ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260231 22.03.2022 г. град Бургас
Бургаски окръжен съд Първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Й.
като разгледа търговско дело № 234 по описа за 2018година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е спряно с определение от 03.10.2019 г. на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК, вр. чл.637, ал.1 ТЗ, до произнасянето на ликвидаторите на ЗК “Олимпик“ АД в случай, че претенцията бъде предявена в производството по принудителна ликвидация на ответното дружество.
След извършени справки в периода 2019-2022 г. е установено, че в производството по ликвидация е било предявено процесното вземане, но към настоящия момент е в ход процедура по приемане на вземанията на кредиторите, обусловена от изхода на висящ арбитражен спор между българския Гаранционен фонд и кипърския Фонд на автомобилните застрахователи. Понастоящем няма данни вземането да е прието в поризводството по несъстоятелност висящо пред Окръжен съд – Никозия, Република Кипър.
По делото е постъпила молба от ищците, чрез процесуалния им представител, с искане за възобновявяне на производството, предвид постановеното решение от Съда на ЕС по дело С-427/2019 г. и съдебна практика по сходни дела – в.гр.д. № 4080/2019 на САС.
Бургаски окръжен съд намира подадената молба за неоснователна, по следните съображения:
С постановеното по дело № С - 427/2019 г. решение от 12.12.2020 г. Съдът на ЕС е постановил, че решението за откриване на производство по ликвидация на застрахователно предприятие се регламентира от приложимото право в държавата членка по производството на основание чл.274 от Директива 2009/138. Съдът е дал разяснения, че когато приемането на решение от държавата членка по произход на застрахователното предприятие за отнемане на лиценза му и за назначаване на временен ликвидатор може да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял IV от Директива 2009/138, само тогава в съответствие с член 273, параграф 2 от Директивата това решение трябва да се признава без никакви допълнителни формалности в целия Съюз и да има същото действие в него от момента, в който решението поражда действие в държавата членка, където е открито производството по ликвидация. При разглеждането на втория поставен въпрос Съдът на ЕС е дал тълкуване на разпоредбите на директивата в смисъл, че когато взетото от държавата членка по произход решение трябва да се квалифицира като „решение за откриване на производство за ликвидация на застрахователно предприятие“ по смисъла на дял IV от Директива 2009/138 и законодателството на тази държава членка предвижда, че това решение предполага спиране на всички съдебни производства, образувани по отношение на съответното предприятие, трябва по тази причина да бъдат спрени и висящите съдебни производства в други държави членки, освен тези, които попадат в приложното поле на чл.292 от директивата. В случая, решението за откриване на производство по ликвидация в Република Кипър поражда действие и на територията на Република България, където дружеството е осъществявало дейността си чрез регистриран клон. Съгласно последователната съдебна практика на ВКС по сходни на настоящия казус, при приложение на чл.220 от Закон за дружествата на Република Кипър производството срещу застрахователното дружество в друга държава членка не може да продължи без разрешение от кипърския съд, разглеждащ производството по несъстоятелност. Следователно започналото в друга държава – членка, каквато се явява Република България, исково производство по предявен срещу застрахователното дружество имуществен иск, следва да остане спряно до получаване на разрешение от съда по произход за неговото продължаване. /В този смисъл определение № 81/06.04.2021г., по ч. т. д. № 147/2019 година на ВКС, ІІ т. о.; определение № 71/29.03.2021 г. по т. д. № 488/2020 г. на ВКС, ІІ т. о./
С оглед горното и доколкото до настоящия момент няма данни за получено разрешение от Окръжен съд – Никозия и не е налице произнасяне по предявеното процесно вземане, съдът приема молбата за възобновяване на делото за неоснователна, тъй като не са отпаднали пречките за движението му, съгл. чл. 230, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за възобновяване производство по делото, подадена от С.С.С., чрез адв. С.Ч. от САК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: