Р Е
Ш Е Н
И Е № 260068
16.09.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети граждански състав
на двадесет и пети
август през две хиляди и двадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №459 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от Д.И. с ЕГН:********** ***, със съдебен адрес ***, адв.Н.И.Ш.,
против „АРДА – ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
бул.“Съединение“ №45, представляван от управителя С.И.И.,
обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.
Ищецът твърди, че на 23.04.2019г.
сключил с ответното дружество трудов договор, по силата на който бил назначен
на длъжност „водач на автобус-международен превоз на пътници“ с основно месечно
възнаграждение 660лв. В продължение на повече от половин година добросъвестно
изпълнявал трудовите си задължения, като подхождал с отговорност и
професионализъм. Изненадващо на 21.12.2019г. получил две писма с подател ответното
дружество. От текста на едното ставало ясно, че на основание чл.193 ал.1 от КТ
му се искат писмени обяснения по
повод пренос на акцизни стоки в големи количества по направление Варна – Берлин
на 07.12.2019г. Това писмо било изключително оскъдно, неясно и неточно, като не
ставало ясно какво точно дисциплинарно нарушение се твърдяло да е извършено.
Работодателят му определил тридневен срок за отговор от получаване на писмото.
С второто писмо, получено в същия ден, на ищеца била връчена заповед от 13.12.2019г.
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.190 ал.1 т.7 вр.чл.188 т.3 от КТ, а именно налагане на дисциплинарно
наказание – уволнение. Преди налагането на всяко дисциплинарно наказание
работодателят бил длъжен да поиска обяснение от служителя. Ищецът обаче получил
в един и същи ден искането за даване на обяснения и заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение. Твърди, че му е отнето правото на защита при така
проведената дисциплинарна процедура, поради което начина на отстраняването му
от работа бил незаконосъобразен. Предвид гореизложените съображения се иска
постановяване на решение, с което да се отмени като незаконно дисциплинарното
наказание, наложено с обжалваната заповед, с която е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца; да бъде възстановен на предишната си работа в
ответното дружество; да бъде осъден работодателя да му заплати обезщетение
поради незаконно уволнение в размер на брутното трудово възнаграждение за
времето, през което ищецът е останал без работа за периода от 21.12.2019г. до
31.01.2020г. в размер на 880лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът не депозира отговор на
исковата молба в предвидения от закона срок по чл.131 от ГПК. В съдебно
заседание управителят на ответното дружество се явява лично и оспорва исковата
молба по основание и размер. Безспорно в хода на производството от събраните
писмени и гласни доказателства било, че лицето е извършило нарушението, описано
в мотивите на заповедта, поискано било устно и писмено обяснение, което било
видно от представеното от ищеца с исковата молба писмо. Ето защо, се иска отхвърляне на иска като
недоказан и неоснователен. Ответникът прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, тъй като делото не представлявало фактическа и правна
сложност и следвало същия да се съобрази с минималното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на
трудов договор от 23.04.2019г. ищецът е назначен на длъжност „водач на
автобус-международен“ в ответното дружество за срок до 22.10.2019г., уговорен в
полза на работодателя, с основно месечно възнаграждение от 660лв. На
11.12.2019г. на ищеца е изпратено писмено искане за даване на обяснения по реда
на чл.193 ал.1 от КТ за извършено от него дисциплинарно нарушение по повод
неспазване на заповед за пренос на акцизни стоки в големи количества по
направление Варна – Берлин на дата 07.12.2019г. Със заповед от 13.12.2019г. е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.190 ал.1 т.7 вр.чл.188 т.3 от КТ, считано от 13.12.2019г. Представена е
заповед от 19.02.2016г. на управителя на ответното дружество, с която се
забранява на водачите, стюардите и целия персонал на дружеството превозването
на цигари, алкохол и други акцизни стоки под каквато и да е форма, единствено
цигари за лична нужда при изпълняването на курса и не повече от един стек
/10бр. кутии/. От изисканата справка за актуалното състояние на трудовите
договори на ищеца се установява, че на 28.01.2020г. е сключил договор с „Юнион Ивкони“ ООД, като е
назначен на длъжност „шофьор на автобус“. От изисканата справка от Дирекция
„Консулски отношения“ при Министерство на външните работи е видно, че не
разполагат с информация за задържането в чужбина на ищеца Д.И.. От приложените
по делото фишове за изплатени трудови възнаграждения от ответника на ищеца се
установява, че за месец ноември 2019г. последният е получил сумата от 666,51лв.,
а за месец декември 2019г. 312лв. – заплата за отработени 9 дни.
От показанията
на разпитания по делото свидетел Стефка Костадинова Н. се установява, че работи
като организатор транспорт международни линии в ответното дружество. Твърди, че
сутринта на 08.12.2019г. видяла, че тръгналия на 07.12.2019г. автобус все още е
на унгарската граница. Звъняла на колегите си да ги пита какъв е проблема,
какво се е случило и защо не са минали границата и съответно тогава разбрала,
че ищеца е хванат с голямо количество цигари – 25 стека. Като освободили
автобуса, той продължил, но в групите положението започнало да се влошава,
защото реакцията на пътниците била много остра спрямо фирмата. На следващия ден автобусът потеглил отново
със закъснение, защото трябвало да направят достатъчно почивка, за да тръгнат
шофьорите. Закъснението било около 5-6 часа и тогава вече се отменяли резервации. Св.Н. твърди, че информацията
за нарушението на ищеца научила от него и от колегата му. Твърди, че пътниците
в автобуса, които били над 30 човека, също потвърдили тази информация. Освен
това ищецът не се прибрал в България, а слязъл в Сърбия и дори не си завършил
курса.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи досежно
основателността на предявените искове:
С обжалваната в
настоящото производство заповед, издадена на 13.12.2019г., е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.190 ал.1 т.7 вр.чл.188 т.3 от КТ /поради уронване престижа на
работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина/, считано от 13.12.2019г.
Видно от самата заповед, в същата липсва отбелязване кога и на кого е връчена. Преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да поиска
обяснения от работника/служителя за констатираните нарушения на трудовата
дисциплина на основание чл.193 от КТ. По делото е представено писмото, изведено
от работодателя с изх.№191 от 11.12.2019г., с което са поискани от ищеца
писмени обяснения във връзка с извършеното дисциплинарно нарушение. По делото
липсват данни това писмо да е било връчено по някакъв начин на ищеца. Същевременно
в самото писмо работодателят е определил 3-дневен срок от датата на връчване за
депозиране на обяснения. Между страните не съществува спор, че ищецът не е дал
писмени обяснения относно констатираното нарушение. Доколкото обаче в самото
писмо, изведено с дата 11.12.2019г., работодателят определя 3-дневен срок за
даване на обяснения, а заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена на
13.12.2019г. и трудовото правоотношение е прекратено, считано от същата тази
дата, съдът приема, че ответникът не е спазил законовата процедура за налагане
на дисциплинарно наказание. Очевидно в определения 3-дневен срок не са дадени писмени
обяснения от ищеца, като същевременно работодателят е издал заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение преди да е изтекъл определения от
самия него срок за обяснения. Съгласно изричната разпоредба на чл.193 ал.2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или
не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание без
да разглежда спора по същество. Изричната законова разпоредба изисква от
работодателя да даде възможност на работника да изложи своите обяснения относно
констатираните нарушения на трудовата дисциплина, след което да прецени
неговите аргументи, да събере доказателствата, да ги оцени в съвкупност и едва
тогава да пристъпи към налагане на дисциплинарно наказание на провинилия се
негов служител. В настоящия случай по категоричен начин се установи, че
заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена
не само преди да се приемат обясненията на ищеца, но дори преди да изтече
определения от самия работодател срок за това. Отделно от това следва да се има
предвид, че липсват данни кога и по какъв начин е било връчено, както писмото
за изискване на обяснения, така и самата заповед за уволнение на ищеца.
Твърденията на управителя на ответното дружество, че са изискани обяснения от
ищеца, но последният отказал да даде такива с напълно ирелевантни
за настоящия спор. Право на работника е да даде или откаже да дава обяснения по
реда на чл.193 от КТ, но преди това работодателят следва да установи по
несъмнен начин, че му е поискал такива и също така, че му е дал подходящ срок
даване било на устни или писмени обяснения. Предвид гореизложените съображения
и изричната разпоредба на чл.193 ал.2 от КТ, съдът счита, че не следва да се
разглежда по същество спора между страните относно наличието или липсата на
нарушение на трудовата дисциплина, а следва да се отмени наложеното наказание
„дисциплинарно уволнение“.
С оглед
основателността на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ съдът намира
за основателни и предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „водач на
автобус-международен“ в ответното дружество и за заплащане на обезщетение по
чл.225 от КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение, предвид техния акцесорен характер спрямо главния иск.
По безспорен начин
се установи, че прекратяването на трудовия договор на ищеца е извършено
незаконосъобразно, както и че поради незаконното
му уволнение е останал без работа в продължение на един месец. От извършената справка
за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца се установява, че на
28.01.2020г. е сключил договор с „Юнион Ивкони“ ООД, като е назначен на длъжност „шофьор на
автобус“. В тази връзка следва да бъде осъден ответника да му заплати
обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 666,51лв. за периода от 14.12.2019г. до
27.01.2020г., като иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ в останалата
част до пълния предявен размер от 880лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. Следва на ищеца да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 636,20лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковите претенции.
С оглед изхода на
делото следва да бъде осъден ответника да заплати и по сметка на РС-Хасково
държавна такса в размер на 150лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за незаконно извършеното със заповед
№95/13.12.2019г. на управителя на „АРДА – ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №45, прекратяване
на трудовото правоотношение на Д.И. с ЕГН:********** ***, на длъжността „водач
на автобус”, на основание чл.190 ал.1 т.7 вр.чл.188
т.3 от КТ, като ОТМЕНЯ заповедта, с
която е прекратено трудовото правоотношение и е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.И. с ЕГН:********** на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „водач на
автобус-международен“ в „АРДА – ТУР“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „АРДА – ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул.“Съединение“ №45, представляван
от управителя С.И.И., да заплати на Д.И. с ЕГН:**********
***, обезщетение на основание чл.225
от КТ в размер на 666,51лв. за
периода от 14.12.2019г. до 27.01.2020г., като иска с правно основание чл.344
ал.1 т.3 от КТ в останалата част до пълния предявен размер от 880лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„АРДА – ТУР“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, бул.“Съединение“ №45, представляван от управителя С.И.И., да заплати на Д.И. с ЕГН:********** ***, направените по
делото разноски в размер на 636,20лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковите претенции, а по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на 150лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от датата на
обявяването – 16.09.2020г.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.