Решение по дело №5890/2017 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………….                                 22.08.2018г.                                    Стара Загора

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Александър Георгиев

 

 

при секретаря Росица Димитрова като разгледа докладваното от съдия Георгиев гр.дело № 5890 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

 

Предявени са установителни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД  и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „Булпойнт 2015“ ЕООД, твърди, че на 23.05.2017г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 2831/2017г. по описа на PC Стара Загора.

Делото е образувано по иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК вр.чл.79 ЗЗД за вземания на „Булпойнт 2015” ЕООД – Варна против В.Д.В. ***, с претенция да бъде признато за установено вземане против ответника за сумата от общо 1255,27лева, главница по месечни сметки от 15.04.2014г., 15.05.2014г., 15.06.2014г. и 15.08.2014г. както и 414,03лева сбор от мораторни лихви върху главниците, ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на заявлението в съда и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор по молбата.

 Делото е образувано по искова молба от „Булпойнт 2015" ЕООД, в която твърдят, че на 19.05.2017г. депозирали заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника, по повод на което било образувано ч.гр.д.2831/2017г. по описа на РС Стара Загора. Със заявлението сезирали РС Стара Загора с искане за издаване на заповед за изпълнение, с която ответника В.Д.В., да бъде осъден за сумата от 1255,27лева, както и сумата от 414,03лева. В законоустановения срок длъжникът депозирал възражение на основание чл.414, ал.2 от ГПК. В законоопределения срок предявявали настоящия иск за установяване на вземането, по реда на, чл.422 ГПК вр. чл.415 от ГПК.  Основания, на които се претендирало вземането за главница в размер на 1255.27лв. Договорни отношения между страните. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД била предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на обществени далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на Република България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги, чрез тях и други услуги на своите абонати. Между БТК и В.Д.В. бил сключен договор за предоставяне на телекомуникационни услуги,а именно: Заявление/Договор №771221754109092013-28644558 от 09.09.2013г. за мобилни услуги за срок от 24месеца. /Доказателство: Заявление/Договор № 771221754109092013­28644558 от 09.09.2013г./ С процесния договор БТК бил предоставил на В.Д.В. мобилни услуги на мобилен номер ********* с абонаментен план „Трафик Ънлимитид М+/TrafficUnlimitedМ+/. /Доказатевство:Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с № 771221754127032014-30342965 от 27.03.2014г., със срок 24месеца./ /Доказателство: Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с № 771221754127032014-30342965 от 27.03.2014г./ С процесния договор БТК бил предоставил на В.Д.В. мобилни услуги на мобилен номер ********* с абонаментен план”+Толк Вива” с месечен абонамент от 9,90лева на месец с вкл. ДДС и +Нет” с месечен абонамент 5,90лева на месец с вкл.ДДС. Заявление/Договор с 771221754127032014-30343024 от 27.03.2014г., със срок 24месеца./Доказателство:Заявление/ Договор с №771221754127032014-30343024/27.03.2014г./ Заявление/Договор с №771221754127032014-30343335 от 27.03.2014г. със срок 24месеца./Доказателство: Заявление/Договор с№771221754127032014-30343335от27.03.2014г./С процесния договор БТК бил предоставил на В.Д.В. мобилни услуги на мобилен номер ********* с абонаментен план „Трафик Ънлимитид С+" /Traffic Unlimited S+/. Заявление/Договор с № 771221754128102014-29048525 от 28.10.201 Зг., със срок 24 месеца. /Доказателство: Заявление/Договор с № 771221754128102014-29048525 от 28.10.2013г./ С процесния договор БТК е предоставил на В.Д.В. мобилни услуги на мобилен номер ********* с абонаментен план ..ВиваФрий" /Viva Free/ и заявени допълнително пакети „+ Толк Вива Л". „+Толк Екстра М". Ползвани усуги и издадени счетоводни документи. За периода от 27.03.2014г. до 14.04.2014г. ответникът бил ползвал мобилни услуги към мобилни номера *********; *********; *********; ********* с вкл. абонаментни такси, за които била издадена фактура №********** от 15.04.2014г. на обща стойност 235,13 лв., от която сумата от 108,75 лв. към настоящия момент не е заплатена. За периода от 15.04.2014г. до 14.05.2014г. ответникът  ползвал мобилни услуги към мобилни номера *********; *********; *********; ********* с вкл. абонаментни такси, за които била издадена фактура №********** от 15.05.2014г. на стойност 112,23лв., която към настоящия момент не била заплатена. За периода от 15.05.2014г. до 14.06.2014 год. ответникът бил ползвал мобилни услуги към мобилни номера *********; *********; *********; ********* с вкл. абонаментни такси, за които е издадена фактура №1 ********* от 15.06.2014г. на стойност 81,17 лв., която към настоящия момент не е заплатена. За периода от 15.06.2014г. до 15.07.2014 год. ответникът е ползвал мобилни услуги към мобилни номера *********; *********; ********* с вкл. абонаментни такси, за които е издадена фактура №********** от 16.07.2014г. на стойност 6,83 лв., която към настоящия момент не  била заплатена. За периода от 16.07.2014г. до 14.08.2014 год. ответникът бил ползвал мобилни услуги към мобилни номера *********; *********, за които била издадена фактура №********** от 16.07.2014г., в същата били включени договорни неустойки за предсрочно прекратяване на договора на обща стойност 946,29 лв., която към настоящия момент не била заплатена. Общият размер на незаплатените 5 / пет / броя месечни фактури са в размер на 1255,27лева, която сума представлява главница no фактура с №**********/15.04.2014г.,**********/15.05.2014г.;**********/15.06.2014,; **********/16.07.2014,;**********/15.08.2014г. Относно акцесорният иск. Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца и сумата от 414,03 лв. /четиристотин и четиринадесет лв. и три ст./, представляваща мораторна лихва за забава, както следва: 39.87 лв. по фактура № **********/15.04.2014г. за отчетен период от 27.03.2014 до 14.04.2014 год.; 40,00 лв. по фактура № **********/15.05.2014 г. за отчетен период от 15.04.2014 до 14.05.2014 год.; 28,26 лв. по фактура № **********/15.06.2014г. за отчетен период от 15.05.2014 до 14.06.2014 год.; 2,88 лв. по фактура № **********/16.07.2014г. за отчетен период от 15.06.2014 до 15.07.2014год.;303,02лв. по фактура №**********/15.08.2014г. за отчетен период от 16.07.2014 до 14.08.2014 год. До настоящия момент гореописаните суми не са заплатени от ответника. Поради неплащане на задълженията от страна на ответника на 29.05.2015г. „Българска телекомуникационна компания" ЕАД сключила Договор за прехвърляне на вземания със "СГ Груп" ООД, по силата на който дружеството цесионер придобило вземанията по всички гореизброени фактури. "СГ Груп" ООД в качеството си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания" ЕАД изпратило уведомление на В.Д.В. на основание чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. На 12.05.2016г. "СГ Груп" ООД прехвърлило всички свои вземания придобити по горепосочения Договор на "Булпойнт 2015" ЕООД. "СГ Груп" ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 12.05.2016г. уведомил длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по чл.410 ГПК като информацията за извършеното прехвърляне се съдържала и в заявлението по чл.410 от ГПК така и в заповедта за изпълнение изпратена до длъжника. Законът не указвал формата и момента на съобщаване. Длъжникът можел да противопостави своето възражение, че нямал надлежно уведомление, само ако наведе твърдение, че бил изпълнил задължението си на стария кредитор. В този смисъл било и Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 867/2011г., IV г.о., ГК. Предвид изложеното дружеството цесионер било активно легитимирано да предяви заявление на основание чл.410 от ГПК както и настоящия установителен иск по реда на чл.422 и сл. от ГПК. Молят на основание чл.422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. 183, вр. чл. 200, вр. чл. 79 ЗЗД да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено между страните, че ответника В.Д.В. с ЕГН**********, адрес: ***0, дължал на „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Струга № 31, сумата в размер 1255,27лв., с включен в нея ДДС по месечни сметки №********** от 15.04.2014г.; ********** от 15.05.2014г.; ********** от 15.06.2014г.; ********** от 16.07.2014г.; ********** от 15.08.2014г., както и на основание чл.422, вр. чл.415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, да се приеме за установено, че В.Д.В. с ЕГН: **********, адрес: ***0, дължи на „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, сумата в размер на 414,03 лв. /четиристотин и четиринадесет лв. и три ст./, представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от горепосочените фактури до 04.05.2017г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаването на заявлението до окончателното изплащане на задължението.Молят да им бъдат присъдени направените разноски и юрисконсултско възнаграждение направени в исковото и в заповедното производство.

 

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор, с който предявения иск е оспорен като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът не се явява, като чрез пълномощника си адв.Константинов моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.

Ответникът не се явява в заседанието по устните състезания. 

Съдът, като обсъди събраните доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД.

По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключен с ответника договор за мобилни услуги, по който е престирано дължимото, както и размера на дължимата сума. В тежест на ищеца е да докаже валидно прехвърляне на вземанията към „Булпойнт 2015“ ЕООД. В тежест на ответника е да докаже плащане.

Искът за мораторната лихва е акцесорен и неговото уважаване следва уважането на иска за главницата.

Исковете за съществуването на вземане с правно основание по чл. 79 ал. 1 и по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 422 от ГПК са предявени в законоустановения месечен срок и са допустими и редовни.

 

Видно от представения Договор – Заявление от 09.09.2013г. между ответника и БТК АД са налице облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на мобилни услуги за телефонен номер 0876 546343 с абонаментен план „Трафик Ънлимитид М +“ за срок от 24 месеца при автоматично подновяване на договора за неопределен срок след изтичането му.

Налице е допълнително споразумение от 27.03.2014г. за срок от 24 месеца – предоставени мобилни услуги на номер ********** с план „Вива Фрий”, със същото споразумение заявил и допълнителни пакети: „+Толк Екстра”.

 

На 27.03.2014г. е сключен нов Договор между ответника и БТК АД за телефонен номер ********** с абонаментен план „Максикол ХL“ и допълнителни пакети”+БГ и ЮръпМ”, „+Вива” и „Плюс Груп 2”. Срокът на договора е за 24 месеца с автоматично подновяване за неопределен срок след изтичане на първоначалния.

 

На 27.03.2014г. с Договор-Заявление за срок от 24 месеца са предоставени мобилни услуги на ответника за телефонен номер ********** с абонаментен план „Трафик Ънлимитид С+”.

 

По заявление –договор от 28.10.2013г. за срок 24 месеца са предоставени на В.Д. Михайлов мобилни услуги за телефонен номер ********** с абонаментен план „Вива Фрий” и заявени допълнително пакети „+Толк Вива Л.” „+Толк Екстра М”.

 

Тези договори са подписани и от двете страни и подписите не са оспорени, поради което съдът приема, че за процесния период (септември 2013 г. – август 2014 г.) ищецът доказа, че между В.Д.В. и БТК АД са били налице облигационни правоотношения във връзка с предоставяне на мобилни услуги за четири телефонни номера.

 

Представени са следните заверени копия на дубликати на фактури: месечна сметка от 15.04.2014г. с посочен в нея краен срок за плащане до 02.05.2014г. на стойност 253.13 лева с ДДС, както и извлечение на проведените мобилни разговори по брой и минути, както и дължимата сума; месечна сметка от 15.05.2014 г. с краен срок за плащане 01.06.2014 г. на стойност 349.25 лева (от които баланс от предходни периоди – 235.13лева, лихва за забава в размер на 0.70 лева и потребени услуги – 92.94 лева) както и извлечение на проведените мобилни разговори по брой и минути, както и дължимата сума; месечна сметка от 15.06.2014 г. с краен срок за плащане до 02.07.2014 г. на стойност 432.31 лева (от които баланс от предходни периоди в размер на 349.25 лева, лихва за забава в размер на 2.16 лева и потребени услуги в размер на 65.84 лева) както и извлечение на проведените мобилни разговори по брой и минути и дължимата сума; месечна сметка от 16.07.2014г. с краен срок за плащане до 01.08.2014г. на стойност 406.54 лева (баланс от предходни периоди в размер на 397.82 лева, лихва за забава в размер на 2.82 лева и потребени мобилни услуги на стойност 3.34 лева); месечно извлечение от 15.08.2014г. с краен срок за плащане 01.09.2014г. на стойност 1352.83лева, от които 946.29 лева неустойка и 3.08 лева лихва за забавено плащане и 0 лева стойност за ползвани услуги, а сумата от 406.54 лева баланс от предходни периоди.

 

Ответникът не е оспорил твърденията, че през посочения период е потребявал мобилни услуги. Оспорил е дължимостта на сумите, които е осъден да заплати по заповедта.

Представените и приети като доказателства фактури са придружени и с месечни извлечения за минутите и услугите. При преценка на така представените писмени доказателства съдът намира за доказано че са ползвани мобилни услуги на стойност 308,98 лева, като останалата сума, посочена във фактурите представлява начислена лихва за забава и неустойка. Иск за неустойка не е предявяван в настоящото производство – видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение и от исковата молба последната фактура от 15.08.2014 г. ищецът твърди, че е на стойност 946,29 лева за ползвани мобилни услуги, а съгласно представеното доказателство тази сума представлява начислена неустойка и лихва за забава.

По отношение на прехвърлянето на вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „СГ Груп“ ООД е представен Договор от 29.05.2015 г. ведно с извлечение от Приложение № 1, носещо подписите на цедент и цесионер, от което е видно, че прехвърлянето касае и задължения на ответника по процесните фактури. Към Договора е приложено пълномощно от Изпълнителния директор на „БТК“ ЕАД, с което същият упълномощава „СГ Груп“ ООД да изпрати уведомителните съобщения по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до длъжниците. Приложено е и уведомление за цесия от цесионера към ответника, към което няма доказателства за изпращане съответно получаване на същото.

На 12.05.2016 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания между „СГ Груп“ ООД и „Булпойнт 2015“ ЕООД, към което е представено и Приложение № 1, видно от което предмет на договора е и вземането срещу ответника. Представено е пълномощно от цедента, с което същият упълномощава цесионера с правото да уведоми длъжниците за извършената цесия по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Приложено е уведомление за цесия от „СГ Груп“ ООД до ответницата, към което няма доказателства за изпращане съответно получаване на същото.

Налице е валидно прехвърляне на вземането, както от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД към „СГ Груп“ ООД, така и от „СГ Груп“ ООД към „Булпойнт 2015“ ЕООД.

В Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. е постановено, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

В Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. е постановено, че уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Съобразявайки представените по доказателства за извършената цесия и предвид съдебната практика настоящият състав намира, че получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД не може да бъде игнорирано. Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника. Искът по чл. 422 от ГПК се счита предявен от датата на заявлението по чл. 410/417 от ГПК.

 

По отношение на искането за мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, то същото е акцесорно и следва да бъде уважено съгласно уважаването на главните искове. Ответникът не представи доказателства за извършено плащане до приключване на съдебното дирене по делото.

По фактура № **********/15.04.2014г. с падеж на 02.05.2014г. законната лихва за забава за периода от 04.05.2014 г. до 04.05.2017г. е в размер на 39.87 лева.

По фактура № **********/15.05.2014г с падеж на 02.06.2014г. законната лихва за забава за периода от 03.06.2014 г. до 04.05.2017г. е в размер на 40 лева.

По фактура № **********/15.06.2014г. с падеж на 03.07.2014г. законната лихва за забава за периода от 04.07.2014 г. до 04.05.2017г. е в размер на 28.26лева.

По фактура № **********/16.07.2014г. с падеж на 03.08.2014г. законната лихва за забава за периода от 04.08.2014 г. до 04.05.2017 г. е в размер на 2.88 лева.

По фактура № **********/15.08.2014г. с падеж 01.09.2014г. законната лихва за забава за периода 03.09.2014г. – до 04.05.2017г. е в размер на 303,02лева.

 

Последната фактура удостоверява начислена неустойка и доколкото искът в тази част следва да се отхвърли, не подлежи на присъждане и мораторната лихва.

Искът за признаване за установено по отношение на търсените мораторна лихва е основателен по отношение на лихва от общо първите На основание чл. 162 от ГПК искът за мораторна лихва за периода от датата на забава за всяка една от фактурите до 0.05.2017г. е основателен до размера на общо 111,01 лева, а в останалата част следва да се отхвърли до претендирания размер от общо 414,03лева.

 

Ето защо съдът намира, че предявените искове следва да се уважат частично – искът за главница за сумата от 308,98 лева, представляваща цената на ползвани мобилни услуги, а искът за мораторна лихва за сумата от 111.01лева, а в останалата им част следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. 

 

По заповедното производство заявителят е сторил разноски в размер на 393,54 лева, от които 360 лева за адвокатски хонорар и 33,54 лева държавна такса.

В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 435 лева, от които 360 лева за адвокатски хонорар и 75 лева за държавна такса. Обща за двете дела 828,54лева – видно и от представения списък на разноските.

Съобразно изхода на спора и според чл. 78 ал.1 от ГПК следва да се присъдят на ищеца разноски в размер на 208,45лева съразмерно на уважената част от претенциите.

 

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.В. с ЕГН **********, адрес: ***0 дължи на „Булпойнт 2015“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, съдебен адрес чрез адв.Кремен Константинов от АК-Варна, гр.Варна, бул.”Мария Луиза” №21, ЕТ.2 сума в размер 308,98лв. с включен в нея ДДС главница за ползвани мобилни услуги, сключени с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по месечни сметки № **********/15.04.2014г., № **********/15.05.2014г., № **********/ 15.06.2014г.,№ **********/16.07.2014г. и  № **********/15.08.2014г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаването на заявлението – 22.05.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 308.98лева до общо претендираните 1255.27лева, като неоснователен и недоказан.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.В. с ЕГН **********, адрес: ***0 дължи на „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, съдебен адрес чрез адв.Кремен Константинов от АК-Варна, гр.Варна, бул.”Мария Луиза” №21, ЕТ.2 сума в размер на 111.01лева представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка главница от горепосочените фактури с номера № **********/15.04.2014г., № **********/15.05.2014г., № **********/ 15.06.2014г., № **********/ 16.07.2014г. и  № **********/15.08.2014г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 111.01 лева до общо претендираните 414,03лв. като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА В.Д.В. с ЕГН **********, адрес: ***0 да заплати на „Булпойнт 2015" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Струга" № 31, съдебен адрес чрез адв.Кремен Константинов от АК-Варна, гр.Варна, бул.”Мария Луиза” №21, ЕТ.2 разноски в размер на 208,45 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: