О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………………………….
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на девети март 2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ииванова – Даскалова
като разгледа
докладваното от съдията частно адм. дело №2523 по описа за 2020г. на
Административен съд- Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.127ж във вр. с чл.41, ал.3 от ДОПК.
Образувано
е по жалба вх. № 14203/16.11.2020г. на „Лактик Фууд“ООД-гр.София срещу Протокол
за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №060701688926_3/30.10.2020г.
издаден от инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“, потвърден с Решение
№ ФК-20/04.11.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна.
В
жалбата се излагат подробни доводи с които се претендира отмяна на действията обективирани
Протокола и определеното в него обезпечение в размер на 46474,65лв. като необосновани
и незаконосъобразни. Считат че изводите на проверяващите са основавали на предположения,
а не на установени на място факти и на документите удостоверяващи наличието на
трудови правоотношения. Поради това в случая чл.121а, ал.2 от ДОПК бил
неприложим. Предприетите действия по налагане на предварителни обезпечителни
мерки били компетентността на публичния изпълнител. Същите били предприети от
органи без такава компетентност, при липса на предвидените в закона
предпоставки, при основана на предположение, а не на доказателства за обезпечителна
нужда. Твърдят липса на аргументация как установеното за броя на наетия
персонал обосновава извод, че последващо разпореждане със стоката ще направи
невъзможно или значително ще затрудни събирането на дължимите данъци. Некоректно
били изредени нередности за наличие на сделки между свързани лица, за
свързаност с лица, с установени задължения в особено големи размери и
задължения на доставчици на дружеството без конкретизиране кои са свързаните
лица и кои са сделките с тях, без доказателства за такива факти и обстоятелства.
Изтъкват, че в протокола не е посочено и не са представени доказателства за
непогасени публични задължения от дружеството, което да обоснове извода, че то
не изпълнява задълженията си и носи висок данъчен риск. В потвърждаващото решение
на директора на ТД на НАП – Варна било посочено, че дружеството има задължения в
размер на 11069,82лв., без да е конкретизирано какъв е произхода му и дали е
изискуемо. Във връзка с оспорването му и в подкрепа на твърдението, че дружеството
няма непогасени публични задължения към фиска представят удостоверение издадено
от НАП-ТД-София, че към 12.11.2020г. „Лактик Фууд“ООД-гр.София няма задължения.
Само предположение без конкретика и доказателства било посочено от органите по
приходите, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително затруднено. Предприетите действия по обезпечаване на
доказателства съгласно чл.121а, ал.3 от ДОПК водели до изискване за внасяне на
гаранция на изключително висока стойност и то в кратки срокове, за да бъде
освободена иззетата стока, а при невнасяне на гаранцията в срок съгласно
чл.121а, ал.4 от ДОПК стоката се смята за изоставена в полза на държавата. Всичко
това значително засягало правната сфера на получателя на стоката, какъвто е
дружеството, поради което за да бъдат предприети такива действия по
обезпечаване на доказателства законодателят изисква да бъде установена по
категоричен начин констатацията на органа за наличие на хипотеза в чл.121а,
ал.2 от ДОПК. В случая органите по приходите не доказали наличие на такава
хипотеза, поради което предприетите действия и определената с тях гаранция се
явявали прекомерна, несъразмерна, незаконосъобразна намеса в правната сфера на
дружеството, противоречаща на целта на закона. Претендира се отмяна на
действията и определеното обезпечение по протокола и присъждане на направените
по делото разноски посочени в списъка, включващи 50лв. -държавна такса за
образуване на делото и 2000лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът
- Териториален директор на ТД на НАП - Варна препраща жалбата до съда с административната
преписка с протокола, в който са обективирани оспорените действия, жалбата
срещу тях и решението на Директор на ТД на НАП – Варна, с което тя е отхвърлена
като неоснователна, както и доказателства за връчването му. Не депозира
становище по жалбата.
След
като разгледа оплакванията в жалбата, прецени по отделно и в съвкупност
доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест между
страните, с оглед приложимите правни норми, съдът достигна до следните
фактически установявания и правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е в срока по чл.41, ал.3 от ДОПК вр. чл.127ж, ал.1 ДОПК,
от легитимирано лице, за което е налице правен интерес да оспори обективираните
в Протокол №060701688926_3 от 30.10.2020г. действия на органите по приходите, потвърдени
с Решение № ФК-20/04.11.2020г. на Директора на ТД на НАП - Варна.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Предмет
на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство са
обективираните в Протокол №060701688926_3/30.10.2020г. действия на органите по
приходите – инспектори по приходите в ГД"Фискален контрол" при ЦУ на
НАП изразяващи се в :
I.Определяне
на обезпечение в размер на 46474,65лв., равняващо се на 30% от пазарната
стойност на стоката, обект на фискалния контрол, възлизаща на 154915,50лв.
масло от суроватка, с тегловно съдържание на мазнини непревишаващо 85%,
натурално масло;
II.Обезпечаване на доказателства по чл.40 от ДОПК със срок на действие 72 часа чрез изземване на:
-стоката
с висок фискален риск представляваща 20850кг масло от суроватка, с тегловно
съдържание на мазнини непревишаващо 85%, натурално масло;
-
придружаващите стоката документи: оригинали на ЧМР 2477314/26.10.2020г.,
декларация за съответствие, анализен сертификат -2бр., пакетажен лист-2бр.,
търговски документ.
В
жалбата не се оспорва, че стоката - масло от суроватка, с тегловно съдържание
на мазнини непревишаващо 85%, натурално масло, което е предмет на конкретния
фискален контрол е в списъка на стоките с висок фискален риск по чл.127а, ал.7 ДОПК и подлежи на такъв контрол по реда на глава ХV"а" ДОПК. Съгласно
чл.2 от Наредба № Н-2/30.01.2014г. на МФ /Наредбата/ приета на основание чл.127з
от ДОПК, фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск е
съвкупност от действия на органите по приходите с цел предотвратяване
укриването на данъци и на данъчни измами, които се извършват във връзка с
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.
Действията по фискален контрол са изброени в чл.11 от Наредбата. Съгласно чл.4,
ал.1 от Наредбата компетентността по осъществяване на фискалния контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на страната принадлежи
на оправомощените със заповед на изпълнителния директор на НАП органи по
приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
В
случая от материалите в преписката се установява, че за предприетите действия
по фискален контрол по чл.11 от Наредба №Н-2/30.01.2014г. на МФ в съответствие
с изискването на чл.4, ал.3 от Наредбата са оформени и подписани няколко
отделни протокола, които в частта на удостоверените с тях обстоятелства
представляват официални удостоверителни документи и се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила. Такъв е и процесния Протокол № 060701688926_3/
30.10.2020г. в който са обективирани действията по определяне на обезпечение в
размер на 46474,65лв. и изземване на стоката и на придружаващите я документи.
От
съдържанието на този протокол се налага извода, че фискалният контрол е
предприет от компетентни органи по чл.127а, ал.1 ДОПК, респ. на чл.4, ал.1 от
Наредба № Н-2/30.01.2014г. на МФ - инспектори по приходите с месторабота ЦУ на
НАП, Главна дирекция "Фискален контрол", които в рамките на
правомощията си са упражнили контрола по глава ХV"а" ДОПК върху
стока, попадаща в номенклатурния списък по чл.127а, ал.7 ДОПК.
От
този и др. приложени в преписката протоколи се установява, че от компетентните
контролни органи е поставено и отстранено техническо средство за контрол върху
МПС и ремаркето, с което са превозвани процесните стоки . При проверката на
30.10.2020г. в гр.Варна, бул."Цар
Освободител" №271 на мястото на разтоварване /получаване на стоката не е
констатирано нарушение на цялостта на техническота средство поставено на МПС и
на ремаркето, в които е транспортирана стоката, поради което не е била налице
предпоставката по чл.121а, ал.1 т.1 ДОПК за предприемането на действия по налагане
на предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя й - „Лактик
Фууд“ООД-гр.София.
Както
е отразено в Протокола № 060701688926_3/30.10.2020г. при проверката на 30.10.2020г.
на мястото на разтоварване/получаване на стоката е констатирано пълно
съответствие между установената при проверката вид и количество стоката и стоката
посочена в съпровождащите превоза документи. Поради това не са били налице
предпоставките по чл.121а, ал.1 т.3 и т.4 ДОПК за предприемането на действия по
налагане на предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя й.
На
проверката е присъствал Светломир Стоянов Николов– упълномощен с нотариално
заведено пълномощно да представлява "Лактик Фууд" ООД –София, с което
дружеството като получател на стоката е изпълнило задължението си по чл.13, ал.3
т.3 от ДОПК да осигури свой представител. Не е установено нарушение на забраната
в чл.13, ал.3 т.4 от ДОПК да се разпорежда със стоката, поради което не е било
налице това условие за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121а,
ал.1 т.2 ДОПК.
От
съдържанието на Протокол №180600989159_3/30.10.2020г. се установява, че към
обективираните в него и посочени по-горе действия по определяне на обезпечение
на доказателствата чрез изземване на стоката и на документите за нея, инспекторите
по приходите намерили, че са налице основания по чл.121а, ал.2 от ДОПК и
чл.121а, ал.3 от ДОПК – че при последващо разпореждане със стоката събирането
на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Този
извод те направили въз основа на установяванията си, че:
1/
при справка в „Системата за
управление на приходите“ за назначените по трудово правоотношение лица установили,
че в периода м.09.2019г. до м.05.2020г. в дружеството е имало назначени 4 лица,
а от м.05.2020г. до м.08.2020г. назначените са били 3 лица; направен е извода,
че дружеството не било обезпечено с достатъчно кадри, назначени по трудов
договор, което да гарантира безпрепятственото осъществяване на търговската му
дейност; приели че няма доказателства за достатъчно ангажиран персонал за
обезпечаване на осъществените от него сделки със стоки с висок фискален риск в
немалък размер.
2/при
проверка в информационните масиви на НАП установили факти и обстоятелства, които
преценили като индикация за риск от невъзможност на дружеството да покрие
евентуално възникнали задължения за данъци и осигурителни вноски:
-налице
били сделки между свързани лица, което било индикация за риск от неправилно
определяне на данъчната основа;
-
дружеството било свързано с лица с установени задължения в особено големи
размери;
- в
резултат на извършени ревизии била установена отговорност по чл.177 от ЗДДС за
задължения на негови доставчици – свързани с него лица;
-
съществувало съмнение за избягване на осъществяването на фискален контрол.
Основателно
е оплакването в жалбата, че така изложените фактически основания не са
конкретни и не са подкрепени от доказателства, а представляват общи
формулировки, които се основават на предположения и не могат да обосноват
извода, че ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни събирането на
дължимите данъци при последващата реализация на стоката. Поради липсата на
конкретика не може да се заключи, че е направена обективна преценка на реално
осъществени факти и обстоятелства и не на такава е основан извода на органите
по приходите, че е налице нужда от обезпечаване на доказателства, че са налице предпоставки
за изземване на стоката и определяне на обезпечение на основание чл.121а, ал.3
вр. ал.2 от ДОПК.
Обстоятелството,
че през 2019 и 2020г. в дружеството има назначени по трудов договор 3-4 лица не
е достатъчно да обоснове извод за наличие на обезпечителна нужда. Приходните
органи не са констатирали и посочили в Протокола получателят на стоката да извършва
преработка, търговия или др. дейности с нея, които да изискват наличие на
по-голям персонал с трудов договор. Не е посочен в протокола какъв е установения
от органите размер на търговските сделки със стоки с висок фискален риск, защо
е преценен като „немалък“, каква е свързаната с тях организация на дейността на
дружеството, какъв е минимално необходимия за осъществяването й персонал.
Поради това основателни са доводите в жалбата за липса на конкретика и яснота
какви са критериите, въз основа на които е прието, че търговската дейност на
дружеството със стоки като процесната не е достатъчно обезпечена с персонал, както
и че заетостта е непостоянна.
Не са
посочени доказателства, че процесната стока сама по себе си генерира вземания
за данъци, които тепърва ще възникват (какъвто извод се налага при лексическото
тълкуване на чл.121а, ал.2 ДОПК), нито че събирането им ще бъде невъзможно или
значително затруднено. Тежестта на доказване е на органите по приходите, а
тяхната преценка в тази насока следва да се основава на конкретни обективни
данни от приложени в преписката доказателства и книжа. В протокола липсват
съображения относно конкретната доставка, нито за предходни или бъдещи такива,
няма ясни мотиви защо според приходните органи при последващото разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци значително ще се затрудни. Липсва
ясно и конкретно посочване на лицата, които са преценени като свързани с
дружеството, както и на сделките, които е прието, че дружеството е имало с тях.
Липсата на конкретика препятства възможността на проверяваното дружество и на
съда да узнаят конкретните факти и обстоятелства, които са послужили за този
извод. Бланкетната формулировка поставя в невъзможност органите, които са я
направили да я подкрепят с доказателства. Неосновано на конкретни факти, а на
предположение е приетото, че „има риск“ от неправилно определяне на данъчната
основа. Същите са изводите и за общо посоченото в протокола, че има лица с
установени задължения в особено големи размери, които не са индивидуализирани,
но с които проверяваното дружество е свързано; че то е отговорно по чл.177 от ЗДДС за задължения установени при ревизии на негови доставчици-свързани лица. Липсват
данни и доказателства въз основа на които у проверяващите е възникнало „съмнение
за избягване на осъществяването на фискален контрол от проверяваното дружество“.
В
съответствие с чл.121а от ДОПК са възраженията в жалбата, че приходните органи не
следва да се ръководят от предположения и съмнения, а са длъжни да изследват,
установят и посочат конкретните обстоятелства за извода, че при последващо
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или
значително затруднено. Мерките по чл.121а от ДОПК представляват предварително
обезпечаване при фискален контрол и целят да обезпечат задължения, които все
още не са възникнали и не са съществуващи, а са "вземанията за данъци,
които биха възникнали". В протокола и в потвърждаващото решение на
директора на ТД на НАП не се визират подобни бъдещи данъчни задължения на
дружеството – жалбоподател, поради което основателно се твърди липса на нужда
от предварително обезпечаване. В тази връзка съдът взе предвид, че не в
протокола, а в решението от 04.11.2020г. по жалбата срещу него е посочено, че дружеството
има задължение в размер на 11069лв. Във връзка с оспорването му с жалбата до
съда е представено удостоверение издадено от НАП-ТД-София, че към 12.11.2020г.
„Лактик Фууд“ООД-гр.София няма задължения.
В
решението си директорът на ТД на НАП е посочил, че наличието на хипотезата на
чл.121а, ал.2 ДОПК се базира на приложените към преписката доказателства, както
и на факти, установени в хода на извършена проверка в информационните база
данни, поради което правилно са наложени предварителни обезпечителни мерки по
чл.121а, ал.3 вр. ал.2 от ДОПК. Изводите му не се основават на доказателствата
по делото. В протокола, обективиращ оспорените действия, не е налице анализ,
извършен от органа по приходите на тези данни. В случая нито протоколите за тези
действия, нито решението на директора на ТД на НАП съдържат данни за бъдещите
данъчни задължения на дружеството, не са представени и документи за последващи
продажби на процесната стока. Относно данните за участие на представляващия
дружеството в други дружества и данните за тези дружества не е направен извод
за това, как тези обстоятелства ще се отразят на бъдещи задължения по повод
реализацията на процесната стока. Тези обстоятелства не обосновават автоматично
извод, че при последващото разпореждане с нея събирането на дължимите данъци ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Както бе отбелязано като
установено от писмените доказателства „Лактик Фууд“ООД-гр.София към
12.11.2020г. няма изискуеми задължения, което е удостоверено от НАП и разполага
с активна банкова сметка ***, от която извършва разплащанията, вкл. определеното
му от приходните органи обезпечение. В преписката и по делото не се установяват
данни и доказателства, след разпореждане със стоки по предходни доставки събирането
на дължимите данъци от дружеството да е било невъзможно или значително
затруднено. Основателно в жалбата се определя като неправилна преценката за
наличие на предпоставките и условията по чл.121а, ал.3 вр. с ал.2 от ДОПК за
налагане на обезпечение в рамките на фискалния контрол на конкретната стока.
Въз
основа на установеното при проверката, че поставеното техническо средство не е
нарушено, че стоката напълно съответства на описаната в съпровождащите я
документи, съдействието на проверяващите от явилият се пълномощник и липсата на
останалите основания в чл.121а, ал.1 и ал.2 от ДОПК свидетелстват, че на
разположение на проверяващите са били всички документи, стоката и т.н. и те са
извършили фискалния контрол. От протокола за проверката е видно, че инспекторите
по приходите са се запознали с всички документи и са проверили стоката и са
установили и отразили, че е налице пълно съответствие на количеството и вида на
стоката със съпровождащите я документи. В Протокола не се сочат други
доказателства, които да са необходими за проверката и за събиране на които да
трябва да се предприемат действия по обезпечаването им, във връзка с които действия
и едновременно с тях да трябва да се прилага обезпечителна мярка – да се внасят
30% от общата стойност на стоката възлизащо на 46474,65лв. и да се изземва
стоката и документите.
Компетентният
орган за преценка и налагане на обезпечителна мярка по чл.121а, ал.3 от ДОПК,
съгласно ал.2 от ДОПК е публичния изпълнител по силата на чл.121а, ал.1 и ал.5 от ДОПК. Публичният изпълнител е органа, който е предвидено да се произнесе по
мотивирано искане от органа по приходите извършващ действия по обезпечаване на
доказателствата по чл.121а, ал.3 от ДОПК и да наложи предварителните
обезпечителни мерки по ал.1 по реда на чл.195 с постановление. В случая такова сезиране
на публичния изпълнител няма и в самия Протокол за извършената проверка органите
по приходите са посочили, че са преценили, че на дружеството трябва да се
наложат предварителни обезпечителни мерки, тъй като „…налице е необходимост от предоставяне
на обезпечение, с което ще се гарантира събираемостта на дължимите данъци,
които ще възникнат след последващото разпореждане със стоката. ….предприехме
предварително обезпечаване при фискален контрол: I. Определихме обезпечение в размер на
46474,65лв…“. Налага се извода, че в рамките на контрола в случая фискалните
органи на основание чл.121а, ал.3 от ДОПК не са предприели действия по обезпечаване
на доказателства, които не са им били предоставени и са били необходими за
проверката на стоката, а са наложили обезпечителни мерки за гарантиране събирането
на дължимите данъци при последващата й реализация.
По
аргумент от чл.121а, ал.5 от ДОПК, че обезпечителните мерки се налагат от публичния
изпълнител с постановление, органите по
приходите нямат правомощия самостоятелно да налагат такива мерки дори в рамките
на фискалния контрол. Преценката за наличие на обстоятелства по чл.121а, ал.2
от ДОПК, каквито са изложени от проверяващите също е правомощие на публичния
изпълнител, който следва да я направи при спазване на изискванията за
предварително обезпечаване на вземания. Към момента на проверката няма
установени вземания в размер, съответстващ на размера на наложеното
обезпечение. Това води до извода, че наложените обезпечителни мерки от органите
по приходите с оспорения Протокол за извършената проверка на стоки с висок
фискален риск са нищожни. Налага се извода, че с протокола де факто са наложени
обезпечителни мерки, но не във връзка с обезпечаване събирането на доказателства
за стоката, които са необходими и не са били представени при проверката. Макар
законодателят да е предвидил в отклонение от чл.40 от ДОПК като доказателства
да бъдат изземвани не само документите за стоката, но и самата стока, смисъл от
такова обезпечаване на доказателства има само в хипотеза на направено искане за
налагане на обезпечителни мерки пред надлежния орган - публичен изпълнител, с
оглед провеждането на неговата проверка, въз основа на вече събраните
доказателства, на обстоятелствата по чл.121а, ал.1 от ДОПК или за
обосноваността на искането по чл.121а, ал.2 от ДОПК.
Определянето
на обезпечение и изземването на стоката и документите за нея до внасянето му са
действия, които по същество представляват налагане на обезпечителни мерки във
връзка с проверка, която е извършена и при която не са констатирани
несъответствие между фактически наличната стока и описаната в документите,
поради което се явяват не само са извън материалната компетентност на органите
по приходите, но и наложени в противоречие с целта на закона. Налагането на
обезпечителни мерки при фискален контрол е предвидено от законодателя с цел
предотвратяване на изчезването на стока, вещи, документи, книжа и други
носители на информация, които са необходими за установяване на факти и
обстоятелства от значение за размера на данъчните задължения във връзка с
доставката /за вида, количеството, качеството и характеристиките на
действително получената стока и изпращача й, спрямо отразеното в документите за
нея/. В случая е установено съответствие между стоката по документи и
получената стока, известни са изпращачът и крайният получател. За да има смисъл
от обезпечаването на доказателствата от анализа им би следвало да може да се
установи определен факт от интерес за органите по приходите. Кой може да е този
факт не се посочва, което кореспондира с извода, че целта на конкретните
„действия по обезпечаване на доказателства“ е различна от предвидената от
законодателя и чрез тях се цели внасяне на обезпечение от страна на получателя
на стоката, но не по предвидения в чл.121а, ал.1 или ал.2 от ДОПК ред за
налагане на предварителни обезпечителни мерки.
По
изложените съображения обективираните в т.I и т.II действия в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск са извършени извън материалната
компетентност на постановилите ги органи, в несъответствие с целта на закона, в
противоречие с него и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което следва да бъдат обявени за нищожни.
При
този изход на спора своевременно направеното искане на жалбоподателя за
присъждане на разноски. Ответната страна - ТД на НАП - Варна следва да бъде
осъдена да заплати на „Лактик Фууд“ООД-гр.София с ЕИК ********* сумата в размер
на 2050лева, представляваща заплатене 50лв. за държавна такса за образуване на
делото и 2000лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното и на основание чл.41, ал.3 изр. последно във вр. с чл.127ж, ал.1 от ДОПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на обективираните в Протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск №060701688926_3/30.10.2020г. действия на органи по приходите в ГД
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП потвърдени с Решение
№ФК-20/04.11.2020г. на Директора на ТД на НАП- Варна.
ОСЪЖДА
ТД на НАП - Варна да заплати на „Лактик Фууд“ООД-гр.София с ЕИК ********* сумата
в размер на 2050/две хиляди и петдесет/лева, включваща държавна такса от 50лв. и
2000лв.- адвокатско възнаграждение.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ: