Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. Габрово, 14.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети септември,
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина
Церовска, като разгледа докладваното от съдия Кирова адм. дело № 156 по описа за 2022
година на Административен съд – Габрово и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Настоящото дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд - Габрово
жалба с вх. № СДА-01-1304 от 14.07.2022 г., подадена от С.С.Й. ***, ЕГН: **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
22-0341-000165 от 27.06.2022 г., издадена от Цветан Христов Ганчев – младши
автоконтрольор при РУ – Севлиево към ОД на МВР – Габрово, с искане за нейната
отмяна.
С атакуваната
Заповед на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС *** е наложена за срок от 12 месеца за
извършено административно нарушение – управляване на МПС след употреба на
алкохол, квалифицирано като такова по силата на забранителната разпоредба на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което на 27.06.2022 г. му е съставен АУАН, серия
GA № 529830.
Видно от разписка,
съдържаща се в ЗППАМ, заповедта е връчена на адресата на 27.06.2022 г., а
жалбата против нея е подадена чрез началника на Районно управление– Севлиево
при ОД на МВР – Габрово, надлежно регистрирана с вх. № 341000-3186 от 11.07.2022 г., в рамките на законния срок.
Съдът
намира жалбата за редовна и допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в законоустановения срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, поради което подлежи
на разглеждане по същество, с оглед нейната основателност.
В
жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в
нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон, при липса на мотиви относно определения срок на мярката,
който в случая е максимално допустимия по закон. Твърди се, че в оспорената
заповед нарушението е описано непълно и неточно, не съответства на описанието
на съставения за него АУАН.
В
проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
редовно упълномощен адвокат Д. ***, които заявяват поддържане на жалбата и
правят искане за отмяна на оспорения ИАА. Процесуалният представител излага
подробни аргументи по същество на спора, в допълнение към които жалбоподателят навежда
доводи за затруднено придвижване и отглеждане на двете му малки деца. Прави се
искане и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по делото – младши автоконтрольор в Районно управление – Севлиево при ОД на МВР
– Габрово, в качеството му на орган, издал процесната Заповед, не се явява и не
се представлява.
Съдът, след като
съобрази събраните по делото доказателства, становището и доводите на жалбодателя
и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт
на основание чл. 168,
ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
За извършени на
27.06.2022 г. административни нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 103 от ЗДвП
на жалбоподателя в настоящото производство - С.С.Й., е съставен АУАН, серия GA
№ 529830 от същата дата, от актосъставител - Цветан Христов Ганчев – младши
автоконтрольор в РУ-Севлиево при ОД на МВР – Габрово. Същото длъжностно лице е
издало и оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0341-000165 от 27.06.2022 г., препращаща към цитирания АУАН. ЗППАМ е
издадена на основание чл. 22 от ЗАНН, като на С.С.Й. е наложена мярка по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС ***. Отнети са
свидетелство за регистрацията на моторното превозно средство /СРМПС/ №
00832228, както и 2 броя регистрационни табели с номер ЕВ4371ВВ. Санкцията е
наложена за срок от 12 месеца за това, че в качеството му на собственик на
посоченото МПС С. Ст. Й. е управлявал същото след употреба на алкохол с
концентрация от 2,68 ‰, отчетени посредством замерване с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, с № 0152, с което същият е създал опасност за
движението и предпоставка за възникване на ПТП. Фактическата обстановка не е
оспорена, жалбоподателят изрично е вписал в Талон за изследване, че приема
показанията на дрегера.
В хода на съдебното
производство е установено, че на С. Ст. Й. е връчен и обвинителен акт по БП №
205/2022 г. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Образувано е
НОХД № 245 по описа на Районен съд – Севлиево, приключило със споразумение,
одобрено от съда с определение от 12.07.2022 г. На подсъдимия - жалбоподател по
настоящото дело, е определено наказание четири месеца лишаване от свобода с
отложено изпълнение, с тригодишен изпитателен срок. Наред с това, подсъдимият е
лишен от право да управлява МПС за срок от девет месеца и му е наложена глоба в
полза на държавата. Споразумението не е обвързващо настоящата съдебна инстанция
по адм. д., по което се оспорва не наложена санкция, а принудителна
административна мярка, която има други цели - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. То е съществено
до толкова, доколкото чрез него твърдяната фактическа обстановка, описана в
процесния ИАА, следва да се счита за установена по несъмнен начин.
При преценка на
материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът взе предвид
следното:
Разпоредбата
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че принудителните административни мерки по
чл. 171,
т.
2а от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В тази връзка,
ответната страна е представила по делото заповед № 264з-894/ 06.04.2022 г. на
директора на ОД на МВР – Габрово, който в качеството си на ръководител на
такава служба, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, е оправомощил посочените в нея служители да налагат ПАМ по
ЗДвП, сред които са и инспекторите към районните управления при ОД на МВР Габрово. Такава длъжност заема и авторът на
обжалваната ЗППАМ, поради което съдът намира същата за издадена от надлежно
упълномощен служител, в обхвата на предоставените му правомощия.
С процесната
заповед е наложена мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, според която
разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, се прекратяване регистрацията
на пътно превозно средство за срок от шест месеца до една година, за посочени в
цитираната правна норма административни нарушения, сред които е и управлението
на моторно превозно средство от неговия собственик с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда.
В о.с.з. на
19.09.2022 г. е представено и прието като доказателство по делото удостоверение,
рег. № 220892000097, издадено на 15.09.2022 г. от Сектор Пътна полиция –
Габрово при ОД на МВР – Габрово, от което се установява, че за периода от
06.02.2017 г. до съставянето на процесната Заповед и АУАН, собственик на
моторното превозно средство с прекратена регистрация е именно С.С.Й. – адресат
на оспорената ЗППАМ.
От приети като
доказателства по делото талон за изследване № 00544892/ 27.06.2022 г. за
извършена предварителна проба посредством замерване с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, № 0152 , и протокол от 27.06.2022 г. за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, по несъмнен начин се установява, а и не
се спори от страните по делото, отчетеният положителен резултат – 2,68 на
хиляда концентрация на алкохол в кръвта.
При така изложеното
следва да се приеме, че обективно е реализирана хипотезата на чл. 171, т.2а, б.
“б“ от ЗДвП – МПС Шкода Фелиция, рег. № ЕВ 4371ВВ, е било управлявано от
неговия собственик С.С.Й. след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда.
Процесната Заповед
е издадена за нарушение, установено с посочения в нея АУАН № GA № 529830/ 27.06.2022
г., който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното. В конкретния случай, констатациите в акта за
установяване на нарушението не се оспорват от жалбоподателя. Актът е приложен
към преписката и съдът приема, че е редовно съставен и притежава всички
необходими реквизити.
По отношение на
установените релевантни за случая факти съдът взе предвид и обсъди събраните в
хода на делото доказателства в тяхната съвкупност. При тази фактическа и правна
обстановка, съдът прави следите изводи, по които намира жалбата, разгледана по
същество, за неоснователна:
По смисъла на чл.
171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. По своя характер тези мерки са вид
административна принуда, за прилагането
на които е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на
административнонаказателна отговорност. Волеизявлението за прилагането на ПАМ
се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а предпоставка за издаването ѝ е
извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната
норма административно нарушение, което се установява с АУАН. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП
съставляват едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на ЗППАМ,
поради което актът се явява част от административната преписка по издаване на
такава заповед.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения, което става посредством
ефективното лишаване на дееца от възможността му да управлява МПС за определен
период от време. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се налага
административно наказание или от присъдата за извършено престъпление. Всеки от
тях има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ е форма
на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона
случаи се упражнява държавна принуда, докато налагането на наказание е израз на
държавната наказателна репресия. По тези съображения настоящият съд не приема
довода на жалбоподателя, че „тежестта на наказателната принуда е доста по-малка
от наложената административна такава“, т.к. същите, като различен вид дейност,
с различна функция и ред за реализиране, не могат да се сравняват само въз
основа на продължителността на санкцията и мярката. Обстоятелството, че с
Определение № 65/12.07.2022 г. по НОХД №245/2022 г. Районен съд – Севлиево е
одобрил споразумение, с което е наложил на подсъдимия наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от девет месеца, е неотносимо към настоящото
производство, както спрямо законосъобразността на наложената ПАМ, така и по
отношение срока на прилагането й.
Съдът приема, че
одобреното от съда споразумение по посоченото наказателно дело е неотносимо към
предмета на настоящото административно дело, тъй като релевантният за
приложението на чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП
юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва
да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за
ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.
Настоящата съдебна
инстанция не споделя и възражението на жалбоподателя досежно липсата на мотиви
в заповедта относно продължителността на срока на наложената ПАМ. Мотиви се
съдържат в констативната част на акта и са свързани с тежестта на извършеното
нарушение, предвид установеното количество алкохол в кръвта на дееца, а имено
2.68 на хиляда – значително над минимално допустимата стойност, както и това,
че с поведението си той създава предпоставки за ПТП и е опасен за движението.
Тук следва да се допълни и фактът, че освен това нарушение, Й. е санкциониран и
за друго – не спира след подаване на знак от страна на проверяващите, в
най-дясната част от платното за движение. Жалбоподателят не се мотивира защо счита, че
целта на мярката би била постигната при друг, по-кратък срок, след като
осъщественото от него е квалифицирано не като нарушение, а като престъпление.
Видно от представения по делото протокол от съдебно заседание от 12.07.2022 г.
на Районен съд – Севлиево, извършеното деяние е престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК. Именно високата степен на концентрация
на алкохол в кръвта, с отчетен резултат, надхвърлящ повече от четири пъти
допустимия по закон минимум, обосновава извод за високата степен на обществена
опасност на извършеното деяние, което от своя страна е основание за налагане на
ПАМ в максималния срок, определен в закона. В този смисъл, твърдението за
нарушаване принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК при издаване на
обжалваната заповед. Изложените в подкрепа на твърдението доводи, а именно - несъответствие
на вида и продължителността на мярката с извършеното нарушение и положението, в
което се намира жалбоподателят– баща на две малолетни деца, чието семейство не
притежава друго МПС, съдът намира за неотносими към твърдението, че мярката
следва да е за по-кратък срок. Напротив – с поведението – управление на МПС с
толкова висока концентрация на алкохол, той е опасен най-вече за тези деца,
които би возил най-често в автомобила си. Ирелевантен за спора е също фактът,
че съпругата му няма и никога не е имала регистрирани на нейно име МПС
/съгласно представено и прието по делото удостоверение от 15.09.2022 г., л.37/,
както и фактът, че поради приложената ПАМ, се е наложило тя а стане кандидат за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, за което е вписана в
електронния регистър на ИА „Автомобилна администрация“ /съгласно представена и
приета по делото служебна бележка от 15.09.2022 г., л.33/. След като единият от
родителите си е позволил да управлява МПС с такава концентрация, то е дори
препоръчително тази дейност да може да се осъществява и от другия родител.
С оглед
установеното от фактическа и правна страна настоящият съдебен състав приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и с целта на закона. Административният орган е посочил правните
основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закона
за издаването на заповедта, като е цитирал относимата правна уредба. Налагането
на ПАМ за максимален срок е правилно и законосъобразно, поради което жалбата
против ЗППАМ се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на
спора ответникът по делото има право на разноски, но присъждане на такива не се
претендира, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд – Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба вх. № СДА-01-1304 от 14-07.2022 г. по описа на същия съд, на С.С.Й., с
ЕГН **********, адрес: ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0341-000165 от 27.06.2022 г., издадена от Цветан
Христов Ганчев, младши автоконтрольор при РУ – Севлиево към ОД на МВР –
Габрово, с която спрямо същото лице и настоящ жалбоподател, на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171,
т. 2а, б. "б" от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на МПС ***
и са отнети два броя регистрационни табели с рег. № ЕВ4371ВВ за срок от 12
месеца.
На основание чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата решението не подлежи на обжалване.
Препис от съдебното
решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА