Р Е Ш Е Н И Е
№ 163/07.04.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 502 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Д.Г.А. ***-ти
септември № 36, против решение № 166/03.11.2020 г. на директора на ТД на НАП
В.Търново, с което е потвърдено разпореждане за
изпълнение с изх. № ИТ-00-943/12.10.2020 г., издадено на основание чл. 211 от ДОПК
от старши публичен изпълнител при ТД на
НАП В.Търново, ИРМ Монтана, с което е разпоредено на Д.Г.А., да довнесе дължима
сума в размер на 6375.65 лв., ведно със законната лихва от 17.09.2020 г. до
12.10.2020 г., която сума е изплатил, въпреки наложения запор със запорно
съобщение № ИТ – 00 – 883#1/16.09.2020 г., връчено на същия лично на 17.09.2020 г.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на Директора на ТД на НАП В.Търново,
като се претендира неговата отмяна от съда, както и отмяна на потвърденото с него
разпореждане на публичния изпълнител. Основно оплакванията в жалбата се свеждат
до това, че в случая не било ясно кое е
задълженото лице, са били налице предпоставките за ангажиране на солидарната
отговорност на физическото лице на основание разпоредбата на чл. 211, ал.1 от ДОПК, и като е достигнал до изводи в обратния смисъл
административния орган е постановил решение в нарушение на закона. Претендира
се и присъждане на възнаграждение за осъществената адвокатска защита.
Ответникът по жалбата, директор на
ТД на НАП В.Търново, чрез пълномощника юрк.Б.Д. изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Поддържа
се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите
и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена извън рамките на предвидения за това процесуален срок,
но същият е възстановен с определение № 3540/17.03.2021 г. по адм.д.№ 2224/2021
г. по описа на ВАС, І отд., същата е от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната процесуална допустимост.
Предмет на съдебен контрол в
настоящото производство е решение № 166/03.11.2020 г. на директора на ТД на НАП
В.Търново, с което е потвърдено разпореждане за
изпълнение с изх. № ИТ-00-943/12.10.2020 г., издадено на
основание чл. 211 от ДОПК от старши публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, ИРМ Монтана, с което
е разпоредено на Д.Г.А., да довнесе дължима сума в размер на 6375.65 лв., ведно
със законната лихва от 17.09.2020 г. до 12.10.2020 г.
Основание за издаване на
разпореждането за изпълнение на публичния изпълнител е следната установена в
хода на административното производство фактическа обстановка, която е безспорно
установено в производството:
В ТД на НАП В. Търново. ИРМ Монтана е образувано изпълнително дело №
12120000703/2012г. за принудително събиране на изискуеми публични държавни
вземания на „Ф*** “ ООД с ЕИК * , установени с
ревизионен акт, декларации образец 6 за осигуровки, справки декларации по ЗДДС,
декларации по ЗКПО на приходната агенция. Впоследствие към изпълнителното дело
са присъединени и други публични вземания. Задълженията на търговеца към
03.11.2020 г. са в общ размер на 281 126,02 лв., в това число
главница 172 002,88 лв. и лихва 109 123,14 лв. В хода на висящото изпълнително производство публичният изпълнител е
извършил пълен анализ на имущественото и финансово състояние на дружеството. От
справки в ИКАР и други електронни регистри с осигурен достъп, в които има данни
за имущество, собственост на дружеството, е констатирано, че „Ф*** “ ООД разполага с недвижим имот- производствен обект
(фурна) с данъчна оценка 44 453,50 лв., върху който има учредена договорна
ипотека в полза на „У*** Б*** “ АД. подновена за
нов десетгодишен срок на 05.03.2019 г. От предоставени
от дружеството справки е установено, че част от актива му са били и три моторни
превозни средства, две от които са бракувани през 2015 г. и 2016 г„ а за третото
МПС Ф*** „К*** “ е видно от отговор от КАТ, че е било собственост на „Ф***
“ ООД до 25.11.2009 г. На следващо място, от наложените запори в три
търговски банки „Р*** “ АД, „У*** Б*** “ АД и „С*** “ АД, не постъпват
суми. Едновременно с това, публичният изпълнител е установил, че задълженото
лице реализира търговски оборот. Констатирано е, че в търговски обект - магазин
за хранителни стоки в село С*** Б*** , ул. „Г*** Д*** “ № 6, стопанисван от
жалбоподателя, на 28.03.2019 г. е регистрирано
фискално устройство ЕКАФП № DT458374, с фискална памет № 2694233. Реализираният
оборот за периода от 17.09.2020 г. до 12.10.2020г.,
съгласно подадени 22 дневни финансови отчети „Z“ е в размер на 6
665,65 лв. Същото се доказва от приложена по преписката справка за оборотите на
дружеството от регистър „Фискални устройства с дистанционна връзка“. Формиран е изводът, че „Ф*** “ ООД, очевидно
разполага със средства, но не погасява дълга си. Предвид това, че дружеството
генерира задължения, не извършва плащания, но същевременно реализира обороти, с
цел обезпечаване на публичните вземания, с Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх.№ ИТ-00-883/16.09.2020 г. е наложен запор
върху парични средства на задълженото лице в каса, находяща се в горепосочения
търговски обект, с регистрирано в него фискално устройство № DT458374, до
достигане размера на установеното и изискуемо публично вземане в размер на 277
985,98 лв. На основание чл. 204 от ДОПК, във връзка с чл. 232,
ал. 5 от ДОПК е издадено запорно съобщение с изх.№ ИТ-00-883#1 /16.09.2О20г.. което е връчено лично на
управителя Д.Г.А., който е и материално отговорно лице в обекта, на 17.09.2020 г. С него изрично
е разпоредено, на основание чл. 232, ал. 5 от ДОПК постъпващите ежедневно
парични средства от предоставените от „Ф*** “ ООД стоки и
услуги, в посочения в акта търговски обект, да бъдат превеждани от Д.А., в
качеството му на управител и материално отговорно лице на дружеството, по
сметката за принудително събиране на публични вземания. В запорното съобщение
детайлно е посочен реда за внасяне на паричните средства и е указана солидарната
отговорност, която се носи в случай на неизпълнение на законовите задължения от задълженото лице.
Публичният изпълнител е
установил, че за периода от датата на връчване на запорното съобщение -
17.09.2020 г. до 12.10.2020 г. от регистрираното в обекта фискално устройство
има реализиран и отчетен общ оборот в размер на 6 665.65 лв. Към 12.10.2020 г.
по сметка на НАП В. Търново, ИРМ Монтана за погасяване на публичните задължения
на длъжника „Ф*** “ ООД са постъпиш само 290,00 лв. Преведената сума
представлява част от реализирания оборот за периода, която част е с 6 375,65
лв. по-малко от отчетения от фискалното устройство.
При тази фактическа
обстановка от страна на публичния изпълнител при ТД на НАП В.Търново, е
издадено процесното разпореждане за изпълнение на основание чл. 211 от ДОПК, с
изх.№ ИТ-00- 943/12.10.2020 г..
Публичният изпълнител
констатирал, че е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ДОПК, съгласно
която от датата на получаване на запорното съобщение задълженото към длъжника
лице не може да предава дължимите суми на длъжника, тъй като спрямо тях има
задължение на пазач. Приел, че в случая е налице основание за реализирането на
солидарна отговорност за вземането на длъжника до размера на задължението му по
реда на чл. 211 от ДОПК. Предвид което на
основание чл. 211, ал. 3 ДОПК е издадено обжалваното разпореждане за изпълнение
с изх.№ ИТ-00- 943/12.10.2020 г. В него е посочено, че към тази дата по сметка
на НАП В. Търново за погасяване на публичните задължения на длъжника „Ф*** “
ООД са постъпили суми в размер на 290,00 лв., въпреки полученото на
17.09.2020г. от Д.А. запорно съобщение.
