Р Е Ш Е Н И Е
Номер
14 02.01.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
шести декември Година 2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 5738 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от Ж.Д.Г. против Х.Я.И. частичен иск за
заплащане на сумата от 1 000 лв., представляваща част от сума в общ размер от
45 000 лв., която сума е била предадена на части от ищеца на ответника без
правно основание през периода 13.09.2017 г. – 06.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че в горепосочения период е предал на
ответника в брой сумата от общо 45 000 лв., като е липсвало основание за
предаване на тази сума. Твърди също така, че от началото на 2019 г. многократно
е отправял покани към ответника за връщане на недължимо получената сума, но до
настоящия момент сумата не е върната. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са писмени
доказателства.
Така предявеният частичен
иск е с правно основание чл.
55, ал. 1 от ЗЗД, като същият е допустим.
Ответникът
е подал отговор в законоустановения срок, в който е оспорил иска по основание и
по размер. Както в отговора, така и в съдебно заседание ответникът признава, че
е получил от ищеца сумата от 45 000 лв., но твърди, че тя му е била дадена
в заем, а не без основание, както се твърди в исковата молба. Поради това моли
предявеният иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен, както и да му бъдат
присъдени направените разноски по делото, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени копия на 5
разходни касови ордера, съгласно които ищецът е предал, а ответникът е получил
следните суми: 5 000 лв. – на 13.09.2017 г., 17 500 лв. – на 08.11.2017
г., 5 000 лв. – на 16.03.2018 г., 15 500 лв. – на 27.03.2018 г. и
2 000 лв. – 06.11.2018 г., или общо сумата от 45 000 лв. В ордерите е
посочено, че сумите се дават като „капаро за къща“ и „сума за къща“, но никоя
от страните не твърди между тях да е бил сключен какъвто и да било договор
(предварителен или окончателен) във връзка с недвижим имот. Напротив – ищецът
твърди, че е липсвало основание за престиране на сумите, а ответникът твърди,
че сумите са дадени на основание сключен между страните договор за заем. С
оглед на така наведените твърдения и предвид факта, че ищецът твърди липса на
основание, то в тежест на ответника е да установи, че е получил сумите на
посоченото от него правно основание, а именно договор за заем. Ответникът обаче
не е ангажирал никакви доказателства във връзка с това си твърдение, поради
което съдът намира, че то е останало недоказано, съответно недоказано е
наличието на правно основание за получаване от ответника на сума в общ размер от
45 000 лв.
Предвид горното и тъй като ответникът
изрично призна в съдебно заседание, че е получил от ищеца сумата от 45 000
лв., като не се доказа наличие на конкретно правно основание за получаването й,
съдът намира, че на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът следва да
върне на ищеца тази сума.
По делото липсват доказателства за
пълно или частично връщане на получената от ответника без основание сума от
45 000 лв., поради което съдът намира, че предявеният частичен иск за сумата
от 1 000 лв., претендирана като част от общо дължимата главница от 45 000
лв., е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
На осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главницата от 1 000 лв., считано от предявяването на иска - 18.07.2019
г. до окончателното й изплащане.
Предвид уважаването на предявения иск
и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и сумата
от 50 лв., представляваща направените от него разноски по делото – платена
държавна такса. По отношение на посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК
адвокатско възнаграждение от 2 000 лв., съдът намира, че същото не следва
да бъде присъждано като разноски на ищеца, тъй като по делото липсват
доказателства за плащането му – представен е договор за правна услуга, в който
е уговорено възнаграждение за адвоката в размер на 2 000 лв., но не са
представени доказателства това възнаграждение да е било платено от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Х.Я.И., ЕГН **********,***,
да заплати на Ж.Д.Г., ЕГН **********,***, сумата от 1 000,00 лв.
(хиляда лв.), представляваща част от сума в общ размер от 45 000 лв. (четиридесет и пет
хиляди лв.), която сума е била предадена от ищеца и получена от ответника на
части през периода 13.09.2017 г. – 06.11.2018 г. без правно основание, ведно със
законната лихва върху главницата от 1 000 лв., считано от 18.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 50,00 лв.
(петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат
платени по следната банкова сметка ***: IBAN: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