№ 500
гр. София , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2, вр. чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура срещу
определение от 12.02.2021 г. на съдията-докладчик по НОХД № 1396/2020 г., по описа на
Софийски градски съд, с което съдебното производство по делото е прекратено и същото е
върнато на прокуратурата за отстраняване на посочените процесуални нарушения.
В протеста се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.
Прокурорът твърди, изчерпателно описание на престъпната дейност на двамата обвиняеми,
с ясно посочени време, място и начин на извършване и при прецизно изяснена фактическа
обстановка. Твърди се и недвусмислено заявена от двамата обвиняеми позиция, че не
намират нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
им права.
В заключение, моли за отмяна на протестираното определение /посочено като
разпореждане/ от 12.02.2020 г., с което съдията-докладчик е прекратил съдебното
производство по НОХД № 1396/2020 г. по описа на СГС и делото е върнато на СГП за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Въззивният съд след като се запозна с материалните по делото, изложените в
протеста доводи, както и с оспорения съдебен акт, намери следното:
Частният протест е подаден в срока по чл.342, ал.1 от НПК, срещу подлежащ на
въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по
същество същият е неоснователен, а атакуваното определение – правилно, по следните
съображения.
1
В Софийски градски съд е внесен обвинителен акт, послужил като основание за
образуване на НОХД № 1396/2020 г., с обвинения срещу: А. И. А. – за престъпление по
чл.248а, ал.3, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и срещу Г. Й. С. – за престъпление по
чл.248а, ал.3, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК.
С протестираното определение, предмет на въззивната проверка, съдията -
докладчик е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата, тъй като
е констатирал наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи
правата на подсъдимите, в частност правото им на защита, а именно да узнаят в какво точно
престъпление са обвинени, по смисъла на чл.248, ал.1, т.3, вр. чл.249, ал.4, т.1, пр.1 от НК,
изразяващи се в неясно, неточно и непрецизно формулирано обвинение спрямо двамата
подсъдими, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на
Софийска градска прокуратура, за тяхното отстраняване.
Съдът е приел и, че внесения обвинителен акт не отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК.
Софийски градски съд е приел липса, в обвинителният акт, на описание на
конкретните действия, описващи осъществените от подсъдимите, от обективна и субективна
страна, съставните елементи на съучастническата дейност, свързана с престъплението по
чл.248а, ал.3, вр.ал.1 от НК – представяне на неверни сведения, с цел получаване на кредит,
както и времето на извършването им.
Напълно обосновано първоинстанционният съд сочи, че в обстоятелствената част
на акта, липсва установено по ясен и недвусмислен начин съучастническо качество на
всеки от обвиняемите.
Поради това и правилно първоинстанционният съд е посочил необходимостта от
ясно разграничаване на съставомерните елементи на усложнената престъпна дейност, а
именно от кога е започнала помагаческата дейност на обвиняемият С. и кога е приключила,
с оглед преценката дали е била предшестваща, съпътстваща или последваща.
Без да преповтаря констатираните от първоинстанционният съд и подробно
анализирани непълноти и противоречия в обвинителния акт, настоящата въззивна
инстанция напълно споделя довода на Софийски градски съд, че депозирания от Софийска
градска прокуратура обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК,
поради липсата на изчерпателно описание на всички фактически обстоятелства, имащи
значение за съставомерността на деянията, предмет на обвиненията по чл.248а, ал.3, вр.ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, по отношение на обвиняемият А. и по чл.248а, ал.3, вр.ал.1, вр.
чл.20, ал.4, вр.ал.1 от НК, по отношение на обвиняемия С..
Съгласно т.4.2. на ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част
на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят
обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемите
2
в него. Това е така, защото, обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и
очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване. Валидно за наказателната
отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в диспозитива на
обвинителния акт, съдържащ и правната квалификация на обвинението, което пък от своя
страна е изведено от фактическата рамка, изложена в обстоятелствената му част.
В обстоятелствената част на обвинителния акт не е изложена ясна и пълна
аргументация относно обективната и субективна съставомерност на действията на
обвиняемите А. и С., субсумиращи съставите на гореописаните наказателни разпоредби.
Разграничителните критерии, като време и място на отделните деяния, също липсват,
поради което не става ясно кога и къде е започнало и кога и къде е завършило всяко отделно
престъпление, както и начина на извършването му.
Изложеното от първоинстанционният съд, е предпоставка за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на посочените
отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на
подсъдимите, а именно конкретизация на обективната съставомерност на всяко едно
престъпление, квалифициращите елементи, периодът на изпълнение, както и субективното
отношение на дейците към деянията си.
Налице е изначална непълнота на изложените факти относно обективната и
субективната страна на съучастническата дейност, както и времето на извършването по
инкриминираното престъпление по чл.248а, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което е било повдигнато
обвинение. Неотразяването в обстоятелствената част на обвинителния акт, в какво точно се
изразява помагаческата дейност на обвиняемия С. при представянето на неверните данни от
обвиняемия А., пред съответните банкови служители, касаеща самото изпълнително деяние
на инкриминирано престъпление, винаги съставлява основание за връщане на делото в
неговата предходна процесуална фаза (в този смисъл цитираното по-горе ТР на ОСНК на
ВКС № 2/2002 г., т. 4.2).
Софийският апелативен съд, в настоящия решаващ състав намира, че
обвинителният акт против А. И. А. и Г. Й. С., изготвен с това съдържание, не отговаря на
заложения от законодателя процесуален стандарт. Пороците на обвинителния акт обуславят
невъзможност за съда да се произнесе пълноценно по възраженията на защитата, свързани с
начина на извършване на престъпленията, формирали престъпната деятелност.
Предвид изложеното, настоящият състав на въззивният съд намира, че с
коментираните в атакуваното определение, допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите А. и Г., поради несъответствието на обвинителният
акт с изискванията на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК, са нарушени правата им по чл.55, ал.1 от
НПК да научат за какви престъпления са обвинени и правото им на защита по чл.15, ал.1 от
НПК, тъй като констатираните неясноти на обвинението обективно ограничават в
3
значителна степен възможността на обвиняемите и защитниците им да организират
пълноценна защита срещу обвинението.
Констатираните процесуални нарушения са от категорията на съществените,
съгласно разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, защото без съмнение се ограничава
правото на защита на подсъдимите да научат за какво престъпление са били привлечени в
качеството им на обвиняеми. Тези процесуални нарушения са допуснати в хода на
досъдебното производство, но същите са отстраними, поради което и делото следва да се
върне на СГП за отстраняване на констатираните непълноти и противоречия.
Поради изложените съображения САС намери, че следва да потвърди
протестираното определение от 12.02.2021 г., като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Софийският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 12.02.2021 г. на съдията-докладчик по НОХД №
1396/2020 г., по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4