№ 795
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110213025 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. В. З., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 20-4332-013830/10.08.2020г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 185 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания,
както следва „глоба“ в размер на 150,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и
„глоба“ в размер от 20,00 лева за нарушение чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалвания акт. Твърди, че не е
видял, че улицата е затворена и има стачка. Други аргументи не излага.
В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. Д..
Същият твърди, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушение на процесуалните правила, както и че е бил нарушен материалния
1
закон – липсвало описание на извършеното нарушение. Излага аргументи в
посока наличието на обективни пречки жалбоподателят да възприеме
подаденият сигнал, че нарушението не било извършено виновно. Иска от съда
да отмени обжалвания акт.
Въззиваемата страна – Началник сектор към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 27.07.2020г. жалбоподателят П. В. З. управлявал личния си лек
автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. № СВ7812ВК в гр. София по бул.
„Васил Левски“ с посока на движение от бул. „Княз Дондуков“ към ул.
„Оборище“. Движението по бул. „Васил Левски“ било затворено на кръговото
кръстовище в посока „Софийски университет“. Св. И. И. – служител на ОПП-
СДВР, заедно с колегите си, се намирал на кръстовището с ул. „Московска“ в
средата на пътното платно като имало служебен автомобил, паркиран
перпендикулярно на платното, с включени светлинен сигнал. Движението
било спокойно, нямало други автомобили. Св. И. възприел от мястото, на
което се намирал лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с рег. №
СВ7812ВК, който приближавал в посока от към бул. „Княз Ал. Дондуков“
подал му сигнал със стоп палка на спре, но същият не реагирал на сигнала, а
продължил в посока към храм паметника „Александър Невски“ дори с риск
на блъсне служителя на реда.
Св. И. подал сигнал към негови колеги, намиращи се на кръстовището с
ул. „Оборище“. Същите последвало водача с мотори, спрели го и го върнали
на място на нарушението при св. И.. Последният установил лицето като
жалбоподателя П. В. З.. Допълнителна проверка установила, че лицето не е
заплатило глоба, наложена му с фиш серия К № 1717830/25.08.2017г., връчен
на 22.06.2019г. на стойност 600,00 лева.
Въз основа на посоченото на жалбоподателя в съставен АУАН серия GА
бл. № 266252/27.07.2020г., предявен на нарушителя на датата на съставянето
му, който го подписал без възражения. Актът е съставен в присъствието на св.
И. И., установил нарушението и присъствал при съставянето на АУАН.
Същият бил връчен на жалбоподателя на същата дата – срещу разписка. Въз
2
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление (НП) № 20-4332-013830/10.08.2020г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 185 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания,
както следва „глоба“ в размер на 150,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП и
„глоба“ в размер от 20,00 лева за нарушение чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – АУАН, справка-
картон на водача, показанията на свидетелите В. и св. И. И., докладни,
заповед № 8121К-13180/23.10.2019г., акт за встъпване в длъжност на Гергана
Борисова от 29.10.2019г., заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
Съдът се довери изцяло на изложеното от св. И. И.. Същият е очевидец
на нарушението като подробно разказва как на процесната дата с колегите му
опитали да спрат водача за проверка, но той не изпълнил указанията им.
Изложеното се поркевпя изцяло от показанията на св. В., който не е пряк
свидетел на нарушението, но е бил извикан за съдействие от колегите си след
случилото се и е съставил процесния АУАН. Свидетелят споделя, че съставил
акта по докладна записка на полицаите очевидци, като един от тях бил и
свидетел по акта. Показанията на двамата свидетели са логични,
непротиворечиви, изцяло кореспондират с приложения по делото писмен
доказателствен материал, съответстват напълно на обстоятелствата описани в
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, поради което съдът ги
кредитира напълно. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в
подкрепа на тезата си, че не е видял полицейският автомобил и това е
единствената причина, поради която не е спрял на подадения сигнал.
Изложеното от него, съдът възприема изцяло като негова защитна версия,
целяща само и единствено избягване на административнонаказателна
отговорност. Представените писмени доказателства – медицински документи
нямат пряко отношение към конкретния случай на извършеното нарушение.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
3
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП: „При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“
Разпоредбата е императивна като неспазването и влече след себе си
определени санкционни последици за виновните водачи на моторни превозни
средства. Те са уредени в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно
която водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
Въз основа на възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
извод, че с поведението си на пътя, жалбоподателят П. В. З. е извършил
описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй
като след като не е спрял на подадения сигнал със стоп палка, същият
4
очевидно не е изпълнил задължението си по чл. 103 от ЗДвП. По този начин е
осуетил проверка от органите за контрол и не е изпълнил тяхно нареждане за
спиране, изразено с конкретни ясни действия чрез стоп палка.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл,
тъй като действията му свидетелстват, че той ясно е видял подадения сигнал.
Голословни и неподкрепени с доказателства са останали твърденията му в
обратна посока. Същите се опровергават и от показанията на св. И., който
сочи, че почти е бил прегазен от жалбоподателя. Още повече, че се наложило
да бъде догонван, за да бъде спрян и върнат на мястото на проверката.
Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание, който е в рамките
на законоустановените предели, съдът намира за съответен на обществената
опасност на лицето и тази на извършеното нарушение, поради което и –
законосъобразен. От справката за нарушенията на водача се вижда, че същият
е наказван и за други нарушения на ЗДвП. Процесното нарушение не е
маловажно по своя характер, тъй като то е с типичната за вида си обществена
опасност и с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношения
от този тип, предмет на регулация с нормата на чл. 103 от ЗДвП.
По отношение на деянието, квалифицирано по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП
следва да се посочи, че същото не представлява административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание глоба
се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното
постановление, електронния фиш или съдебното решение или определение на
съда при обжалване. Посочената разпоредба не съдържа правило за
поведение, което да е насочено към водачите на МПС, а единствено
регламентира срока за доброволно заплащане на наложени с влезли в сила
НП, фиш или съдебен акт глоби. Поради това незаплащането доброволно на
наложена глоба води до принудителното й събиране, но не може да бъде
основание за повторно санкциониране на нарушителя. Принудителното
събиране на наложените глоби се реализира, съгласно чл. 1 от ДОПК от
органите по приходите и публичните изпълнители, въз основа на посочените
в чл. 209, ал. 2 от ДОПК актове, сред които в т. 5 е влязлото в законна сила
наказателно постановление, респ. електронен фиш. Незаплащането
доброволно на наложена глоба не би могло да бъде основание за ангажиране
5
на административнонаказателната отговорност на длъжника нито на
основание чл. 185 ЗДвП, нито на основание която и да било друга санкционна
разпоредба от закона, тъй като е недопустимо налагането на наказание, било
то и административно за неизпълнение на парично задължение. Санкцията по
чл. 185 от ЗДвП се налага в случаите, когато има извършено нарушение на
установените в ЗДвП правила, за които не са предвидени в изрична
санкционна разпоредба наказания, но не и за неизпълнение на норма,
съдържаща не правило за поведение, а указания относно срок.
По изложените съображение наказателното постановление следва да
бъде отменено в тази му част поради допуснато нарушение на материалния
закон.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Такива
не са поискани и не се установяват направени обаче, поради което и не следва
да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 и т. 5 вр. с
ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 20-4332-
013830/10.08.2020г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на жалбоподателя П. В. З., ЕГН: **********, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер от 20,00 лева за
нарушение чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 20-4332-
013830/10.08.2020г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, в останалата част, в която на жалбоподателя П. В. З., ЕГН:
********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания,
както следва „глоба“ в размер на 150,00 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
6
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7