Решение по гр. дело №7466/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3309
Дата: 23 септември 2025 г. (в сила от 15 октомври 2025 г.)
Съдия: Ивалена Димитрова
Дело: 20243110107466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3309
гр. Варна, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110107466 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от А. И. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..... № ....,
ет. ..., ап. ...., срещу ЗД „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район ..., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 20 421,90 лева, представляваща застрахователно
обезщететение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на основа
предна броня, основа фар ляв, фар ляв – сензор, парктроник преден ляв външен, парктроник
преден ляв вътрешен, държач парктроник преден ляв вътрешен, държач парктроник преден
ляв външен, вътрешен кормилен накрайник преден ляв, кора под радиатори, подкалник ПВЦ
преден ляв, външен ляв накрайник кормилна щанга, носач преден ляв долен заден, носач
преден ляв – преден, ел. инсталация фар ляв, долна лява решетка предна броня, букса
парктроник в предна броня лява вътрешна, лява панта преден капак, дясна панта преден
капак, помпа охладителна течност на батерията, радиатор охлаждане масло на батерия,
метална основа под ляв фар на помпа за охлаждане на батерия, греда над ляв фар, кора под
батерия – под на багажник, кора под купе дясна, кора под скоростна кутия, спойлер задна
броня, праг десен, лайсна десен праг – хром - предна част, джанта лята предна дясна R 18,
предна дясна гума Vredestein Quatrac Pro 225/40/18 80%, преден капак, преден ляв калник,
облицовка предна броня с отвори за датчици парктроник, предна лява врата, пиропатрон
панта преден капак лява, пиропатрон панта преден капак дясна, джанта лята предна лява R
1
18, фар ляв на собствения на ищеца лек автомобил марка „М.“, модел „****“, рег. № * ****
**, рама № WDD2050471F239923, причинени в резултат на реализирано на 09.04.2024 г. в
гр. Варна ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Л.“, модел „***“, рег. № * ****
**, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2024 г., до окончателното изплащане
на обезщетението.
В исковата молба ищецът А. Л. сочи, че е собственик на лек автомобил марка „М.“,
модел „****“, рег. № * **** **, рама № WDD2050471F239923. Излага, че на 09.04.2024 г.,
около 22:20 ч., управлявал гореописания автомобил в посока крайбрежната алея на гр.
Варна, като на завоя на слизане към същата автомобилът му бил ударен от движещия се
насреща лек автомобил марка „Л.“, модел „***“, рег. № * **** **, управляван от В. И. Н.,
ЕГН **********, застрахован по „Гражданска отговорност“ към ответното дружество с
полица № BG/02123002298041. Твърди, че в резултат на удара автомобилът му бил изместен
надясно с оглед посоката му на движение и се ударил в десния бордюр. Мястото на
инцидента било посетено от служители на МВР, които тествали водачите за употреба на
алкохол и констатирали, че В. Н. бил употребил такъв над допустимата от закона норма,
предвид което на причинителя на процесното ПТП бил издаден Акт № GA 1154441 за
установяване на административно нарушение. Ищецът сочи, че уведомил ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие на 12.04.2024 г. От застрахователя били
извършени два огледа и заснемане на автомобила, били съставени и описи на щетите, в
които били посочени като увредени детайли изброените по-горе. По образуваната щета №
********** дружеството изплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 4380
лева. Тъй като същото било недостатъчно да покрие стойността на щетите, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Настоява искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „***“ АД депозира писмен отговор, с
който оспорва иска изцяло по основание и размер. Не оспорва, че лек автомобил марка „Л.“,
модел „***“, рег. № * **** **, е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна към датата на ПТП, както и че на ищеца е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4380 лева. Оспорва механизма на ПТП, като
счита, че единственото доказателство, ангажирано от ищеца за неговото установяване, е
представеният протокол за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила в
частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице да е
възприело лично настъпването на инцидента. Счита, че при липса на акт по чл. 300 ГПК,
твърденията на ищеца за търпени вреди, произтекли от непозволено увреждане, подлежат на
пълно и главно доказване, като без установен механизъм на ПТП не може да бъде направен
извод кой от участниците е действал противоправно, съответно презумпцията по чл. 45, ал. 2
ЗЗД е неприложима. Твърди, че събитието е случайно деяние, като за водача на лек
автомобил „Л.“ не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
2
настъпването на вредите. Оспорва причинно-следствената връзка между процесния
инцидент и всички настъпили щети по лек автомобил „М. ****“, като твърди, че последните
не кореспондират с декларирания механизъм на ПТП. Оспорва предявения иск и по размер,
като твърди, че претендираната сума е силно завишена и не отговаря на действителния
размер на щетите. Счита, че същите са овъзмездени с изплатеното обезщетение в размер на
4380 лева, определено съгласно Методиката по Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Навежда
подробни доводи, че сочената Методика е относима за изчислението на вредите за всички
МПС с над 3-годишна възраст.
Настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът А. И. Л. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А.
от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът ЗД „***“ АД не се представлява.
В съдебно заседание третото лице помагач на страната на ответника В. И. Н. не се
явява, не изпраща представител. С молба вх. № 68617/05.08.2025 г., чрез адв. Д. Б. от АК –
Варна, депозира писмени бележки, с които изразява становище за неоснователност на
исковата претенция, евентуално за намаляването й.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира
до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.
В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че
между собственика на лек автомобил марка „Л. ***“, рег. № * **** **, и ответното
дружество е бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към
09.04.2024 г., както и че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 4380 лева като
застрахователно обезщетение за претърпените при процесното ПТП имуществени вреди по
лек автомобил „М. ****“, рег. № * **** **.
Спорни са наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника за
причинените вреди, в това число механизмът на ПТП, както и размерът на сумата,
необходима за възстановяване на вредите.
Видно от Протокол за ПТП № 1885150, съставен от органите на МВР при посещение
на мястото на инцидента, в същия е отразено, че на 09.04.2024 г. в 22:20 ч. в гр. Варна, на
крайбрежната алея, до входа/изхода на паркинг, е осъществено ПТП с Участник 1: лек
автомобил „Л. *** 300“, рег. № * **** **, собственост на В. И. Н., с водач същият, и
Участник 2: лек автомобил „М. ****“, рег. № * **** **, собственост на А. И. Л., с водач
същият, като Участник 1, поради движение с несъобразена с характера и интензивността на
3
движение скорост, се отклонява вляво и блъска насрещно движещия се Участник 2.
Отразено е, че на Участник 2 са нанесени видими щети в предна лява част, дясна част и
ходова част. Посочено е, че е взето административно отношение към Участник 1 за
нарушение на чл. 20, ал. 2, и чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което е съставен АУАН серия GA №
1154441.
Неоснователен е доводът на ответника, че протоколът за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото
няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. В
съдебната практика се приема, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ
и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, относим за механизма на ПТП, съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от
съставителя на документа (Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/ 2016 г., ВКС, II
ГО), тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето
извънсъдебно признание (Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., ВКС, I ТО).
Именно такъв е настоящият случай, тъй като протоколът е подписан от водача на лек
автомобил „Л. *** 300“ с рег. № В 6440 ТН без възражения.
Описаният в горния протокол механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на
свидетеля Д. Ц. И. – на страната на ищеца, пътник в лек автомобил „М. ****“ с рег. № *
**** ** по време на процесното ПТП. В показанията си същият излага, че в колата били
четирима – ищецът, свидетелят, Е. и Х., като се движели от „Почивка“ към паркинга на
плажната алея. Когато навлизали в десния завой към паркинга, видели, че срещу тях се
движи автомобил с висока скорост по средата на тяхната дясна лента. А. се опитал да спре,
но насрещният автомобил го ударил в предния ляв фар. От удара колата им отишла
приблизително метър надясно и двете десни джанти се ударили в бордюра. Първата им
реакция била да слязат и да проверят дали другият водач е добре. Последният продължил да
кара някъде около 15 метра, след което спрял и направил няколко маневри, за да се върне на
място. А. се обадил на тел. 112 и дошла пътна полиция. До пристигане на контролните
органи автомобилът на ищеца не бил местен от мястото на ПТП; другият автомобил бил
паркиран точно пред колчетата на пешеходната зона. Двамата водачи дали проба за алкохол,
като пробата на А. била отрицателна, а на другия водач била положителна, над един промил,
за което полицаите съставили документи и свалили номерата на автомобила му.
Първоначално водачът на другия автомобил се държал неадекватно и агресивно, а докато
полицаите пишели документите, седнал в автомобила си и заспал. Когато отчели пробата му
над един промил, казал, че просто е изпил три бири.
Показанията на разпитания свидетел съвпадат както с отразеното в Протокол за ПТП
№ 1885150, така и с установеното относно механизма на ПТП от вещото лице А. В. в
заключението му по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като компетентно, обстойно
обосновано и обективно. При оглед на мястото на ПТП, експертът е установил, че
последното е реализирано на самата крайбрежна алея, на около 300 метра от трета буна на
варненския плаж, на кръстовището към входа на паркинга. Участник 2 се е движел в посока
запад, към входа на паркинга, като на кръстовището в посоката на неговото движение има
пътен знак Г2 – движение само надясно след знака, а веднага след завоя има пътен знак В26
– забранено е движение със скорост, по-висока от 30 км/ч. Участник 1 се е движел в посока
изток, към изхода на паркинга, като в посока на неговото движение, на кръстовището между
пътя към изхода на паркинга и крайбрежната алея, има знак Б2 – спри, пропусни движещите
се по пътя с предимство, а под него има пътен знак Г3 – движение само наляво след знака.
Не е налична хоризонтална маркировка на пътното платно, като същото в този участък е с
по една лента за движение във всяка посока. Вещото лице сочи, че съобразно наличните
4
пътни знаци, приближавайки кръстовището, Участник 1 е следвало да спре и след това да
извърши ляв завой. Вместо това водачът е загубил управление на автомобила си, отклонил
се е наляво и се е блъснал в участник 2, който се е отклонил надясно и се е блъснал в
бордюра вдясно от пътното платно. В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че
мястото на удара, което се вижда на снимките от преписката на ОД на МВР – Варна, сектор
„Пътна полиция“, съвпада с описаното в експертизата.
Механизмът на процесното ПТП е описан подробно и в АУАН серия GA № 1154441
от дата 09.04.2024 г. против В. И. Н., подписан от нарушителя без възражения. Отразено е,
че на 09.04.2024 г. в 22:20 ч. в гр. Варна, по крайбрежна алея, посока бул. „Княз Борис I“, до
вход/изход на паркинг, Н. управлява собствения си лек автомобил „Л. *** 300“ с рег. № *
**** **, като поради движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на
движение, губи контрол над автомобила, отклонява сe в вляво, навлиза в лентата за
насрещно движение и блъска насрещно движещия се лек автомобил „М. ****“ с рег. № *
**** **; ПТП с материални щети. Отразено е и че водачът управлява с концентрация на
алкохол 1,07 промила, установена с техническо средство ДРЕГЕР Алкотест 7510 от проба №
01712. Посочено е, че с горното водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.
За посочените нарушения срещу В. И. Н. е издадено Наказателно постановление №
24-0819-001044 от дата 21.05.2024 г., с което му е наложено наказание по чл. 179, ал. 2, пр.1
и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – всичко глоба в размер на 1200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца; отнети са му и 12 контролни точки. Посочено е, че
постановлението може да се обжалва в 14-дневен срок пред РС – Варна. Видно от разписка,
постановлението е връчено на водача на 11.07.2024 г., същото, като необжалвано, е влязло в
законна сила на 26.07.2024 г.
Съдът намира, че с изложеното е установен както механизмът на процесното ПТП,
така и противоправното поведение на водача на лек автомобил „Л. *** 300“ с рег. № * ****
**, причинил неговото настъпване.
С протокола за ПТП длъжностното лице е удостоверило и непосредствено
възприетите от него нанесени щети вследствие на инцидента по предна лява част, дясна част
и ходова част на процесния автомобил. Конкретните увредени детайли са установени от
представител на застрахователя при извършения оглед и описани в Опис по щета №
**********, а именно: основа предна броня, основа фар ляв, фар ляв – сензор, парктроник
преден ляв външен, парктроник преден ляв вътрешен, държач парктроник преден ляв
вътрешен, държач парктроник преден ляв външен, вътрешен кормилен накрайник преден
ляв, кора под радиатори, подкалник ПВЦ преден ляв, външен ляв накрайник кормилна
щанга, носач преден ляв долен заден, носач преден ляв – преден, ел. инсталация фар ляв,
долна лява решетка предна броня, букса парктроник в предна броня лява вътрешна, лява
панта преден капак, дясна панта преден капак, помпа охладителна течност на батерията,
радиатор охлаждане масло на батерия, метална основа под ляв фар на помпа за охлаждане на
батерия, греда над ляв фар, кора под батерия – под на багажник, кора под купе дясна, кора
под скоростна кутия, спойлер задна броня, праг десен, лайсна десен праг – хром - предна
част, джанта лята предна дясна R 18, предна дясна гума Vredestein Quatrac Pro 225/40/18
80%, преден капак, преден ляв калник, облицовка предна броня с отвори за датчици
парктроник, предна лява врата, пиропатрон панта преден капак лява, пиропатрон панта
преден капак дясна, джанта лята предна лява R 18, фар ляв. Пряката причинно-следствената
връзка между реализираното ПТП, с оглед установения механизъм, и така констатираните от
застрахователя увреждания се потвърждава от заключението на вещото лице А. В. по
допуснатата САТЕ.
Налице е фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД. Наведените от ответника, както и от
третото лице на страната на същия, твърдения за липса на деликтен фактически състав
поради наличието на случайно събитие, не са подкрепени с никакви доказателства, с оглед
5
на което съдът ги намира за неоснователни. При това положение, необорена остава
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Отговорността на застрахователя по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана. Само за допълнение съдът следва да добави, че с изплащането на обезщетение в
размер на 4380 лева ответното дружество всъщност извънсъдебно е признало причинно-
следствената връзка между процесното ПТП и нанесените щети по лек автомобил „М. ****“
с рег. № * **** **, както и виновното противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС за тяхното причиняване.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност
(при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна
стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните
норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната
пазарна стойност.
Относно пазарната стойност на уврежданията, причинени от процесното ПТП, съдът
кредитира заключението по въпрос 18 от допуснатата САТЕ (л. 122-123 по делото), с което
същата е определена на сумата от 24 801,90 лева, с оглед направената констатация в
отговора на въпрос 17, че с изключение на решетка предна броня и лайсна десен праг,
всички предоставени за оглед на експерта подменени части при ремонта на автомобила са
били оригинални – с надпис или емблема на фирмата и уникален каталожен номер на всяка
част. Не е налице хипотезата на тотална щета, доколкото средната пазарна стойност на лек
автомобил марка „М.“, модел „****“, с характеристиките на процесния към датата на
застрахователното събитие е определена от вещото лице на сумата от 42 360 лева. При
приспадане на вече платената от застрахователя сума от 4380 лева, дължимото от последния
застрахователно обезщетение възлиза на 20 421,90 лева, в какъвто размер е и предявената
претенция. Искът се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователни са възраженията на третото лице помагач на страната на ответника за
наличие на съпричиняване на установените вреди от ищеца с довод, че същият е станал
собственик на процесния автомобил само ден преди инцидента и не е имал изградени
навици за управление на конкретното превозно средство. В случая по делото не са
установени каквито и да е неадекватни или противоправни действия на водача на увредения
автомобил, като съгласно константната съдебна практика, недопустимо е приложението на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно и
главно доказване. Същото важи и относно възражението за евентуално съпричиняване от
неучастващо в настоящото производство лице – трето превозно средство, отразено на
6
схемата в протокола за ПТП, нанесло удар в задната част на процесния автомобил, още
повече, че увреждания в задната част на същия не се твърдят, а не се и установяват по
делото.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв
за осъждане на ответното дружество да плати дължимото обезщетение ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2024
г., до окончателното изплащане на задължението.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищеца. Същият със списък по чл. 80
ГПК претендира такива в размер на 916,00 лева – внесена държавна такса, 350 лева -
депозит за САТЕ, и 3000 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС,
съгласно Договор за правна защита и съдействие. Представени са доказателства за
извършване на сочените разходи. След датата на представяне на списъка страната е внесла
допълнително 300 лева за възнаграждение на вещото лице по САТЕ, съгласно дадени
указания в съдебно заседание от 09.07.2025 г., които също следва да бъдат присъдени, с
оглед направеното искане. Съдът намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5
ГПК от насрещната страна, доколкото договореното адвокатско възнаграждение е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е равно на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответното дружество.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗД „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., да заплати на А. И. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. ..... № ...., ет. ..., ап. ...., сумата от 20 421,90 лева (Двадесет хиляди
четиристотин двадесет и един лева и 90 ст.), представляваща застрахователно
обезщететение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на основа
предна броня, основа фар ляв, фар ляв – сензор, парктроник преден ляв външен, парктроник
преден ляв вътрешен, държач парктроник преден ляв вътрешен, държач парктроник преден
ляв външен, вътрешен кормилен накрайник преден ляв, кора под радиатори, подкалник ПВЦ
преден ляв, външен ляв накрайник кормилна щанга, носач преден ляв долен заден, носач
преден ляв – преден, ел. инсталация фар ляв, долна лява решетка предна броня, букса
парктроник в предна броня лява вътрешна, лява панта преден капак, дясна панта преден
капак, помпа охладителна течност на батерията, радиатор охлаждане масло на батерия,
метална основа под ляв фар на помпа за охлаждане на батерия, греда над ляв фар, кора под
батерия – под на багажник, кора под купе дясна, кора под скоростна кутия, спойлер задна
броня, праг десен, лайсна десен праг – хром - предна част, джанта лята предна дясна R 18,
предна дясна гума Vredestein Quatrac Pro 225/40/18 80%, преден капак, преден ляв калник,
облицовка предна броня с отвори за датчици парктроник, предна лява врата, пиропатрон
7
панта преден капак лява, пиропатрон панта преден капак дясна, джанта лята предна лява R
18, фар ляв на собствения на ищеца лек автомобил марка „М.“, модел „****“, рег. № * ****
**, рама № WDD2050471F239923, причинени в резултат на реализирано на 09.04.2024 г. в
гр. Варна ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Л.“, модел „***“, рег. № * ****
**, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
момента на настъпване на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.06.2024 г., до окончателното изплащане
на обезщетението.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗД „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., да заплати на А. И. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. ..... № ...., ет. ..., ап. ...., сумата от 4566,00 лева (Четири хиляди петстотин
шестдесет и шест лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски, включващи държавна такса, внесен депозит за допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза и платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач В. И. Н., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. .......... № ...., вх. ...., ет. ...., ап. ....., на страната на
ответника ЗД „***“ АД, ЕИК *********.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

8