Решение по дело №228/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

Предмет на касационното производство е Решение № 65 / 11.02.2024г., постановено по АНД № 20234110201046 по описа на ВТРС за 2023г., с което е потвърдено наказателно постановление № НИ-1-04-01386715 / 30.06.2023г., с което на АД „Захарни заводи“ е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.349, ал.1 от КСО за нарушение на чл.108, ал.1, т.3, вр. ал.2 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от АД „Захарни заводи“, в която се твърди, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилна преценка на компетентността на органа, издал наказателното производство, както и игнориране на процесуалните нарушения при издаването на постановлението. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът изразява становище за правилност на съдебния акт, моли същия да бъде потвърден и претендира присъждане на разноски.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – на АД „Захарни заводи“ са дадени Задължителни предписания за издаване на документи със срок за изпълнение до 15.05.2023г. Предписанията не са оспорени и са влезли в сила, но не са изпълнени от дружеството.

Административно наказващият орган квалифицира извършеното като нарушение на чл.108, ал.1, т.3, вр. ал.2 от КСО и на дружеството е наложена имуществена санкция.

Въззивният съд приема доказаност на нарушението и нарушителя, липса на процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, правилно определяне на вида и размера на наказанието, поради което и наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира изводите на въззивния съд за съответни на доказателствата по делото и материалния закон.

Наведените за първи път в касационната жалба твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление не представляват основания за отмяна на съдебния акт, тъй като те не са съществени по своя характер.

Действително неправилно е посочено мястото на нарушението като гр.Велико Търново, вместо гр.Горна Оряховица, където е седалището на работодателя и при неизпълнение на задължение за издаване на документ е мястото на извършване на нарушението. Това неправилно посочване на мястото на нарушението не води до липса на компетентност на органа установил нарушението, издал наказателното постановление и съответно съдът разгледал спора, поради което и само по себе си не влече незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящият състав не споделя заявеното в касационната жалба становище за необходимостта от посочване на доказателства, потвърждаващи нарушението в наказателното постановление. В конкретния случай нарушението се осъществява чрез бездействие – не е издаден определен документ - , поради което и обективно липсва доказателство за това нарушение. След като не съществува доказателство за нарушението, то този реквизит на наказателното постановление не може да бъде попълнен.

Дори и да се приеме наличието на нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, то това нарушение не се явява съществено и съответно влечащо отмяната на наказателното постановление, тъй като не рефлектира върху правото на защита на наказаното лице. Дали нарушението е установено от един или двама контролни органи и дали те са свидетели по акта е без правно значение за спора в конкретния случай. Състава на административното нарушение е неизпълнение на предписание. Изискуемото от адресата на предписанието действие е издаване на документ. Единствения начин за доказване на липсата на извършено административно нарушение е представянето на надлежно издадения документ. В конкретния случай такова доказателство не е представено. Нещо повече! В нито едно от становищата на АД „Захарни заводи“ не са изложени дори твърдения за издаването на процесния документ. Следователно факта на извършеното нарушение се потвърждава и от нарушителя.

Като достига до извод за законосъобразност на наказателното постановление въззивния съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден като постановен при изясняване на фактическата обстановка, събиране на необходимите доказателства и правилно приложение на материалния закон.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 / 11.02.2024г., постановено по АНД № 20234110201046 по описа на ВТРС за 2023г.

ОСЪЖДА АД „Захарни заводи“ с [ЕИК] и адрес за управление гр.Горна Оряховица, [улица]да заплати на Националния осигурителен институт гр.София сумата от 100 / сто / лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.