РЕШЕНИЕ№260066
гр.Оряхово, 10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС – Оряхово, в публично съдебно заседание,
проведено на 18.05.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№155/2021г. по описа на РС – Оряхово, за
да се произнесе взе предвид следното:
От Х.Д.С., ЕГН:********** ***, в качеството му
на баща и законен представител на непълнолетното дете С.х. С., ЕГН:********** срещу
А.С.М., ЕГН:********** ***, е предявен иск с правна квалификация чл.127 и
чл.143 от СК, за:
-
за предоставянето на родителските права по
реда на чл.59, ал.2, пр.2 от СК по отношение на непълнолетното дете С.х. С.,
ЕГН:********** и определяне на местоживеенето му при ищеца – неговия баща Х.Д.С.,
ЕГН:********** ***;
-
за определянето на режим на лични отношения
по чл.59, ал.2, пр.4 от СК на майката А.С.М., ЕГН:********** *** с детето С.х. С.,
ЕГН:********** – да го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа на съботния ден, на адрес по
местоживеене ***;
-
за осъждане на майката да заплаща на детето
си С.х. С., ЕГН:********** лично и със съгласието на неговия баща и законен
представител месечна издръжка по чл.59, ал.2, пр.5, вр.чл.146 и чл.143 от СК в
размер на 200.00 лева / двеста лева / месечно до настъпване на обстоятелства за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1,
изр.1 от ЗЗД върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане;
-
претендира се и издръжка за минал период в размер на 200.00 лева месечно, считано от
01.07.2020г. до 06.10.2020г. / датата на предявяване на иска /;
В исковата молба се твърди, че страните са живеели на съпружески начала от
2005г. до 01.07.2020г..Сочи се, че от съвместното им съжителство имат едно дете
- С.х. С., ЕГН:**********.
Твърди се, че на 01.07.2020г. ответницата внезапно напуснала дома на
страните, а детето Самуил останало при ищеца и до момента живее при същия.Сочи
се, че Самуил редовно посещава училище, има личен лекар, че му е осигурено
всичко необходимо за нормалното израстване и учение.
Отразено е, че ищецът работи като шлосер и има постоянни доходи.Има пълна
възможност да се грижи за детето.Ищецът е поел всички грижи по отглеждането и
възпитанието на детето.Твърди се, че майката напълно е изоставила грижите за
детето и с оглед поведението й, не притежава необходимият родителски капацитет да
се грижи за него и да го възпитава.Ищецът е закупил собствен дом за него и детето, за да се
чувстват добре и да преодолеят случилото се.
Сочи се, че ответницата внезапно напуснала семейно жилище заради
връзката си с друг мъж, с когото сега живее и дори не си е взела довиждане с
детето, което е оставило дълбока травма в него.Същата единствено му се обаждала
по телефона – не плащала издръжка, не му купувала дрехи и като цяло не му
помагала с нищо.Сочи се, че категоричното желание на детето е да живее с баща
си.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от
писмени доказателства:удостоверение за
раждане на детето Самуил С.; удостоверение изх.№377/01.09.2020г.; нотариален
акт №194, том II, рег.№2364, дело 215 от 2020г. и удостоверение изх.№209/28.09.2020г..
По делото е приет
социален доклад на Дирекция „ Социално подпомагане „, гр.Оряхово.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК, от ответницата
чрез
процесуалния й представител адв.И.О. от САК е постъпил писмен такъв, с който оспорва изцяло
твърденията в исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да
предостави упражняването на родителските права върху детето на нея, на бащата
да бъде определен режим за лични отношения с детето и същият да бъде осъден да
му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250.00 лева.
Ответникът
предявява насрещен иск и прави следните искания:
-
за предоставянето на родителските права по
реда на чл.59, ал.2, пр.2 от СК по отношение на непълнолетното дете С.х. С., ЕГН:********** и определяне на
местоживеенето им при неговата майка А.С.М..
-
за определянето на режим на лични отношения
по чл.59, ал.2, пр.4 от СК на бащата Х.Д.С., ЕГН:********** *** с детето С.х. С., ЕГН:**********;
-
за осъждане на бащата да заплаща на детето С.х. С., ЕГН:**********
лично
и със съгласието на тяхната майка и законен представител месечна издръжка по
чл.59, ал.2, пр.5, вр.чл.146 и чл.143 от СК в размер на 250.00 лева / двеста и
петдесет лева /, считано от датата на предявяване на насрещния иск до
настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва по чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД върху всяка просрочена вноска до
окончателното плащане;
Ответницата твърди, че с ищеца са разделени от 01.07.2020г., като
понастоящем детето Самуил живее при него в с.Софрониево, обл.Враца, ул.„ Васил
Воденичарски „ №9.
Също така оспорва всички останали твърдения, изложени в исковата молба
като неверни и подвеждащи.
Оспорва изцяло твърденията на ищеца, че не се грижи за детето си по
никакъв начин, както и, че „ категоричното " желание на детето било да
живее с ищеца, тъй като смята, че последният не притежава необходимият
родителски капацитет да отглежда и възпитава непълнолетното им дете.Оспорва
претенцията на ищеца за присъждане на издръжка за минало време, считано от
момента на фактическата им раздяла - от 01.07.2020г. до датата на предявяване
на иска - 06.10.2020г..Твърди, че през посочения период е полагала грижи за малолетното
си дете и му е осигурявала каквото е необходимо, поради което моли съда да
отхвърли така предявеният иск по основание, който освен това, не е
конкретизиран по размер.
Счита, че е наложително съдът да се произнесе с решение за упражняването
на родителските права и режима на лични контакти на непълнолетното им дете
Самуил, както и върху размера на дължимата издръжка, тъй като понастоящем с
ищеца не живеят заедно и тя е възпрепятствА.да си вижда детето, да общува с
него и да го взема при себе си.
Заявява, че с ищеца са живели заедно почти 14 години, като се събрали
под един покрив още преди да се роди детето.Първоначално живеели в дома на
родителите на ищеца, а няколко години по - късно ответницата си закупила къща в
с.Софрониево, обл.Враца на ул.“ Веслец „ №6, където живеели заедно с ищеца и
детето до окончателната им раздяла.
Смята, че исковата молба съдържа невярна информация в частта относно
твърденията, че е напуснала „ семейството ", без дори „ да си вземе
довиждане " с детето и че е дезертирала от задълженията си на майка и
родител.Заявява, че действително е напуснала ищеца, като главната причина за
това не е връзката й с друг мъж, а личността на ищеца, неговото отношение към
нея като към майка и любима жена, нежеланието му да откликва на нейните нужди и
потребности, неглижирането й като жена и човек.Твърди, че емоционалното им
отдалечаване с ищеца е започнало почти две години преди да се разделят
фактически, но за съжаление той нито е пожелал да се промени и да признае
своите грешки, нито да положи усилия да тушира възникналите проблеми.Сочи, че през
последната една година и половина животът й с ищеца бил съпроводен от ежедневни
скандали, които често ставали достояние на малолетното им дете.Сприхавият
характер на ищеца и патологичната му ревност се превърнали в непоносимо тежък
хомот за нея, поради което взела категорично решение да се разделят.Детето им е
било свидетел на редица скандали и това станало причината да се разделят
окончателно с ищеца, тъй като много често, особено след употребата на алкохол,
той преднамерено започвал да задава провокативни въпроси на ответницата, да
критикува нейния характер и навици, поведение, всяко нейно действие или
бездействие.
Заявява, че е вярно, че тя е тази, която е напуснала жилището, при това,
тя е напуснала собственият си дом, защото не е имало никаква друга възможност
да се разделят с ищеца, който не е желаел да напусне нейния дом, нито пък е
искал да се разделят като цивилизовани хора, като да продължат да се грижат
заедно за своето дете.
Тъй като не е имала никаква сигурност относно това къде ще живее и кога
ще успее да се устрои в нормални битови условия, ответницата предпочела
първоначално да не подлага на риск и детето си, а да го вземе при себе си на по
- късен етап.Твърди, че и двамата с ищеца живеят в с.Софрониево, родителите им
и близките им хора също живеят в това село, така, че всички се познават и тъй
като хорските клюки, лошите думи и подигравателни подмятания станали нетърпими,
тя се преместила временно в друго населено място.Твърди, че в нито един момент
не е спряла да поддържа връзка с детето си, да го подкрепя, да му помага и да
се вижда с него, без това да става достояние на ищеца.
Отразено е, че когато след около два месеца се върнала в собствения си
дом в с.Софрониево, заварила апокалиптична картина в къщата.Тъй като дори
катинарът бил сменен, се наложило да го подмени с нов и когато влязла, заварила
празна къща.Ищецът бил изнесъл всичко - легла, гардероби, дивани, печка,
хладилник, пералнята, бойлерът също бил свален.Дори дрехите й, бельото й и
личните й вещи били изнесени някъде и липсвали от собствения й дом.Бил останал
само един матрак, на който ответницата спала няколко нощи, но при следващото й
идване и този матрак липсвал.Въпреки, че нямала никакво съмнение, че ищецът е
изнесъл всички мебели и вещи от дома й, тъй като детето вече й било споделило
това, ответницата попитала и съседите, и те също потвърдили нейните
предположения.
Сочи, че понастоящем домът й е напълно празен, без никакви мебели и
обзавеждане, като твърди, че при поредния им скандал, ищецът я заплашил, че ще
изкърти прозорците, както и, че ще счупи камината, така, че „ ще останеш на
улицата, боклук такъв " и „ ще ти взема и детето ".
Счита, че са изцяло неверни и твърденията на ищеца, че не се интересува
от детето си и от неговите потребности.
Твърди, че от раждането на детето до момента, в който напуснала дома си
за кратко в средата на годината, именно тя била отговорния родител и майка и
полагала адекватни грижи за образованието и здравето на детето им.Всички грижи
за детето й винаги са били единствено неин
приоритет и задължение, тъй като ищецът никога не бил наясно нито как се
обучава детето и какви са му уроците, нито какви са неговите интереси и
желания.През всичките тези години ищецът винаги е бил спокоен, че тя е всеотдаен
родител и детето й в нито един момент нямало да бъде оставено без родителски
надзор, грижи и любящо и всеотдайно отношение.Заявява, че детето е силно
привързано към нея и тя е родителят, който му дава спокойствие и сигурност, и
то споделя с нея всичко, което го радва или тревожи.
Счита, че понастоящем детето е подложено на огромен стрес, като
основната причина за това са действията на ищеца след тяхната раздяла и
неговото агресивно отношение спрямо нея.
Твърди, че след раздялата им, ищецът, с помощта на своите роднини,
наложил пълен контрол над живота на детето, с намерението да разруши тяхната
връзка и да отдалечи детето от нея.
Сочи се, че въпреки безбройните опити да общува с детето си, да се вижда
с него, да разговарят спокойно, да прекарват време заедно и да правят неща,
които му харесват, тя счита, че е лишена изцяло от тази възможност.
Твърди, че всичките й срещи с детето се осъществяват пред къщата на
ищеца, за кратко време, понякога само за няколко минути, в присъствието на
ищеца или на някои от неговите роднини.На тези кратки срещи, ищецът или
роднините му стоят до тях и подслушват всички разговори, следят всяко едно
движение на ответницата и всяка нейна стъпка, да не би да „ открадне "
детето, като освен това непрекъснато я хулят и обиждат с най - грозни думи и
епитети и детето видимо се разстройва от всичко това и й казва: „ Мамо, хайде
тръгвай си, да не ти викат повече ".
Твърди, че ищецът не разрешава на детето да се вижда и да общува с нея, без
той да знае какво си говорят или правят, не разрешава на детето да остава и
насаме с нея, като счита, че с това негово поведение травмира детето
неимоверно.
Сочи се, че всичките й опити да се види насаме с детето, са придружени с
агресия и обиди от стрА.на ищеца, като:„ курва ", „ боклук ", „ що не
се хвърлиш от терасата, та да са отърве светът от теб, ма ", „ ще те
ликвидирам някой ден, помни ми думата ".В такива моменти винаги
предпочитала да пожертва възможността да прекара повече време с детето само за
да не става свидетел на унижението и обидите, отправени към нея, неговата
майка.
В един от дните, в който искала да се види с детето се оказало, че
ищецът не го бил пуснал на училище, тъй като знаел, че ответницата е в с.Софрониево,
и за да предотврати възможността да пресрещне детето на връщане от училище и да
контактува с него насаме, ищецът бил оставил своите родители да го „ пазят "
от родната му майка.
В друг случай, когато отново искала да се види с детето, ищецът подходил
с такава агресия, че се наложило ответницата да повика полиция, с чиято помощ и
в чието присъствие успяла да се види с детето за кратко, а то изглеждало много
уплашено и стресирано.
Твърди се, че наскоро отново направила опит да се види с детето съвсем
кратко и в присъствието на надзирател - негов роднина, който понечил да се
разправя с нея физически и детето отново видимо много се разстроило.Въпреки че
навън било доста студено, детето излязло от къщата само по къси панталони, а на
въпросът й защо е така леко облечено, то отговорило, че всичките му дрехи са за
пране и няма какво да облече.Отразено е, че съвсем наскоро, в рамките на цял
месец, детето било болно на два пъти, но ищецът не го бил завел нито веднъж
лекар, детето продължило да кашля в продължение на седмици и имало хрема, като
ищецът така и не предприел никакво лечение.
Твърди, че всеки ден детето й звъни по телефона, говорят с часове,
помага му да си пише домашните, интересува се как е минал денят му, имало ли е
някакви проблеми в училище.Заявява, че имат уговорка да не го търси тя, а той
да й звъни, когато е сам и наоколо няма никой, който да го контролира и
подслушва какво си говорят.В тези разговори, когато се е затруднявала да му
помогне за някоя задача да си напише домашното, е казвала на детето да попита
баща си, но то винаги й отговаряло, че той няма време и не „ му се занимава ".
Сочи се, че както през времето, когато живеели заедно с ищеца, така и
сега, когато са разделени, ищецът в нито един момент не се е интересувал от
проблемите на детето в училище, от отношенията му с преподавателите,
съучениците, приятели.Смята, че въпреки написаното в исковата молба, ищецът не
разполага с необходимият родителски капацитет, желание, нагласа и потребност да
се грижи всеотдайно за детето, а по - скоро е обсебен от стремежа да отдели и
отчужди детето от ответницата, за да я накаже и да й отмъсти за това, че е
отказала да продължи живота си с него.
Твърди се още, че в случаите, когато детето й е звъняло, то след това
изтривало тези разговори, като се извинявало с думите:„ Мамо, нали знаеш, че
тате ще ми се нара, ако разбере, че си говорим ".Много пъти ответницата го
насърчавала, че трябва да казва свободно на всички, че иска да общува с нея, но
той й споделил, че се страхува да изразява открито своите мисли, чувства и
желания пред баща си, защото чува само грозни реплики, обиди и подмятания по
неин адрес.Въпреки опитите й след раздялата им да общуват нормално с ищеца,
това било напълно невъзможно, поради неговата неконтролирА.агресия и липсата на
каквото и да е желание за цивилизован разговор.
Твърди, че детето й е споделяло, че иска да живее с нея, но ужасно много
се страхува от агресията на баща си, от баба си и дядо си по бащина линия,
които непрекъснато я обсъждат и наричат с най -грозни и обидни думи.
Счита, че не отговаря на истината и твърдението, че ищецът бил поел всички
грижи по отглеждането и възпитанието на детето.Твърди, че откакто са разделени,
детето няма нито една нова дреха, която да е закупена от ищеца, а всичките
дрехи, вещи и принадлежности, които тя е купувала били изхвърляни, защото са от
нея - „ оная пачавра ".
В началото на учебната година искала да закупи на детето нова раница,
защото старата била скъсА.и някакви дрехи, като искала да отидат заедно в
магазина, за да си ги избере сам, но ищецът категорично отказал да пусне детето
само с нея, като й завил, че не й трябват „ нейните боклуци ".
Твърди, че още когато са се разделили с ищеца, той настоял да му изпрати
дебитната карта, по която й превеждат детските надбавки, защото това са „ пари
за детето ".Тя му я изпратила с надеждата, че ищецът действително ще харчи
тези средства за детето.Тъй като е абонирА.да получава смс - известие за всяка
осъществена транзакция чрез тази карта, й станало ясно, че плащанията са само
от бензиностанции, където обикновено има само гориво, цигари и алкохол, но не и
принадлежности за едно дете на 14 години.Именно поради тази причина и по съвет
на адвоката си, ответницата блокирала тази карта, за да може средствата да си
остават по сметката и действително да купи нещо необходимо за детето, а не
парите да отидат за цигари и гориво за ищеца.
Смята че, ищецът не се интересува от желанията и нуждите на детето, а е
подтикнат само от своето желание за отмъщение.От описаното в исковата молба
счита, че е видно, че завеждането на настоящето дело е опит за реваншизъм от
стрА.на ищеца с нея, а не е продиктувано от стремеж за осигуряване по - добрият
интерес на детето.Счита, че фактът, че ищецът в исковата си молба е посочил, че
желае режимът на лични контакти с четиринадесетгодишният й син да става в
негово присъствие и в неговия дом е показателен за това, че той не желае да се
съобрази с мислите, чувствата и желанията на детето, а единствено и само със
своите егоистични амбиции и желания.
Твърди, че
понастоящем ищецът не желае да поддържа с нея никакви отношения и вместо да
положи усилия да подобрят комуникацията помежду им и да й даде възможността да
участва със всички сили и средства в израстването и възпитанието на синът им,
предпочита да воюва с нея по всички възможни начини.
Твърди, че през последните месеци поведението на ответника по насрещния
иск представлява опасност за личността, физическото и психично здраве,
възпитанието и духовно развитие на детето.Смята, че поведението на ответника по
насрещният иск през последните месеци крие съвсем сериозен риск целенасочено да
бъде разрушена връзката между нея и детето, което не е в негов интерес.Демонстрацията
на агресивно, грубо и обидно отношение към нея в присъствието на детето е лош и
напълно неприемлив модел на поведение, прилаган от ответника по насрещният
иск.Като отговорен родител и майка, в продължение на четиринадесет години
ответницата твърди, че полага ежедневни усилия за последователно надграждане
във възпитанието на детето, стреми се да му създаде житейски и устойчиви навици
в училище, в общуването с учителите и в създаването на приятелства.В този
възпитателен процес, започнал от раждането на детето, та чак до настоящият
момент, винаги е смятала, че те, родителите, със своето поведение, навици и
обноски са най -важният пример за поведение, който ще мотивира детето им за в
бъдеще.Смята,
че изцяло в интерес на детето им е да бъде отгледано и възпитано в съответствие
с всички общоприетите човешки ценности и добродетели, да затвърди положителните
си навици, да е дисциплиниран и да израсне пълноценна личност.
По делото на
29.04.2021г. от адв.И. ЙО., в качеството й на процесуален представител на
ответницата А.М. е депозирано становище, в което се излага, че не се поддържа
предявения насрещен иск.Посочено е, че ответницата по главния иск не възразява
родителските права по отношение на непълнолетния Самуил С. да бъдат
предоставени на бащата, при когото детето да живее, като на майката да бъде
определен разширен режим на лични контакти.
С Определение,
постановено в проведеното на 18.05.2021г. съдебно заседание съдът е приел
направеното от процесуалния представител на ответницата по главния иск
оттегляне на насрещния иск, като на основание чл.232 от ГПК е прекратил
производството по насрещния иск.
В открито съдебно
заседание, проведено на 18.05.2021г. ищецът се явява лично и с процесуалния си
представител адв.М.М. ***, а ответницата се представлява от адв.И.Онцова ***.
В съдебно заседание
съдът е допуснал до разпит по искане на страните свидетелите Галина Любенова М.
и М. Стефанова Станоева.
В хода на устните
състезания процесуалния представител на ищеца моли да бъде постановено решение,
с което да бъде уважен изцяло предявеният иск.Също така сочи, че с оглед защита
интересите на детето, съдът следва да се произнесе относно мястото, където ще
бъдат осъществявани срещите на детето с майката.Претендират се и направените по
делото разноски по отношение на предявения иск за издръжка.
Процесуалният
представител на ответницата моли да бъде оставено без уважение искането майката
да бъде задължена да осъществява личните контакти със своето дете на
територията на с.Софрониево, тъй като законът не позволявал подобно стеснително
тълкуване.Счита се, че решение в този смисъл би ограничило конституционните
права на майката, която има правото на свободно придвижване и право на личен
живот.Според процесуалният представител на ответницата няма нищо нередно детето
да познава своите бъдещи братя и сестри.По отношение на направеното искане за
присъждане на разноски се пледира същото да бъде оставено без уважение, тъй
като съдебният процес в случая представлява акт на спорна съдебна администрация
и разноски по този вид дела не се присъждали.
По делото е изготвен
и представен социален доклад, като за изготвянето му социален работник от ОЗД –
Оряхово посетил адреса, където живее детето с цел установяване на социално –
битовите условия и провел разговор с него и бащата.
В резултат на
направеното социално проучване били констатирани следните факти и
обстоятелства:
Х.С. и А.М. са
образували съжителство на семейни начала през 2005 година.От съжителство си
имат родено едно дете - С.х. С., родено на ***г. в гр.Враца.До 2010 година
семейството е живяло в родния дом на Х.С., след което се преместили в
с.Софрониево на ул." Веслец " №6, в жилище, собственост на А.М..Съвместното
съжителство на родителите продължило до началото на м.юли 2020г., когато А.М.
напуснала жилището си и заминала за гр.Пловдив при приятеля си.Детето Самуил С.
*** при бащата Х.С..През първите два месеца от раздялата на родителите, детето
и бащата живели в жилището на А.М., което е било техен семеен дом.Впоследствие Х.С.
закупил собствена къща на ул." Васил Воденичарски " №9 в селото, като
той и детето се пренесли да живеят в нея, където са и към настоящия момент.
В социалния доклад е
отразено, че от проведения разговор с детето С.х. станало ясно, че то е
запознато с образуваното гражданско дело и намеренията на всеки от родителите
му.Детето разказало, че всичко в семейството му е било наред и не е имало
проблеми, скандали и насилие между родителите му.По думите му, нещата са
започнали да се влошават, когато майка му е започнала връзката с " онзи
човек " и баща му е разбрал.Разказва, че майка му непрекъснато е пишела по
телефона с приятеля си, а баща му се е ядосвал и в резултат на това й е правил
забележки.Споделя, че една сутрин, както си е спял, майка му е излязла от дома
им и не се е прибрала.От баща е разбрал, че тя ги е напуснала и е отишла при
приятеля си в гр.Пловдив.Детето споделило, че през първите месеци на раздяла,
баща му често се е молил на майка му по телефона да се прибере и понякога е
плакал за нея.Тя им е обещала да се върне и дори за една вечер се е прибрала,
като по думи на детето е спала при баща му.Вечерта са говорили и тя е заявила,
че ще остане при тях, но на сутринта отново заминала и не изпълнила обещанието
си.Самуил разказал, че баща му е правил много опити да говори с нея за да се
върне у дома, но безуспешно.Според детето, сега родителите му не могат да се
разберат помежду си, карат се по телефона и по тази причина въобще не се чуват,
а баща му е спрял да моли майка му да се върне и вече не желае да живее с нея.
В доклада е отразено,
че детето Самуил С. е на 14 години.От раждането му до момента то е отглеждано
изцяло в семейна среда от биологичното си семейство.Здравните потребности на
детето са задоволени.Личен лекар на детето е д-р ДиА.Цветанова с практика в
с.Софрониево.Детето е физически и психически здраво, няма данни за наследствени
и хронични заболявания.Редовно е имунизирано, съгласно ИК на Р България.Задоволени
са образователните потребности на детето.То подлежи на задължително обучение и
се обучава в гимназиален етап.В Отдел " Закрила на детето "
гр.Оряхово не са постъпвали сигнали, касаещи детето Самуил С., в които да се
съобщава, че е дете в риск, както и няма данни то да е неглижирано.
Посочено е, че след
раздялата на родителите до настоящия момент основни грижи за детето Самуил С.
полага бащата Х.С., получаващ помощ и подкрепа от семейството си в лицето на
неговите родители, както и от Галина М. - майка на бившата му съжителка.Бащата
задоволява основните нужди и потребности на детето от храна, облекло, подслон,
здравни грижи и образование като задоволяването им е съобразно неговата възраст
и нужди, и детето не е лишено от нищо необходимо.
С цел проучване на
битовите условия е бил посетен дома на бащата Х.С. ***.Посочено е, че жилището
е собственост на бащата Х.С. от м.септември 2020г..Същото представлява масивна
къща, в добро състояние.Къщата се състои от остъклена тераса, антре и четири
стаи.Една от стаите е предназначена изцяло за детето Самуил.РемонтирА.е и
изцяло обзаведена със спален комплект - легло, гардероб, бюро, шкаф, телевизор,
компютър.Втората стая е спалня, ползваща се от Х.С. и е изцяло обзаведена
съобразно предназначението си.Третата стая е кухня, обзаведена с печка, пералня,
мивка и шкафове.Четвъртата стая е предназначена за всекидневна Обзаведена е с
мека мебел - ъглов диван и малка масичка.В стаята са поставени фризер и
хладилник.Антрето е малко помещение, свързващо останалите стаи.То е пригодено
за трапезария като в него са поставени маса и столове.Банята се намира в друга
сграда, непосредствено до къщата.В жилището има електричество и течаща вода,
има осигурена цифрова телевизия и интернет.Хигиената е добра.Дворът е почистен,
обработен и подготвен за засаждане на зеленчуци.Сочи се, че въпреки, че
жилището е закупено скоро и все още не е изцяло ремонтирано, то е в състояние
да покрива нуждите на детето, както и, че се наблюдава желание у бащата
постепенно да подобрява битовите условия и изгражда удобства за сина си.
В доклада се сочи, че
бащата Х.С. от 2008 година работи на трудов договор в " Енергоремонт –
Козлодуй " ЕООД, на площадка на територията на АЕЦ гр.Козлодуй, на
длъжност " Шлосер ".Същият е съобщил, че работното му време е от
понеделник до петък от 08.00 часа до 16.00 часа, което му позволявало да има
достатъчно свободно време, което да отделя на детето и домакинството.По думите
му, трудовото му възнаграждение е в размер на около 1000.00 лева месечно, като
същият се справя със задоволяване на потребностите си и тези на детето, и
домакинството.Заявил е, че получава подкрепа от неговите родители, както и от
майката на А.М..
Установено било, че детето
Самуил С. познава своите роднини по майчина и бащина линия и предвид
местоживеенето им има чести контакти с всички тях.Детето поддържа добри
взаимоотношения с двете си баби и дядо, както и с разширено семейство и
братовчеди.Има изграден приятелски кръг сред деца в с.Софрониево и съобщава, че
се вижда и с тях, но предвид епидемиологичната обстановка, през последните
седмици по - често си общуват в интернет.
Детето Самуил С. е
записано като редовен ученик в ПГЯЕ " Игор Курчатов " гр.Козлодуй.За
настоящата 2020/2021 учебна година е ученик в 8 - ми клас.Към момента на
посещението от стрА.на социалните работници е в пролетна ваканция, но е съобщил,
че спазва графика за присъствено обучение в училище или обучение в електронна
среда, като не допуска отсъствия, с изключение на дните, в които е бил болен и
е предоставил извинителна бележка от личен лекар.Сочи се, че в ДСП Оряхово не е
постъпвала информация за безпричинни отсъствия, допуснати от детето С.х. С..
В резултат на
проведените разговори било установено, че е налице стабилна емоционална връзка
между бащата Х.С. и детето Самуил С..Видимо личали обич, загриженост и
чувствителност на бащата към детето и желание то да се чувства добре и да е
спокойно, както и се наблюдава привързаност на детето към бащата.Също така е
налице силна емоционална връзка между детето и неговите баба и дядо по бащина
линия, и бабата по майчина линия, като детето заявило, че те им оказват помощ в
ежедневието.Отразено е, че наличието на подкрепяща среда и силна емоционална
връзка давало необходимата сигурност и стабилност на детето в семейната среда
на бащата.
Извършилият
проверката социален работник е посочил, че в хода на разговор детето Самуил, то
е било спокойно и открито. С подробности разказало за взаимоотношенията в
семейството, историята на раздялата между родителите му, както и за отношенията
му с майката, предвид това, че тя не е на територията на с.Софрониево.По думи
на детето връзката с майка му не била прекъсната.Детето разказало, че всеки ден
се чуват по телефона или по мобилно приложение " Месинджър ", както и
че тя често му помагала в домашните задачи по математика.По думи на детето, разговорите
и контактите му с майка му не са тайна от баща му и никога не се е налагало да
се оправдава за това, че общува с нея.Детето категорично отрекло да има каквато
и да е намеса на баба и дядо във взаимоотношенията между него и майка му, като
дори съобщило, че те не се интересуват от нея.Разказало, че всеки път, когато
майка му си дойде на село, те се виждали и тя понякога му давала пари.
Относно
местоживеенето му, детето изразило своето категорично желание да продължи да
живее с баща си в с.Софрониево и думите му били :" ...тук съм роден, тук
съм израсъл и в селото са приятелите и семейството ми, и не желая да живея в
Пловдив... ".Желанието му е да продължи да контактува с майка си, но само
когато тя се прибере в с.Софрониево и само в нейното жилище.Споделя, че не
желае да ходи в жилището на " онзи човек " и не желае да я посещава в
гр.Пловдив.
На основание
направеното социално проучване и проведените разговори с детето Самуил С. и
бащата Х.С. е установено, че взаимоотношенията между двамата родители са
влошени, имат затруднения при общуването си, което води до липса на родителско сътрудничество.Отразено
е, че бащата Х.С. е бил консултиран, че в най - добър интерес на детето е да
бъдат подобрени взаимоотношенията между него и майката А.М., както и да не
въвеждат и излагат детето на опасностите от родителския конфликт, тъй като това
оказва негативно влияние на неговото развитие.
В заключение е
посочено, че Отдел " Закрила на детето " при Дирекция "Социално
подпомагане" гр.Оряхово е на мнение, че са задоволени основните нужди и
потребности на детето С.х. С. от храна, облекло, подслон, здравни грижи и
образование, както и са подсигурени добри условия за неговото развитие.Бащата Х.С.
притежава изискващия се капацитет за отговорно и сигурно родителстване и е в
състояние да полага адекватни грижи за детето, като разполага с жилище, в което
са налице добри социално - битови условия, необходими за нормално развитие на
детето и се старае да ги подобрява.Наличието на подкрепяща среда, която има в
лицето на своите родители му дава необходимата сигурност и стабилност.Наблюдава
се заинтересованост от стрА.на бащата спрямо родителските права за детето
Самуил като е налице желание и възможност да полага грижи за него.В интерес на
детето С.х. С. е да има чест контакт с родителя, при когото не живее, както и
той да участва активно в неговото отглеждане и възпитание и да осигурява
издръжка.Задоволяването на потребностите на детето е съобразно възрастта и
потребностите му.
От събраният по делото доказателствен
материал, съдът приема за установено от фактическа стрА.следното:
Детето
С.х. С., ЕГН:********** е роден от съвместното съжителство на А.С.М. и Х.Д.С., видно
от приложеното копие на Удостоверението за раждане на детето.
Страните
са образували съжителство на семейни начала през 2005 година.До 2010 година
семейството е живяло в родния дом на Х.С., след което се преместили в
с.Софрониево на ул." Веслец " №6, в жилище, собственост на А.М..Съвместното
съжителство на родителите продължило до началото на м.юли 2020г., когато А.М.
напуснала жилището си и заминала за гр.Пловдив при приятеля си.Детето Самуил С.
*** при бащата Х.С..През първите два месеца от раздялата на родителите, детето
и бащата живели в жилището на Ана М., което е било техен семеен
дом.Впоследствие Х.С. закупил собствена къща на ул." Васил Воденичарски
" №9 в селото, като той и детето се пренесли да живеят в нея, където са и
към настоящия момент.
След
раздялата на родителите основни грижи за детето полагал неговия баща, като
последният създал подходяща среда за израстването му.Подпомаган е в грижите за
детето както от своите родители, така и от майката на Ана М..Между детето и
всеки един от родителите му е налице емоционална връзка, като след раздялата на
родителите му връзката с майката не била прекъсната.
Детето
е наясно, че взаимоотношенията между родителите му са влошени, но въпреки това
изявява желание да продължи да контактува със своята майка, но само когато
същата се прибере в селото и само в нейното жилище, но не и в жилището на мъжа,
с когото същата съжителства в гр.Пловдив.
За
детето Самуил, видно от изготвения социален доклад са осигурени нуждите от
здравни грижи и лечение, храна, както и му е осигурена възможност за игри и
взаимодействия с други деца и социални контакти.
Детето
има личен лекар, а през учебната - 2020-2021г. е записан като редовен ученик в
ПГЯЕ „ Игор Курчатов „, гр.Козлодуй в 8 – ми клас.
Установено
било, че жилището, в което живее детето представлява масивна къща в добро
състояние, състояща се от остъклена тераса, антре и четири стаи, от които една
е предназначена изцяло за детето.Констатирано било, че стаята, обитавана от
детето е изцяло ремонтирана и обзаведена според нуждите на детето.
От така изложената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предоставяне на родителски права:
Предявеният иск с
правно основание чл.127, ал.2 от СК е за определяне местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права по отношение на него, определяне режим на
лични отношения на детето с родителя при когото не живее и издръжката за
отглеждането на детето.
В това производство
се изследва изключително интересът на детето, като в този смисъл ирелевантни са
обстоятелствата относно причините за настъпилата фактическа раздяла и чия е
вината за това, освен ако взаимоотношенията между родителите не рефлектират
върху отношението им към детето.
При определянето на
родител, който еднолично ще упражнява родителските права, следва да се държи сметка
за интересите на детето.В понятието „ интереси на детето ” се включват
необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови
навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд.В това понятие
влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство
и други.От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските
права е съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай, които са от най
- разнообразно естество:възпитателски качества на родителите, полагане на грижи
и умения за възпитаване на детето, желанието на родителите, морални качества на
родителя, социално обкръжение, помощ от трети лица, жилищно - битови и други
материални условия на живот, възраст и пол на детето, привързаност между детето
и родителите.Всички тези обстоятелства следва да бъдат преценени в съвкупност и
с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
От събраните по
делото доказателства се установява, че след фактическата раздяла на родителите,
цялостните грижи по отглеждането и възпитанието на детето Самуил е поел бащата.Същият
притежава добри възпитателски качества, като разполага със необходимите
материални възможности, осигурил е необходимите битови условия и социално
обкръжение на детето, проявява желание и заинтересованост да продължи да полага
такива грижи.Социалното обкръжение, жилищно – битовите и другите материални
условия на живот при бащата допълнително благоприятстват за правилното
формиране на личността на детето.Социалната среда, в която предстои да живее детето
е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването
на родителските права, като в тази насока, съдът счита, че благоприятна за
развитието на детето е социалната среда в дома на бащата.Също така се установи,
че в жилището на бащата са осигурени необходимите битови условия за отглеждане
на детето.Освен това същият може да разчита и на помощта на свои близки при
отглеждането на детето, като в тази насока ищецът е бил и до настоящия момент е
подпомаган от своите родители и от бабата на детето по майчина линия, което
несъмнено е обстоятелство, увеличаващо възможностите му за лични грижи.От
социалния доклад се установи наличие на емоционална връзка на детето Самуил с
неговия баща, което пред социалния работник е изразило желанието си за в бъдеще
да остане да живее с бащата, но да му бъде предоставена възможност да се вижда
и с майка си, което е важна предпоставка както за съвместното им живеене с
него, така и за самото упражняване на родителските права.Също така съдът намира
за удачно детето да не бъде подлагано на значителни промени в обкръжаващата го
среда.Не на последно място от страна на бащата е изявена и готовност да
отглежда и възпитава детето – указание за неговата загриженост и желание да
изпълнява родителския си дълг.В подкрепа на това, че същият има необходимият
родителски капацитет са и показанията на разпитаните по делото свидетели.
От друга страна по
делото между страните няма спор, че упражняването на родителските права по
отношение на детето, следва да бъдат предоставени на бащата.
В заключение следва
да се отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява, че
детето Самуил се чувства добре и спокойно в семейната среда на бащата, като
особено важна е изградената между баща и син емоционална връзка, която според
съда не бива да бъде разкъсвана на този етап от развитието на детето, с оглед
съхраняване на неговото спокойствие и сигурност, а по този начин – създаване на
възможност за неговото правилно отглеждане и възпитание.
Именно поради
гореизложеното съдът намира, че в интерес на детето е да остане да живее при
бащата, където преимуществено е било отглеждано, като на същия следва да се
предостави упражняването на родителските права върху детето Самуил.
Относно режима на лични отношения на майката
с детето Самуил:
Доколкото
упражняването на родителските права върху детето от единия родител би лишило другия
от възможност да контактува с него, то следва да бъде определен режим на лични
отношения.
Упражняването на родителските права от единия родител не
означава, че другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските
си задължения.За да участва в живота на децата, на този
родител следва да се осигури възможност да
поддържа лични отношения.Както при
определяне на мерките относно упражняване на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения,
приоритетни са интересите на самите деца, а несъмнено
най - добрият интерес на децата не може да бъде постигнат без общуване с родителя, комуто не са
предоставени родителските права.Нито законът, нито съдът обаче
са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради
което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти е
ограничена до намаляване на негативните последици за децата.
В случая, основният
въпрос, който се поставя е какъв да бъде режима, за да бъде гарантиран интереса
на детето и съответно, какви подходящи защитни мерки за осигуряване изпълнението
на решението по смисъла на чл.59, ал.8 от СК да се определят.
Режимът на лични
отношения трябва да осигури възможност на децата да растат и да се развиват под
грижата и с подкрепата на двамата родители.Свиждането и вземането на детето от
родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделна част
от поддържането на родителските отношения.
По делото се
установи, че от раждането си до момента на раздялата на родителите му –
01.07.2020г., детето е живяло с двамата си родители, които в продължение на
години са полагали грижи за него.Налице е изградена емоционална връзка между
детето и майката, която също от своя страна проявява заинтересованост към
неговото развитие и възпитание, а то от своя страна има доверие в нея и разчита
на помощта и подкрепата й – т.е. майката има желание да развива отношенията си
с детето и да поеме отговорност като родител, а у детето не се е формирало
негативно отношение към майка му и към настоящия момент отношението му към нея
не е отрицателно и отхвърлящо, напротив, то е привързано към нея.Обстоятелството,
че детето продължава да контактува с майка си и да търси нейната помощ и след
раздялата на родителите му се установява и от показанията на св.М., която
посочва, че детето постоянно се допитва до майка си във връзка с въпроси,
свързани основно с домашни по математика, както и, че детето общува с майката
почти всеки ден по телефона.
Обстоятелствата по
делото, преценени в тяхната съвкупност, в т.ч. и възрастта на детето, което към
датата на разглеждане на делото е непълнолетно, психоемоционалното му състояние
и необходимостта от охраняване на най – добрия му интерес, налагат да се
определи такъв режим на лични контакти с майката, който да не накърни
изградената връзка родител – дете.Следва в живота на детето да се осигури
присъствието и на двамата родители, тъй като родителското отчуждаване накърнява
интереса на детето.Необходимо е запазване на връзката на детето с майката, за
което и двамата родители са длъжни да оказват съдействие.В тази връзка не случайно
изготвилият доклада социален работник е консултирал бащата, че в най – добър
интерес на детето е да бъдат подобрени взаимоотношенията между него и майката,
както и е дал указания детето да не се въвежда и излага на опасностите от
родителския конфликт, тъй като това би означавало негативно влияние върху
развитието му.Т.е. страните следва да положат усилия да нормализират
отношенията помежду си с оглед оказване подкрепа на своето дете.
Режимът на лични
отношения между майката и детето следва да има за цел изпълняемост на решението
в тази му част и запазване на отношенията между майката и детето, като той не
бива в никакъв случай да бъде възприеман като задължение за нито една от
страните, най – вече за детето.
В настоящия случай се
иска личните контакти на детето с майката да бъдат ограничени всяка първа и
трета събота от месеца – от 10.00 часа до 17.00 часа и то само на адрес по
местоживеене на детето.Като основание за това е изтъкнато желанието на детето,
което категорично отказвало да общува с майка си на място, различно от мястото
където живее и категорично, без присъствието на мъжа, с който живее.
От събраните по
делото доказателства съдът намира, че детето единствено не е подготвено за
посещение и преспиване в дома, в който майка му живее с настоящия си мъж, както
и за лични контакти с последния.
В конкретния случай
според настоящия съдебен състав, майката и детето биха могли да общуват
пълноценно в рамките на разширен режим, без отношенията им да пострадат, като
майката следва да вземе предвид желанията и очакванията на детето по повод
срещите и контактите им, включително и относно мястото на тяхното осъществяване
и хората, в чието присъствие да преминават те.Тук следва да се отбележи, че
принудително предаване на детето на родителя, с който следва да се осъществи
режима на лични контакти или принудителното отвеждане на детето на място, на
което то не желае да бъде е недопустимо и същото би представлявало насилие над
детето.Насилие над детето би представлявало и заставянето му да пътува до
определено място, да се среща или контактува с определени хора.
От всичко
гореизложено съдът намира на първо място, че между майката и детето са налице
отношения на разбирателство и доверие, което предполага между тях да бъде
постановен свободен режим на лични отношения.Както беше посочено по – горе,
детето е на 14 години, поради което то вече има изградени емоционални връзки и
навици.Времето, през което родителят взема детето си по силата на определения
му режим на лични отношения е предназначено, за да може родител и дете да
общуват помежду си, поради което в случая исканото ограничение на личните им
контакти се явява неоправдано, тъй като такъв режим трудно ще позволи
отношенията между тях да продължат да се развиват пълноценно.
Както беше отбелязано
по – горе, двамата родители са в изключително обтегнати отношения до степен на
нетърпимост поради раздялата им, без същите да полагат усилия да общуват
помежду си поне заради детето си, поради което предложеният от бащата режим от
една страна би попречил да бъдат запазени нормалните взаимоотношения майка –
дете, а от друга, с оглед на напрегнатите и конфликтни отношения между
страните, които отношения както се установява от социалния доклад са били
достояние и на детето, неудачно би било личните контакти да се осъществяват в
дома на бащата и същите не се явяват подходяща среда за установяване на близки
семейни отношения.
От друга страна съдът
намира, че детето е на такава възраст, на която има нужда от грижи и с оглед
създалата се ситуация възприема мнението на този родител и близките му, с които
живее, а постепенно започва да приема това мнение и като свое собствено, като
се чувства задължено да прави това, което бащата очаква от него, поради което
счита, че изтъкнатото в исковата молба и изразено от детето пред социалния работник
желание да не се вижда с майка си извън територията на с.Софрониево,
представлява отражение на очакванията, които бащата има към него.
Риск за емоционалното
и психично здраве на детето може да възникне тогава, когато на майката бъде
определен разширен режим за лични контакти с детето, след като връзката помежду
им е била прекъсната за продължителен период от време.Именно в този случай би
следвало да се определят мерки за осъществяване на лични отношения, като
срещите следва да бъдат провеждани в присъствието на определено лице или на
определено място, като следва да се има предвид, че тези мерки имат единствено
и само за цел адаптацията на детето, а продължителното им прилагане във времето
би имало обратен ефект.
Поради това съдът
намери, че подходящ режим на лични контакти на майката с детето би бил следният
- всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 19.00 часа в
неделя с преспиване, половината дни от коледните и великденските празници,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск
на бащата, както и по всяко друго време по споразумение между родителите.
В случая обаче съдът
отчете и обстоятелствата, че на детето следва да бъде дадена възможност да
свикне с обстановката и средата в дома на майка си.Поради това и с цел
избягване на пътувания на детето до гр.Пловдив и попадането му в непозната
среда сред непознати хора, както и с оглед преодоляване тревожността на детето
от раздялата на родителите му и новият живот, който всеки един от тях е
изградил, съдът намира, че в настоящето производство контактите на майката с
детето следва да бъдат постановени по начин, позволяващ отчитане желанията,
чувствата и нагласите на детето, най – вече относно мястото за осъществяване на
личните им контакти и лицата, в чието присъствие същите да бъдат осъществявани,
с оглед нежеланието на детето да бъде водено в гр.Пловдив и отрицателното му
отношение към мъжа, с когото майка му съжителства, т.е. личните контакти да
бъдат осъществявани в дома на майката в с.Софрониево, обл.Враца или на друго,
подходящо за детето място, определено от майката със съгласието на детето и в
присъствието на лица, с които детето е съгласно да контактува.По този начин ще
се даде възможност за преодоляване
тревожността на детето от раздялата на родителите му и новият живот, който
всеки един от тях е изградил.Тук отново следва да се подчертае необходимостта
от възобновяване на контактите между двамата родители, в каквато насока са
интересите на непълнолетното дете и избягване евентуалното възникване на тежки
последици за нормалното му развитие и успешната му социализация от липсата на
родителско съдействие.
Именно този режим - с
преспиване и без присъствието на бащата е в интерес на детето, тъй като ще
осигури спокойно и нормално осъществяване на контактите с неговата майка.
Също така, с оглед
отдалечеността на населеното място, в което майката живее, съдът намира, че
следва да бъдат осигурени подходящи условия за осъществяване на отдалечена
връзка на детето с майката посредством подходящи телекомуникационни средства,
като на същата да бъде осигурена възможност да разговаря с детето по телефон и
чрез интернет връзка, при проявено желание от страна на детето.
Съдът намира, че
именно този режим на лични контакти ще влияе положително върху развитието на детето
и ще спомогне за утвърждаването на нормални отношения между него и родителя, на
когото не са предоставени родителските права, като не е необходимо личните
контакти да се осъществяват в присъствието на трето лице.
Относно издръжката на детето:
При положение, че
единият родител / ищецът / ще упражнява родителските права, пряко
неангажираният в отглеждането и възпитанието на детето родител / ответникът /
следва да бъде осъден да заплаща издръжка.
Разпоредбата на
чл.143, ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си.Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи.Чл.142, ал.2 от СК вменява безусловно
задължение на родителя да заплаща на детето си месечна издръжка една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Издръжката
представлява основано на закона задължение за определени членове към други
членове от семейния кръг.Семейно - правния характер на издръжката е съпътствана
от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжка е парично, а
чрез иска за присъждане на издръжка се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на
ответника.
Ето защо съдът следва
да осъди Ана С.М. да заплаща ежемесечна издръжка на ненавършилото пълнолетие дете
Самуил, като размерът се определя съобразно критериите и рамките, визирани в
чл.142 от СК, а именно съобразно нуждите на детето и възможностите на дължащите
издръжка родители, както и, че минималната издръжка е равна на една четвърт от
минималната работна заплата.
На детето на страните следва да се осигурят
необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и
развитие.При
определяне размера на издръжката съдът
следва да изхожда от нуждите на детето от алименти и средства за физическо и духовно развитие, както и възможностите на майката и бащата да дават издръжка.Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на когото е предоставено
за отглеждане и възпитание детето.
По делото не е налице
спор относно размера на претендираната издръжка.По отношение на детето Самуил,
грижата за непосредственото му отглеждане и възпитание е поел изцяло бащата,
без прякото участие на ответника.Съдебната
практика е постоянна в становището си,
че издръжката се определя за един бъдещ период от време и целта й е да задоволи
максимално нуждите на детето, съобразявайки и възможностите на родителите.Във
всички случаи обаче приоритетът е интересът на детето.
Безспорен е факта, че родителите следва да заплащат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца.Неоспорим е и факта, че майката
е в трудоспособна възраст и е длъжна да заплаща средства, нужни за издръжката
на детето й.Съдът намира, че майката, предвид данните по делото е в състояние
да заплаща издръжка в размер малко над минималния, установен от закона, а
именно да заплаща издръжка в размер на 200.00 лева, при което иска се явява
основателен и доказан и по размер.
Предвид разпоредбата
на чл.72 от ЗЗД, издръжката следва да се присъди ведно със законната лихва
върху всяко просрочено задължение, считано от първия ден на месеца следващ
този, за който се дължи.
Предвид императивната
разпоредба на чл.242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
С оглед изхода на
делото Ана М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Оряховският
районен съд следващата се държавна такса за иска по чл.143 от СК в размер на 288.00
лева / двеста осемдесет и осем лева /, както и сумата от 05.00 лева, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Относно иска по чл.149, ал.1 от СК:
Съобразно чл.149 от СК, може да се търси и издръжка за минало време / до една година преди
предявяването на иска /.
Съдът намира, че
искът с правно основание чл.149 от СК е основателен и доказан.Ответницата след
раздялата с ищцата – 01.07.2020г. не е заплащала издръжка за детето.Изложените
по - горе мотиви относно нуждите на детето и възможностите на дължащите издръжка
родители, аргументират съда да приеме, че ответницата следва да бъде осъдена да
заплати издържка за минало време за периода от 01.07.2020г. до 08.10.2020г. –
датата на предявяване на исковата молба, по 200.00 лева месечно, или общо 645.15
лева / шестстотин четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки /, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от деня на забавата - 08.10.2020г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.242,
ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на решението в
частта относно текущата издръжка и издръжката за минало време.
С оглед изхода на
делото Ана М. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Оряховският
районен съд следващата се държавна такса за иска по чл.149, ал.1 от СК в размер
на 50.00 лева / петдесет лева /, както и сумата от 05.00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед вида на
настоящето производство, разноските следва да останат за страните така, както
са направени.Правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от СК
пред първата инстанция.Това разрешение следва от характера на производството на
спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в
случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение.За
разлика от исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник.Съдебното решение,
което следва да изхожда от правилото за защита по най - добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители
и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.В този смисъл е Определение
№385/25.08.2015г., постановено по дело №3423/2015г. на ВКС, ГК, I г.о..
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА роденото от
съвместното съжителство на Х.Д.С., ЕГН:********** ***
и Ана С.М., ЕГН:********** *** / настоящ адрес *** / непълнолетно
дете С.х. С., ЕГН:**********, да живее при бащата Х.Д.С., ЕГН:********** ***,
като определя местоживеене ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетното
дете С.х. С., ЕГН:********** на бащата Х.Д.С.,
ЕГН:********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим
за осъществяване на лични отношения на непълнолетното дете С.х. С., ЕГН:**********
с майката
Ана С.М., ЕГН:********** *** / настоящ адрес *** /,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 19.00
часа в неделя с преспиване, половината дни от коледните и великденските
празници, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време по споразумение между
родителите, като личните контакти бъдат осъществявани в дома на майката в
с.Софрониево, обл.Враца или на друго, подходящо за детето място, определено от
майката със съгласието на детето и в присъствието на лица, с които детето е
съгласно да контактува.Бащата Х.Д.С., ЕГН:**********
следва да осигури подходящи условия за осъществяване на отдалечена
връзка на детето с майката посредством подходящи телекомуникационни средства,
като бъде осигурена възможност на майката да разговаря с детето по телефон и
чрез интернет, при проявено желание от страна на детето.
ОСЪЖДА Ана С.М., ЕГН:********** *** / настоящ адрес *** /
да заплаща на детето си С.х. С., ЕГН:**********
лично и със съгласието на неговия законен представител
Х.Д.С., ЕГН:********** ***, месечна издръжка в размер на 200.00 лева / двеста
лева /, считано от датата на предявяване
на иска – 08.10.2020г. до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
в частта му относно присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ана С.М., ЕГН:**********
*** / настоящ адрес *** / да заплати по сметка на РС - Оряхово сумата в
размер на 288.00 лева / двеста
осемдесет и осем лева /, представляваща държавна такса върху присъдения размер
на издръжката, както и сумата от 05.00 лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ана С.М., ЕГН:********** *** / настоящ адрес *** /
да заплаща на детето си С.х. С., ЕГН:**********
лично и със съгласието на неговия законен представител
Х.Д.С., ЕГН:********** ***, издръжка за минало време за периода от
01.07.2020г. до 08.10.2020г., по 200.00 лева месечно, или общо 645.15 лева / шестстотин четиридесет и пет
лева и петнадесет стотинки /, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от деня на забавата - 08.10.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
в частта му относно присъдената издръжка за минало време на основание чл.242,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ана С.М., ЕГН:**********
*** / настоящ адрес *** / да заплати по сметка на РС - Оряхово сумата в
размер на 50.00 лева / петдесет лева
/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, представляваща държавна
такса върху присъдения размер на издръжката за минало, както и сумата от 05.00 лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца
за присъждане на разноски по делото.
В частта, с която е допуснато предварително изпълнение,
решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба
пред ОС – Враца в едноседмичен срок от съобщаването му на страните съгласно
чл.244 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
в останалата си част подлежи на обжалване
пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: