Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На първи октомври две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2154 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.2.“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес за призоваване в гр. Балчик, ул.
„Черно море” № 5 против Наказателно постановление № 03 – 011648 от 18.09.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с
което на дружеството -жалбоподател е било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 413, ал.2 КТ за допуснато нарушение
на чл.16, ал.1, т.6 Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 139 от Правилника за безопасност и здраве при
работа с електрически уредби и електрически топлофикационни централи и по
електрически мрежи.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено
при неспазване на предвидената процедура, тъй като посоченият в АУАН свидетел
не е присъствал при установяване на нарушението, като не са посочени ЕГН и
точен адрес на същия,визират се като нарушени и нормите на чл.53 и чл.54 от ЗАНН, като се приема, че санкционираното дружество е „нарочено” за извършител
на нарушението, без да е изследвана конкретната фактическа обстановка, твърди
се, че има писмени доказателства, че е бил извършен процесният
инструктаж, излагат се аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН,
оспорва се компетентността на АНО, като се иска отмяна на НП, а в условията на
евентуалност се иска редуциране размера на наложеното административно наказание
и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, който не е намерен на
посочения по делото адрес и на известния адрес от ТР, не се представлява, не
ангажира други доказателства и не изразява становище по същество.
Въззиваемата страна се представлява в с.з. от
ю.к О., която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество/ преди
възобновяването/ моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно,
като аргументира доказаност и съставомерност
на нарушението и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 09.08.2019г., служители на
Д”ИТ”-Варна, във връзка с настъпил инцидент, извършили проверка в строителен
обект- „жилищна сграда”, находящ се в гр.Варна, ПИ
10135.2516.258 ХХVІІІ-258, кв.17 по плана на СО Манастирски рид, Бяла чешма и
Дъбравата, изпълняван от „С.2.” ЕООД.
При проверката в обекта било установено, че е пострадал е
лицето Н.Е.Н.,който е починал, като били
снети сведения от работници в обекта за настъпилия инцидент.
Установено било, че трима работници на дружеството
извършвали дейност по пренасяне на арматурно желязо с дължина над два метра до
трета излята плоча на строителния обект в близост до въздушен електропровод 20 kv. Дейността била извършвана чрез предаването на арматурно желязо от ръка на
ръка от работниците от първа през втора до трета излята плоча.
В процеса на работа пострадалото лице Н. заемащ
длъжността „общ работник строителство на сгради“, намиращ се на работната
площадка на открита тераса на втора излята плоча , държейки арматурно желязо ,
скъсил безопасното разстояние от тоководещи части под
напрежение, доближавайки намиращия се в близост до откритата тераса въздушен
електропровод, в следствие на което през работника протекъл електрически ток,
довел до смъртта му.
Предвид горното Е.Н.-*** приел, че санкционираното дружество не е изпълнило
задължението си да осигури ефективен контрол за извършване на работа по
безопасен начин без риск за живота и здравето на работещите – нарушение по
квалифицирано като такова по чл.16, ал.1, т.6 Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, вр. чл. 139 от Правилника
за безопасност и здраве при работа с електрически уредби и електрически
топлофикационни централи и по електрически мрежи.
АУАН бил съставен
в присъствието и надлежно връчен на
представляващия към онзи момент дружеството, който го подписало без
възражения.
В законоустановения
срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН,
поради което въз основа на материалите по преписката на 18.09.2019г., И.д.
Директор на Д”ИТ” издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът напълно кредитира
писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между
си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Описаната фактическа
обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК
доказателства и доказателствени средства, а именно –
АУАН и протокол за проверка, НП и др., както и от показанията на разпитаните
свидетели актосъставителя Е.Н. и св. Г.Х. – работник
на обекта и чичо на пострадалото лице.
В показанията си св. Х.
посочи, че племенникът му е бил невнимателен, въпреки че е бил многократно
инструктиран, но от показанията му става ясно, че в деня на инцидента
работниците са били сами на обекта, като очевидно се е разчитало единствено на
техния опит и разум, за да се предотврати евентуален инцидент.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна. Съдът приема, че същата е подадена в срок, доколкото липсват
доказателства за това, че постановлението е било връчено по реда, предвиден в
ЗАНН. Поради това и жалбата е приета от съда за разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбите на
чл.416 ал.1 и 2 от КТ и представената заповед, АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в законоустановения срок, поради
което съдът не споделя възраженията за липса на компетентност на АНО.
Непосочването на
ЕГН и точен адрес на свидетеля по акта не е самостоятелно основание за отмяна
на НП, тъй като безспорно той е служител на Д”ИТ”, няма спор относно неговата
самоличност, от протокола за проверка е видно, че същият е присъствал и при
установяване на нарушението, поради което съдът не споделя възраженията в тази
насока.
Разпоредбата на чл. 16, ал.1, т.6 ЗЗБУТ посочва, че при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопасен начин, като посочената бланкетна разпоредба е била запълнена с разпоредбата на чл.
139 от Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби и
електрически топлофикационни централи и по електрически мрежи, която гласи, че
без изключване на напрежението работите се извършват на безопасно разстояние от
тоководещи части под напрежение, при които е
изключено случайно приближаване на опасно разстояние до тях и не са необходими
мерки срещу такова приближаване (работи по корпуси на съоръжения, повърхности
на кабелни обвивки, извън постоянни и временни ограждения,
а също така и на разстояния от неоградени тоководещи
части, по-големи от посочените в чл. 143, ал. 1 и др.).
Действително в случая работодателят не е предприел
нужните действия да осигури безопасно разстояние от тоководещи
части под напрежение, поради което е и настъпил процесният
инцидент. Обстоятелството дали и в каква степен с проявено невнимание
пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката, по никакъв начин не
освобождава работодателя от задължението да осигури здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на тази високо рискова по естеството си дейност.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно. Доколкото обаче
разпоредбата на чл. 413, ал.2 КТ сочи, че работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лева, а по преписката няма данни за други нарушения от
страна на въззивника, съдът намира, че следва намали
размера на наложената санкция на 1500 лева.
С оглед посоченото и предвид нарочно направеното искане
за присъждане на разноски от страна на АНО съдът намира, че следва да присъди
съответната пропорционална част (при дължимо възнаграждение в минималния размер
по Наредбата в размер на 80 лева, на присъждане подлежат разноски в размер на
40 лева).
Доколкото жалбоподателят не представя доказателства за
сторени разноски съдът не намира, че следва да присъжда такива в негова полза.
Така мотивиран и на основание
чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 011648 от 18.09.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на „С.2.“
ЕООД е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000 /три хиляди/ лева на основание
чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр.
с чл. 413, ал.2 КТ за допуснато нарушение на чл.16, ал.1, т.6 Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл. 139
от Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби и
електрически топлофикационни централи и по електрически мрежи, като НАМАЛЯВА наложената санкция на 1500
лева.
ОСЪЖДА „С.2.“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна сумата от 40 лева, представляваща сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: