РЕШЕНИЕ
№260007
гр.Д., 09.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на шести април
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
при секретаря РУМЯ.РАДЕВА в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния
съдия Ж.МАРГЕНОВА гр.дело № 650 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба вх.№5903/13.09.2019г., уточнена с молба
вх.№261843/03.11.2020г., на “УИШБОН“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.,
представлявано от управителя Х.И.Х., чрез търговски пълномощник Р.Х., с адрес ***,
„***“, срещу ОБЩИНА Б., с която са предявени искове за осъждане на ответника на
основание чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 1 512 243.33лева/съобразно изявление
за увеличение на размера в молба вх.№263999/27.10.2021г., допуснато с
определение по чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК от 27.10.2021г/, съставляваща
увеличената стойност на собствения на ответника поземлен имот с идентификатор ***по
КК на гр.Б., вследствие направените от ищеца в качеството му на добросъвестен
владелец подобрения в същия /изграждане на сгради блок 1 със степен на
завършеност 63% и блок 2 със степен на завършеност 50%, пречиствателна станция
и инфраструктура, конкретно описани в уточняващата молба вх.№261843/03.11.2020г./, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното
плащане, евентуално на основание чл.61
ал.3 от ЗС, евентуално на основание чл.59 от ЗС за същата сума от 1 512
243.33лева, съставляваща стойността на
извършените без натоварване и в интерес на ответника СМР по изграждане на сгради блок 1 и блок 2,
пречиствателна станция и инфраструктура в собствения му поземлен имот с
идентификатор ***по КК на гр.Б., с която ответника се обогатил без основание за
сметка на ищеца, ведно със законната от
датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане, с последиците
на чл.78, ал.1 от ГПК-присъждане на разноски.
Обосноваващите претенцията на
ищеца обстоятелства, изложени в искова
молба вх.№5903/13.09.2019г. и уточнителна молба вх.№261843/03.11.2020г., се
свеждат до твърдения за сключен на 12.12.2007г. с трети лица договор за
покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор ***по КК на гр.Б., находящ се във вилна зона „Б.“в землището на
гр.Б.и получаване владението върху имота на същата дата. Твърди се, че ищецът
започнал да владее имота на основание договора за покупко-продажба без да знае,
че продавачите му не са собственици на имота. Снабдил се с разрешение за строеж
№383/03.12.2008г. и отпочнал действия по застрояване на имота –изграждане на
жилищните сгради на блок 1 и блок 2 през 2010г. като към 18.09.2014г. изградил
същите в „груб строеж“. Извършил строителството със собствени средства и със
съзнанието, че имотът е негова собственост. Със степен на завъшеност 63% била изградена Сграда-Блок 1 със разгърната застроена площ
от общо 2000.06кв. м, състояща се от
сутеренен етаж с разгъната застроена площ от 404кв.м., партерен етаж с разгърната
застроена площ 580кв., първи етаж с разгърната застроена площ 587.60кв.м.,
втори етаж с разгърната застроена площ 235.30кв.м. и трети етаж с разгърната
застроена площ 199.01кв.м. За строителството заплатил на строителя „Т.Е.Б.“ЕООД
общата сума от 1 512 243.33лева. Със степен на завършеност 50% била изградена
сграда-Блок 2 с разгърната застроена площ от общо 280кв.м., състояща се от
партерен етаж -140кв.м.разгърната застроена площ и първи етаж -140кв.м.
разгърната застроена площ. За строителството на сграда-блок 2 ищецът заплатил
на строителя „Т.Е.Б.“ ООД сумата от 169 539.60лева. Изцяло завършен към
18.09.2014г. със съответното водоустойчиво покритие/керамични плочки/бил
изградения в имота басейн, за строителството на който ищецът заплатил на строителя
сумата от 95 423.55лева. Ищецът изградил в имота спомагателно съоръжение-
пречиствателна станция за отпадни води, завършено на 100% към датата
18.09.2014г., за строителството на който обект заплатил на същия строител
сумата от 64 618.66лева. Извършил и
множество подобрения на инфраструктурата на обща стойност 356 488.43лева –
вертикална планировка; терасите на ниво нула и прилежащите им стълбища,
преодоляващи естествената денивелация на терена; проектираните хоризонтални
площи за паркиране на автомобили; проектираните хоризонтални площи, ограждащи
басейна; бетонна „черупка“ на пречиствателната станция за отпадни води;
декоративна ограда на целия терен; ел.инсталация,трафопост и електрически
табла; ВиК инсталация; пътища за достъп до имота. С влязло в сила на
07.02.2017г. решение №110/12.10.2016г.по гр.д.№408/2015г.на БРС по отношение на
ищеца било установено, че Община Б.е собственик на поземления имот, застроен от
ищеца. Така едва на 07.02.2017г. ищецът узнал за правото на собственост на общината
върху поземления имот. При извършване на строителството ищецът не е знаел, че
извършва подобрения в чужд имот, че по силата на чл.92 от ЗС построеното ще
стане собственост на общината. Така извършил строителството на жилищните сгради
на блок 1 и блок 2 изцяло в интерес на ответната община, без да е бил натоварен
за това от последната. Ответната община се обогатила за негова сметка без
никакво основание, тъй като получила в своя собственост изградените със
средства на ищеца сгради –блок 1 и блок 2, басейн и пречиствателна станция. В
следствие извършеното строителство увеличената стойност на подобрения имот
възлизала на сумата 1 512 243.33лева, на която сума възлизала стойността на
изпълнените в интерес на общината строителни дейности, респ. същата е измерител
на обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът - ОБЩИНА Б., е
депозирала отговор на исковата молба, в който са обективирани възражения
липсата на надлежно упълномощаване на търговския пълномощник, подписал исковата
молба, тъй като с приложеното пълномощно се давали изрични права за водене на
други дела, за нищожност на нотариалното удостоверяване на подписа на
пълномощника с рег.№66/10.04.2013г. от завеждащия консулската служби при
посолството на РБ в Х.-Ф. поради липсата
на компетентност на завеждащия консулската служба В. З. с оглед липсата на
издадена заповед от посланика за извършване на нотариална дейност, както и
извършване на удостоверяването на подпис на лице, не владеещо български език
при липса на назначен преводач, липсата
на платена държавна такса по всеки от трите евентуално предявени иска, липсата
на обосноваващи евентуалните претенции обстоятелства. Ответникът оспорва и
активната процесуална легитимация на ищеца и отрича собствената си пасивна
процесуална легитимация. Излага твърдения, че ищецът е във владение на имота и
понастоящем и не е легитимиран да води иск по чл.72 от ЗС, че не е легитимиран
да предяви иск по чл.59 от ЗС защото е предявил иск по чл.72 от ЗС. Твърди
имотът да не е във владение на общината, както и общината да не е собственик на
поземления имот и същият да е държавна собственост, тъй като не са налице
предпоставките на пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС/ДВ бр.96 /1999г./ и пар.7 от
ЗМСМА. Ищецът знаел за констативен нот.акт №188/2006г. легитимиращ като
собственици продавачите по договора за покупко-продажба от 2007г.; знаел за
наличието на съдебно решение №117/14.07.2006г. по гр.д.№3777/2005г. на БРС по
чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ; знаел за протоколно решение от 24.08.2006г. на ОСЗГ-Б..
Излага се и, че решение №110/12.10.2013г. по гр.д.№408/2015г. на БРС е нищожно
поради липсата на достоверна дата, в решението била вписана дата 12.10.2013г.,
а делото било образувано по искова молба вх.№2774/03.09.2015г. Исковата молба,
по която е образувано гр.д.№408/2015г.на БРС не била вписана, решението по
делото не било отбелязано в шестмесечен
срок; същото решение било постановено по опорочен и недопустим процес по
причини, свеждащи се до нередовности на сезирането-неяснота в петитума по
отношение на държавата като ответник и нейното представителство. Излага се, че
решението по гр.д.№408/2015г.на БРС няма правно действие по отношение на
Държавата, придобила поземления имот още през 1985г. чрез държавната
организация ОбНС-Б.по силата на пар.4 от НДИ/отм./.Евентуално, ако се приеме,
че съдебното решение е породило правни последици, след като с него е признато,
че Държавата не е собственик на поземления имот, следвало да се приеме, че
собственик на същия е ищеца. Ищецът не бил добросъвестен владелец защото срещу
него на 17.09.2011г. и на 17.12.2012г. били предявени два иска- с искова молба
вх.№3992/17.09.2011г., по която било образувано гр.д.№716/2011г.на БРС бил
предявен срещу „Уишбон“ЕООД от ФЛ иск по чл.108 от ЗС „за разваляне“ на
сделката, сключена с н.а.№197/2017г.; с искова молба вх.№6354/17.12.2012г., по
която било образувано гр.д.№842/2012г.на БРС срещу „Уишбон“ЕООД бил предявен
отрицателен установителен иск от ФЛ, за установяване, че не е собственик на
поземления имот. Между датата на започване на строителството през 2010г. и
завършването му в „груб строеж“ на 18.09.2014г., с искова молба
вх.№2940/29.04.2013г. ищецът предявил иск срещу ФЛ за разваляне на сделката,
сключена с н.а.№197/2007г., с твърдения, че продавачите му не са станали
собственици на поземления имот поради незавършена реституция. Така ищецът бил
недобросъвестен, защото знаел към 17.09.2011г., към 17.12.2012г. и към
29.04.2013г., че всички подобрения които извършва и които е смятал да извърши в
имота, могат да се окажат подобрения в чужд имот, но въпреки това продължавал
да ги извършва, евентуално към момента на извършване на подобренията бил
собственик на имота. В уточнителната молба по гр.д.№408/2015г.на БРС твърдял да
е придобил собствеността на оригинерно основание – кратка придобивна давност от
12.12.2007г. до 12.12.2012г. Като
собственик на поземления имот станал по силата на чл.92 от ЗС собственик на
подобренията. Оспорва се и характера на подобрения на построеното, оспорва се
построеното да е увеличило стойността на имота. Твърди се част от разходите да
нямат характер на полезни, а на луксозни, че претендираните подобрения са
движимости, които могат да се отделят от имота без съществено да го увредят. В
поземления имот не бил изграден обект по смисъла на пар.5, т.39 от ДР на ЗУТ
със самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР. Излага
се, че част от претендираните подобрения са незаконни , извън разрешението за
строеж и одобрените проекти , не следвало да се запазват и заплащат. Стойността
на сторените разноски за подобренията била много по-малка от претендираната от
ищеца сума. Твърдените от ищеца подобрения не съществували към датата на
предявяване на настоящите искове, тъй като ищецът не ги е запазил. Извършил
строителството като собственик и в свой интерес, не е имал качеството на
„гестор“, като ЮЛ не би и могъл да бъде такъв, не били налице и допълнителните
предпоставки на чл.61, ал.3 от ЗЗД-работата да е уместно предприета и добре
водена, работата не е свършена докрай, тъй като няма възникнали обекти по
смисъла на пар.5, т.39 от ДР на ЗУТ, няма обр.15, обр.16, нито удостоверение за
ползване. Не е налице имуществено разместване на блага по причина, че в имота
няма изградени сгради, не е налице предавани на такива от ищеца, който и
понастоящем бил във владение на имота. Претенцията на ищеца била погасена по
давност предвид момента на извършване на подобренията, който счита да е 2011г.,
с изтичането на 3-годишен давност срок от тогава, който давностен срок счита за
приложим за конкретното вземане с оглед статута на общината на държавна
организация и по силата на т.7 от ППВС №1/28.05.1979г. по гр.д.№1/1979г..
Осъдителните претенции за сумата от
1 512 243.33лева, предявени в условията на обективно евентуално съединяване,
черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 72 и сл.от ЗС, чл. 60 – 62 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД.
Исковете са допустими, предявени
от надлежен процесуален представител - търговски пълномощник с юридическо
образование, притежаващ юридическа правоспособност /удостоверение
изх.№8385/29.05.1995г./, снабден с изрично пълномощно за водене на процеси.
Въпросът за представителната власт на търговския пълномощник е разрешен и с
определение по в.ч.гр.д.№342/2020г.на ВАпС по повод частно обжалване на
прекратителен акт по настоящото дело.
По делото се установява/нот.акт №***г.на
нотариус с №*** в регистъра на НК/, че с договор от 12.12.2007г. ищецът “УИШБОН“ЕООД
е закупил от Е. Н. К., С. Е. К., Н. Х. Н., П. Х. Н., А. Х. Н., М. Х. Н., Н. И.И.,
К. Г. К., Й. Г. Н., Д. Г. А., В. Г. П., Д.И.И., И. Й. И., Б. Й.И., поземлен
имот с идентификатор
***по КК на гр.Б., в.з. „Б.“, с площ от 3 284кв.м.
Легитимацията си на собственици/по
данни от представените актове/, продавачите са удостоверили с представянето на констативен
нот. акт №188/2006г. за право на собственост по писмени доказателства. По данни
от същия, като основание за удостовереното право са били представени решение
№117/14.07.2006г.по гр.д.№377/2005г.на БРС, което е постановено в производство
по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и протокол
№24-63/24.08.2006г.на ОС“ЗГ“гр.Б.за възстановяване с план за земеразделяне на
право/без отреждане на обект/, признато със съдебното решение.
Страните не спорят за това, че договорът
от 12.12.2007г. е развален. Установява се и от представените писмени
доказателства, че с искова молба вх.№2940/29.04.2013г. купувачът “УИШБОН“ЕООД е предявил иска по
чл.87, ал.3 от ЗЗД за развалянето му срещу продавачи и наследници на продавачи поради
липса на изпълнение от страна на продавачите, тъй като не са били собственици
на имота поради незавършена реституционна процедура в полза на наследниците на Н.
А. Г.. В същата искова молба са изложени и твърдения за установяване на това
правно положение с влязлото в сила на 30.03.2013г. решение по гр.д.№716/2011г.
на РС-Б., с което е отхвърлена основаната на наследство и реституция претенцията
на М. М. Н., С. К. С. и СК. С. срещу “УИШБОН“ЕООД за ревандикация на 1/5идеална
част от същия имот. Правната последица на съдебния акт за разваляне на договора
е, че договорът като правно основание отпада. По отношение на действителния
собственик купувачът ще се окаже владелец, добросъвестен или недобросъвестен, в
зависимост от фактите и основанието между него и продавачите.
С влязло в сила на 07.02.2017г.
решение №110/12.10.2016г.по гр.д.№408/2015г.на БРС е отхвърлен предявеният от “УИШБОН“ЕООД
срещу Община гр.Б.отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, за
установяване, че Община Б.не е собственик на поземления имот с идентификатор ***по КК на гр.Б.,
в.з. „Б.“, с площ от 3 284кв.м. Предмет
на отрицателния установителен иск е отричаното право на собственост на
ответника. Установеното
от съда правно положение придобива сила на пресъдено нещо между страните
относно съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече,т.е., че
Община Б.е собственик на поземления имот с идентификатор 02508.51.447. Погрешното отразяване на датата /
в частта на годината/на
съдебното решение по гр.д.№408/2015г.на БРС не се отразява върху валидността на
последното, може да бъде поправена и няма за последица нищожността му.
Няма спор, че от закупуването на
имота с договора от 12.12.2007г.ищецът го е завладял със съзнанието, че е
собственик, започнал застрояването му със съзнанието, че упражнява свои
правомощия.
От Главен архитект на Община Б.на
ищеца е издадено Разрешение за строеж №383/03.12.2008г. за изграждането на
„жилищна сграда и басейн, ЗП -858.60м2 РЗП- 2153.00м2 ЗП сутерен-696.70м2
поетапно изграждане на жилищните блок 1, блок 2, блок 3“, строеж пета категория
в УПИ *** кв.4 по плана на в.з.“***“гр.Б..
През м.март-април 2013г. св. В.С.Н.,
***, е посетила процесния имот по възлагане от ищеца на посредничество за
продажба на изградените самостоятелни обекти. Към този момент според
свидетелката имало издълбан басейн, сграда-блок 1 в завършен вид/покрив, стени,
дограма/, друга сграда-блок 2 на етап плоча. Блок 1 имал 12
апартамента-едностайни, двустайни и тристайни и един мезонет-четиристаен. Един
мострен апартамент на среден етаж, втори или трети, бил завършен с
обзавеждането- баня, кухня, печка, перална, хладилник, мебели, спални. Бил
годен да се обитава. Направен бил за да се показва на клиентите как ще
изглеждат апартаментите в напълно завършен вид. Другите апартаменти били на
шпакловка и замазка, с врати и прозорци. Сграда блок-2 била на трета плоча,
правели четвъртата, нещо като покрив, нямала стени, врати и прозорци. Басейнът
бил облицован с плочи, около него имало бетонни плочи, някакъв вид камък.
Кипяла активна строителна работа, която продължила до 2014г., когато в края на
годината строителят рязко спрял да прави каквото и да е. В края на 2014г. имало
сложени парапети на вътрешните стълби между първи, втори и трети етаж в
сграда-блок 1, които март 2013г. ги нямало, имало сложени климатици, токът бил
свързан, водата била прекарана. Малката сграда не била мръднала от положението
в което била към март 2013г. От страната на пътя имало малка фундаментна ограда
висока около 40см.
За строителството има издаден
акт-образец 14 за приемане на конструкцията на 20.12.2011г., представен по
делото, в който смисъл са и констатациите на вещото лице инж.Я.Д. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза и на вещото лице инж.Д.Б. по
повторната такава. Погрешно е разбирането на ответника относно значението на
този документ за конкретния спор за заплащане на подобрения-строителство в чужд
имот, отнесено към вещно-правния статут на построеното с оглед
противопоставения аргумент да е станало собственост на ищеца. Акт-образец 14 удостоверява,
че сградата съществува физически на етап „груп строеж“ и 5-годишния срок на
разрешението за строеж спира да тече. От момента на издаването на този акт правото
на собственост върху отделни обекти в сградата вече може да е предмет на
разпоредителни сделки, но самият документ сам по себе си няма
вещно-транслативното действие на предвиден в закона правен способ за
придобиване на право на собственост. Вещото лице инж.Я.Д. е констатирало и, че
за удостоверяване на етапа на завършеност на строителството на 18.09.2014г. е
издадено от Община гр.Б.на основание чл.181, ал.2 от ЗУТ удостоверение, че разрешената жилищна сграда и
басейн-1-ви етап бл.1 е със степен на завършеност 63%. Идентична е и
констатацията за този факт и на вещото лице по повторната съдебно-техническа
експертиза инж.Д.Б.. Съвпадащи са констатациите на двете вещи лица, че в имота
е изградена сграда от пета категория, състояща се от четири надземни
етажа-бл.1, както и налична е недостроена сграда-бл.2 на два етажа, и басейн.
Вещото лице инж.Д.Б. е констатирало и, че фактическата завършеност на
строителството съответства на удостоверената по реда на чл.181, ал.2 от ЗУТ с
удостоверението от 18.09.2014г. Извършените и налични СМР са описани от вещото
лице инж.Д.Б. в приложение-табл.1 от заключението му, уточнени при изслушването
му на 06.04.2022г.. Според експерта сграда- блок 1 е в състояние на завършеност
63%, обектите в нея /12 самостоятелни обекта с общо 1229.14кв.м.площ/ са
нанесени и в КК, външно е почти изцяло измазана, с ПВЦ дограма. Сграда –блок 2
е завършена на 50%, не добре стопанисвана, бетона е видим, не е бил гланциран
при полагането му и е обрушен отвсякъде. Пречиствателната станция е с обем
около 12.5куб.м, изградена е строителната и част, няма съоръжение. Изпълнена и
добре запазена е вертикалната планировка и терасирания терен около сградата.
Подпорната стена откъм северозападната част е покрита с декоративно покритие от
балчишки камък и е оформена като ограда. Трафопост не е наличен, само в
сграда-блок 1 има помещение, отредено за изпълнението му, ел.таблата са
деформирани и са за подмяна. ВиК инсталацията е налична.
Съдът не кредитира заключението
на вещото лице инж. Я.Д. в частта на определената стойност на имота със и без строителните
дейности с характер на подобрения, тъй като липсва аналитично обсъждане на
фактическото състояние на реализираното строителство, най-общо даденото
заключение /при липса на надлежна аргументация/, че „всички извършени
строително монтажни и други работи в имота и около него“ водят до увеличаване
на стойността му дискредитира обосноваността и създава съмнение в правилността
на експертната оценка. От заключението
на вещото лице инж.Д.Б., което съдът кредитира като обективно, компетентно и обосновано,
се установява, че без извършеното в имота строителство, неговата пазарна
стойност към момента на изготвяне на заключението би била 340 550лева, а в
резултат на строителството в състоянието му към настоящия момент и при отчитане
на липсата на съоръжения-пречиствателна станция и трафопост, и без
остойностяване на пътищата за достъп до имота като дейност, променяща друг, а
не процесния имот – 840 200лева. Няма
данни който и да е изграден и съществуващ обект в имота да представлява
подлежащ на премахване незаконен строеж, за който да е издадено предписание
и заповед за премахването от компетентните технически органи и този акт да е влязъл в
законна сила. И незаконен строеж подлежи на оценяване и заплащане като
подобрение, щом като няма издадена от компетентния орган заповед по чл. 223,
ал.1,т.8 от ЗУТ и следователно не подлежи на премахване – точка ІІ от ППВС № 6
по гр.д № 9/1974 г. и решение № 308 от 30.10.2012 г. по гр. д.№ 271/ 2012 г. на
І г.о. на ВКС. Следователно размерът на увеличената стойност на имота/разликата
между стойността на имота в състоянието му след застрояването и стойността,
която би имал ако строителството не беше извършено/ като разликата между установената от вещото лице
инж.Д.Б. стойност на поземления имот с подобренията и стойността му без тях, възлиза
на 499 650лева и тази сума ищецът като добросъвестен владелец по смисъла на чл.
70, ал. 1 ЗС има право да получи от собственика на имота-Община Б., тъй като в
рамките на периода на извършване на строителството е било налице правно
основание, годно да създаде вещно право в полза на ищеца и той е действал със
съзнанието, че ще стане собственик на построеното. Узнал е за обстоятелството, че
продавачите не са собственици тъй като рестуционната процедура не е завършена, най-рано
с влязлото в сила на 30.03.2013г. решение по гр.д.№716/2011г. на РС-Б.,
поведението му не е било причина за разваляне на придобивното му основание.
Фактът на незнанието на ищеца
към момента на сключване на договора, че праводателите му не са собственици, не
е оборен. Знанието
като основание за изключване на презумпцията на чл. 70, ал.2 ЗС следва да
съществува към момента на сключване на договора, добросъвестността на
приобретателя не отпада от последващо узнаване, че праводателят му не е бил
собственик, защото в чл. 70, ал.1 изр.2
ЗС изрично е посочено, че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване
на правното основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 72,
ал. 1 ЗС добросъвестния владелец може да иска за подобренията, които е направил
сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези
подобрения. Увеличената стойност съставлява разликата между стойността на
имота, която той има към момента на постановяване на съдебното решение и
стойността, която същият имот би имал към същата дата, ако извършените
подобрения не са били направени. Следователно, за определяне на тази стойност е
неотносимо какъв е размерът на действително направените разноски за материали и труд, които според
заключението на вещото лице инж.Д.Б. възлизат на сумата от общо 1 522 852лева,
а според вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза , във връзка
със строителството в УПИ *** кв.* по плана на в.з.“***“гр.Б.заплатени по банков
път от ищеца на „Т.Е.Б.“ЕООД за периода 13.10.2010г.-01.07.2013г са общо 1 514
523.36лева.
Правоотношенията, които възникват
между владелеца, извършил подобренията, и собственика на имота, върху който са
извършени, се характеризират с такива особености, които дават основание с оглед
общия смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта за
вземането за подобрения върху чужд имот не съвпада с извършването на самото
подобрение, а трябва да се отнася към един по-късен момент /така Постановление № 6/1974г на Пленума на ВС/. Ако владелец /лице, което
упражнява фактическа власт върху чужд
недвижим имот, считайки го за свой/ извърши подобрения в чуждия имот, давността
за вземанията му за извършените подобрения започва да тече от момента, в който владението
му бъде смутено от собственика /а не от трето лице/, каквато хипотеза в случая
не е налице, респ. петгодишният
давностен срок по чл.110 от ЗЗД за предявяване на претенцията за подобрения от
страна на ищеца не е изтекъл.
В обобщение, предявеният иск по
чл.72, ал.1 от ЗЗД е основателен до размера на сумата от 499 650лева, в който размер следва да
се уважи и отхвърли за горницата до 1 512 243.33лева.
С оглед изхода от спора и
съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, право на разноски,
съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.
Ищецът е удостоверил извършването
на разходи за държавна такса в размер на 60 489.73лева и 3000лева за възнаграждение за вещи лица, от които съразмерно на уважената
част от претенцията има право да получи съответно 19 963.61лева и
990.10лева. В този смисъл общо дължимите на ищеца разноски са в размер на от
20 953.71 лева.
Ответникът е удостоверил разходи от 550лева за възнаграждение на вещи
лица, 40.50лева държавни такси за снабдяване с документи, 36 960лева с ДДС/30
800лева възнаграждение и 6160лева ДДС/ адвокатско взнаграждение , възражение за
прекомерност на което е своевременно заявено от ищеца. Възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК на ищеца е основателно предвид фактическа и правна сложност на
делото, преценена съобразно изследваните факти, събраните за установяването им
доказателства, релевираните искания и възражения, обосноваващи усилия на защитата
в рамките на обичайните. Според редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимално предвиденият размер на адвокатското възнаграждение при интерес 1 512 243.33лева
възлиза на сумата от 26 652.43лева /без
ДДС/. При начисляване на ДДС 20% върху сумата от 26 652.43лева, равняващ се на 5330.49лева, на ответника
се следва адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС в размер на 31982.92лева.
Следователно, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от така извършените от ответника деловодни
разходи за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска
следва да му се присъдят разходи в размер на 21 421.91лева и от останалите деловодни разходи
-395.51лева . В този
смисъл общо дължимите на ответника разноски са в размер на 21817.42лева.
Разноските, сторени от страните в
частното производство по в.ч.гр.д.№234/2021г. на ВАпС, искане за присъждане на
каквито/стореното адвокатско възнаграждение/е заявено от ответника, не се
дължат в настоящото производство. Разноските е следвало да бъдат присъдени с
акта, приключващ производството, за което възнаграждението е платено, а
евентуалният пропуск на съда е следвало да се отстрани чрез допълване по искане
на страната.
С оглед гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА
Б.ДА ЗАПЛАТИ на “УИШБОН“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.,
представлявано от управителя Х.И.Х., на основание чл.72, ал.1 от ЗЗД, сумата от 499 650лева представляваща
увеличената стойност на поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр.Б.,
находящ се във вилна зона „Б.“в землището на гр.Б., в следствие построените в
него от “УИШБОН“ЕООД в периода 2009-2014г. със степен на завършеност 63% на Сграда-Блок 1 със разгърната застроена площ
от общо 2000.06кв. м, състояща се от
сутеренен етаж с разгъната застроена площ от 404кв.м., партерен етаж с
разгърната застроена площ 580кв., първи етаж с разгърната застроена площ
587.60кв.м., втори етаж с разгърната застроена площ 235.30кв.м. и трети етаж с
разгърната застроена площ 199.01кв.м; със степен на завършеност 50% на
сграда-Блок 2 с разгърната застроена площ от общо 280кв.м., състояща се от
партерен етаж -140кв.м.разгърната застроена площ и първи етаж -140кв.м.
разгърната застроена площ; басейн с водоустойчиво покритие/керамични плочки/;
пречиствателна станция/строителна част/ за отпадни води; вертикална планировка;
тераси на ниво нула и прилежащите им стълбища, преодоляващи естествената
денивелация на терена; проектираните хоризонтални площи за паркиране на
автомобили; проектираните хоризонтални площи, ограждащи басейна; бетонна
„черупка“ на пречиствателната станция за отпадни води; декоративна ограда на
целия терен; ел.инсталация и електрически табла; ВиК инсталация, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 13.09.2019г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата над 499 650лева до пълният претендират размер от 1 512 243.33лева.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
Б.ДА ЗАПЛАТИ на “УИШБОН“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.,
представлявано от управителя Х.И.Х., сумата от 20 953.71 лева съдебни разноски.
ОСЪЖДА “УИШБОН“ЕООД
със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя Х.И.Х.,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Б., сумата от 21817.42лева съдебни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: