Р Е Ш Е Н И Е № 30
гр. Сливница, 22. 07. 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр.
Сливница, пети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 355 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от С.К.Й., с ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Б. от САК, срещу Р.С.Ц., с ЕГН **********,
с адрес ***, представляван от адв. А. от САК, с които ищцата претендира да бъде признато за установено спрямо
ответника, че последният й дължи сумата от 1800 лева, която му е предоставила в
заем, както и сумата от 194.89 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.12.2017 г. до 24.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 78/2018 г. по описа на РС -
Сливница - 25.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че с ответника се намирали в
облигационни отношения във връзка със сключен договор за паричен заем от
02.12.2016 г., по силата на който ищцата предоставила на ответника сумата от
1 800 лева, за което ответникът издал писмена разписка. Сумата била
предоставена за срок от три месеца, като след изтичането на уговорения срок ответникът
Ц. следвало да я върне. Тъй като последният не изпълнил поетото задължение да
върне заетата сума, на 07.11.2018 г. ищцата отправила до ответника писмена
покана, с която го поканила да върне дължимата сума, но отново не последвало
плащане. Поради това ищцата подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което образувано ч.гр.д. № 78/2018 г.
по описа на РС - гр. Сливница и била издадена заповед за изпълнение № 65 от
08.02.2018 г. Поради постъпило възражение от страна на ответника по делото, за
ищцата е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на
вземането. При тези съображения ищцата моли да бъде постановено решение, с
което да бъдат признати за съществуващи вземанията й спрямо ответника за
претендираните суми. Петендира и разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който оспорва твърдението на ищцата за наличието на
облигационна връзка между тях. Твърди, че през есента на 2016 г. ищцата го
помолила да й посредничи с трети лица за извършване на услуга в нейна полза,
чиято стойност била 1 800 лева. Тъй като ищцата не разполага с договорената
сума, същата била заплатена от ответника, а тя поела ангажимент да му я върне след
изпълнението на договорената услуга. На 02.12.2016 г. тя му върнала парите, за
което била съставена процесната разписка. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено
следното от фактическа страна:
Ищцата и съпруга й св. М. Й. притежават къща в с. Л., в която живеят през зимния
сезон. Двамата се познават с ответника Р.Ц., тъй като неговият баща и дядо и
св. Й. са от едно село и са приятели. В края на 2016 г.
ответникът помолил ищцата да му предостави заем в размер на 1 800 лева,
тъй като имал задължения към фирма, а и предстояло да му се роди внуче. Ищцата
изтеглила от банка исканата от ответника сума и на 02.12.2016 г. последният й
се обадил по телефона, като й казал, че ще идва до с. Лозен и ако може да вземе
поисканата сума. Ищцата и съпругът й били в дома си, когато ответникът
пристигнал. Ищцата му предала сумата от 1 800 лева в присъствието на
съпруга си и последният я посъветвал, с оглед размера на сумата, ответника да
подпише разписка за получаването й. Ответникът се съгласил и саморъчно написал
разписка, че е получил от ищцата сумата от 1 800 лева и положил подписа си
в нея. Ответникът обещал да върне предоставената в заем сума, но не се
ангажирал със срок. След няколко месеца ищцата позвънила на ответника, за да се
поинтересува кога ще й върне заетата сума, но той не отговарял на
позвъняванията й. С нотариална покана от 03.11.2017 г. ищцата поканила
оттветника в срок до 30.11.2017 г. ответникът да й върне процесната сума.
Поканата била връчена лично на ответника на 08.11.2017 г , но същият не върнал
заетите средства. Във връзка с подадено от ищцата заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 78/2018 г. по
описа на РС - гр. Сливница, по което срещу ответника била издадена заповед за
изпълнение № 65 от 08.02.2018 г. за процесните суми.
От заключението на съдебно-графическата експертиза
се установява, че ръкописният текст, с който е изпълнена разписка от 02.12.2016
г. е изписан от ответинка Р.Ц. и подписът след думите „Р.С.Ц.“ в долната част
на разписката е положен от него.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото
свидетели М. В. Й., чийто показания съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви, на св. П. П. С. и Г. Б. Т., които съдът кредитира частично,
както и от приетите по делото писмени доказателства – разписка от 02.122016 г.,
нотариална покана от 03.11.2017 г., разписка от куриерска фирма и разпечатка от
онлайн проследяване на пратка и заключението на съдебно – графическата експертиза,
на което съдът изцяло даде вяра като компетентно и обективно депозирано.
Съдът възприема като
достоверни показанията на св. Й., от които се установяват обстоятелствата на
сключения между страните неформален договор за заем, предаването на процесната
сума от ищцата на ответника, издадената от него разписка в този смисъл и
поетото от последния задължение да върне заетата сума. Независимо, че св. Й. е съпруг на ищцата и е
присъствал в съдебната зала при изясняване на въпросите по чл.145 ГПК, за съда
не е налице основание за подлагане на показанията му под съмнение, тъй като в
тях са възпроизведени негови непосредствени възприятия относно обстоятелствата
във връзка с предоставянето в заем на процесната сума, каквито със сигурност е
придобил предвид фактът, че е съпруг на ищцата и е логично да е наясно с
отношенията на ищцата с трети лица по повод предоставянето в заем на парични
средства в процесния размер. Освен това показанията
му се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и конкретно от
разписката от 02.12.2016 г., за която, както стана ясно, той е настоявал да
бъде съставена.
Съдът кредитира
показанията на св. С. и Т. единствено в частта относно размерът на процесната
сума и обстоятелството, че е налице съставена разписка за същата. В останалата
част показанията на тези свидетели не установяват факти, релевантни към спорния
предмет, включително и обстоятелствата, за доказването на които тежест носи
ответника, а именно – основанието на
което е получил процесната сума от ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за
заем, по силата на което за ответника е възникнало задължението да върне
предоставената му в заем сума - чл. 240 ал. 1 от ЗЗД. Договорът
за заем е реален договор, който се счита за сключен, когато въз основа на
постигнато съгласие между страните, едната страна даде, а другата получи в заем
парична сума, като в производството по иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД
доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца,
претендиращ връщането им, а при оспорване на иска ответникът следва да докаже
възраженията си – че средствата са дадени на друго основание, че задължението е
погасено и др., съобразно въведените възражения срещу иска. Реалният елемент по
договора за заем – получаването – се удостоверява от заемателя с поемането на
задължение „да върне“, а не „да даде“ нещо и разписката, съставена от него, е
за получаване на заетата сума, а не за даване. Разписката е частен
свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато
издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти и тогава този документ има
силата на извънъсдебно признание и важи срещу своя издател (чл.180 ГПК). В този
смисъл разписката от 02.12.2016 г. удостоверява получаването на посочената в
нея сума от ответника. Ако в нея не е посочено основанието на плащането, по иск
за връщане на даденото без основание, в тежест на ответника е да докаже
основанието, на което е получил или има право да задържи полученото.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата
е изпълнила договорното си задължение за предаване на сумата от 1 800 лева на
ответника, а и самия ответник я е приел без възражения. Обичайна е практиката
при сключване на договор за заем между физически лица, предоставянето на
заемната сума да се извършва в брой и съставяне на разписка, установяваща
предоставянето на договорената сума. Разписката е подписана лично от ответника
и последният не само, че не е оспорил, но е потвърдил авторството на изписания
текст и положения от него подпис, в какъвто смисъл е и заключението на
съдебно-графическата експертиза. В този смисъл съдът приема, че безспорно се
установи наличие на реално предаване на заетата сума от ищцата на ответника.
