Р Е Ш Е Н И Е
№771/02.03.2012г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети февруари, през две хиляди и дванадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Т.К., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №
3307 по описа
на Варненски районен съд за 2011г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен
от ищеца А.Ф.А., роден на ***г***, Русия срещу ответната страна Община Варна иск
за постановяване на съдебно решение, с което
на основание чл.124, ал.4 от ГПК да се признае за установено по
отношение на Община Варна, че акт № І – 1096/19.07.2004г за раждане на Д.А.А., родена на ***г***, в частта в която А.Ф.А. е вписан като баща на
детето Д.А.А.,
родена на ***г., е неистински
/ неверен/ официален документ, съставен въз основа на
нотариално заверена декларация за припознаване,
призната за неистински / неавтентичен/ частен документ с влязло в сила решение
на Варненски районен съд .
Ищецът твърди, че с Решение № 3669 от 10.11.2010г. на ВРС – ХХХV -ти състав по гр.дело № 8413 по описа на ВРС за
2008г. е прието за установено спрямо Община Варна че нотариално
заверена декларация рег. № 10113/07.07.2004г., за припознаване на детето Д.А.А., родена на ***г., на нотариус № 116 Л.П.Г. с район на действие РС Варна е неистински /неавтентична/ частен документ, неподписан от ищецът А.Ф.А., роден на ***г***, Русия, на основание чл. 124
ал.4 от ГПК.
С оглед
на горното, ищецът обосновава правния си интерес
от избраната форма на искова
защита и моли предявената искова претенция да бъде
уважена. Претендират се съдебни разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор
на исковата молба от ответната
страна.
В производството
по делото е конституирано трето лице помагач на страна на ответника – Е. Т.Д.,
майка на детето Д. Аржанова. В съдебно заседание
същата оспорва предявения иск. Намира, че същия не недопустим, доколкото
поддържа, че спора по същността си съставлява оспорване на произход, който
съобразно чл. 104 ГПК е подсъден на Варненски окръжен съд, отделно от това в
условията на евентуалност намира, че искът е недопустим, доколкото спора следва
да бъде разгледан по правилата на АПК, пред компетентния административен съд.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа:
От представеното по делото удостоверение
за раждане от ***г. се установява, че детето Д.А.А. е родена на ***г. Видно от
съдържанието на представения документ, като майка на детето е посочена Е. Т.Д.,
а като баща А.Ф.А..
Представено е по делото
удостоверение за раждане № І-1096/19.07.2004г. от което се установява, че
същото е съставено въз основа на съобщение за раждане № 1136/17.07.2004г. от
МБАЛ „Света Анна” АД Варна и нотариално заверена декларация за припознаване №
10113.
Представено е по делото влязло
в законна сила решение № 3669/10.11.2010г., постановено по гр. дело №
8413/2008г. на ВРС, по силата на което е прието за установено по отношение на
Община Варна, че нотариално заверена декларация № 10113/07.07.2004г. за
припознаване на детето Д.А.А., родена на ***г. е неистински (неавтентичен) частен документ, неподписан от А.Ф.А..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата
на чл. 124, ал.
4 от ГПК всеки
може да предяви
иск, за да
установи истинността или неистинността на документ, когато
има интерес от това. В тежест на ищеца е да
докаже, че при съставяне на
процесния документ, а именно акта за
раждане, са вписани неверни обстоятелства.
По
отношение възраженията за недопустимост на предявения иск:
Предмет
на настоящото производство е иск за установяване неистинността на акт за
раждане, т.е. искане за съдебно установяване неистинността на официален
свидетелстващ документ. Не е предмет на делото оспорване на произход на детето Д.
от посоченото в процесния акт за раждане лице, последното ищец в настоящото
производство, което да предпостави хипотезата на чл. 104, т.1 ГПК за
прекратяване на делото и изпращането му по компетентност на Варненски окръжен
съд.
На следващо място, предвид направеното
в условията на евентуалност възражение, съдът намира, че на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК подлежи административният акт, с който приключва административната процедура. В случая обаче с
исковата молба се искане признаване за неистински на
акт за раждане. Съгласно чл.128, т.8 АПК на административния съд е подсъден иск за установяване неистинност на административен акт, но не
и иск за установяване неистиност на официален свидетелстващ документ.
По отношение на основателността на
молбата:
Съобразно разпоредбата на чл. 49, ал.1
от ЗГР при
припознаване, извършено преди съставяне на акта за
раждане, в същия акт се вписват
данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие
на майката. В
настоящия случай процесния официален свидетелстващ документ, видно от
извършеното в същия отбелязване е съставен въз основа на документ по реда на
чл. 43, ал.2 ЗГР, а т.е съобщение за раждане
№ 1136/17.07.2004г. от МБАЛ „Света Анна” гр. Варна, както и нотариално заверена
декларация № 10113 на нотариус №116.
Съобразно
предстовенато по делото съдебно решение по гр. дело № 3669/10.11.2010г., посочената в акта за раждане декларация
№ 10113/07.074.2004г., за припознаване на детето Д. е прието за установено,
че същата е неистински (неавтентичен) документ, който не е подписат от
настоящия ищец. При това положение, и с оглед зачитане влязлото в сила съдебно решение, настоящия съдебен състав намира, че при съставяне
на акта за
раждане на детето Д., е вписано невярно
обстоятелство досежно името на бащата.
Така изложеното налага извода, че искът
е основателен, като същия следва да
бъде уважен. В акта за раждане
следва да бъде вписано „баща
– неизвестен” и бащиното и фамилно име на
детето да се образуват съгласно
приложимата разпоредба на чл.15 от Закона за гражданската регистрация относно дете, на което
е установено само майката, а именно бащиното име следва
да се образува
от името на майката, т.е. Екатеринова, а за фамилно име да
се вземе фамилното име на
майката Д..
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Варна,
че съставеният в гр.Варна акт № І – 1096/19.07.2004г за раждане
на Д.А.А., родена на ***г*** е
с невярно съдържание досежно вписването в графа „баща” на
лице с имена А.Ф.А., роден на ***г., гражданин
на Руска Федерация, като ПОСТАНОВЯВА в актовете
за гражданско състояние и в регистрите на населението за лицето Д.А.А., родена на ***г***, да бъде вписан „баща
– неизвестен” и вместо с имена Д.А.А. да
бъде вписана с имена Д.Е. Д., на осн. чл.
124, ал.4 от ГПК и чл.15, ал.1 от ЗГР.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач – Е.
Т.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: