№ 6322
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110152351 по описа за 2022 година
Предявен е иск от „ТС“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК **** срещу „Р-к
(България)“ ЕАД, ЕИК ****, „БС“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *** и „СХП“ АД,
ЕИК ***** с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК за обявяване нищожността на
съдебния акт – заповед за изпълнение, с инкорпорирано разпореждане за незабавно
изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист, по ч.гр.д. №28036 по
описа за 2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 58 състав, тъй като са постановени
извън пределите на предоставената на съда компетентност в рамките на заповедното
производство, липсват мотиви, не е спазена формата (утвърдена с подзаконов акт
образец), волеизявлението на съда е неразбираемо, не може да породи правни
последици и липсва надлежно описание и индивидуализация както на вземането, за
което е поискано издаване на изпълнително основание, така и на неговото конкретно
основание, падеж и какво е съотношението му спрямо цялото претендирано вземане по
договорите за банков кредит и анексите към него. Твърди се, че в заповедта за
изпълнение липсват мотиви и конкретно посочен документ, от изчерпателно
изброените в чл. 417 ГПК.
В срока за отговор, ответникът „СХП“ ЕООД е направил възражение за
неподсъдност на делото на окръжен съд и за неоснователност на иска.
Ответникът „Р-к (България)“ ЕАД също подава отговор в срок и в него прави
възражение за неподсъдност на делото на окръжен съд, за разглеждане на делото по
общ исков ред и за неоснователност на иска.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
1
От фактическа страна не е спорно и по делото се установява от представените
доказателства, че по образувано ч.гр.д. № 28036/2015 г. по описа на СРС, Второ ГО, 58
състав на 02.06.2014 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът „БС“ ЕООД да
заплати на кредитора „Р-к (България)“ ЕАД следните суми: 200 000 евро – част от
главница по извлечение от сметка във връзка с договор за банков кредит от 06.02.2007
г. и анекси към него, ведно със законната лихва за периода от 23.05.2014 г. до
изплащане на вземането, и 14 221, 32 лв. разноски по делото, а именно: 7 823, 32 лв.
държавна такса и 6 398 лв. възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл. 418, ал. 1
ГПК е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредено да се издаде
изпълнителен лист в полза на заявителя. В заповедта за изпълнение имплицитно са
включени и трите акта - разпореждане за издаване на заповед и за допускане на
незабавно изпълнение на заповедта, самата заповед за незабавно изпълнение и
разпореждането за издаване на изпълнителен лист.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Производството е по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК - за установяване на
нищожността на заповед за изпълнение от 02.06.2014 г., издадена по ч. гр. д. №
28036/2015 г.. на СРС, 58 състав.
Чл. 270, ал. 2 ГПК урежда процесуалната защита срещу нищожни решения.
Разпоредбата дава възможност да се прогласява нищожност на съдебно решение по
исков ред безсрочно (в този смисъл е т. 8 и т. 9 от ППВС № 1/1985 г.).
Заповедта за изпълнение няма характера на съдебно решение, но тя съставлява
съдебен акт, който има някои от последиците, присъщи на решенията, разрешаващи
отнесен до съда правен спор. Влязлата в сила заповед има изпълнителна сила и не
допуска пререшаване на спора по исков ред освен при новооткрити обстоятелства и
доказателства. Заповедта за изпълнение засяга имуществената сфера на лицето, срещу
което е издадена, със същия интензитет, с който тази сфера бива засягана от издадено
осъдително съдебно решение. Следователно, по аналогия на разпоредбата на чл. 270,
ал. 2 от ГПК нищожността на заповедта за изпълнение може да бъде установявана
посредством иск на длъжника против заявителя на същите основания, на които
нищожно би било издадено за същото вземане осъдително решение (в този смисъл е
Определение № 64 от 23.01.2015 г. по ч.гр.д. № 141/2015 г. на ВКС, IV г.о. ).
За пълнота, съгласно практиката на ВКС, иск за прогласяване нищожност на
влязла в сила заповед за изпълнение е допустим, независимо от несвоевременното
обжалване на разпореждането по реда на чл. 419 от ГПК, неподаването на възражение
по чл. 414 от ГПК, както и неупражненото право на иск по чл. 424 от ГПК. Това е така,
тъй като исковият ред по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на съдебен
акт е самостоятелна форма на защита, която може да бъде реализирана и след
изчерпване на визираните по-горе хипотези, дори и след като инстанционният ред за
разглеждане на спора по повод на заповедта е приключил с влязъл в сила съдебен акт
(в този смисъл са Решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I ГО и
Решение № 320 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6774/2013 г., I ГО) .
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК следва да се
установи, че съдебното решение (съответно съдебният акт) страда от порок, който
2
влияе върху неговата валидност, респективно този съдебен акт не поражда правни
последици. Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, която не е
подробно дефинирана в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема,
че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав -
нищожно е съдебно решение, което е постановено: от незаконен състав, когато излиза
извън пределите на правораздавателната власт, тъй като е постановено срещу лице,
което не е подчинено на властта на българския съд; когато решението е устно или
неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна
неразбираемост; когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е
неизпълняемо; когато съдържанието на решението противоречи на българския правов
ред, когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление или
противоречи на добрите нрави или когато делото е било образувано от името или
срещу неправоспособна страна и др. (в този смисъл са Тълкувателно решение № 1 от
10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, ВКС и Тълкувателно постановление № 1 от
29.09.2016 г. по т. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС и ОСС на Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд).
Съдът намира, че настоящата заповед за изпълнение, обявяването за нищожност
на която се претендира, не страда от нито един от посочените пороци, отговаря на
изискванията за валидност на заповедта и не може да бъде обявена за нищожна поради
описаните по-долу съображения.
На първо място, спазена е формата, която е изискуема съобразно Наредба № 6
от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за
издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство (понастоящем наредбата е отменена, но е действала към датата на
издаване на процесната заповед за изпълнение). Заповедта е издадена по утвърдения
образец - Приложение №5 за заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК. Издадената заповед е в писмена форма и съдържа
посочените в чл. 412 ГПК задължителни реквизити към момента на издаването й. В
заповедта се съдържа информация за основанието, от което произтича вземането, а
именно договор за банков кредит от 06.02.2007 г. и анекси към него, както и за размера
на вземането. Също е спазено изискването за постановяване на незабавно изпълнение
по чл. 418, ал.1 ГПК - да е идентифициран документът, от който произтича вземането и
той да попада в една от хипотезите на чл. 417 ГПК – вземането се основава на
документ по чл. 417, ал.1, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката.
На второ място, заповедта е постановена от надлежен орган, функциониращ в
надлежен съдебен състав – от едноличен съдебен състав на районния съд, в
съответствие с чл. 411 ГПК.
На трето място, волята на съдията е изразена в писмена форма и е положен
неговия подпис.
На четвърто място, заповедта е издадена от законен съдебен състав в рамките на
правораздавателната му компетентност. Спорът, предмет на делото, по което е
постановена оспорената заповед, е гражданскоправен. С оглед на това сезираният с
него съд е компетентен да го разгледа и да се произнесе по заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Заповедта е
постановена в рамките на правораздавателната власт на съда. Софийски районен съд не
3
е излязъл извън пределите на правораздавателната власт на българския съд, защото
страните по делото са български юридически лица.
На пето място, волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе
ясно и разбираемо, тъй като идентифицира съдът, издал акта, номера на делото,
страните, основанието, размерът на вземането, договорът, от който произтича и
лихвите и разноските.
На последно място, заповедта не съставлява акт, несъвместим с основите на
установения правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на действие, което е
престъпление или такова противоречащо на добрите нрави.
В обобщение, съдът счита, че процесната заповед за изпълнение е постановена
от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма,
подписана е от районния съдия и волята на съда е разбираема.
Следователно, процесната заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е валиден
съдебен акт, който е издаден в рамките на правомощията и компетентността на
районния съд.
Предвид гореизложеното и като съобрази, че в хода на производството не са
установени основания да се счита, че заповедта за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по искане на „Р-к (България)“
ЕАД против „БС“ ЕООД, с инкорпорирано в нея разпореждане за незабавно
изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист, е нищожна, а се
установи, че е постановен валиден съдебен акт, съдът приема, че исковата претенция
по чл. 270, ал.2 ГПК за прогласяване нищожност на заповедта, следва да бъде
отхвърлено като недоказано и неоснователно.
Разноски в исковото производство
Разноски в производството следва да се присъдят на ответниците, които са
участвали в производството.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника „СХП“ ЕООД, който е представил
списък с разноски по реда на чл. 80 от ГПК, следва да бъдат присъдени разноски за
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „ТС“ ЕООД – в
4
несъстоятелност, ЕИК ****, с адрес: гр. Хасково, ул. „Ст. Стамболов“ №4, ет.4, ап. 24,
срещу „Р-к (България)“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, „БС“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша,
ул. „Боянска река“ №14 и „СХП“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 4, с правно основание чл. 270, ал.2 ГПК за
прогласяване нищожността на съдебния акт – заповед за изпълнение, с инкорпорирано
разпореждане за незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен
лист, по ч.гр.д. №28036 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 58 състав.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ****, с адрес: гр. Хасково,
ул. „Ст. Стамболов“ №4, ет.4, ап. 24, да заплати на „СХП“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ №29, ет. 4, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 3 000 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
за производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5