Въпреки предоставената на ответника възможност за ангажиране на доказателства
във връзка с въведените в писмения отговор твърдения, включително и по реда на
чл.176 ГПК, недоказано остана твърдението му за наличието на основание да получи
процесната сума като предадена му от ищцата в изпълнение на нейно задължение да
му я върне, тъй като той я е заплатил на трети лица за извършена от тях в полза
на ищцата услуга. Доказателства в тази насока, освен че не се съдържат в
показанията на свидетелите на ответната страна, но и при хипотезата на чл.176,
ал.3 ГПК съдът приема за доказано, че не се е осъществило твърдяното от
ответника съдействие по извършване на услуга в полза на ищцата.
По предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД доказването на
факта на изпълнение на така поетото по договора задължение е в тежест на
ответника, който следва да установи, че е върнал заетата му сума в уговорения
срок, а ако такъв не е уговорен – след като е бил поканен. В конкретния случай
за връщането на процесната сума в размер на 1 800 лева не бяха ангажирани
доказателства от страна на ответника.
Предвид приетият за съществуващ главен дълг, основателен се явява и
предявеният акцесорен иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 194.89 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 24.01.2018
г. Налице са елементите от фактическия състав на цитираната правна норма - ищцата
и ответникът са били в облигационни правоотношения с източник договор за заем,
по който ответникът не е изпълнил в срок паричното си задължение за връщане на
получената парична сума. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД служи за обезщетение за претърпените вреди за
времето на забавата. В конкретния случай ищцата е установила наличието на
основание за прилагане спрямо ответника на предвидената от законодателя
гражданско - правна санкция за обезвреда, поради
забава в изпълнението на съществуващ паричен дълг. Предпоставка за настъпване
на забавата, една от гражданскоправните санкции за
която се явява и обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, е изискуемостта на
съответното вземане. Ликвидността не е посочена от законодателя като елемент от
фактическия състав на чл.86, ал.1 ЗЗД и затова не е условие за изпадането на
длъжника в забава. Тъй като денят за
изпълнение не е бил определен, ответникът е изпаднал в забава, след като е бил
поканен от кредитора. След този момент, за него е възникнало и вторичното
санкционно задължение да обезщети кредитора за забавата за периода от 01.12.2017
г. до 24.01.2018 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ето защо съдът приема от правна страна, че в случая са налице
основанията за ангажиране на гражданската отговорност на ответника, поради
което с оглед характера на производството – такова по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл. 240, ал. 1 ЗЗД, спрямо ответника следва бъде
признато за установено, че съществува вземането на ищцата за сумата от
1 800 лева, която му е предоставила заем,
както и за сумата от 194.89 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.12.2017 г. до 24.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 78/2018 г. по описа на РС - Сливница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 25.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид
изхода от спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищцата разноски в заповедното и в настоящото
производство в общ размер на 586 лева, от които 40 – лева – държавна такса по
заповедното производство, 36 лева – държавна такса по настоящото производството,
360 лева - адвокатско възнаграждение и
150 лева – възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.С.Ц., с ЕГН **********,***, представляван
от адв. А. от САК, по исковете
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че съществува вземането на С.К.Й., с ЕГН **********, с адрес ***,
представлявана от адв. Божов, по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 65 от 08.02.2018 г.,
издадена по ч.гр.д. № 78/2018 г. по описа на РС - гр. Сливница, за сумата от 1 800 лева, която ищцата е
предоставила на ответника в заем, както и за сумата от 194.89 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2017 г. до 24.01.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 25.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Р.С.Ц., с ЕГН **********,***,
представляван от адв. А. от САК, да
заплати на С.К.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, представлявана от адв. Б., сумата от 546 лева, представляващи
направените от нея разноски по настоящото производството.
ОСЪЖДА Р.С.Ц., с ЕГН **********,***, представляван от адв. А. от САК, да заплати на С.К.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. Б., сумата от 40 лева, представляващи направените от нея разноски по заповедното
производството.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в
двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за постановяването
му.
Районен
съдия: