М О Т И В И

към Решение № 181 от 16.12.2019 година

по АНД № 775/2019 година на Районен съд – Свиленград

        

          Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава  28 от НПК.

          Бързо производство (БП) № 441/2019 година по описа на РУ – Свиленград, представляваща преписка № 1232/2019 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е внесено в Съда от Надя Митева – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание

на М.М.Н., родена на *** ***, българка, българска гражданка, живуща ***, без образование, но може да полага подпис, неомъжена, ЕГН **********, неосъждана, за това че от 25.05.2018 година до 13.11.2019 година в град Свиленград, област Хасково, като пълнолетно лице, в съучастие като извършител с О.А.И. ***, улеснила непълнолетно лице от мъжки пол - Йордан Огнянов И., роден на *** година и лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - Румяна Ангелова Стефанова, родена на *** година, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставила стая за живеене и финансови средства - престъпление по чл. 191, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от НК и

          на О.А.И., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, без образование, но може да полага подпис, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това че от 25.05.2018 година до 13.11.2019 година в град Свиленград, област Хасково, като пълнолетно лице, в съучастие като извършител с М.М.Н. ***, улеснил непълнолетно лице от мъжки пол - Йордан Огнянов И., роден на *** година и лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - Румяна Ангелова Стефанова, родена на *** година, да заживеят съпружески, без да са сключили брак, като им предоставил стая за живеене и финансови средства - престъпление по чл. 191, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.

          По внесеното Постановление е образувано АНД № 775/2019 година по описа на Районен съд - Свиленград. С Разпореждане № 3851 от 25.11.2019 година е насрочено делото при условията на чл. 376 от НПК.

В съдебното заседание, проведено на 16.12.2019 година се явява представител на Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована.  Участващият по делото Прокурор Цветослав Лазаров поддържа обвиненията, така както са предявени с внесеното Постановленвие. Изразява становище същите да са безспорно доказани от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени  съставомерните – обективни и субективни, признаци на вменените престъпления по възведената правна квалификация, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на обвиняемите. Поради това, Прокурорът пледира за признаването им за виновни и освобождаването им от наказателна отговорност като на всеки от двамата обвиняеми бъде наложено предвиденото в чл. 78а от НК административно наказание „Глоба” в размер малко над минималния, а именно около 1 200 лв. Сочи за наличие на смекчаващи и отегчаващо вината обстоятелства.

             Явяват се обвиняемите М.М.Н. и О.А.И., заедно с адвокат Д.С. – служебен защитник от БП. Обвиняемите Н. и И. се признават за виновни. Не оспорват фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата, в този смисъл поддържат изрично изявление, с признание за верност на изложените факти и за виновността си. В личната си защита, обясняват причините за поведението си и поддържат становище за освобождаването си от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, така както предлага Районна прокуратура - Свиленград, което молят да бъде в минималния размер. Последното обосновават с твърдения за наличие на смекчаващи вината обстоятелства – млада възраст и липса на доходи.

Защитникът на обвиняемите – адвокат Д.С., излага процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на Прокурора. Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за приложението на чл. 78а НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно касаят  индивидуализацията на следващите се наказания, като последните защитникът моли да са в размери на минимума на предвидената Глоба, обосновано с фактически обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи - младата възраст на обвиняемите, липсата на административни наказания, добрите им характеристични данни, фактът че са безработни, включително и се позовава на традициите и обичаите в семейната и социалната среда по произход с оглед етническата принадлежност на обвиняемите - роми.

             Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград и Харманли (по настоящия адрес на децата Йордан Огнянов И. и Румяна Ангелова Стефанова съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомени на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изпраща представител, съответно представя Социален доклад.

    Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

    Видно от приложените актуални Справки за съдимост рег.№ 1348 и рег.№ 1349, двете от 26.11.2019 година на Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, обвиняемите Н. и И. не са осъждани и не им е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

  От Характеристичните справки, изготвени от служител на РУ – Свиленград (Мл.ПИ М.Михайлов) и приложени в кориците на БП, става ясно, че Н. и И. не са предизвиквали конфликти и скандали с живущите в района; Н. не злоупотребява с алкохол, не е регистрирана като извършител на престъпления, не се издирва от органите на полицията и няма криминална регистрация; И. е регистриран като извършител на престъпление – кражба през 2002 година.

  В кориците на БП са приложени Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, от които е видно, че обвиняемите имат фактическо семейство, състоящо се от тях двамата и  непълнолетното им дете Йордан, безработни са – нямат доходи, не притежават движимо имущество, в т.ч. моторни превозно средства (МПС) с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружества и парични средства по банкови сметки; Н. не притежава недвижими имоти, а И. притежава – къща от 100 кв.м.

         Обвиняемите М.М.Н. и О.А.И. ***, като имат син - свидетеля Йордан Огнянов И., роден на *** година. Последният се запознава преди около две години по фейсбук със свидетеля Румяна Ангелова Стефанова, родена на *** година. Малко след запознанството си двамата се срещат в град Харманли, област Хасково, много се харесват и решават да станат гаджета. Срещат се по кафенетата на град Харманли. На 25.05.2018 година, когато свидетелят Стефанова става на 14 години, двамата заживяват заедно съпружески в дома на обвиняемите Н. и И.. Свидетелите И. и Стефанова започват да имат полови контакти. По това време свидетелите И. и Стефанова са на 14 години. Родителите на свидетеля И. – двамата обвиняеми, осигуряват на Йордан Огнянов И. и Румяна Ангелова Стефанова самостоятелна стая в тяхната къща, находяща се на посочения по - горе адрес и обзаведена със спалня, гардероб и маса с телевизор, където да живеят като семейство, като им осигуряват всичко необходимо за тяхното нормално пребиваване. Всички разходи – ток, вода, храна, удобства, издръжка и др., са заплащани от двамата обвиняеми. Съвместното съжителство на свидетелите И. и Стефанова продължава до 13.11.2019 година, когато последната напуска дома им и се връща в дома на своите родители в град Харманли, област Хасково, тъй като има намерение да продължи образованието си.

Възрастта на свидетелите И. и Стефанова, се установява от приложените официални документи - Справки от НБД „Население”, както и Социалния доклад на ДСП – Харманли, отдел „Закрила на детето” и от становището на социалния работник Сийка Георгиева Костадинова – представител на ДСП - Свиленград.

         Обвиняемите се признават за виновни както на фазата на БП, така и пред настоящия състав на Съда, в престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Заявяват, че са помагали финансово и са дали стая за живеене на свидетелите И. и Стефанова, тъй като се обичали и се искали. 

        Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемите и техните признания, депозирани в съдебно заседание, както и тези от БП, дадени пред разследващия орган, така също и от  останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза – Докладна записка; Писмо от ДСП – Свиленград; Социални доклади; Справки от НБД „Население”; Характеристични справки; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние; Справки за съдимост; така и от свидетелските показания от БП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – Ангел Стефанов Александров, Надежда Христова Димитрова, Йордан Огнянов И., Румяна Ангелова Стефанова и Сийка Георгиева Костадинова, последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е  напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници са взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемите, дадени в съдебната фаза на производството, които са еднопосочни, логично систематизирани, последователни, изчерпателни и кореспондиращи едни на други, не съдържат каквито и да било противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства. Направените признания от обвиняемите се подкрепят от доказателствения материал, поради което и Съдът възприема обясненията им за достоверни и ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни обясненията на обвиняемите, в които излагат фактологическа версия, съответстваща на свидетелските показания и подкрепена от тях.

            При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия М.М.Н. е осъществила със­тава на престъплението по чл. 191, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от НК и обвиняемия О.А.И. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 191, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.

Направеното Предложение на Районна прокуратура - Свиленград е основателно.

Обвиняемият М.М.Н. е родена на *** ***, с ЕГН **********. Българска гражданка от български произход. Принадлежи към ромската етническа общност. Живее в град Свиленград, ул.„Новоселска” № 43, област Хасково. Без образование е, но може да полага подпис. Не е омъжена, но живее на семейни начала с обвиняемия О.А.И.. Не е осъждана. Занимава се със сезонна работа – за около 2 месеца бере памук и маслини, като в момента е безработна.

Обвиняемият О.А.И. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Принадлежи към ромската етническа общност. Живее в град Свиленград, ул.„Новоселска” № 43, област Хасково. Без образование е, но може да полага подпис. Не е женен, но живее на семейни начала с обвиняемия М.М.Н.. Не е осъждан. Занимава се със сезонна работа – за около 2 месеца бере памук и маслини, като в момента е безработен.

Престъплението по чл. 191, ал. 2 от НК е такова против младежта предвид систематично място на посочената разпоредба в НК, като се защитават подрастващите деца, тяхното физическо, интелектуално и морално развитие. Т.е. непосредствен обект на престъпно посегателство по чл. 191, ал. 2 от НК са обществените отношения, които възникват по повод на правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите. Изпълнителното деяние „улесни” изисква от фактическа страна да се установят активни действия на обвиненото лице, насочени към създаване на благоприятни условия, субектите на засегнатото обществено отношение – непълнолетното лице от мъжки пол и това от женски пол, да заживеят съвместно с ангажимент за трайна обвързаност и създаване поколение, без да са сключили брак. 

Обективно е вярно, тъй като са установени категорично от доказателствата, различният биологичен пол на свидетелите И. и Стефанова, както и тяхната възраст. Последната е родена на *** година, от женски пол е, според данните от приложения официален документ – Справка от НБД „Население” и Социални доклади, които не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните. С оглед рождената й дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 25.05.2018 година тя е била непълнолетна, навършила 14 години, но не и 16 години. Свидетелят И. е роден на *** година, от мъжки пол е, според данните от приложения официален документ – Справка от НБД „Население” и становището на социалния работник Сийка Георгиева Костадинова – представител на ДСП - Свиленград, които също не се оспориха досежно тяхното съдържание от която и да е от страните. С оглед рождената му дата, несъмнено към инкриминирания период от време, с начало 25.05.2018 година той е бил непълнолетен. Посочените обстоятелства кореспондират с признаците на законовия състав по чл. 191, ал. 2 от НК. По делото се изясни, че двамата непълнолетни нямат сключен граждански брак, като дори и хипотезата на чл. 6, ал. 2 от Семеен кодекс (СК) („по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило 16 години, с разрешение на Районния съдия по постоянния адрес на лицето.”) е неприложима за тях, доколкото свидетелят Румяна Стефанова няма навършени 16 години.

 От обективна страна, безспорно доказано е и установяването на фактическо съжителство между свидетелите И. и Стефанова, във времето от 25.05.2018 година до 13.11.2019 година – крайният момент, визиран в Постановлението на Районна прокуратура, през който период двамата обвиняеми в съучастие като извършители са ги улеснили за това съпружеско съжителство без брак като са им предоставили стая за живеене и финансови средства. Обвиняемите са били наясно с намеренията на свидетелите И. и Стефанова да заживеят като семейство, осъзнавали са възрастта, на която двете лица се намират и това, че това е признак, който излага на риск способността им да създадат здраво, пълноценно и стабилно семейство, поради липсата на житейски и социален опит.

Сложилите се фактически взаимоотношения помежду свидетелите И. и Стефанова, така както са установени от доказателствата по делото, несъмнено наподобяват брачните, обвръзващи мъжът и жената след сключването на граждански брак, според материалните норми на действащото семейно право - СК, с присъщите права и задължения – съвместен живот в общо домакинство, обща издръжка на семейството, изпълнение на грижи в бита и осъществявани полови контакти. И доколкото е налице трайно състояние в отношенията им при съжителството, от друга страна и предвид възрастта на двете лица, улесняването на това фактическо положение се явява престъпно и законът го е инкириминирал като престъпление. Предвид изложеното,  изпълнителното деяние, безспорно е осъществено със своите обективни признаци. Касае се за продълженото престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК.

Престъпната дейност на двамата обвиняеми е при условията на съизвършителство. Т.е. деянията правилно са квалифицирани като такива по чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като двамата обвиняеми заедно са участвали в изпълнителното деяние на престъпленията, за които са им предявени обвинения - всеки един от обвиняемите непосредствено и пряко е участвал в действията по улесняване на фактическото съжителство между свидетелите И. и Стефанова, поради което всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на чл. 20, ал. 2 от НК. Благодарение на техните задружни усилия са постигнали искания от тях престъпен резултат – създали са условия за двете непълнолетни лица да заживеят съпружески, като предоставили дом за постоянно живеене и финансови средства за съществуването им. Т.е. посочената норма като част от цифровата правната квалификация на деянията, следва иманентно от предявените фактически обвинения за съучастието им в тези престъпления, във форма на съизвършителство. Налице е формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпните състави. И двамата обвиняеми добре са знаели, че свидетелите И. и Стефанова са твърде малки - и двамата са непълнолетни, но въпреки това са им помогнали да заживеят заедно съпружески, без да имат сключен брак, като са им осигурили всичко необходимо за тяхното съжителство.

Обвиняемите са пълнолетни лица, доколкото имат навършени 18 години, каквото специално качество за дееца изисква процесния престъпен състав.

          От субективна страна деянията са извършени от обвиняемите Н. и И. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Същите са имали ясна представа за биологичната възраст на свидетелите И. и Стефанова, съзнавали са видът и характера на отношенията, които установяват двамата, желаели са и пряко са целели установяването на тези съпружески отношение, но без брак. Същевременно са знаели, че това уврежда интересите на двамата младежи, които са все още деца и са на възраст, при която се оформя тяхната психическа и социална зрялост, която е ключова за бъдещата им пълнолетна личност. Съзнаването на всичко това обаче не е формирало достатъчен контра-мотив, който да откаже обвиняемите да реализират престъпното решение. Били са наясно и с предвидената в закона минимална възраст за встъпване в законен брак, а ако не са знаели са били длъжни. Волевият момент на умисъла в конкретния случай се характеризира с желанието на всеки един от двамата обвиняеми да улеснят съжителството на непълнолетните лица, въпреки законовата забрана. Следователно всеки от двамата обвиняемия е разбирал противоправния и общественоопасния характер на  деянието си и неговите последици. От тук и изводът, пряко да са целяли настъпването на общественоопасния резултат на извършените от тях престъпления, в което се обективира техния умисъл.

Предвид изложеното като пълнолетни вменяеми лица обвиняемите  М.М.Н. и О.А.И. са годни субекти на престъпленията.

        В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на двамата обвиняеми от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от тях умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”; обвиняемите не са осъждани за престъпление от общ характер; не са осъждани за престъпление от общ характер и към релевантния момент – периода на извършване на процесните престъпни деяния, те не са били освобождавани от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени вреди, каквито и не следват предвид характера на засегнатите обществени отношения, свързани с брака и семейството, следователно и касаещи етиката и нравствените, нематериални отношения. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи  което е и да е от ограниченията,  указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки двамата обвиняеми следва да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 191, ал. 2 от НК, за което да бъдат освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.

           При индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на всеки от двамата обвиняеми, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията им, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, младата им възраст, чистото им съдебно минало, доброто им процесуално поведение както на фазата на БП, така и в съдебната фаза, липсата на налагани административни наказания, чисто човешкия мотив, поради който са улеснили ненавършилия си пълнолетие син и свидетеля Стефанова, ненавършила 16 години, да заживеят на семейни начала и добрите характеристични данни на обвиняемите (приложените по делото Характеристични справки разкриват положителна оценка за личността на всеки от двамата, независимо от факта, че обвиняемия И. има регистрация за водена проверка за престъпление, което обаче е било през 2002 година, т.е. преди 17 години). Не се констатираха отегчаващи вината обстоятелства.

             Обществената опасност на деянието и на дейците не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по делото. 

Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на всеки от двамата обвиняеми и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България.

             При определяне размера на наказанията на всеки от двамата обвиняеми  Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото им състояние – не работят към настоящия момент, нямат други доходи, но са в работоспособна възраст и дължат издръжка на непълнолетното си дете, с имотното им положение – не притежават МПС, обвиняемият Н. не притежава и недвижими имоти, а обвиняемият И. притежава къщата, в която живее семейството им, и със семейното им такова – неомъжена/неженен, но имат непълнолетно дете. Отчете се също така и етническата принадлежност на двамата обвиняеми и на свидетелите И. и Стефанова, изводима от писмените доказателства, към социална и етническа група с ноторно известни традиционни обичаи при женитбата в ранна възраст и преди пълнолетието, наред с това и непродължителното улесняване на съжителство между свидетелите И. и Стефанова – по-малко от година и половина според инкриминирания период от време. Взе се предвид и факта, че към настоящия момент свидетелят Стефанова вече е напуснала дома на двамата обвиняеми и живее при родителите си като продължава да учи. 

          С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дейците, Съдът постанови Решението си, с което призна всеки от двамата обвиняеми за виновни, освободи ги от наказателна отговорност и им наложи справедливи административни наказания при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 191, ал. 2, вр.чл. 20, ал. 2 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на по 1 000 лв. Така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна степен върху личността на всеки от двамата нарушители като предизвикат положителни промени в съзнанието и ги мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с тези по-малки по обем принуди да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях всеки от двамата обвиняеми ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност всеки от тях да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството им за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допускат занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определените при горепосочените съображения наказания на всеки от двамата обвиняеми, Съдът намира за една адекватна на извършените престъпления санкции и необходими за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

        За пълнота на настоящото изложение трябва да се посочи следното: не е налице малозначителност на случая дори и с оглед на обичаите на ромския етнос, чийто представители са обвиняемите, тъй като това не води до изключване на обществената опасност на деянието, като съображенията за това са следните: съгласно българското законодателство, както и изрично предвидено е в чл. 1 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 година (, ратифицирана с Решение на Великото Народно събрание от 11.04.1991 година, ДВ, бр. 32/1991 година, в сила от 03.07.1991 година), че „дете” означава всяко човешко същество на възраст под 18 години, освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по - рано. В този смисъл, субектите на засегнатото обществено отношение от престъплението по чл. 191, ал. 2 от НК – непълнолетно лице от мъжки пол и ненавършило 16 години лице от женски пол – са деца и като такива се нуждаят от специални грижи и помощ. Тяхната физическа и умствена незрялост се презумира, че съществува до момента, в който станат дееспособни и могат да взимат самостоятелно решения и да отговарят лично за постъпките си – навършването на възраст от 18 години. Съгласно чл. 27 от Конвенцията, всяко дете има право на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, или иначе казано Държавата, а още повече родителите им, имат задължение да осигурят най-добър интерес на детето. Това означава, че съобразно неговата възраст следва да се осигурят такива условия за психофизичното му развитие, че то постепенно да навлиза в живота, като е обществено неприемливо преди да е настъпила изискуемата по закон физическа и психическа зрялост - с навършването на 18 години, дете да създава семейство. Следователно родителите са тези, които следва да осигурят правилния растеж на детето, като създаването на условия за противното, както са сторили двамата обвиняеми, води до преждевременно съзряване, за което децата не са подготвени. Ето защо, поведението на обвиняемите не само е обществено укоримо, но законодателят го е обявил и за противоправно, и наказуемо. Наличието на особени обичаи на ромския етнос, при които е характерно деца да съжителстват съвместно, не може да обуслови липса на обществена опасност на деянието, защото в едно съвременно общество, приоритет е даден не на религията или обичая да регулират обществените отношения, а правните норми, спрямо които всички дължат изпълнение с оглед защитата на всяка отделна личност. Освен това, ако се изхожда от обстоятелството, че ромските традиции изключват отговорността на представителите му, то само за гражданите, които не са от този етнос, ще е допустимо наказателно преследване, което означава различно третиране при равни други условия на закона. Също така, всяко дете, независимо от етноса му, до навършването му на 18 години, има право на закрила, която да обезпечи неговото нормално интелектуално, духовно и социално развитие.

              Относно разноските:

            По делото в хода на производството не са направени разноски, като при признаването на двамата обвиняеми за виновни по предявените обвинения, Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди всеки от тях да заплати единствено  дължимата държавна такса  в размер на по 5 лв, в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи, вносима по Бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Свиленград.

           Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

 

                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

                                                                (Кремена Стамболиева)