ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
06.03.2020 г.
гр. София,
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ
въззивно частно гражданско дело № 155 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Е.“ ЕООД срещу определение № 25 от 20.01.2020 г. по
ч.гр.д. № 39 по описа за 2020 г. на Районен съд – Костинброд, с което е
допуснато обезпечение на бъдещи искове на „Б.ф.“ ЕООД срещу „Е.“ ЕООД за
заплащане на сумата от общо 60 735,72 лева, от която сумата 50 618,06
лева, представляваща сбор от неплатена цена по договори за продажба и доставка
на стоки, за които са издадени фактура № **********/15.05.2017 г. за сумата от
119,86 лева; фактура № **********/18.08.2017
г. за сумата от 8 938,86 лева; фактура №
**********/06.09.2017 г. за сумата от 8 938,86 лева; фактура № **********/13.09.2017 г. за сумата от 8
938,86 лева; фактура №
**********/03.05.2018 г. за сумата от 23 681,67 лева и сумата от
10 117,66 лева, представляваща мораторна лихва
за посочените фактури за периода от 15.06.2017 г. до 13.01.2020 г., чрез
налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на длъжника в посочени
банки до размер на сумата от 60 735,72 лева.
В
подадената жалба се излагат твърдения за неправилност и недопустимост на
определението на първоистанционния съд. Счита се, че
съдът не е бил родово компетентен да разгледа молбата за обезпечение, тъй като
бъдещият иск е с цена от 60 735,72 лева и е подсъден на окръжен съд. Посочва,
че липсва обезпечителна нужда. Освен това счита, че обезпечението е следвало да
бъде допуснато при гаранция. В допълнение към жалбата посочва, че молителят не
е предявил бъдещия иск в определения от съда едномесечен срок.
На
основание чл. 396, ал. 2, изр. 1 от ГПК препис от частната жалба е бил изпратен
на молителя „Б.ф.“ ЕООД, който се е възползвал от възможността да подаде
отговор на жалбата. Счита, че Районен съд – Костинброд е родово и местно
компетентен, тъй като главницата от 50 618,06 лева представлява сбор от
няколко претенции, произтичащи от различни договори за продажба на стоки и
всеки от бъдещите искове е с цена под 25 000 лева. Счита, че в случая
обезпечителната нужда се предполага, тъй като претенцията е за парично притезание. Счита, че бъдещите искове са вероятно
основателни и са подкрепени от убедителни писмени доказателства. Намира за
ненужно представянето на гаранция. По изложените съображения моли да бъде
потвърден актът на районния съд.
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При
служебната проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя
отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по молба на „Б.ф.“
ЕООД,
с която, на основание чл. 390 от ГПК, се иска да бъде допуснато обезпечение на
бъдещи искове на молителя против „Е.“
ЕООД с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл.
318, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ за
осъждане на дружеството-ответник да заплати на ищеца сумата от общо 60 735,72
лева, от която сумата 50 618,06 лева, представляваща сбор от неплатена цена по
договори за продажба и доставка на стоки, за които са издадени фактура №
**********/15.05.2017 г. за сумата от 119,86 лева; фактура № **********/18.08.2017 г. за сумата от 8
938,86 лева; фактура № **********/06.09.2017
г. за сумата от 8 938,86 лева; фактура №
**********/13.09.2017 г. за сумата от 8 938,86 лева; фактура № **********/03.05.2018 г. за сумата от 23
681,67 лева и сумата от 10 117,66 лева, представляваща мораторна
лихва за посочените фактури за периода от 15.06.2017 г. до 13.01.2020 г., чрез
обезпечителна мярка налагане на запор върху банкови сметки на ответника по иска
до размера на претендираната сума.
Нормата
на чл. 389, ал. 2 ГПК предвижда, че обезпечение се допуска по всички видове
искове, а на основание чл. 390 от ГПК, обезпечение може да се иска и преди
предявяване на иска, поради което настоящият състав на Софийския окръжен съд
намира, че правилно първоинстанционният съд е приел
молбата за допускане на обезпечение за допустима.
Съгласно
чл. 391, ал. 1 от ГПК обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца
ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и
ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена
гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. Съдът може да задължи ищеца да представи парична или
имотна гаранция в определен от него размер и когато искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства /вж. чл. 391, ал. 2 от ГПК/.
Следователно, процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното
наличие на следните условия: искът, чието обезпечаване се иска, да е допустим,
да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция, да е налице
обезпечителна нужда, и предложената обезпечителна мярка да е подходяща.
При
извършена справка в Търговския регистър се установи, че не е вписано решение за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството –
ответник по бъдещия иск, съгласно чл. 630, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 622 от ТЗ, поради което, и по аргумент за противното от чл. 637, ал. 6 от ТЗ, бъдещите искове са допустими. Отделно от това,
от изложените в молбата фактически твърдения следва да се направи извод, че
молителят и ответникът са активно и пасивно легитимирани страни по бъдещите
искове – страни по облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор
за продажба и доставка на стоки.
Към
молбата за допускане на обезпечение са представени фактура №
**********/15.05.2017 г. за сумата от 119,86 лева; фактура № **********/18.08.2017 г. за сумата от 8
938,86 лева; фактура №
**********/06.09.2017 г. за сумата от 8 938,86 лева; фактура № **********/13.09.2017 г. за сумата от 8
938,86 лева; фактура №
**********/03.05.2018 г. за сумата от 23 681,67 лева. Представени са и
складова разписка № **********/15.05.2017 г., складова разписка
**********/18.08.2017 г., складова
разписка **********/07.09.2017 г., складова разписка **********/13.09.2017 г.,
складова разписка **********/03.05.2018 г., в които „Е.“ ЕООД е получател, а „Б.ф.“ ЕООД е издател, като същите са подписани от
представител на получателя. Настоящият съдебен състав счита, че тези документи
потвърждават в известна степен твърденията на молителя за възникнали между него
и ответника облигационни правоотношения по договори за продажба и доставка на
стоки. Освен това съдът намира, че прилагането на посочените документи обуславя
извод, че молбата е придружена от убедителни писмени доказателства, от които се
установява именно вероятната основателност на бъдещите искове, които по
същество са осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 60735,72 лева,
представляваща сбор от неплатена цена по договори за продажба и доставка на
стоки. Ето защо налице и следващата предпоставка.
В
случая съдът намира, че е налице и обезпечителна нужда. Обезпечителната нужда
се изразява в затруднение или невъзможност на ищеца да реализира правата си по
бъдещото съдебно решение, които ще бъдат налице, ако не бъде допуснато
търсеното обезпечение. Нуждата от обезпечаване е налице винаги, когато има
вероятност удовлетворяването на защитаваното субективно материално право да
бъде затруднено, забавено или застрашено. Когато става на въпрос за парична
претенция, то обезпечителна нужда е налице когато съществува възможност претендираното право да не може да бъде реализирано, а
именно длъжникът да не разполага с имущество, от което кредиторът да се
удовлетвори. Правилни са изводите на първоинстанционният
съд, че доколкото предмет на бъдещите искове са парични притезания,
то е налице обезпечителна нужда, с оглед възможността в хода на процеса
ответникът да се разпореди с имуществото си и с това да осуети или затрудни
удовлетворяването на молителя, в качеството му на кредитор.
По
отношение на поисканите обезпечителни мерки – запор на банкови сметки на
бъдещият ответник, настоящият съдебен състав намира, че същите са подходящи и
целесъобразни на обезпечителната нужда и целената правна защита. Настоящият
състав намира, че допускането на подобна обезпечителна мярка е подходяща,
доколкото молителят твърди наличието на изискуеми и непогасени задължения и тъй
като кореспондира на изпълнителния способ изпълнение на парични вземания и цели
осигуряване на запазването в имуществото на длъжника на парични средства, които
да послужат за удовлетворяване на кредиторовия
интерес. Отделно от това, налагането на запор на вземанията на ответника в
няколко банки и техните клонове на територията на страната не е обременително
или несъразмерно за ответника, тъй като действието му е ограничено до размера
на цената на иска, в съответствие с чл. 397, ал. 2 ГПК. Ограничението в
обезпечителната заповед на допуснатия запор на вземанията на ответника по
банкови сметки срещу трети задължени лица до размера на цената на обезпечения
иск /чл. 397, ал. 2 ГПК/ обезпечават съразмерността на наложената мярка с
обезпечителната нужда и трябва да бъдат съобразени в процеса на нейното
изпълнение.
Настоящият
съдебен състав намира за необходимо допускането на обезпечителните мерки при
представяне на парична гаранция, в размер на 6000 лева. Действително, към
молбата са приложени убедителни писмени доказателства, но с оглед разпоредбата
на чл. 391, ал. 2 от ГПК, то това не препятства възможността съдът да задължи
молителят да представи парична гаранция. Критерият за определяне размера на гаранцията е ясно посочен в
разпоредбата на чл. 391, ал. 3 от ГПК - това са преките и непосредствени вреди,
които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. По аргумент от
чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК гаранцията може да е по-ниска от този размер, ако
от представените писмени доказателства съдът достигне до извода, че бъдещият
иск е вероятно основателен.
По изложените
съображения определението на първоинстанционният съд
следва да бъде отменено, а издадената обезпечителната заповед да бъде
обезсилена.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 25 от 20.01.2020 г. по ч.гр.д. № 39
по описа за 2020 г. на Районен съд – Костинброд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОБЕЗСИЛВА обезпечителна
заповед от 20.01.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 39 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Костинброд.
ДОПУСКА обезпечение на бъдещи искове на „Б.ф.“ ЕООД срещу „Е.“
ЕООД за заплащане на сумата от общо 60 735,72 лева, от която сумата
50 618,06 лева, представляваща сбор от неплатена цена по договори за
продажба и доставка на стоки, за които са издадени фактура №
**********/15.05.2017 г. за сумата от 119,86 лева; фактура № **********/18.08.2017 г. за сумата от 8
938,86 лева; фактура №
**********/06.09.2017 г. за сумата от 8 938,86 лева; фактура № **********/13.09.2017 г. за сумата от 8
938,86 лева; фактура №
**********/03.05.2018 г. за сумата от 23 681,67 лева и сумата от
10 117,66 лева, представляваща мораторна лихва
за посочените фактури за периода от 15.06.2017 г. до 13.01.2020 г., чрез
налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки на длъжника в
банки, лицензирани в Р.Б.: „У.Б.“ АД, „Б.ДСК“ ЕАД, „О. б.б.“
АД, „Ю.Б.“ АД, „Р. Б.“ ЕАД, „А.Б. Б.“ АД, „Б.П. Б.“ АД, „Т. Б. А. Б.“ EАД, „П..б.“
АД, „Б. – а. к. б.“ АД, „П.К.Б. (Б.)“ EАД, „Т. Б. Д“ АД, „Т.Б.“ АД, „И.“ АД, „Ц.к.б.“
АД, „О.б.“ АД, „Б.б. за р.“ АД, „И.А.Б.“ АД, „Т. Б.“
АД, и в клонове на чуждестранни банки в Р.Б.: „ИНГ Б. Н.В.“ – клон С., „С. Е. АД“ - клон Б., „БНП П.С.А.“ – клон С., „Т–Д. З. Б.“ –
Клон С., общо до размера на бъдещите искове – 60 735,72 лева, при условие, че бъде внесена от молителя „Б.ф.“
ЕООД по сметка на Софийски окръжен съд гаранция,
в размер на 6000 /шест хиляди/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя обезпечителна заповед след внасяне на
определената от съда гаранция.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.