в размер
на пет месеца, при първоначален „строг“ режим и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от една година.
Определението на Районен съд –Варна е влязло в сила на 19.02.2021г. и
не подлежи на касационна проверка.
Процесуалният представител на осъденото лице изтъква, че съдебният
акт е постановен при съществено нарушение на закона и процесуалните
правила, тъй като първоинстанционният съд е приложил неправилно
материалния закон като определил първоначално „строг“ режим на
изтърпяване на определеното наказание, в размер на пет месеца „лишаване от
свобода“. Определеният първоначален режим е в противоречие с нормата на
чл.57, ал.1, т.2 ЗИНЗС/изм. ДВ, бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г./. В разрез
с чл. 382,ал.5 НПК, съдът не е предложил промени в споразумението и го е
одобрил в нарушение на материалния закон, с което е допуснал и нарушение
на процесуалните правила - чл.382 ал.7 НПК. Приемайки, че допуснатите
нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,
осъденото лице моли апелативния съд, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 425, ал.1, т.3 от НПК, да възобнови производството по
НОХД № 677/2021г., да отмени определение №260102/19.02.2021г. по НОХД
№677/2021г. за одобряване на споразумение в частта, в която е определен
първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното и на приведеното в
изпълнение наказание „лишаване от свобода“ и да определи ОБЩ режим.
Осъденото лице З.Й. се явява лично в съдебно заседание и се представлява
от адв.В.А.-АК Варна. Поддържа се искането на посоченото основание и
моли същото да бъде уважено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Варна счита искането за основателно.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъденото лице З.Й., съобрази изразеното становище на прокурора от
апелативна прокуратура и провери материалите по делото, направи следните
констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентно лице и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК
шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението по
чл.382, ал.7 от НПК, който ден съвпада с датата на постановяване на
определението, поради липсата на законова възможност за касационно
обжалване и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл.
419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК- определения, което не подлежат на
проверка по касационен ред.
2
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение №260102/19.02.2021г. по НОХД №677/2021г., Районен
съд-Варна е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното
производство между прокурор от Районна прокуратура -Варна и
упълномощения защитник на подсъдимия З.Й.- адв.А.Д. от АК Варна. Със
същото подс.Й. се е признал за виновен за извършено престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК, за което е било определено наказание „лишаване от
свобода“, в размер на пет месеца, при първоначален „строг“режим.
Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е
приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от
съда по реда на Глава 29 от НПК - "Решаване на делото със споразумение".
Съдът е бил длъжен да прецени съответствието на клаузите от
споразумението със закона и морала - чл. 382, ал.7 от НПК. В случай, че
споразумението противоречи на закона или морала, съдът е следвало или да
предложи промени в него, а при липса на съгласие- да откаже неговото
одобряване, вместо да го възприеме безкритично и да го одобри, нарушавайки
материалния и/или процесуалния закон.
В конкретният случай съдът не е извършил прецизна проверка на
съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на
съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е
пропуснал да констатира, че актуалната редакция на чл.57, ал.1, т.2
ЗИНЗС/изм. ДВ, бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г./, изисква съдът да
определи първоначално „строг“ режим за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ при наличието на една от предвидените в
съответната норма хипотези:
1.когато наложеното наказание е за повече от 5 години за умишлено
престъпление;
2.за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години
от изтърпяването на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което не е било отложено на основание чл. 66 НК, независимо от
реабилитацията и
3.за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на
условното осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се
изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години.
Видно от справката за съдимост /л.19 от бързо производство/, подс.З.Й.
е осъждан два пъти на наказание „глоба“ и веднъж на „лишаване от свобода“.
Последното е по задочна присъда на Кралство Белгия, която е приета за
изпълнение от Окръжен съд Варна. С протоколно определение
№698/22.10.2009г. по ЧНД№1292/2012г. ВОС е освободил условно
3
предсрочно осъдения Й., като е определил изпитателен срок от 6 месеца.
Лицето е освободено на 22.10.2012г., а изпитателния срок е изтекъл на
30.04.2013г. От последното до датата на извършване на деянието по
НОХД№677/2021г. са изтекли повече от пет години.
Не са налице доказателства, установяващи обстоятелството, визирано в
нормата на чл.57,ал.2 от ЗИНЗС.
Настоящия състав намира, че първоначалния режим на определеното
наказание за извършено престъпление “лишаване от свобода“ е следвало да
бъде определен на ОБЩ, на осн.чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
Съобразявайки изложеното,съдът намира, че с одобряване на постигнатото
споразумение за решаване на наказателното дело, съдът е допуснал
нарушение на материалния закон, тъй като е постановил наказанието
„лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален строг режим,
което е в разрез с нормата на чл.57, ал.1, т.2 и т.3 ЗИНЗС.
Ето защо, настоящия състав приема, че съдът постановил атакуваните
определения е допуснал съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, което дава
основание приключеното наказателно производство да бъде възобновено.
Отразеното дотук сочи, че основанието на чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348,
ал. 1, т. т.1 и 2 НПК е налично, като определението следва да се отмени, а
производството по делото да се възобнови за новото му разглеждане от друг
състав на същия съд.
Настоящият състав счита, че не може да се намеси в съществото на акта,
макар и това да е в полза на осъдения. Правомощието на съда по
възобновяване по чл.425, ал.1, т.4 от НПК не се разпростира върху
определенията, като това следва от лимитативното изброяване на актовете,
които подлежат на изменение в производството по Глава тридесет и трета от
НПК. В частност определението по чл.382, ал.7 от НПК, макар да има
последиците на влязла в сила присъда, не се обхваща от процесуалната
възможност по чл.425, ал.1, т.4 от НПК, т.к. съдът в производството по
възобновяването не може да замества волята на страните по чл.381, ал.5 от
НПК, дори това да е в полза на осъдения /Р 253- 2013-3н.о., Р 476- 2015-3
н.о., Р 507-2013-1 н.о. и др./.
С оглед изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение
№260102/19.02.2021г. по НОХД №677/2021г.на Районен съд-Варна да
4
одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство
и ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС - Варна за разглеждането му от друг съдебен
състав от етапа на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5