№ 637
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Петя Алексиева
Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508048 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Ю.Б. АД срещу разпореждане от 11.05.2021 г. на
ЧСИ Г.К. с рег. № 924 и район на действие СГС, с което е отказано да бъдат намалени
разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя по изп. дело № 296/2021 г. и за
таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от
780 лева е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на изпълнението и липсата
на необходимост от предприемане на действия по принудително изпълнение от
представителя на взискателя за удовлетворяване на вземането на последния, изведена от
функциите на банката и възможността за удовлетворяване на вземанията по изпълнителния
лист. Иска се отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител.
Взискателят А.Т.А. е подал възражения по жалбата, навеждайки доводи за
неоснователност поради дължимост на адвокатско възнаграждение и за защитата по
изпълнението, като в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител също
заявява становище за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното
действие, възраженията по нея и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
следното:
Производството по изп. дело № 296/2021 г. по описа на ЧСИ Г.К. и с район на
1
действие СГС е образувано по молба от 13.04.2021 г. на взискателя А.Т.А. по изпълнителен
лист от 26.03.2021 г., издаден въз основа на влязъл в сила съдебен акт по гр. дело №
18115/2018 г. на РС – Варна, за заплащане от длъжника Ю.Б. АД на взискателя А.Т.А. на
сумата от 236.40 лева – възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАДв за оказана безплатна правна
помощ по производството на Д.П.Н..
Молбата на взискателя А.Т.А. е подадена чрез процесуален представител – адв. П.В.,
като с нея е възложено на възложено на съдебния изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ
да избере и способ за изпълнение. Според представения към молбата договор за правна
защита и съдействие от 06.04.2021 г. уговореното и заплатено от взискателя на адвоката
възнаграждение за образуването на изпълнителното производство и защитата при
провеждането на принудителното изпълнение е размер на 300 лева – 200 лева за
образуването на производството и 100 лева за събиране на сумите по изпълнението,
възложено в тежест на длъжника със сумата от 112.37 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, с
обективираното в поканата на съдебния изпълнител разпореждане за разноските.
На 14.04.2021 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение
до длъжника, връчена на последния на 16.04.2021 г.
Длъжникът е направил възражение на 23.04.2021 г. и 27.04.2021 г. за прекомерност
на възложеното му адвокатско възнаграждение и пропорционалната такса и е поискал от
съдебния изпълнител същите да бъдат намалени в минималния размер от 200 лева по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
съобразно него пропорционално да бъде намален и размерът на таксата по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ.
На 29.04.2021 г. са представени и доказателства за нареждане от длъжника на сумата
по поканата за доброволно изпълнение – 648.77 лева, видно и от преводно нареждане от
същата дата, като преводното нареждане е осъществено на 05 май 2021 г., т. е. в
двуседмичния срок за доброволно изпълнение.
С разпореждане от 11.05.2021 г. във връзка с така направеното от длъжника
възражение съдебният изпълнител е отказал да намали възложените му по изпълнителното
производство адвокатско възнаграждение и пропорционална такса, което е съобщено на
длъжника на 17.05.2021 г. и обжалвано от последния.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата от 27.05.2021 г. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от
съобщението за връчване на обжалваното разпореждане. Същата е допустима – насочена е
срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния
изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното производство се урежда по
правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
2
извършване на изпълнителни действия и за извършването на други действия, като размерът
и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от
частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл.
79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес - чл.
82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в изпълнителното
производство само в три случая. Когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния
лист, защото е платил дълга си преди това, респ. при прекратяване на изпълнението на
друго основание по чл. 433 от ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или отменени от съда или когато разноските, направени от взискателя са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от процесуалния
представител на взискателя, са свързани с образуването на изпълнителното производство по
чл. 426 от ГПК. При наличието само на подадена от последния молба за образуването на
изпълнителното производство и погасяването в срока за доброволно изпълнение на
паричното вземане на взискателя по изпълнителните листове по предприетото
принудително изпълнение срещу длъжник, за който поначало се предполага, че разполага с
необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение, следва несъмненият
извод, че единствените извършени от процесуалния представител на взискателя действия са
свързани с образуването на изпълнителното производство.
Предвид тези съображения възнаграждението за адвоката на взискателя следва да се
определи по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения като адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство в минималния размер от 200 лева, но не и като такова за
предоставена адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на
изпълнителни действия по него. Двете възнаграждения не се кумулативни, а самостоятелни
по своето основание и ред за определяне на техния размер и са обусловени от спецификата
на изпълнителното производство и дадената от закона изрична възможност на длъжника да
погаси дълга си в срока за доброволно изпълнение, което изпълнение в този срок прави
ненужна защитата на взискателя с предприемането на изпълнителни действия по
производството. Именно поради тези съображения законодателят е изключил възможността
за възлагане върху длъжника и на разноските за изпълнителните способи, които не са
приложени, респ. ненужни за принудителното изпълнение на дълга – чл. 79, ал. 1, т. 3 от
ГПК. Следователно заплащането на адвокатско възнаграждение в по-голям размер от 200
лева за процесното изпълнение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ето защо, обжалваното разпореждане, с което отказано намаляване на възложените
на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение на сумата от 200 лева, следва да бъде
3
отменено.
Изводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение води до основателност и
на искането на жалбоподателя за размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ, определена върху незаконосъобразно възложеното от съдебния изпълнител
адвокатско възнаграждение от 100 лева – разликата над сумата от 200 лева до сумата от 300
лева.
По изложените съображения Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.Б. АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, разпореждане от 11.05.2021 г. по изп. дело № 296/2021 г. по описа на ЧСИ
Г.К. с рег. № 924 и с район на действие Софийски градски съд, с което е отказано
намаляване на разноските по принудителното изпълнение за адвокатско възнаграждение от
300 лева на сумата от 200 лева и за пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ,
определена върху възложеното от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение от 100
лева – разликата над сумата от 200 лева до сумата от 300 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4