Определено е, че същият следва да довнесе дължимата сума в размер на 6 375.65
лв., ведно със законната лихва от 17.09.2020г. до 12.10.2020г. по банковата
сметка за принудително изпълнение на публични вземания.
Въпросното разпореждане
на публичния изпълнител при ТД на НАП В.Търново, е обжалвано пред директора на
ТД на НАП В.Търново, на основание и в срока по чл. 266 от ДОПК,
който на основание чл. 267, ал.2, т.5
от ДОПК с решение № 166/03.11.2020 г. е оставил жалбата без
уважение, което решение е и предмет на настоящия административноправен спор, с
оглед разпоредбата на чл. 268 от ДОПК.
В случая релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материалнокомпетентен административен орган в хода на
производство осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК
и приключило с издаването на оспорения в настоящото производство акт. Същият е
постановен в изискваната от закона форма, съобразно разпоредбата на чл. 59 от АПК,
във вр. с §2 от ДР ДОПК
от компетентнен орган по смисъла на чл. 266, ал.1 от ДОПК - директор на ТД на НАП В.Търново. От своя страна, процесното разпореждане
по чл. 211 от ДОПК
също е издадено от материално компетентен орган по приходите - публичен
изпълнител при ТД на НАП В.Търново.
Не се констатират
нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон.
По делото не съществува
спор по фактите, като установената и възприета от органите по приходите
фактическа обстановка, се потвърждава от събраните доказателства в хода на
проведеното административно и съдебно производство. Спорът между страните по
делото е от правен характер и се концентрира във въпроса относно наличието на
предпоставките на чл. 211, ал.1 от ДОПК за ангажиране на солидарната отговорност на физическото лице -
управител, и оттам, за наличието на основанията за издаване на процесния акт на
публичния изпълнител за ангажиране на отговорността по чл. 211 от ДОПК.
Породен е от становището на ответния административен орган, че в случая са
налице предпоставките на чл. 211, ал.1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на физическото лице, което е
заплащало дължими суми от длъжника суми, въпреки наложения запор. Обратно
разбира се, е становището на жалбоподателя.
Разрешаването на текущия административноправен
спор, налага на първо място да се съобрази следното: В разпоредбата на чл. 211, ал.1 от ДОПК е предвидена солидарна отговорност за лице, което изплати на
длъжника вземания или му предаде вещи, върху които е наложен запор. Съгласно
разпоредбата на чл. 211, ал.1 от ДОПК, който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки
наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или
предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането. Съответно, в
разпоредбата на чл. 211, ал.3 от ДОПК от ДОПК е предвидено реализирането на тази отговорност да става
с разпореждане на публичния изпълнител. В посочената хипотеза Държавата чрез
публичния взискател може да търси изпълнение от третото лице за изплатените от
него суми на длъжника, въпреки наложения запор. Разбира се, отговорността на
третото задължено лице, не е неограничена, а се ограничава до размера на задължението,
ведно със законната лихва след плащането на сумите. Въпросната отговорност се
реализира посредством издадено от публичният изпълнител разпореждане за изпълнение, с което може да се приложат и
предвидените в ДОПК обезпечителни мерки и изпълнителни действия. Анализът на посочените нормативни
разпоредби налага в случая да се приеме, че солидарната отговорност на третото
задължено лице, би могла да бъде ангажирана, при проявлението на елементите от
фактическия състав, визиран в нормата на чл. 211 ДОПК,
а именно: да е наложен запор по реда на ДОПК и да е налице извършено плащане от
третото задължено лице към длъжника, въпреки наложения по съответния ред запор.
В случая от доказателствата
приобщени към административната преписка и приети по делото се установява по
безспорен начин, че върху парични средства на задълженото лице в каси, находящи
се в обект магазин за хранителни стоки в с.С*** буче, ул.Г.Д*** № 6, с регистрирано в обекта фискално устройство №
DT458374, е наложена обезпечителна мярка до достигане размера на установеното и
изискуемо публично вземане. Установява се също така, че на третото задължено
лице Д.Г.А. на 17.09.2020 г. лично е връчено запорно съобщение на основание чл.204,
чл.232, ал.5 от ДОПК, с изх.№ ИТ-00-883#1/16.09.2020 г., с което запорът е надлежно наложен по съответния ред. Не
са събрани данни тези действия да са оспорени, нито да са подадени искания за
разрешаване на неизбежни плащания. При това положение, се налага изводът, че
считано от 17.09.2020 г. действието на наложения запор, предвидено в нормата на
чл. 206 от ДОПК,
не е било ограничено, поради което и с оглед действието на запора, всички суми,
постъпили в касите на търговския обект на длъжника, е следвало да останат
запорирани за удовлетворяване на вземанията на публичния взискател. Въпреки
това обаче, от представеното доказателства и от двете страни, се установява по
категоричен начин, че за периода от 17.09.2020 г. до 12.10.2020 г., са
постъпвали суми в касите на длъжника в търговския обект, които са изплатени от
длъжника, въпреки наложения запор, съгласно Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 от ДОПК
с изх.№ ИТ- 00-883/16.09.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново,
същото надлежно връчено на 17.09.2020 г./л.115 и 116 от делото/.
Предвид изложеното следва в случая да се
приеме, че третото лице Д.Г.А. е извършил разпореждане със средства на длъжника
„Ф*** “ ООД в касите на търговския обект в с.С*** буче, върху които е наложен
запор по съответния ред, поради което и са налице предпоставките за ангажиране
на солидарната му отговорност на основание разпоредбата на чл. 211, ал.1 от ДОПК.
Като е изложил
съображения в този смисъл директорът на ТД на НАП В.Търново е постановил
правилно решение, с което обосновано и законосъобразно е приел, че са налице
условията за ангажиране на солидарната отговорност на Д.Г.А. по смисъла на чл. 211, ал.1 от ДОПК за изплатени суми на длъжника, въпреки наложения запор по
съответния ред.
Нито в производството
пред административния орган, нито в настоящото съдебно производство, са
ангажирани доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите по - горе
изводи от съда.
По отношение на
възведените в обстоятелствената част на жалбата възражения решаващият орган е
изложил обстойни съображения, с които е дал законосъобразен отговор на релевираните
доводи и възражения, които съображения се споделят изцяло от настоящия състав
на съда. Фактите са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
За пълното следва да се
посочи, че изложените доводи, че наложената мярка ще доведе до преустановяване
дейността на търговския обект, са ирелевантни в случая. В ДОПК изрично са
уредени способите за замяна на обезпечителните
мерки, както и възможностите за отсрочване и разсрочвене на задълженията,
когато за това са налице условия, вкл. неотложни плащания на длъжника.
Изложеното налага да се приеме, че
обжалваното пред настоящата инстанция решение на директора на ТД на НАП, с
което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждането за изпълнение на
основание чл. 211, ал.1 от ДОПК на публичния изпълнител при ТД на НАП В.Търново, е правилно и
законосъобразно, поради което и като такова ще следва да бъде оставено в сила,
а жалбата отхвърлена като неоснователна.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК на ТД на НАП В.Търново се дължи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита, претендирана в размер на 500 лева, съобразно чл. 8, ал.3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /нова ДВ. бр.68 от 2020 г./.
При така изложените
мотиви и на основание чл. 268, ал. 2 от Данъчно-процесуалния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Д.Г.А. ***-ти
септември № 36, против решение № 166/03.11.2020 г. на директора на ТД на НАП
В.Търново, с което е потвърдено разпореждане за изпълнение с изх. №
ИТ-00-943/12.10.2020 г., издадено на основание чл. 211 от ДОПК от старши
публичен изпълнител при ТД на НАП
В.Търново, ИРМ Монтана, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.Г.А. ***-ти септември
№ 36, да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите В.
Търново разноски по делото в размер на 500 /петстотин/ лева.
На основание чл. 268,
ал. 2 от ДОПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 138, ал.
3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: