Решение по дело №850/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 988
Дата: 10 август 2022 г. (в сила от 10 август 2022 г.)
Съдия: Пламен Колев
Дело: 20221100900850
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 11 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. София, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в закрито заседание на десети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20221100900850 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.25 ЗТР.
Производството по делото е образувано по жаба на „Б.А.” АД, ЕИК ******** срещу Отказ
№ 20220427151334 / 29.04.2022 г. за вписване в Търговския регистър, постановен от
Агенция по вписванията по заявление с вх. № 20220427151334.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен. Излага, че ДЛР е
приело, че дружеството е придобило възмездно собствени акции с цел намаляване на
капитала срещу прехвърлянето на правото на собственост върху на недвижими имот, което
придобиване обаче не попада в хипотезата на чл. чл. 202, ал. 3 във връзка с чл.247а, ал. 1-3
от ТЗ, тъй като под „средства” от чистата стойност на имуществото Търговският закон има
предвид само „парични средства”, но не и други прехвърлими права (активи) на
дружеството, независимо дали те са (тяхната стойност е) част от чистата стойност на
имуществото на дружеството. По тази причина ДЛР е направило заключение, че за
процесното намаляване на капитала на Дружеството следва да бъдат приложени
разпоредбите за защита на кредиторите по чл. 202, ал. 1 във вр. с чл.150-153 от ТЗ.
Смята, че са спазени всички изисквания на Търговския закон, като правния извод по
спорният въпрос, заключаващ се в това дали „средства” по чл.202, ал. 3 от ТЗ означава само
„парични средства” или включва и всички останали прехвърлими права (активи) на
Дружеството, е резултат от неправилно тълкуване на длъжностното лице по регистрацията.
АВ е изложила становище за неоснователност на жалбата, преповтаряща мотивите на оказа
на ДЛР.
Съдът намери от фактическа страна следеното:
С подаденото Заявление с peг. № 20220427151334/27.04.2022г. е направено искане за
вписване на намаляване на капитала на акционерно дружество „Б.А.“ АД чрез обезсилване
1
на акции, придобити от дружеството.
Представено е решение на общото събрание на акционерите в „Б.А.” АД от 28.01.2022 г.
дружествто възмездно да придобие собствени акции (всички акции на акционерите Н.Щ.,
Е.Щ., Д.Щ. и Г.Г.) на основание чл. 187а. ал. 1. т. 1 от ТЗ за намаляване на капитала на осн.
чл. 200, т. 2 от ТЗ, срещу прехвърляне от дружеството на Н.Щ., Е.Щ., Д.Щ. и Г.Г. на правото
на собственост върху апартамент в гр. София - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.407.266.1.24.
На 13.04.2022 г. Н.Ш., Е.Щ., Д.Щ. и Г.Г. са прехвърлили (джиросали) на дружеството
изцяло своите акции, а дружеството им е прехвърлило в замяна с нотариален акт правото на
собственост върху Апартамента. На същата дата прехвърлянето на акциите е вписано в
Книгата на акционерите.
На 19.04.2022 г. общото събрание на акционерите е взело решение за намаляване на
капитала на дружеството от 592 800 лева на 310 627 лева, на основание чл. 199, ал. 1, във
връзка с чл. 200, т. 2 и чл. 201, ал. 1, предложение второ от ТЗ, чрез обезсилване на общо 282
173 собствени акции на Дружеството, придобити от него на основание чл. 187а, ал. 1, т. 1 от
ТЗ (акциите, описани по-горе) и е взело решение за съответните изменения относно размера
на капитала в устава.
ДЛР е отказало вписването на намаляването на капитала. Приело е, че дружеството е
придобило възмездно собствени акции с цел намаляване на капитала срещу прехвърлянето
на правото на собственост върху на недвижими имот, което придобиване обаче не попада в
хипотезата на чл. чл. 202, ал. 3 във връзка с чл.247а, ал. 1-3 от ТЗ тъй като под „средства” от
чистата стойност на имуществото Търговският закон има предвид само „парични средства”,
но не и други прехвърлими права (активи), независимо дали те са (тяхната стойност е) част
от чистата стойност на имуществото на дружеството. Направен е извод, че в този случай
трябва да бъдат приложени разпоредбите за защита на кредиторите по чл. 202, ал. 1 във вр. с
чл.150-153 от ТЗ.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съгласно чл. 200 от ТЗ намаляване на капитала може да се осъществи по два начина - чрез
намаляване на номиналната стойност на акциите или чрез обезсилване на акции.
В съответствие с чл.201 от ТЗ обезсилването на акциите може да се извърши посредством
два способа - чрез придобиването им от дружеството или принудително обезсилване, като
нормата на чл.187а, ал.1, т.1 от ТЗ позволява на дружеството да придобива собствени акции
само при намаляване на капитала по чл.200, т.2 от ТЗ.
Доколкото намаляването на капитала може да доведе до увреждане на правата на
кредиторите, правилото на чл.202 , ал.1 ТЗ нормира тяхната защита. Тя не се прилага когато
намаляването се извършва със собствени акции, които са напълно изплатени със средство по
чл.247а, ал.1 – 3 от ТЗ(ал.3).
В настоящия случай намаляването на капитала се осъществява посредством обезсилване на
2
придобити от дружеството акции.
Спорът се свежда до приложимостта на защитата на кредиторите в хипотезата когато
дружеството е придобило възмездно собствени акции с цел намаляване на капитала срещу
прехвърлянето на правото на собственост върху на недвижими имот, т.е. дали „средства” по
см. чл.202, ал. 3 от ТЗ обхваща само „парични средства” или включва и всички останали
прехвърлими права (активи) на Дружеството.
Чл. 202, ал. 3 от ТЗ препраща към чл. 247а, ал.1- 3 от ТЗ, като изисква съответно прилагане
на тези разпоредби . Съгласно ал.3 правилото на ал.1 не се прилага, когато намаляването се
извършва със средства по чл. 247а, ал. 1, 2 и 3. Последната нормата дефинира начина на
определяне на дивидентите и лихвите на основа на чистата стойност на имуществото и
ограниченията и изискванията, свързани с него. Следователно ако придобиването е
осъществено със средства, които определени по реда на чл.247а, ал.1 от ТЗ биха отговаряли
на условията за разпределяне на дивиденти и лихви, то би попаднало в хипотезата на
чл.202, ал.1 пр.3 от ТЗ. Търговските дружества, които разпределят дивидент, формират
печалба в парична стойност(чл.247а от ТЗ), като дивидентът в натура винаги има
определена парична стойност. Доколкото дивидент може да се заплати в натура(чл.165, ал.3
от ЗКПД), явяващо се форма на даване вместо изпълнение, то и това погашение е сводимо
под нормата на чл.202, ал.1 пр.3 от ТЗ, изключваща защитата на кредиторите.
Тъй като останалите предпоставки за вписване на заявеното намаляване на капитала са
налице, отказът следва да се отмени и се укаже да се извърши впиване.

РЕШИ:
ОТМЕНЯ ОТКАЗ № 20220427151334 / 29.04.2022 г. на Агенция по вписванията, като указва
да се извърши вписване по заявление с вх. № 20220427151334.
Решението е окончателно.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3