Решение по дело №316/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

РЕШЕНИЕ

№   126

град П., 12.08.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на дванадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

при участието на секретаря Нина Стоянова и в присъствието на прокурора Румен Боев, след като разгледа докладваното от  съдията - докладчик  ИВ. РАНЧЕВ ВНОХД № 316 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на Глава 21 от НПК.

С Присъда № 15/03.06.2020 г. по нохд №151/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик подс. Г.Б.К.,*** е признат за виновен в това, че на 24.07.2019 г., в Църква „С.П.”, на ул. „С.П.” № ** в гр. П., е отнел чужди движими вещи – парична сума на обща стойност 700 лева от владението на църквата с МОЛ о.Д. П. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил заплашване, за да запази владението върху откраднатите вещи – размахал нож към М.Р.Т.от гр. П. и му се заканил с думите „Ей, сега ще те заколя”, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, букви „а“ и “б” от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК е ОСЪДЕН на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ и „б“ от ЗИНЗС е постановено така наложеното на подсъдимия Г.Б.К. наказание от 7 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

На основание чл.59, ал.1 и ал. 2 от НК е приспаднато от така наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, както и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 26.07.2019 г.

В жалбата на адв. П., като служебен защитник на подс. Г.К. се изтъква, че постановената присъда е неправилна и несправедлива. Първото му твърдение е, че деянието на подсъдимия, незаконосъобразно е квалифицирано като грабеж, тъй като вещта е отнета от владението на църквата, като едва впоследствие при отдалечаването на К., последният при опита на св. Т. да го спре, го е заплашил с нож. Затова счита, че не са налице условията на чл.198, ал.3 от НК за извършване на грабеж, когато деецът е бил заварен на мястото на престъплението като е употребил сила или заплашване, за да запази владението върху отнетата вещ. Затова се иска преквалифицирането на деянието като кражба по смисъла на чл.196, ал.1, т.1 от НК и оправдаването на подсъдимия по първоначалното обвинение за грабеж. На второ място се твърди, че наложеното наказание е несправедливо, тъй като клисарката на църквата е оставила парите без надзор  в незаключено чекмедже на масата, като с поведението си е предпоставила извършването на деянието. Затова се иска от въззивния съд, по гореизложените доводи да измени присъдата и да намали наказанието като размер.

На Окръжна прокуратура – П. е съобщено за постъпилата въззивна жалба, но не е взето отношение.

В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура –П. изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, като не са налице посочените от защитата обстоятелства, налагащи преквалифицирането на деянието като кражба и наличието на  смекчаващи отговорността обстоятелства, налагащи заключението за намаляване на наложеното наказание. Поради тези причини намира присъдата за справедлива и предлага потвърждаването й.

Подс. Г.К., лично и чрез своя служебен защитник – адв. П.П. *** заявяват, че поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения. Основните доводи на подсъдимия са свързани с неправилното приложение на материалния закон по чл.198, ал.3 от НК и се отправя искане за преквалифициране на деянието по по-леко наказуемата разпоредба на чл.196 от НК. На следващо място се посочва, че на подсъдимия е определено твърде сериозно по размер наказание, което не е съобразено с младата му възраст, тежко социално положение, оставените от клисарката на църквата без надзор вещи и се иска неговото намаляване. 

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Подадената жалба е частично основателна.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – П. по внесен обвинителен акт срещу подс. Г.Б.К. за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.

След провеждане на разпоредителното съдебно заседание и произнасяне по въпросите по чл. 248, ал.1, т.1 - 8 от НПК, подсъдимият се е признал за виновен и е отправил искане, подкрепено със становището на защитника му, делото да се разгледа по реда на чл.371, т.2 от НПК, т.е. за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК.

Първоинстанционният съд, законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по този ред, като на основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК е установил, че направеното от подс. К. самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При тези условия, съдът правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

Св. Н.Д. работи като ** в Църква „С.П.”,  в гр. П. на ул. „**” № *. На 24.07.2019 г. св.  Д. била на работа в Църквата, първа смяна – от 07,00 до 12,30 часа. Богослужението започнало около 08,00 часа и в храма били общо четири служебни лица – о. Х. и още три служителки, които пеели в църковния хор. Св. Д. продавала свещи на маса /бюро/, намираща се в непосредствена близост до входа на Църквата, от дясната страна. Парите от продажба на свещи и тамян св. Д. поставяла в портмоне, което държала в чекмеджето на масата заедно с личния си мобилен телефон. Около 09,10 часа богослужението продължавало, когато св. Д. напуснала мястото за продаване на свещи и отишла да почисти свещниците. Докато премахвала и изхвърляла изгорелите свещи, тя забелязала мъж от ромски произход в близост до масата, на която продавала. Мъжът бил на възраст около 30-35 години, висок около 160-170 см., със слабо телосложение, с черна коса и черна кожа. Същият бил облечен с анцунгово долнище и завързана дреха на кръста. Свидетелката го попитала, дали желае нещо, но вместо да й отговори, мъжът се забързал към изхода на Църквата. На свидетелката й направило впечатление, че мъжът куца и със затруднение преминал през прага на входа на Църквата. Св. Д. се усъмнила и веднага проверила портмонето, в което държала служебните пари. Установила, че липсва цялата сума от 700 лева в банкноти от по 5, 10, 20 и 50 лева. Силно притеснена, св. Д. побягнала след мъжа и го видяла да излиза от входната врата на Църквата и да тръгва в посока на дясно, към жилищните блокове на ул. „С.К.”.

По това време на улицата пред църковния храм бил св. М.Т.., който просел пари. Той също видял мъж да излиза от Църквата и да побягва в посока жилищните блокове, като му направило впечатление, че накуцва с единия крак. В този момент клисарката Д., виждайки св. т. на входа, му извикала да догони непознатия, защото е откраднал парите от Църквата. Св. т. веднага изтичал след крадеца и след около 30 метра по улицата го настигнал. Притиснал го и му казал да върне откраднатите парите. В този момент, мъжът извадил нож, размахал го към св. т., напсувал го и го заплашил с думите „…Ей сега ще те заколя”. Св. т., притеснен за живота си, се отдръпнал и се върнал в Църквата, а извършителят избягал по улица „С.К.”.

Св. Д. веднага уведомила по телефона за случилото се св. Д.Б. – свещеник в Църквата „С.П.” и Председател на Църковното настоятелство.

Още на същия ден св. Д. посетила и Полицейски участък „И.” към РУ на МВР - П. и подала сигнал за извършения грабеж. Пред началника на участъка – св. И.Г., свидетелката дала подробно описание на извършителя – мъж от ромски произход, нисък на ръст, облечен с черна тениска и тъмни на цвят панталони, със завързана дреха на кръста.

Проведени били оперативно-издирвателни мероприятия, при които са установени самоличността и местоживеенето на извършителя на престъплението – подс. Г.К. ***, известен с прякор „***”, с множество криминални прояви.

На 25.07.2019 г. подс. К. бил задържан и пред полицейските служители К.У., Д.Д. и И.П. е направил извънпроцесуални самопризнания. Обяснил, че на 24.07.2019 година сутринта е влязъл в Църквата „С.П.” в гр. П., откъдето откраднал сумата от 665 лева. След това от автобусната спирка, в близост до сградата на КАТ - П. се качил на автобус за гр. П.. Когато пристигнал в града, отишъл в квартал „С.” и с откраднатите пари си върнал дълг от 220 лева и си купил хероин. Останалата част от парите подсъдимият похарчил за храна, дрехи и алкохол, след което се прибрал в гр.П..

В хода на разследването са извършени разпознавания на лице, за което са съставени протоколи /стр. 11-12 от ДП/. Св. Д. е разпознала като извършител на грабежа лицето под № 1, което е подс. К., по телосложението, по ръста, по тъмната коса и черните ръце. Св. т. е разпознал лицето под № 3, което е подс.К., по височината, по лицето и по черната кожа.

Подс. Г.К. е многократно осъждан с общо 30 влезли в сила осъдителни съдебни акта, за извършени основно престъпления против собствеността, като по част от присъдите е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода” /Справка за съдимост на стр. 22-35 от ДП/.

С оглед на предходните осъждания на подс. К., престъплението по обвинителния акт се явява извършено от него при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, като двете му последни осъждания са, съответно:

 С присъда № 165 от 28.09.2017 г. по НОХД № 1606/2017 г. на Районен съд - П., влязла в законна сила на 14.10.2017 г., с която Г.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т. 4,вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и му е било наложено наказание от 1 година лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.

   С присъда № 164 от 28.09.2017 г. по НОХД №  1407/2017 г. на Районен - съд П., влязла в законна сила на 14.10.2017 г., с която Г.К. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал.1 т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.

 С протоколно определение от 14.12.2017 година по ЧНД № 1935/2017 г., влязло в сила на 30.12.2017 г. на Районен съд П., съдът е кумулирал наказанията по НОХД № 1407/2017 г. и по НОХД № 1606/2017 г., двете на РС - П., като е определил едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 8 месеца.

Наказанието е изтърпяно от подс. Г.К. в периода от 08.05.2017 г. до 27.10.2018 г. От изтърпяване на наказанията по посочените дела не е изтекъл 5 - годишния срок по чл.30 от НК.

Горната фактическа обстановка, обосновано е приета за установена от събраните гласни доказателства, сред които се открояват, направеното от страна на подс. К. самопризнание относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели – Д.Б., Н.Д., м. т. и И.Г., които са обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

От обективна страна, основните факти по делото се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - протоколи за разпознаване на лица от свидетелите Д. и т., справка за съдимост, характеристична справка за подсъдимия и др.

Въз основа на горепосочените многобройни гласни и писмени доказателства, съдът е достигнал до закономерния извод, че те описват по един безсъмнен и непротиворечив начин приетата за установена фактическа обстановка. Събраните доказателства, противно на доводите на защитата, са взаимно допълващи се и водят до един-единствен извод за извършване на настоящото престъпление от подсъдимия К..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че подсъдимият Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198, ал.1, вр. чл. 29 ал.1, б.„а“ и „б“ от НК, тъй като на 24.07.2019 г., в Църква „С.П.”, на ул. „С.П.” № 5 в гр. П., е отнел чужди движими вещи – парична сума на обща стойност 700,00 лева от владението на Църка „С.П.” с МОЛ о.Д. П. Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил заплашване, за да запази владението върху откраднатите вещи – размахал нож към М.Р.Т.и му се заканил с думите „Ей сега ще те заколя”, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Действително от обективна страна е установено, че подс. К. е осъществил вмененото му инкриминирано деяние, тъй като на инкриминираната дата и място е отнел от владението на църква „С.П.“ в гр. П. чужди движими вещи - паричната сума от 700 лева с намерението противозаконно да ги присвои. Конкретната църква е местно поделение на Българската православна църква и има статут на самостоятелно юридическо лице, като се представлява от председателя на Църковното настоятелство – о.Д. П. Б., видно от приложената по делото разпечатка от Регистър „Булстат – Справки“[1]. Затова и в обвинението е посочен като официален представител и материално-отговорно лице на църковния храм - св. Б.[2]. В този смисъл, обстоятелството, че сумата се е намирала в портмонето на клисарката на църквата – св. Д., макар и да не е отразено в повдигнатото обвинение, не ограничава правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, защото е описано в обстоятелствената част от прокурорския акт. Няма пречка предметът на посегателство да е чужд и бъде отнет не само от собственика или негов представител, но и от друго лице, в което или под чийто надзор се намира в съответния момент[3]. Поради тези причини и правилно от първостепенния съд е прието за безспорно установено от  показанията на свидетелите Б. и Д., че горепосочената парична сума е била отнета от владението на църква „С.П.“, без съгласието на представляващия свещенослужител, като е оставено без уважение възражението на защитата за липсата на прецизност в повдигнатото обвинение.

          След като подс.К. е установил фактическо владение върху процесната открадната сума, за да запази владението си върху парите, е заплашил св.м. т. от град П.. Заплашването е било обективирано, чрез размахването на нож от страна на подсъдимия към т. и заканването спрямо свидетеля с думите: „Ей сега ще те заколя”. Това обстоятелство е установено от показанията на свидетелите Т., Д. и Г., които изцяло си кореспондират и се допълват помежду си.

Св. Д. е разказала пред разследващите органи, как веднага след като е установила, че подс. К. е отнел процесната парична сума от църквата и е тръгнал да излиза през входната й врата, тя го е последвала, бягайки навън. Видяла е, че същият тръгва в посока на жилищните блокове. Затова веднага е извикала и помолила за съдействие, намиращият се на улицата пред църквата св. М. Т. да го настигне и върне парите. Св. Т. на свой ред описва в показанията си, как веднага е изтичал по улицата след подс. К. и на около 30 метра от входа на църквата го е настигнал, като му е казал да върне на жената портмонето с откраднатите пари. Тогава К. е извадил нож и го е напсувал и заплашил, че ще го заколи. Затова и св. т. се е  уплашил и се е върнал обратно към църквата, а подсъдимият е избягал по съседната улица „С.К.“. Впоследствие св. т. е разказал веднага за случилото се на св. Д., а впоследствие и на полицейския служител – св. Г., което се потвърждава и от техните показания. На следващия ден подсъдимият е бил заловен и успешно разпознат по надлежния процесуален ред от свидетелите Д. и т..

Противно на възраженията на защитата, законосъобразно окръжният съд е преценил при така събраните гласни доказателства, че са налице съставомерните белези на престъплението по чл.198, ал.3 от НК, според което грабеж е и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението си върху откраднатата вещ.

Тази разпоредба очертава една особена форма на престъпна дейност, при която един вид престъпление – кражба, прераства в друг вид – грабеж, който го поглъща, като и двата състава са насочени към един и същ обект на защита – условията за нормално и безпрепятствено функциониране на правото на собственост върху движимите вещи. Затова и за наличието на съставомерно деяние по този текст се изисква деецът първоначално да е извършил кражба /довършена/ на движима вещ, чието владеене цели да запази, като същевременно трябва да е бил заварен на местопрестъплението. И на финала изпълнителното деяние да се изрази с употребата на сила или заплашване, за да се запази владеенето върху неправомерно отнетата движима вещ[4].

В настоящия казус първоинстанционният съд правилно е преценил, че подсъдимият с първоначалните си действия е осъществил кражба с отнемането на портмонето с паричната сума от 700 лева, като напускайки църквата е упражнил спрямо вещите трайна фактическа власт, когато на разстояние от около 30 м. по молба на св. Д. е бил застигнат от св. т.. Последният изрично е поискал от него да върне парите, като подс. К. с действията си по изваждане на нож, съпроводени с отправянето на репликата, че ще заколи свидетеля, реално е осъществил и втората част от изпълнителното деяние – заплашване, с което е целял да запази владението върху отнетите непосредствено преди това в църквата парични средства. И това му е позволило да избяга с отнетото. 

В действителност, заключителните инкриминирани действия от страна на подс. К. не са били осъществени в църквата, т.е. на мястото, където са отнети първоначално парите, а на разстояние от около 30 м. от нея на улицата. Но междувременно църковната служителка - св. Д. е последвала навън извършителя, като веднага е казала на св. т. за стореното и го е помолила за помощ. И в резултат на действията на свидетеля, подсъдимият е бил застигнат от него в непосредствена близост до местопроизшествието – църквата и то на същата улица, като изрично е поискал да върне портмонето с парите, като е последвала заплахата спрямо неговия живот.

Напълно резонно е преценено, наличието на установена пряка връзка на осъщественото от страна на подс.К. заплашване спрямо свидетеля т., с оглед запазването на владеенето на вещите в резултат на извършената непосредствено преди това кражба на парите от св. Д. в близката църква и изминалото сравнително кратко време между двете прояви. Поради тези причини съдебната практика приема, че извършената кражба се квалифицира като грабеж, не само когато завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху открадната вещ, но и когато кражбата е завършена, но по място и време деецът се е намирал в непосредствена близост и връзка с мястото и времето на извършването й, т.е. действията му са съединени с връзката на фактическото единство, основано на общата цел[5].

На следващо място, обстоятелството, че има различие между лицата, спрямо които са осъществени – първоначалното отнемане на движимата вещ и впоследствие отправянето на принудата за запазването на владението върху нея, както и близостта на местоизвършването на двете деяния от подсъдимия, отново не водят до прекъсване на причинно-следствената връзка между тях, след като действията на свидетелите Д. и т. са били в пълен синхрон[6].

Вярно, св. т. не е присъствал при извършването на кражбата в църквата от страна на подс. К., но веднага след това е бил уведомен за случилото се от св. Д., като е предприел и преследването на посочения от нея автор. Настигнал го е на сравнително близко разстояние на същата улица и го е притиснал, като не му е позволил да продължи бягството и е поискал да върне откраднатото портмоне с парите, т.е. са съвсем очевидни намеренията му, не да отнеме на свой ред „плячката“ от подсъдимия, а да се възстановят взетите преди това от църквата движими вещи[7].

В този ред на мисли, няма как да се възприеме за логична тезата на защитата, че „подсъдимият не е чул и не е разбрал за дадения словесен мандат на т. да върне вещите и го е възприел като нападател, който ще му отнеме владеенето на парите и после евентуално присвои, без да ги върне на църквата“ и да е действал при условията на неизбежна отбрана с извадения нож и отправената в отговор заплаха. И това е така, защото по делото е установено, че св. т. изрично е поискал от подсъдимия да върне отнетата, идентична по своите белези вещ с парите, а не да му се даде в негов интерес и полза. Отделно е недопустимо позоваването от страна на подсъдимия на института на неизбежна отбрана по чл.12 от НК, тъй като вещите са били отнети преди това, чрез престъпление, предизвикало правомерната намеса на св. т..

Не отговарят на установената фактология по случая и изложените в жалбата предположения, че тъй като двамата са роми по произход и се познават, са си нямали взаимно доверие. Затова подсъдимият си е помислил от една страна, че могат да го измамят и ако върне парите, после евентуално ще се присвоят от свидетеля, без да се върнат на църквата. И т., осъзнавайки на свой ред съмненията на подсъдимия, го е задържал, за да не избяга, защото не е очаквал да му даде парите в очакване намесата на органите на реда.

На следващо място не биха могли да се възприемат за обосновани и възраженията на защитата, че „заплахата е била извършена от страна на подс. К. единствено с цел - да се освободи от притискането /задържането/ на т., като пряко и непосредствена пречка за бягството му, а не за да запази владеенето върху отнетата вещ“.

Напротив, от показанията на св. т. се установява, че подс. К. много добре е разбрал, поради каква причина е бил притиснат – за да върне отнетото непосредствено преди това портмоне с пари от църквата, а не да се възпрепятства неговото бягство. И това е така, защото за дееца е нямало обективна пречка да върне отнетите вещи като ги предаде на свидетеля, след което ако не бъде освободен, да използва за заплашване ножа, за да избяга и тогава бихме били изправени пред съвсем друг вид съставомерна дейност[8]. 

От субективна страна при извършване на престъплението подс. К. е действал при пряк умисъл - с целени и настъпили обществено-опасни последици.

Затова и тезата на защитата за нарушение на материалния закон с възприетата правна квалификация, че извършеното от подс. К. престъпление е кражба, а не грабеж, с искане за преквалифициране на деянието по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 НК, обосновано не е споделена.

Правилно и законосъобразно е преценено, че подс. Г.К. е извършил настоящото престъпление при условията на опасен рецидив по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.29, ал.1, б. “а“ от НК, т.е. след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 при позоваването на посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт два съдебни акта: Присъда № 165 от 28.09.2017 г. по НОХД № 1606/2017 г. на Районен съд - П., в сила от 14.10.2017 г., за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.3 и т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК с наложено наказание от 1 г. лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим и Присъда № 164 от 28.09.2017 г. по НОХД №  1407/2017 г. на Районен - съд П., в сила от 14.10.2017 г., за престъпление по чл. 196, ал.1 т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б”, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с наложено наказание от 1 г. и 8 м. лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.

Но видно от протоколно определение от 14.12.2017 г. по ЧНД № 1935/2017 г., влязло в сила на 30.12.2017 г. на Районен съд - П., съдът е кумулирал наказанията, наложени с горепосочените присъди по НОХД № 1407/2017 г. и по НОХД № 1606/2017 г., като е определил за изтърпяване едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на 1 година и 8 месеца. Наказанието е изтърпяно от подс. К. в периода от 08.05.2017 г. до 27.10.2018 г., като от тогава не е изтекъл 5- годишният срок по чл.30 от НК.

Съгласно трайно установената съдебна практика, когато се преценя наличието на опасен рецидив по чл.29, ал.1 от НК, при реална съвкупност на престъпления е налице едно осъждане по б.“а“, макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления. Затова и след като наказанията по тези присъди са кумулирани като е наложено едно общо, най-тежко наказание, деецът се счита за осъждан за едно, а не за две отделни престъпления по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК[9].

Безспорно, видно от справката за съдимост за подс. Г.К., са налице и други предходни негови осъждания /с.11 – 14 от ДП/, които сочат, че вмененото му във вина престъпление е извършено и при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, като визираните съдебни актове на с.45 от мотивите към постановената присъда.

Но при провеждането на съкратеното съдебно следствие по Глава 27, чл.371, т.2 от НПК, направеното от подсъдимия К. самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт не само трябва да се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, но и след като са одобрени с определението на съда по чл. 372, ал.4 от НПК, същите не могат да бъдат променяни или допълвани в негова вреда, така както е сторено в мотивите към постановената присъда. Затова и неслучайно допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт и само в тези предели могат да се установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност, вкл. и за приложението на относимите основни институти на наказателното право, очертаване на аргументи за обективните и субективни признаци на престъпния състав и обоснованата от тях правна квалификация, визирана в особените норми на наказателния кодекс предлагане на доводи за индивидуализация на санкционните последици и т.н. Важното е, това да е съвместимо с фактологията по обвинителния акт и да не внася съществени изменения в нейните очертания, така както е сторено в случая с направеното „допълване“ за невписаните в обстоятелствената част от обвинителния акт на още три на брой осъждания на подс. К., обуславящи наличието на опасен рецидив и по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК[10].

Поради тези съображения настоящият въззивен състав намира, че следва служебно да измени присъдата в тази й част, като подс. К. бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на вмененото престъпление по квалифицирания състав на чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3 от НК да е във връзка с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.

По отношение на индивидуализацията на наложеното наказание.

За извършеното от подс. К. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години, като може да се наложи и „Конфискация“ до ½ от имуществото на дееца.

Окръжният съд, съобразявайки така възприетата правна квалификация за извършеното от подс. К. престъпление, целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, правилно е преценил, че същото следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК.

Неоспорими са отчетените отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Г.К., сред които се открояват високата степен на обществена опасност на деянието, свързано с отнемането на пари от църковен храм, както и на самия деец, видими от предишните му многобройни осъждания, които не влияят на възприетата от настоящата инстанция правна квалификация за опасен рецидив по чл.29, ал. 1, б. „а“ от НК, характеристичната справка за висящи по отношение на него заявителски материали, налагащи извод за трайно утвърдени престъпни навици, данните, че системно злоупотребява с алкохол и наркотици, в какъвто смисъл са пространните разсъждения в мотивите към произнесената присъда.

Действително смекчаващи обстоятелства, се явяват отчетените от окръжния съд – сравнително млада възраст на дееца и невисокия размер на отнетата сума. Настоящата инстанция обаче не би могла да се съгласи с интерпретацията на съда, че независимо от трудовата ангажираност и наличието на добри доходи, видима от декларацията на семейно, материално и имотно състояние, след като подсъдимият е продължил да върши престъпления против собствеността, това обстоятелство следва да се отнася към категорията на отегчаващите такива. Напротив трудовата му ангажираност и доходи би следвало да се преценяват в негов интерес като смекчаващи отговорността обстоятелства, а съвсем отделен е въпросът, дали наличните средства са достатъчни за постигане на съответния жизнен стандарт, което е строго индивидуално. Също така и интензитетът на упражнената принуда спрямо св. т., чрез отправената вербална заплаха с извадения нож на улицата, реално не е установено по делото да е твърде висок, само с оглед на предположението на съда, че в района на църквата обикновено има много хора. Не без значение е и обстоятелството, че подсъдимият е частично оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.29, ал.1, б.“б“ от НК.

С оглед на така изложените допълнителни съображения се налага заключението, че първоинстанционният съд необосновано е преценил, че спрямо подс. К. следва да се наложи наказание при условията на чл.54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Напротив, това трябва да стане при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, малко под предвидения среден законов размер /при баланс от 10 г./, а именно от 9 години „Лишаване от свобода“, което изисква изменението на присъдата и в тази й част.

Заради проведеното съкратено съдебно следствие, съобразявайки законовата норма на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът е задължен да определи облекчено наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, като бъде редуцирано с 1/3 /с 3 години/, което изисква намаляването и на определеното от окръжния съд крайно наказание от 7 години на 6 години „Лишаване от свобода“. Последното според настоящия състав би се явило напълно справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на наказанието. В този смисъл и въззивната жалба на подсъдимия се явява частично основателна.

Въпреки промяната в размера на наложеното на подс. К. наказание „лишаване от свобода“, не се налага изменение в преценката на окръжния съд, че съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, следва определеното му, намалено наказание от 6 години лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим.

В случая очевидно е неприложимо, предвиденото допълнително наказание „Конфискация“ до ½ от имуществото на подсъдимия, тъй като по делото липсват данни за притежавано такова.

Следва на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК да се приспадне от размера на така наложеното наказание лишаване от свобода, времето през което подс. К. е бил задържан по ЗМВР, по реда на НПК от прокурора и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като един ден задържане да се зачете за един ден лишаване от свобода, считано от  26.07.2019г., в какъвто смисъл е произнасянето на окръжния съд.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени  и неотстраними процесуални нарушения.

Всичко това налага заключението, че жалбата на подс. К. е частично основателна, като следва да бъде изменена първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част.

Водим от горното и на основание чл.334, т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, Апелативният съд,

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ Присъда № 15/03.06.2020 г. по НОХД № 151/2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик в наказателно-осъдителната й част, както следва:

-  ПРИЗНАВА подс. Г.Б.К. за НЕВИНЕН и  го ОПРАВДАВА, в частта по повдигнатото му обвинение по квалифицирания състав на престъплението по чл.199, ал.1, т. 4, вр. чл.198, ал.3 от НК да е извършено във връзка с чл.29, ал.1, б.“б“ от НК и

- намалява размера на наложеното му наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА от СЕДЕМ ГОДИНИ на ШЕСТ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15 - дневен срок от съобщаването му.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                          

                                          2.